РЕШЕНИЕ

№……/…… 2021г.

Година 2021 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет седми състав

На девети март Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 811 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.Г.К., ЕГН **********, адрес: *** против Наказателно постановление № 436а-217/06.10.2020год. на Директор ОД на МВР Варна, с което му е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/.

С жалбата се оспорва допуснатото нарушение. Твърди се, че е нарушено правото на въззивника да участва в административно-наказателното производство. НП и АУАН не му били връчени. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП и възстановяване на направените по делото съдебни разноски.

По искане на възз., на основание чл.94, ал.1, т.9 от НПК, на същият бе назначен определен от ВАК и избран от лицето служебен защитник.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява лично и заедно с определения от ВАК защитник - адв.А.. Последният поддържа жалбата, като в пренията по съществото на делото моли НП да бъде отменено. Твърди, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на възз. Сочи, че посочените в НП мерки са отпаднали

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. Л.-А., която оспорва жалбата. В пренията си по съществото на делото счита, че не е налице маловажност доколкото за подобни деяния законодателят е предвиден конкурираща се наказателна и административно-наказателна отговорност и именно по-ниската степен на обществена опасност обосновавала санкционирането по административно-наказателен ред. Предвид горното, моли НП да бъде потвърдено.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 21.04.2020г. свидетелите Р.С. и И.Д. били на работа като полицейски инспектор в група Общинска полиция при ОД на МВР-Варна. При извършване на обход на обслужвания тях район, около 10.00ч., те забелязали въззивника, който се намирал до басейн „Топлата вода“, находящ се на крайбрежна алея „Капитан Георги Г.“***. Органите на реда извършили проверка на възз. и от него се осведомили, че той искал да се изкъпе в топлия басейн.

При тези констатации , още същият ден св.С. издал срещу възз.АУАН бл.№0005065/21.04.2020г. В него св.С. посочил, че съставя АУАН срещу възз. „за това, че на 21.04.2020г., около 10.00ч, в Приморски парк, гр.Варна, до басейн „Топлата вода“ лицето не изпълнява противоепидемичните мерки по т.1 от Заповед № РД-01-72 от 11.04.2020г. на Директора на РЗИ-Варна във вр. със Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г. Министъра на здравеопазването, Нарушението било квалифицирано от актосъставителя по чл.209 вр.чл.63, ал.1 от ЗЗ. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване, че има възражения. Такива постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в акта. В НП АНО приел, че следва да наложи санкция на възз. за това, че на 21.04.2020г. в 10.00ч. било установено, че лицето се намира на крайбрежната алея „Капитан Георги Г.“ до „Топлата вода“, посещава крайбрежна зона на община Варна, с което не е изпълнил противоепидемичните мерки въведени на осн.чл.63, ал.2 от ЗЗ със Заповед № РД-01-72 от 11.04.2020г. на Директора на РЗИ-Варна, с което е нарушил чл.209а, ал.1 от ЗЗ. АНО изложил и мотиви , защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Приел, че липсват спорни обстоятелства, тъй като неправилно преценил, че липсват възражения, макар такива да с постъпили. На основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ, АНО издал процесното НП на 06.10.2020г..

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, докладни записки, заповед на Директора на ОД на МВР-Варна, Заповед № РД-01-72 от 11.04.2020г. на Директора на РЗИ-Варна, Заповед № РД-01-85 от 28.04.2020г. на Директора на РЗИ-Варна, Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването и други последните публикувани и налични на сайта на РЗИ-Варна и на сайта на Министерството на здравеопазването- общодостъпен за всички/ и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията на св. Р.С. и св.И.Д., които са очевидци на нарушението. Същите посочиха фактите, имащи значение за установяване на обективната обстановка по делото.

Овен горното съдът кредитира писмените материали, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. Съдът приема че между страните липсва спор относно адреса на жалбоподателя- гр.Варна, ул.“Копнеж“ №27– адреса отбелязан в АУАН и НП. Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригинал на НП /приложен по преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Настоящата инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената норма. На първо място, липсва отбелязване в НП на коя дата жалбоподателя е бил търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и отбелязване че не е открит на адреса. Първото има значение за установяване факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата отбелязана върху НП доказва че органа е извършил опит да го връчи на наказаното лице. От което следва, че от тази дата започва да тече и определеният от законодателят 7-дневен срок за обжалването му пред въззивната инстанция. И едва след изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила. В настоящия случай липсва отбелязване в НП кога според АНО същото е връчено , а е отбелязано само кога е влязло в сила , тъй като очевидно АНО го е приел за влязло в законна сила щом го е изпратил за събиране по принудителен път. НП би влязло в сила едва след изтичане на 7-дневния срок, считано от датата на отбелязване върху НП че нарушителят не е открит на посоченият от него адрес. НП би влязло в сила обаче, само ако е било редовно връчено и необжалвано в срок. В случая НП не е било редовно връчено. Отбелязване в НП по смисъла на чл. 58 ал.2 от ЗАНН не е направено. Съгласно тази норма, отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, което както съдът посочи по-горе липсва, но така и че новият му адрес е неизвестен. Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за да се счита че състава на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Липсват и двете предпоставки – органа не е посочил в НП начинът на връчване, респективно причините довели до невръчването му на жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да установи, че адресът на лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че приложената по делото ДЗ от полицейски инспектор при Трето РУ-Варна не е достатъчно за да обоснове извод, че лицето не е намерено на адреса и новият му адрес е неизвестен. Видно от съдържанието на ДЗ, на първо място не става ясно кога полицейският орган е посети адреса на възз.- нито е посочен ден , нито час. Отбелязано е единствено, че по данни на съседи К. живее на адреса, но не бил забелязан от тях около месец. Тези констатации категорично не са достатъчни да обосноват извод, че лицето не е намерено на адреса.Затова е ясно как АНО е приел, че лицето не е намерено на адреса и новият м адрес не е известен. Нещо повече, очевидно и възз. няма нов адрес, който да е различен от установения по АНП, тъй като именно на посочения в НП адрес, същият е призован редовно по настоящото дело. Поради това настоящият въззивен състав намира, че НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на съдебното заседание, поради което въззивната му жалба не би могла да се явява просрочена. Последната е депозирана пред ВРС на 17.02.2021г., след случайно узнаване за издаденото НП – получаване на съобщение за принудително събиране и предвид липсата на годни доказателства по преписката за редовното връчване на НП, съдът счита същата за подадена в срок. В горния смисъл изобилства практика на касационната инстанция по идентични казуси- например Определение по частно к.адм.дело № 3 по описа на Административен съд гр.Варна за 2016 година; Определение по частно к.адм.д.№ 4041 по описа на съда за 2012г.; Определение по частно к.адм.дело № 3548 по описа на Административен съд гр.Варна за 2014 година; Определение по частно к.адм.д.№ 2966 по описа на съда за 2014г.; Определение по частно к.адм.д.№ 2342 по описа за 2018 година на съда ;Решение по к.н.а.х.д. № 459 по описа за 2016 г. на Административен съд – Варна и много други.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ОД на МВР-Варна, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.

АУАН е съставен от полицейски орган в ОД на МВР-Варна- полицейски инспектор в група „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна, оправомощен съгласно заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на Директора на ОД на МВР-Варна. Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно приложената по делото № 365з-1952/24.03.2020г., видно от която на държавните служители с полицейски правомощия от ОД на МВР – Варна е възложено да съставят АУАН-ове по чл. 209а от ЗЗ. По делото не се спори, а и видно от разпита на св. С., същият е служител на ОД на МВР – Варна, разполагащи с полицейски правомощия, доколкото работи като полицейски инспектор в ОД на МВР-Варна.

Административно-наказателното производство е образувано и протекло в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Въпреки горните разсъждения, водещи по разбиране на настоящия съдебен състав до безусловна отмяна на НП, съдът е длъжен да изложи мотиви и предвид възраженията и доводите на страните. Ето защо съдът намира за нужно да отбележи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) ЗЗ при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни. Така министърът е издал Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., изменена и допълнена многократно, впоследствие отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. В т. 1 от посочената заповед Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г.за първи път от 00.00ч. на 21.03.2020 г. е въведена забрана за посещение на паркове, градски градини, спортни и детски площадки на открити и закрити обществени места. В последствие със Заповед РД -01-239/26.04.2020г. на Министъра на здравеопазването е отменена частта от заповедта, касаеща посещението на паркове, градски градини. Във връзка със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. и на осн. Чл.63, ал.2 от ЗЗ Директора на РЗИ Варна е издал Заповед №РД-01-72/11.04.2020г., съгласно която считано от 00.00 ч. на 12.04.2020г. се преустановяват посещенията и достъпът на хора до крайбрежните зони и плажовете на територията на Община Варна, както и се забранява достъпът на пътни превозни средства и граждани от пътната настилка от източната страна на Слънчевия часовник до бариерата на плувен комплекс „Приморски“. Впоследствие със Заповед №РД-01-85/28.04.2020г. на Директора на РЗИ, тази заповед е отменена. Налице е последващ акт на издателя, а именно Заповед №РД-01-85/28.04.2020г., който прекратява действието на предходния, т. е. по волята на самия издател, първоначалната заповед вече не съществуват в правния мир. Към момента на съставяне на АУАН, обаче, Заповедите са създали задължения, непосредствено са засегнали права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица. Изрично в Заповед №РД-01-72/11.04.2020г. е предвидено, от 00.00 ч. на 12.04.2020г. се преустановяват посещенията и достъпът на хора до крайбрежните зони и плажовете на територията на Община Варна, както и че заповедта е в сила от 12.04.2020г. до 28.04.2020г. включителноТ.е. към дата 21.04.2020 г. когато възз. е установен на крайбрежната алея, на стълбите до басейн топлата вода заповедта е била действаща.

Заповед №РД-01-72/11.04.2020г., впоследствие отменена със Заповед №РД-01-85/28.04.2020г. на Директора на РЗИ, е издадена на основание чл. 63, ал. 2 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение. Видно от нейното съдържание и разпоредителната част, тя носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 65 от АПК, общи са административните актове /ОАА/ с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове / в този смисъл Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд; Определение п. х. д. от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд/. Основната разлика между общият административен акт и нормативният административен акт /НАА/ е в това дали имат еднократно или многократно действие и дали съдържат административноправни норми, като ОАА има за цел да уреди един случай /една ситуация/, докато НАА съдържа правна норма – правило за поведение за повторяеми, трайни обществени отношения, за неопределено число случаи в бъдещето. НАА се прилага многократно, той е правна норма за абстрактно уреждане на обществени отношения, а ОАА е конкретно волеизявление, насочено към неопределен кръг лица. Процесните заповеди не урежда абстрактни правила за поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за COVID епидемии, а имат за цел да уредят възникналата ситуация покрай настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това число и процесните, който изрично позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, каквато настъпилата пандемия безспорно е. АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. Заповедите на Директора на РЗИ-Варна са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции, както и на страницата на РЗИ-Варна, където се намират и понастоящем. По делото не е спорно, че процесните заповеди са обявени в интернет, на страницата на РЗИ, поради което съдът намира, че същите са породили правно действие. Нещо повече, самият жалбоподател не оспорва, че е бил запознат със съдържанието на заповедта и съответно с въведеното с нея задължение.

Проследявайки уредбата се установява, че посочената №РД-01-72/11.04.2020г. е отменена със заповед от 28.04.2020 г., но тази отмяна принципно не се отразява върху отговорността на нарушителя, който е допуснал нарушение към момента, към който Заповедта е предвиждала конкретна задължение до неопределен кръг от лица – да преустановят посещенията на крайбрежната зона и плажовете на територията на гр.Варна. Като ОАА тя е имала ограничено действие във времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок действието й е отпаднало, но това не обезсилва със задна дата правата и задълженията, които е пораждала през периода на действието си. Това би било така единствено ако е била обявена за нищожна, но такива данни не са налице по делото. Предвид посоченото не се касае и за хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи административни актове и отмяната или изменението им, не представлява изменение на нормативна разпоредба, за да е приложима хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Не би могло да намери приложение Тълкувателно Решение № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т. д. № 2/2015 г., в мотивите на което е прието, че отмяната на общ административен акт има обратно действие, т. е. той се счита отменен от момента на издаването му. По отношение на горепосочените общи административни актове, не са ангажирани по делото доказателства за отмяната им като незаконосъобразни, поради което от значение е обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението заповедта е била действаща, пораждала е валидно правно действие на територията на Община Варна. Отделно от това в случая административнонаказателната отговорност произтича не от заповедта, а от закона – чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, като същата не е отменена или изменена в по-благоприятна редакция към момента на издаване на наказателното постановление или към момента на постановяване на настоящия съдебен акт.

Съгласно чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, на което основание е санкциониран възз., който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило. От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на полицейските служители се установява по безспорен начин, че на 21.04.2020 г. по време на действие на въведената с посочената по-горе заповед, до неопределен кръг от лица на територията на Община Варна, забрана за посещение и достъп на хора до крайбрежни зони и плажове , жалбоподателя се е намирал до т.н. топъл басейн, който безспорно се намира на границата между крайбрежната алея и плажа на гр.Варна, т.е. в крайбрежна зона. С оглед на изложеното, въпреки констатираното от съда и допуснато от АНО съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, се налага извода, че въз.К. е осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, /в сила към 16.04.2020 г..

В същото време, при изследване причините и последиците от извършеното от възз.К., както и тежестта на нарушението, неговата обществена опасност, застрашени ли са права на гражданите, установения с Конституцията правов ред или други интереси, защитени от правото, съдът достига до извода, че с деянието си наказаното лице макар и формално да е осъществило признаците на предвиденото административно нарушение, то това деяние с оглед незначителността на вредни последици и смекчаващите отговорността обстоятелства е с по-ниска степен на обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, респ. АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съдът счита, че в конкретния случай предпоставките да се приеме случая за маловажен са налице:

На първо място, видно от събраните и неоспорени доказателства по делото, в случая деянието е осъществено на сравнително изолирано място и при отсъствие на други лица, при което очевидно не е била създадена опасност от заразяване на други лица или на самия жалбоподател (което пък се цели да се предотврати с процесната противоепидемична мярка).

На второ място, става ясно, че нарушението на противоепидемичната мярка е извършено от К. не поради някаква укорима цел, а за да облекчи страданията си чрез лечебната сила на топлата вода. Видно от представените по делото доказателства- експертно решение на ТЕЛК възз. от дълги години страда от множество заболявания, в това число Артроза и синдром на Рейно. Както е известно Артрозата, като дегенеративно заболяване, засягащо ставите в човешкия организъм, в следствие на увреждането или износването на ставния хрущял е съпроводена със значителни болки. Синдромът на Рейно се описва в медицинската литература с изтръпване и студенина на пръстите на ръцете и краката. Видно е, че посочените по-горе заболявания се повлияват благоприятно от топлата вода, като именно посещение на топлия басейн на крайбрежната алея с огледд благоприятно повлияване на здравето е било целта на възз. Освен това, факта, че обсъжданата противоепидемична мярка е била впоследствие отменена и не била въведена отново впоследствие, макар и при влошаване на епидемиологичната обстановка в страната, налага извода за преоценка от страна на компетентните органи на необходимостта от някои от мерките, при които очевидно е налице дисбаланс между целените резултати и съпътстващия ефект на засягане на жизненоважни процеси у хората.

На следващо място, установява се от доказателствата по делото, че жалбоподателя е пенсионер, с изключително ниски доходи, пенсията му е в размер на 261, 50 лв., дори под размера на МРЗ за страната, при което макара и наложена в минимален размер, глобата от 300 лв. освен, че е непосилна за него, е и непропорционална на обществената опасност на деянието и дееца.

И на последно място, липсват доказателства по делото, от деянието на К. да са настъпили други вредни последици. Прави впечатление също така, че АНО не е ангажирал доказателства въззивникът да е наказван за идентично и за каквото и да било нарушение свързано с противоепидемичните мерки. Няма никакви данни по преписката спрямо него да са влезли в сила други НП. Горното води до извода за инцидентна подобна проява. Налагането на административно наказание не е самоцел на закона след като справедливо е предвидена възможност за приложение на чл.28, б.“а“ от ЗАНН. Ето защо съдът намира, че в конкретния случай АНО е надценил обществената опасност на деянието и на самия деец и е допуснал нарушение на материалния закон, като не приложил разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, макар предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и разрешението дадено в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС.

С оглед всичко гореизложено НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С жалбата възз. моли да му бъдат възстановени направените по делото съдебно-деловодни разноски. Доказателства за сторени такива не са ангажирани по делото. Напротив по делото съдът по искане на възз. му е предоставил безплатна правна помощ в лицето на служебен защитник. С оглед на което и искането на възз. за присъждане на разноски се оставя без уважение.

В хода на въззивното производство от страна на процесулния представител на ОД на МВР-Варна не е поискано присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 436а-217/06.10.2020год. на Директор ОД на МВР Варна, с което на И.Г.К., ЕГН **********, адрес: *** наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Г.К., ЕГН ********** за присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

СЪДИЯ при РС- Варна

Номер на акта:	260373
Дата:	16 март 2021 г. (в сила от 2 април 2021 г.)
Съдия:	Ивелина Христова Христова-Желева

Дело:	20213110200811
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	25 февруари 2021 г.

Решение по дело №811/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Р Е Ш И :