№ 4661
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20241100100643 по описа за 2024 година
Предмет на делото е иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ, вр. чл.4
ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано по предявен от „Секвас“ ООД, ЕИН
*********, със седалище и адрес на управление: Република Сръбска, Босна и
Херцеговина, гр. Соколац, чрез пълномощника адв. Т. Х. срещу Софийски окръжен
съд, осъдителен иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 70
000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушение на правото
на ЕС, чрез прилагането нормата на чл.242, ал.8 от НК по НОХД № 20201800200347
на ОС - София, които вреди са от претърпяна загуба, във връзка с отнет в полза на
държавата влекач „Ивеко“ с per. № ********* и полуремарке марка „Шмитц“ с per №
*********, собственост на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.09.2020г. Претендира сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че с определение от 04.09.2020г. постановено по
н.о.х.д. № 20201800200347 от 2020г. по описа на Софийски окръжен съд, НО, 2-ри
състав е одобрено споразумение, с което съдът е признал обвиняемия В.Б. за виновен
за извършено от него престъпление по чл. 242, ал.1, б. „б“ и б. „д“, вр. с чл. 18, ал.1,
вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Твърди, че с наложеното наказание на основание чл. 242, ал.8
НК съдът е постановил отнемане в полза на държавата на превозното средство - влекач
Ивеко с per № ********* и полуремарке марка „Шмитц“ с per № *********, със
съответните регистрационни документи, което твърди, че е негова собственост.
Наведен е довод, че при конфискация на вещи и средства използвани при извършване
на престъпления, но принадлежащи на трети добросъвестни лица, държавата е
следвало да съобрази своето национално законодателство с Конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, ратифицирана на 31.06.1992г., Харта на
основните права на ЕС, Рамково решение 2005/212 ПВР, Директива 2014/42/ЕС,
транспонирана през 2016г.Тези актове в цялост, и тълкуването на част от техните
норми дадено от Съда по решени дела, определят правилата, по които да бъде
извършена конфискацията на вещи принадлежащи на третото лице и задължават
държавата да предвиди в националното си законодателство процедура, която да даде
1
възможност на добросъвестния собственик, неучаствал в престъплението да защити
правата си и най-вече правото си на собственост. И към настоящия момент такава
процедура не е изготвена, не е предвидена и не е облечена в законна норма.
Дружеството ищец поддържа, че са нарушени конкретни норми на правото на ЕС,
както следва:
- чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията досежно правото на добросъвестния
собственик, неучаствал в престъпното деяние, върху конфискуваната вещ, мирното
ползване на тази собственост, баланса между обществения интерес и правата на
собственика при налагане мярката „конфискация“, задължението на държавата за
определяне на законова процедура при която да бъде изслушан, да бъде изследвана
връзката между собственика и извършеното престъпление, неговата съпричастност
към деянието, както и да вземе становище по мярката и случая. С Решение от
13.10.20.15г по дело Unsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.§. срещу България,
Европейския съд по правата на човека намира, че липсата на такава законова
процедура възпрепятства постигане на оправдания баланс между засегнатите
интереси, лишава собственика от достъп до правосъдие и отнемането на вещта е в
нарушение на чл.1 от Протокол № 1 към конвенцията.За да постанови своето решение,
съдът се позовава и на създадената вече практика по сходни дела, включително и
такива, водени срещу Република България.
-чл.2 параграф 1 съображение 3 и чл.4 от Рамково решение 2005/212 касаещи
конфискацията и правата на трети добросъвестни лица собственици на вещта,
неучастващи в наказателното производство. Рамково решение 2005/212 задължава
всяка държава членка да приеме необходимите мерки, за да гарантира, че „засегнатите
от конфискацията на средства на престъплението и облаги от престъпление лица
разполагат с ефективни правни средства за защита на правата си“.
-чл. 17 от Хартата досежно гарантираното правото на собственост и допустимите
негови ограничения, които с оглед преследваните общи цели не следва да се явяват
непропорционална и нетърпима намеса в това право. Когато конфискацията засяга
добросъвестно трето лице, което не е знаело и не е могло да знае, че имуществото му е
използвано за извършване на престъпление, тази конфискация се явява
непропорционална и нетърпима.
-Чл.47 от Хартата досежно правото на ефективна защита пред съда.Третото лице,
чието право на собственост, гарантирано му от правото на Съюза би следвало да
разполага с възможността на оспори законосъобразността на мярката конфискация, за
да възстанови правата си върху вещта. / Решение на съда от 14.01.2021г. с което
постановява, че чл. 2 параграф 1 от Рамковото решение, във вр. с чл. 17 параграф 1 от
Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която
позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление
квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно
лице. Член 4 от Рамковото решение във връзка с член 47 от Хартата трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява в
наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице,
различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни
правни средства.
Посочва, че Европейския съд за защита на човешките права и основни свободи в
Страсбург и Съдът на Европейския съюз-Люксембург ясно и категорично са посочили,
че чл. 242 ал.8 от НК е норма, която противоречи на принципите и нормите на правото
на ЕС. Сочи още, че с Решение № 12 от 30.09.2021г. постановено по к.д № 10/2021 г.
/ДВ бр.84 от 2021 г./ Конституционния съд е обявил за противоконституционна ал.8 на
чл. 242 в частта „и когато не собственост на дееца“. Твърди още, че съгласно чл. 382,
2
ал. 7 от НПК, съдът одобрява споразумение, когато то не противоречи на закона и
морала. В чл.53, ал.1 от НК е посочено, че в полза на държавата се отнемат вещи,
които са послужили или ще бъдат предназначени за извършване на престъпление,
когато тези вещи принадлежат на виновното лице. И тъй като това виновно лице е
участник в наказателния процес, то има всички възможни законови средства да защити
своите права, включително и правото си на собственост. С алинея 8 на чл. 242 от НК се
отнема собственост от невиновно лице, което не е знаело, че неговата вещ ще бъде
използвана за извършване на престъпление, което не може по никакъв начин да оспори
конфискацията, защото не е участник в процеса, в който вещта се отнема и е лишен от
правото на ефективна защита. Счита, че под закон се има предвид не само
разпоредбите на националното право, но и нормите на ратифицирани обнародвани и
влезли в сила международни договори, както и нормите на правото на Съюза. Към
момента на одобряване на споразумението всички посочени по- горе норми са
действащи. Към онзи момент са били постановени и Решение от 13.10.2015г по дело
Unsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.§. срещу България, Решение от 04.03.2014г на
Европейския съд по правата на човека по делото Микроинтелект срещу България и
други. Твърди още, че при постановяване на своето решение съдът е приложил
национални правни норми, които са в явно противоречие с правото на Съюза и не е
съобразил, че това право има предимство пред националното. Счита, че съдът е
следвало да отправи преюдициално запитване. Заявява, че настъпилата вреда за
ищцовото дружество е в пряка и причинна връзка с постановения от Окръжен съд
София необжалваем акт, чрез одобряване на споразумение по чл. 381 от НПК с
прилагане на разпоредбата на чл. 242 ал.8 от НК, което постановяване е извършено
въпреки констатираните противоречия в Решение от 13.10.2015г по дело Unsped Paket
Servisi SaN. Ve TiC. A.§. срещу България, въпреки принципа на върховенство на
общностното право и въпреки задължението за преюдициално питане.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Софийски окръжен съд е
депозирал отговор, в който е изложено становище за неоснователност на исковата
претенция. Твърди, че соченото от ищеца увреждане, изразяващо се в отнемане в
полза на държавата на влекач Ивеко с per. № ********* и полуремарке марка „Шмитц”
с per. № *********, не се е осъществило фактически, респективно негов автор не е
Софийският окръжен съд. Твърди, че ищецът се позовава на решения на ЕСПЧ, които
обаче не са основание за релевиране на отговорността на държавата чрез нейните
процесуални субституенти по чл. 2в ЗОДОВ. Макар КЗПЧОС и Хартата на основните
права да уреждат по идентичен начин основните права и принципи, Европейският
съюз не е страна по Конвенцията. ЕСПЧ и СЕС имат различна юрисдикция и
тълкуването на Конвенцията от ЕСПЧ няма задължителна сила за институциите на ЕС.
Ето защо нарушението на Конвенцията неможе да обоснове отговорност в
производството по чл. 2в ЗОДОВ, като единствено може да бъде повод за образуване
на нарочно производство срещу държавата пред ЕСПЧ. Посочва, че ищецът се е
позовал и на пар. 57 от С- 46/93 & С- 48/93, в който се изяснява кое нарушение на
общностното право е явно и съществено, а именно когато е продължило въпреки
постановяването на решение, установяващо твърдяното неизпълнение на задължение,
на решение на преюдициално запитване или на трайно установена практика на съда в
конкретната област. Отново обаче, тъй като двете решения на ЕСПЧ не представляват
решение или практика на ЕС, несъобразяването с тях не влече след себе си
последиците на несъобразяване с правото на ЕС по смисъла на чл. 2в от ЗОДОВ.
Твърди се, че вида и количеството контрабандна стока, пренасяно с процесната
композиция, което е несъпоставимо по обема, който заема багажното отделение. С
откритите по делото UnspedPaketServisiSaN, наркотици. Такова количество вещи,
3
каквото е било предмет на престъплението по н.о.х.д. №347/ 2020г. по описа на СОС,
трудно може да бъде пренесено незабелязано от ръководните органи на
осъществяващото спедиторската услуга дружество. Ответникът сочи, че не следва да
се подценява фактът, че дружеството е допуснало водачът да влияе на съдържанието
на митническата декларация, с което е създало допълнителни предпоставки за
неправомерно деклариране и пренос на стоки, вместо да го снабди с предварително
подготвени документи, ако е искало да ограничи риска от подобни деяния и
настъпилите последици. Противоправността на действията на съда предполага същите
да са в разрез както с вътрешното право, така и с правото на ЕС, което има примат
пред националното законодателство.Част от актовете на вторичното право на ЕС,
които уреждат проблемите с прането на пари, наркотрафика и презграничната
организирана престъпност, са именно цитираните от ищеца - Решение 2005/ 212/ ПВР
на Съвета и Директива 2014/ 42 за обезпечаване на конфискацията на средства и
облаги от престъпна дейност. Общото между всички тях е, че възпроизвеждат волята
на законодателя за въвеждане на решителни мерки от държавите - членки, които в
тясно сътрудничество да ограничат ефекта от престъпната дейност и да я
предотвратят. В унисон с всички тези предписания за конфискация на имущество,
съдържащи се както в съобразителната част, така и в нормативната част на актовете,
се е явявал чл. 242, ал.8 НК в редакцията му преди частичната му отмяна с РКС, т.е.
той е бил законното към онзи момент основание за извършване на конфискацията,
която според твърденията на ищеца го е увредила. За да постанови своя акт, съдът е
взел предвид, че по делото са налице всички предпоставки, за прилагането на
разпоредбата и като е отчел, че конфискацията на имуществото не е безусловно
забранен нито от националния, нито от наднационалния правопорядък резултат, е
разпоредил отнемането в полза на държава, отчитайки практиката на ЕСПЧ,
обективирана в решението по делото B.K.M. LojistikTasimacilikTicaret Limited Sirketi v.
Slovenia. Предвид характера на извършеното престъпление и обвързващата го
нормативна рамка на ЕС и при ясното съзнание за ограничения процесуален
инструментариум, който му е предоставен за формиране на преценката не само за
произнасяне по конфискацията, но и в самото производство по одобряване на
споразумението, съставът на Софийският окръжен съд е констатирал, че
имуществените вреди, които биха настъпили за дружеството, са поправими, но такива
не са последиците от възможни бъдещи общественоопасни деяния при липса на
контрол и подбор от ищцовото дружество на неговите изпълнители, какъвто в случая е
деецът. Твърди още, че актовете от вторичното право на ЕС, на които ищецът се
позовава, а именно Рамково решение 2005/212 и Директива 2014/42, засягат субекти,
на които е било прехвърлено имущество от заподозряното лице или които трети лица
са придобили от заподозрения, когато са знаели или е трябвало да знаят, че
прехвърлянето се извършва с цел да бъде избегната конфискация (чл. 6 от Директива
2014/42). Твърди, че систематичното тълкуване на разпоредбите в акта налага да се
приеме, че трети лица в случая са именно тези, обсъдени в чл. 6. В тази категория не
попадат лица, които се намират в отношения, подобни на възложител и изпълнител на
работа (независимо дали трудово- или гражданскоправно регламентирани) и които са
предоставили на дееца свое имущество за извършване на трудовия резултат преди
извършване на деянието без да е налице елемента на разпореждане с имуществото.
Поради това счита, че липсва идентичност между уредените в Рамково решение
2005/212 и Директива 2014/42 обществени отношения и тези по казуса, разгледан от
Софийския окръжен съд. Поради това в конкретния случай връзката между
извършителя на деянието, вещта и нейния собственик е неопосредена, съответно
предположението за знание на дружеството е било обосновано. Макар към
релевантния момент вече да е било постановено РКС №12/ 30.09.2021г. по к.д. 10/2021
4
г., то има действие занапред, което означава, че актове, постановени преди обявяването
му, извършени в противоречие с установеното в него, не са постановени в нарушение
на Конституцията. Оспорва и приложимостта на изводите, изложени във визираното
решение, към настоящото дело, като твърдш, че въпреки наличието на законово
задължение на съда да извърши конфискацията в случая, той не я е постановил по
силата на разпоредбата безогледно, неотчитайки спецификите на обстоятелствата, а е
подходил критично и по тълкувателен път е хармонизирал противоречието в правната
уредба, пред което е бил изправен. От друга страна, директното позоваване на правото
на ЕС с цел неприлагане на националноправна норма крие пред себе си опасността от
правна непредсказуемост и несигурност и създаване на опасни прецеденти. Счита, че
тези правомощия на съда трябва да се прилагат със съзнание за рисковете от появата
на сериозни правораздавателни разноречия, и че както указва СЕС в дело С-112/13, A.
v. В.: (...) юрисдикцията трябва да се провери дали националната правна уредба може
да се тълкува съобразно изискванията на правото на Съюза, както в случая е постъпил
ответникът.
Твърди, че е налице още една възможност, а именно разпоредбата на
националното право да бъде тълкувана и приложена при съобразяване с правото на
ЕС, и да бъде постигнат един законосъобразен резултат, какъвто е конфискацията в
реализираното от Софийски окръжен съд производство. Твърди още, че до всички
свои изводи съдът е достигнал, като се е позовавал на чл. 52 ХОПЕС, който предвижда
възможност за ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от
нея. Заявява, че са били налице всички предпоставки за прилагането му, а именно -
ограничението да бъде предвидено в закон, да зачита основното съдържание на
същите права и свободи при спазване на принципа на пропорционалност, в условията
на действителна необходимост и ако целите му отговарят на общите цели на Съюза.
Счита, че както неведнъж заявяват и институциите на ЕС, борбата с определени
категории престъпления може да доведе до увреждане на правата на трети лица, но
макар и такава намеса да е била извършена, съдът е запълнил законодателните
непълноти със собствената си тълкувателна дейност. Подчертава, че в нито един
момент ищецът не излага фактически твърдения, с които да обоснове собствената си
добросъвестност, респективно положената дължима грижа, доказването на която не е
презумптивно уредено в нито един нормативен акт, за да предотврати настъпването на
престъпния резултат или да отграничи собствения си принос към него. Така,
оспорвайки наличието на противоправно действие от страна на Софийския окръжен
съд, твърди, че с поведението си съдът не е увредил ищеца, а напротив, използвайки
макар и ограничения инструментариум от правни средства, с които е разполагал в
рамките на правомощията си, е постигнал един законосъобразен резултат,
преодолявайки законодателните непълноти, разглеждайки всестранно и
безпристрастно фактите по делото, с което е бил сезиран. Липсата на
процесуалноправна рамка, чието осигуряване само по себе си представлява
задължение за позитивно действие от страна на националния законодател, и която
липса препятства и надлежното мотивиране на съдебния акт по утвърждаване на
споразумението с изложените вече съображения, не следва да се тълкува в ущърб на
съда, тъй като той не е бил в състояние да отстрани тази непълнота.
В съдебно заседание дружеството ищец, чрез адв.Т. Х. поддържа предявените
искове. Представя писмена защита и списък по чл.80 ГПК.
В открито с.з. ответникът не се представлява.
В съдебно заседание Прокуратурата на Р България, чрез прокурор – Малинова
от СГП оспорва предявения иск по основание и размер.
5
Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приетото в превод на български извлечение от съдебния регистър на Окръжен
съд в Източно Сараево, Република Сръбска от 15.02.2023г. е видно, че дружеството
ищец е вписано съгласно Закона за регистрация на стопанските субекти на Р Сръбска,
като дружество с ограничена отговорност „SEKVAS“, със седалище в гр.Соколац, с
управител В.Ш. и предмет на дейност дърводобив, търговия, пътен транспорт и
др./л.9-л.11 от делото/
От фактическа страна не се спори, образувано срещу сръбския гражданин В.Б.
досъдебно производство ДП №27 /2020г. по описа на Агенция „Митници“, ГД МРР,
пр.пр.№1310 /2020г. по описа на СОП и привличането му в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.242, ал.1, б.“д“ НК, вр. чл.18 ал.1 НК, вр.чл. 20, ал.2 НК и чл.242
ал.2, пр.1 от НК, за това, че на 11.05.2020г. на Митнически пункт Калотина, Софийска
област, „трасе изходящи товари МПС“, с товарна композиция състояща се от влекач
„Ивеко“ с per № ********* и полуремарке марка „Шмитц“ с per. № *********, в
съучастие като съизвършител с И.Т. е направил опит да пренесе през границата на Р.
България за Р. Сърбия, без знанието и разрешението на митниците, чрез използване на
документи с невярно съдържание – транзитна митническа декларация и международна
товарителница, стоки за търговски цели в големи размери на обща стойност 1 737 163
лв.
Въз основа сключено от Софийска окръжна прокуратура с обвиняемия
споразумение по чл.381, ал.1 НПК е образувано НОХД № 20201800200347 от 2020г. по
описа на Софийски окръжен съд, НО, 2-ри състав. С Определение от 04.09.2020г.,
постановено в открито съдебно заседание, проведено на същата дата, по НОХД
№20201800200347г. на СОС, е одобрено Споразумение, постигнато между прокурор от
Софийска окръжна прокуратура и подсъдимия, с което подсъдимият В.Б. е признат за
виновен за извършено от него престъпление по чл. 242, ал.1, б. б и б. д, вр. с чл. 18,
ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за това, че на 11.05.2020г. на Митнически пункт
Калотина, Софийска област, „трасе изходящи товари МПС“, с товарна композиция
състояща се от влекач „Ивеко“ с per № ********* и полуремарке марка „Шмитц“ с per.
№ *********, в съучастие като съизвършител с И.Т. е направил опит да пренесе през
границата на Р. България за Р. Сърбия, без знанието и разрешението на митниците,
чрез изпълване на документи с невярно съдържание – транзитна митническа
декларация и международна товарителница, стоки за търговски цели в големи размери
на обща стойност 1 737 163 лв., като на основание чл. 242, ал.8 НК, съдът е постановил
отнемане в полза на държавата на превозното средство - влекач „Ивеко“ с peг.№
********* и полуремарке марка „Шмитц“ с per № *********, със съответните
регистрационни документи, собственост на фирма „Секвас“ ООД, гр.Соколовац,
Босна и Херцеговина. /л.42-л.123 от приложеното НОХД №347 /2020г. по описа
Софийски окръжен съд/
Страните не спорят относно релевантният за предмета на делото факт, че
процесното товарно МПС - влекач „Ивеко“ с peг.№ ********* и полуремарке марка
„Шмитц“ с per № ********* е собственост на дружеството ищец.
Назначена е по делото и съдебна –оценителна автотехническа експертиза за
установяване на пазарната стойност на процесния товарен автомобил с полуремарке
6
към датата на отнемането му в полза на държавата на 04.09.2020 г. и към датата на
изготвяне на експертизата. От приетото от съда, неоспорено от страните заключение
на САТЕ се установява, че средната пазарната стойност на седлови влекач „IVECO
STRALIS AS 440S45T/P“ с ДК№ *********, година на производство 2007г., рама
WJMMLVTH404340983 към датата на постановеното отнемане на композицията -
04.09.2020г. е в размер на 25 190,78 лв. В заключението е обосновано, че средната
пазарната стойност на полуремарке, марка „SCHMITZ“, модел „SCS 24/5“ с per.№ К03-
Е-945, рама № WSMS6980000502705, първоначална регистрация; 11.11.2003 г. и година
на производство 2002 г., рама № WSMS6980000502705, към дата на постановеното
отнемане на композицията – 04.09.2020г. възлиза на 9 029,00лв. При определяне на
пазарната стойност на влекача и полуремаркето, вещото лице е използвало метод на
пазарните аналози - средната пазарна стойност на изследваното превозно средство
(полуремарке) е определена, като се използва информация, предоставена от
www.mobile.bg.www.mobile.de и www.truckl.EU и други източници. Според приетото
заключение на САТЕ, в обобщение средната пазарната стойност на товарната
композиция състояща се от влекач марка „Ивеко“ с рег. М ********* и полуремарке
марка „Шмитц“ с рег.№ *********, към датата на постановеното отнемане на
композицията - 04.09.2020 г. е в общ размер от 34 220 лв. При преценка по реда на
чл.202 от ГПК, съдът възприема приетото заключение на съдебна-оценителна
автотехническа експертиза, като обективно и компетентно дадено.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.
Този законов текст регламентира установеният с практиката на СЕС и пилотното
решение по делото Köbler, принцип за ангажиране на извъндоговорната отговорност
на Държавата за вреди от нарушения на общностното право, допуснати от национални
юрисдикции. Отговорността на държавите членки за вреди, причинени на
частноправни субекти в резултат на нарушение на правото на ЕС, е установена и в
общностното право - в чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/. Изискването
е актът, с който на ищеца са причинени вреди от нарушение на правото на ЕС, да е
постановен от окончателна съдебна инстанция. В случая тази инстанция е бил
ответникът Софийски окръжен съд, чието определение за отнемане на процесното
МПС в полза на държавата е окончателен съдебен акт.
Фактическият състав на обективната отговорност на Държавата включва следните
кумулативни предпоставки: дали твърдяното нарушение е на правна норма от
общностното право, предоставяща права на частно - правни субекти и в частност на
ищеца; дали нарушението й е достатъчно съществено и явно, и дали съществува пряка
причинна връзка между нарушението и вредата. На нарушение на правна норма се
приравнява и несъобразяването с практиката на СЕС по тълкуването и прилагането на
съответната норма от общностното право.
По делото е безспорно, че процесните влекач марка „Ивеко“ с рег. М ********* и
полуремарке марка „Шмитц“ с рег.№ ********* са собственост на дружеството ищец
„Секвас“ ООД.
На следващо място по делото е установено, че с неподлежащо на последващ
съдебен контрол Определение от 04.09.2020г., постановено в съдебно заседание,
проведено на същата дата, по НОХД № 347 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен
съд, е разпоредено на основание чл. 242, ал.8 НК /в редакция към датата на
отнемането/, влекач марка „Ивеко“ с рег. М ********* и полуремарке марка „Шмитц“
с рег.№ ********* собственост на дружеството ищец „Секвас“ ООД, които са
послужили за превозване предмета на контрабандата да се отнемат в полза на
7
държавата.
Наред с наказателната отговорност за престъплението по чл.242, ал.1, б.“д“ НК,
съгласно чл.242, ал.8 НК превозното или преносното средство, послужило за
превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в
полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно
не съответства на тежестта на престъплението. Нормата е останала непроменена след
приемането на Република България за член на Европейския съюз и по съдържание
постановява конфискация на вещи при отчитане единствено връзката с извършване на
престъплението и неговата тежест, но не и на кого принадлежат, което означава, че в
предметния обхват попада и отнемането на вещи собственост на трети добросъвестни
лица.
Конфискацията на имущество от престъпна дейност е регламентирана в правото на
ЕС, като относими към настоящия случай са Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета
от 24.02.2005г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления
и Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014г. за
обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския
съюз. Те уреждат реда и условията за обезпечаване и отнемане на имущество от
престъпна дейност при съобразяване възможността конфискацията да засегне трети
лица. Така в съображение 3 от Рамковото решение е посочено, че съгласно §50, б.“б“
от Виенския план за действие най-късно пет години след влизане в сила на Договора
от Амстердам трябва да се развият и сближат, когато е необходимо, националните
разпоредби за запориране и конфискация на облагите от престъпленията при зачитане
правата на добросъвестни трети лица, а съгласно чл.4 от него всяка държава-членка
предприема необходимите мерки, за да гарантира, че заинтересованите страни, които
са засегнати от мерките по членове 2 и 3, разполагат с ефективни правни средства за
защита на правата си. В съображение 33 от Директива 2014/42/ЕС е посочено, че
настоящата директива засяга в значителна степен правата на лицата, не само на
заподозрените лица или обвиняемите, но и на трети лица, които не са обект на
наказателно преследване. Следователно е необходимо да бъдат предвидени специални
гаранции и правни средства за защита, за да се гарантира спазването на техните
основни права при прилагането на настоящата директива. Това включва правото на
трети лица, които твърдят, че са собственици на въпросното имущество или че
притежават други вещни права като право на плодоползване, да бъдат изслушани.
Решението за обезпечаване на имущество се съобщава на засегнатото лице по най-
бързия начин след неговото изпълнение. В хипотезата на конфискация от трети лица
по чл.6, §1 от Директивата, §2 постановява параграф 1 да се тълкува така, че да не
засяга правата на добросъвестни трети лица, а съгласно чл.8, §1 държавите-членки
предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, засегнати от
предвидените в настоящата директива мерки, имат право на ефективни правни
средства за защита и на справедлив съдебен процес, за да защитават правата си. От
тази правна уредба следва, че конфискация на имущество от престъпна дейност,
принадлежащо на трето лице е възможна, но само когато това трето лице е
недобросъвестно, т.е. по някакъв начин е свързано с извършеното престъпление или
резултата от него.
По въпроса за съответствието на чл.242, ал.8 НК с правото на ЕС относно
отнемането в полза на държавата на вещи от престъпление, собственост на трети лица
СЕС се е произнесъл с Решение от 14.01.2021г. по дело С-393/2019г. след отправено
предициално запитване от национален съд и по сходни с настоящия случай
фактически обстоятелства за тълкуване на чл.17, §1 и чл.47 от Хартата на основните
права на Европейския съюз във връзка с посочените рамково решение и директива. С
решението съдът е постановил, че чл.2, §1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на
8
Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и
имущество от престъпления във връзка с чл.17, §1 от ХОПЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на
средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда,
когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице, както и че чл.4 от
същото рамково решение във връзка с чл.47 от ХОПЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че не допуска национална правна уредба, която позволява в наказателно производство
да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на
престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита.
Посочено е, че съгласно чл.52, §1 ХОПЕС могат да бъдат налагани ограничения в
упражняването на признати от нея права и свободи, но при условие че тези
ограничения действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес
и не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и
нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на така гарантираното
право. Такава непропрционалност с преследваната цел и нетърпима намеса е налице,
когато чрез конфискация окончателно е отнето правото на собственост на трето за
престъплението лице, което е добросъвестно, т.е. не е знаело и не е могло да знае, че
имуществото му е използвано за извършване на престъпление.
На следващо място, разпоредбата на чл.242, ал.8 НК в частта „и когато не е
собственост на дееца“ е прогласена за противоконституционна с Решение №
12/30.09.2021г. по к.д.№ 10/2021г. на Конституционния съд поради противоречие с
общия принцип на правовата държава по чл.4 КРБ и пряко нарушаваща защитените
права на частна собственост по чл.17, ал.1 и ал.3 КРБ. Мотивите на съда са, че
ограничението в правото на собственост трябва да е съразмерно на преследваната цел,
но не и да надхвърля необходимото за нейното постигане. Конфискацията като част от
наказателноправната санкционна система е насочена към имущество на лица, осъдени
за престъпление и се явява справедлива и съразмерна реакция на обществото срещу
определено противоправно поведение на лице, извършило престъпление.
Същевременно следва да се отчита баланса между неприкосновеността на частната
собственост и оправданата намеса на държавата в защита на обществения интерес,
който обаче се нарушава от разпоредбата на чл.242, ал.8 НК в оспорената част /заедно
с други норми от НК, също предвиждащи отнемане/. С препратка към решението на
СЕС по дело № 393/2019г. Конституционният съд е приел, че разпоредбата създава
предпоставки за лишаване от собственост върху вещи на значителна стойност по
отношение на лица, които нямат връзка и с поведението си не са предизвикали
вредните последици от престъплението.
Без значение за отговорността на държавата чрез нейните процесуални
субституенти е обстоятелството, че към датата на постановяване на процесното
Определение от 04.09.2020г. по НОХД № 347 /2020 г. на СОС , разпоредбата на чл.
242, ал.8 НК е била действаща и същата е задължавала съда да постанови процесното
отнемане. Отговорността за нарушение на нормите на общностното право, както и
отговорността по останалите състави на ЗОДОВ е обективна и се носи независимо от
вината.
При осъществяване правораздавателната дейност националният съд е длъжен да
прилага правото на ЕС, ползващо се с примат пред националното право, и да остави
без приложение норма от вътрешното право, която му противоречи. Във всички
случаи в рамките на своите правомощия е задължен да подлага на преценка
съответствието на национална правна норма с относима от правото на ЕС, а ако
последната се нуждае от тълкуване да отправи преюдициално запитване. Съгласно
чл.267, ал.3 ДФЕС национална юрисдикция, чието решение не подлежи на обжалване,
е длъжна да сезира съда на ЕС по относим за главния спор въпрос по тълкуване
9
правото на ЕС, за да предотврати установяването на национална съдебна практика
несъответна на разпоредбите на правото на ЕС, което в случая не е било направено,
доколкото съдът е постановил окончателен съдебен акт по одобрение на
споразумението със значение на влязла в сила присъда /чл.382, ал.9 НПК/. Нещо
повече, към деня на одобряване на споразумението на Софийски окръжен съд е
било известно вече постановено Решение от 13.10.2015г. на ЕСПЧ по дело Unsped
Paket Servisi saN. Ve Tic. A.S. срещу България, с което при сходни фактически
обстоятелства на отнемане на превозно средство от лице, нямащо отношение към
престъпното деяние, е прието нарушение на чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ,
изразяващо се в лишаване от право на собственост без осигурена ефективна
възможност за оспорване на отнемането.
Като страна по ЕКЗПЧ Република България е обвързана от нейните разпоредби по
същия начин, както от правото на ЕС, и чрез своите органи и длъжностни лица е
длъжна да съблюдава спазването им, които по силата на чл.5, ал.3 КРБ имат приоритет
пред националното право, респ. постановените от ЕСПЧ решения имат същия
задължителен характер, като тези на СЕС. Защитаваното от чл. 17 ХОПЕС и чл. 1 от
Протокол № 1 към конвенцията право е идентично и след като с решението на ЕСПЧ
още през 2015г. е констатирано нарушение на конвенцията, то ответния СОС е могъл и
е бил длъжен да не прилага чл.242, ал.8 НК. Обратно, като е постановил отнемане в
полза на държавата на товарния автомобил, е допуснал в равна степен нарушение на
правото на ЕС и ЕКЗПЧ, имащо едни и същи правни последици за възникване
отговорността на държавата за вреди по чл.7 КРБ, подлежащи на обезщетяване по
ЗОДОВ.
Съобразно със заключението на приетата по делото съдебна -автотехническа
експертиза е налице и претърпяна вследствие на отнемането на процесния автомобил
имуществена вреда, равняваща се на стойността му към датата на отнемане. Доколкото
съдът приема, че процесния товарен автомобил влекач с полуремарке към датата на
отнемането е собственост на ищеца, то за дружеството ищец вредата е в размер на
средната пазарна стойност на товарната композиция състояща се от влекач марка
„Ивеко“ с рег. М ********* и полуремарке марка „Шмитц“ с рег.№ *********, към
датата на постановеното отнемане на композицията - 04.09.2020 г. възлизаща на сумата
34 220,00 лв., съгласно приетото неоспорено заключение на САТЕ.
Предвид изложеното в хода на съдебното дирене са установени всички елементи
от фактическия състав на специалния деликт по чл. 2в от ЗОДОВ и предявеният иск е
основателен и доказан до размера от 34 220,00 лева, като за разликата над уважения
размер до пълния заявен такъв от 70 000лева, следва да се отхвърли. Върху така
присъдената главница в приложение на чл.84, ал.3 ЗЗД следва да се присъди законната
лихва от 04.09.2020г. до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ищцата се
следват разноски за платената държавна такса в размер на 10 лева, както и 971, 43 лв.
адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска. Общо заплатеното
адвокатско възнаграждение възлиза на 2000лв., съгласно представения договор за
правна помощ и списък на разноски на л.64 от делото.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС
сумата от 200 лв., представляваща платено от бюджетните средства на съда
възнаграждение за вещо лице.
10
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ Софийски окръжен съд, с
адрес гр.София, бул.“Витоша“ №2, представляван от председателя П.Д.П. да заплати
на „Секвас“ ООД, ЕИН *********, със седалище и адрес на управление: Република
Сръбска, Босна и Херцеговина, гр. Соколац, със съдебен адрес гр.София,
ж.к.“*********, адв.Т. Х., сумата от 34 220,00 лева представляваща обезщетение за
имуществени вреди от нарушение на правото на ЕС, чрез прилагането нормата на
чл.242, ал.8 от НК по НОХД № 20201800200347 на ОС - София, които вреди са
претърпяна загуба от отнети в полза на държавата влекач „Ивеко“ с per.№ ********* и
полуремарке марка „Шмитц“ с per № *********, собственост на ищцовото дружество,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2020г. до изплащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 34 220 лв. до
претендирания размер от 70 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Софийски окръжен съд, с адрес гр.София, бул.“Витоша“ №2,
представляван от председателя П.Д.П. да заплати на „Секвас“ ООД, ЕИН *********,
със седалище и адрес на управление: Република Сръбска, Босна и Херцеговина, гр.
Соколац, разноски по делото на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, включващи сумата от 10
лева платена държавна такса и сумата 971, 43 лв. адвокатско възнаграждение,
съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Софийски окръжен съд, с адрес гр.София, бул.“Витоша“ №2, да
заплати сумата от 200 лева - разноски в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11