Р Е Ш Е Н И E
№ 551
18.12.2015 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
На двадесет и четвърти ноември две хиляди и петнадесета
година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
517 по описа за 2014 година.
Производството
е образувано по повод исковата претенция
на ,,И АР БИ ЛИЗИНГ“ЕАД (предишно наименование ,,И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ“ЕООД),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.,,Околовръстен
път“№260, представлявано от Радослав Христов Йорданов и Гергана Илиева
Герджикова- изпълнителни директори, чрез пълномощника им адв.Делян Манчев, със
съдебен адрес: гр.София, ул.,,Хан Аспарух“№54,офис7, против ,,КАР 1“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.,,Изгрев“,бл.117,
партер, представлявано от Живко Петров Факирчев и ,,ИНКОМ-97“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ж.к.,,Изгрев“,бл.117, партер, представлявано от Живко Петров
Факирчев, за приемане за установено по отношение на ответниците, че
съществува вземането на кредитора ,,И АР БИ ЛИЗИНГ“ЕАД, произтичащо от запис на
заповед, издаден на 27.07.2010г., за сумата от 36 535.09 евро (тридесет и
шест хиляди петстотин тридесет пет евро и девет евроцента), част от общата сума
по записа на заповед, както и законна лихва за периода от 30.08.2013г. до
окончателното изплащане на горната сума, предмет на заповед за незабавно
изпълнение, издадена по ч.гр.д.№7314/2013 год. по описа на Бургаски районен
съд.
Твърди се от ищеца, че процесната сума
се дължи по редовен от външна страна запис на заповед, издаден от „Кар 1“ ЕООД
на 27.10.2010 год., авалиран от „Инком – 97“ ЕООД, Живко Петров Факирчев и Гиро
Петров Факирчев на същата дата, предявен за плащане на длъжниците на 22.06.2011
год. с нотариална покана до всеки един от тях. С допълнителната искова молба
ищецът заявява, че записът на заповед е издаден като обезпечение по договор за
лизинг №002531-008/25.02.2008 год. Уточнява се, както с допълнителната искова
молба, така и с молба от 11.06.2015 год., че исковата сума е образувана като
сбор от следните суми: вноски с настъпил падеж по основен договор №35, 36 и 37;
вноски с настъпил падеж по преструктуриран договор №7, 8 и 9; главница
24 356,82 евро, включваща сумата от 23 489,11 евро, която
представлява сбор от лизинговите вноски, дължими за периода от 20.02.2011 год.
до 20.02.2013 год. по приложение №1 към анекс №1, както и дължимите данъци за
превозно средство за 2011, 2012 и 2013 год. от общо 867,71 евро; главница от
10 078,77 евро, формирана от изискуемите лизингови вноски по погасителен
план приложение №2 към анекс №1, за периода от 20.05.2011 год. до 20.02.2013
год. включително (последните две главници – предсрочно изискуеми на основание
чл.6 от анекса към договора).
Ответниците оспорват иска и въвеждат
възражение за наличие на каузално правоотношение, произтичащо от договор за
финансов лизинг, във връзка с което е издаден процесния запис на заповед.
Заявяват, че по това каузално отношение нямат задължения, поради погасяване на
вземанията на ищеца чрез плащане и по давност, както и поради прекратяване на
договора с едностранно изявление на насрещната страна. В допълнителния отговор
заявяват, че липсва основание за настъпване на твърдяната от ищеца предсрочна
изискуемост, тъй като всички задължения по договора за лизинг са погасени по
начините, посочени по-горе и предвид едностранното му прекратяване от ищеца.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител, поддържа претенцията с писмени изявления.
В съдебно заседание ответниците
поддържат оспорването.
Бургаският окръжен съд, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.422 ал.1, вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Както се установява от съдържанието на
исковата молба, процесното вземане на ищеца в размер на 36535,09 евро е било
заявено на основание задължаване по авалиран менителничен ефект – запис на
заповед, издаден от „Кар 1“ ЕООД, авалиран от „Инком -97“ ЕООД и две физически
лица. С отговора на исковата молба е въведено възражение от длъжниците, че
записът на заповед обезпечава задължения, възникнали от договор за финансов
лизинг. С последващите допълнителна искова молба и допълнителен отговор,
страните еднозначно са заявили, че задължението по ефекта произтича от каузално
правоотношение с източник посоченият по-горе договор.
Нашето право не познава абсолютните
абстрактни сделки, именно поради това съдебната практика последователно приема,
че записът на заповед се издава заради конкретни каузални отношения между
поемателя и издателя с гаранционно-обезпечителна цел. Въвеждането на възражения
за наличие на каузални правоотношения, послужили като причина за менителничното
задължаване, изисква от съда да се произнесе относно съществуването на спорното
вземане, след като изследва не само формалната редовност и действието на
менителничния ефект, а и валидността на сделката, сочена за източник на
каузалното правоотношение, както и погасяването на породените от същата
задължения, тъй като недействителността на каузалната сделка препятства
възникването на поетите със записа на заповед менителнични права, а
погасяването на обезпеченото със записа на заповед парично задължение има за
последица погасяването и на абстрактното задължение, обективирано в ценната
книга (така р.№105/13.07.2012 год. по т.д.№564/2011 год. ІІ т.о. ВКС).
При така заявените от страните твърдения
и оспорвания, съгласно т.17 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да разгледа дължимостта на суми по посочения
договор за лизинг, както и заявените от ответника - длъжник релативни
възражения, касаещи каузалното правоотношение, в случая – недължимост на суми
по договора за лизинг поради прекратяването му, или поради погасяване на вземанията
чрез плащане и по давност.
Страните не спорят по валидността от
външна страна на представения запис на заповед. По възникването на каузалното
правоотношение от договор за финансов лизинг също не спорят – представен е
договор от 25.02.2008 год., сключен между „И еф джи ауто лизинг“ ЕООД като
лизингодател и „Кар 1“ ООД като лизингополучател и „Инком-97“ ЕООД като
съдлъжник, с който лизингодателят се е задължил да придобие и достави на
лизингополучателя за ползване лизингов актив – МПС, срещу насрещното задължение
на лизингополучателя да заплати първоначална вноска и 60 бр. лизингови вноски,
състоящи се от главница и лихва, дължими ежемесечно по погасителен план. Ищецът
е изпълнил задължението си по чл.342 ал.2 от ТЗ, като с приемо-предавателен
протокол от 03.03.2008 год. е предал на лизингополучателя лизинговото
имущество. На 27.07.2010 год. страните са подписали анекс №1 към договора, с
който са променени срока на договора (на 31 месеца, считано от падеж 20.08.2010
г. в това число 6 месеца гратисен период, считано от падеж 20.10 2010 г.);
лизинговата вноска, която се състои от главница и лихва и се заплаща ежемесечно
на датите, посочени в погасителен план Приложение № 1 и погасителен план
Приложение № 2 към анекса; подписан е нов погасителен план, Приложение № 1 към
анекса, отнасящ се за остатъчната редовна главница след падеж 20.07.2010 г. в
размер на 21276,44 евро без ДДС и погасителен план, Приложение № 2 към анекса,
отнасящ се за просрочени задължения до 21.07.2010 г. включително, в размер на 13 218,09
евро с ДДС. Ищецът е представил фактури, от които е видно, че е фактурирал
вноски с настъпил падеж по двата погасителни плана, както следва: вноски №7, 8
и 9 по приложение №2 – преструктуриран договор, вноски №35, 36, 37 по
приложение №1 – основен договор, данък за превозното средство за 2011, 2012 и
2013 год.
На 12.04.2011 год. ищецът е изпратил
уведомление до лизингополучателя, получено на 13.04.2011 год., с което е
уведомил длъжника, че е в забава за сумата от 2455,13 евро с ДДС, представляваща
дължими до момента на съставянето на уведомлението вноски по договора и лихва
за забава от датата на падежа на съответното просрочено задължение до
07.04.2011 год. Отправил е изявление със същото писмо за едностранно
прекратяване на договора за лизинг на основание чл.15.1.1 от общите условия. На
основание чл.15.2.2 от общите условия ищецът е поканил ответника „Кар 1“ ООД да
придобие собствеността върху лизинговия актив, като заплати незабавно и изцяло
следните суми: 2 455,13 евро с ДДС, която включва дължими вноски по
договора и др.разходи, ведно с договорената неустойка за забава от датата на
падежа на задълженията до 07.04.2011 год., както и всички лизингови вноски до
края на срока на договора за лизинг в размер на 33 567,87 евро с ДДС. Ищецът
е посочил банкова сметка, ***, и е определил дати за подписване на договор за покупко-продажба
с нотариална заверка на подписите. Оправил е предупреждение до длъжника, че ако
не изплати сумата по настоящата покана, ще пристъпи към събиране на вземанията
си принудително.
От заключението на в.л.А. по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към датата на подаване на
заявлението – м.септември 2013 год., задължението на лизингополучателя по
процесния договор, съгласно извършените записвания при ищеца, е 36 562,18
евро, формирани по следния начин: общо фактурирани задължения по издадени
фактури за главница, лихва, такса обслужване, неустойки и др.разходи –
46 132,67 евро; предсрочно изискуема главница с ДДС, дължима след
20.03.2011 год. – 23 489,09 евро; съдебни разходи – 49.60 евро, т.е.
общото задължение по счетоводни данни е 69 671,36 евро. Общо извършени са
плащания от лизингополучателя – 33 222,45 евро и остават за плащане
36 488,91 евро. Начислени са деловодни разноски в размер на 113,27 евро,
за които няма съставен документ, с тях общият размер на дълга е 36 562,20
евро. Вещото лице посочва, че при едностранното прекратяване на договора,
считано от 15.04.2011 год., целият дълг е обявен за предсрочно изискуем, като
към този момент остатъчната главница с ДДС по основния погасителен план,
дължима след 20.03.2011 год., е в размер на 23 489,09 евро, а
неизплатената част от разсрочените главници към 20.03.2011 год. по погасителен
план приложение №2 е 10 078,77 евро. Общият размер на дълга по елементи, е
както следва: фактурирани, но неплатени вноски
по договор – вноска №35 с падеж 20.01.2011 год., вноска №36 с падеж
20.02.2011 год.; вноска №37 с падеж 20.03.2011 год.; вноска №7 с падеж
20.02.2011 год.; вноска №8 с падеж 20.03.2011 год.; вноска №9 с падеж
20.04.2011 год.; данък ПС за 2011, 2012 и 2013 год.; остатъчна главница по
основен погасителен план с ДДС – 23 489,09 евро, представляваща 23 месечни
вноски за периода от 20.04.2011 год. до 20.02.2013 год.; предсрочна изискуемост
на просрочени суми, отложени за плащане по нов погасителен план приложение №2 –
10 105,77 евро след падеж 20.03.2011 год.; нефактурирани неустойки –
113,27 евро; съдебни разходи – 49,60 евро. Вещото лице посочва, че на
01.10.2014 год. е постъпило плащане в размер на 1 635,29 евро. При
ответника, всички начисления и плащания са извършвани общо по 12 лизингови договора, като
ответникът не е водил аналитична отчетност по всеки един от договорите. Към
30.04.2011 год. при ответника всички задължения към лизингодателя са отписани,
тъй като всички лизингови вещи са върнати и с отписването на активите са
отписани и задълженията. Видно е от приложение №1 към заключението, че
последната постъпила сума за плащане преди едностранното прекратяване на договора,
е на 11.03.2011 год. и с нея е погасена лизингова вноска с падеж 20.03.2011
год.
От съвпадащите твърдения на страните се
налага извод, че договорът за лизинг е бил прекратен, считано от тях на
15.04.2011 год., поради едностранното волеизявление на кредитора. Видно е от
уведомителното писмо, че това прекратяване е осъществено на основание чл.15.1.1
от ОУ, според който лизингодателят има право да развали договора за лизинг с
едностранно изявление, когато лизингополучателят не заплати дължима и изискуема
сума в рамките на 20 работни дни след падежа. Прекратяването и развалянето са
различни способи за преустановяване на договорната връзка, като във втория
случай предпоставка за възникване на потестативното право за разваляне в полза
на кредитора е виновното неизпълнение на длъжника, докато прекратяването се
безвиновен способ за прекъсване на договорната обвързаност (напр.редхибиторния
иск по чл.195 и сл. от ЗЗД, чл.238 от ЗЗД). В конкретния случай, доколкото
кредиторът се е позовал на виновно неизпълнение, следва да се приеме, че с
едностранното му волеизявление договорът за лизинг е развален (такъв е и
текстът на чл.15.1 от ОУ).
Кредиторът е имал три правни
възможности в случай на разваляне на договора поради виновно неизпълнение на
длъжника: по чл.15.2.1 от ОУ да задължи лизингополучателя да върне лизинговия
актив, като заплати всички дължими до момента на развалянето и всички дължими в
резултат на развалянето плащания, както и разноските по евентуално принудително
връщане на актива; по чл.15.2.2 от ОУ да задължи лизингополучателя да придобие
собствеността върху актива, като заплати
целия размер на лизинговата цена, вкл.всички лизингови вноски до края на
срока на договора и остатъчната стойност, заедно с дължимите такси и
комисионни, заедно с всички неустойки и/или други плащания, дължими по ОУ или
договора, във връзка със съотв.неизпълнение и развалянето на договора, като
договорът ще се счита за автоматично прекратен при плащането изцяло на всички
такива неустойки/плащания, заедно с лихвата; по чл.6 от анекса да обяви цялото
задължение по погасителен план приложение №2 към анекс №1 за предсрочно
изискуемо. От горните възможности, които според съда са съществували паралелно
по аргумент на противното от чл.298 ал.3 от ТЗ, кредиторът е избрал възможността
по чл.15.2.2 от ОУ, като е задължил лизингополучателя да придобие собствеността
върху лизинговия актив, като заплати сумите от 2 455,13 евро – дължими
вноски, застраховки и др.разходи, ведно с договорената неустойка за забава,
както и всички лизингови вноски до края на срока на договора – 33 567,87
евро с ДДС. Горното очевидно не се е случило, тъй като не се твърди и не се
представя договор за покупко-продажба на лизинговото имущество, нещо повече –
от съдебно счетоводната експертиза се установява, че през м.април 2011 год.
лизингополучателят е върнал лизинговите имущества по всички договори с ищеца,
след което е отписал счетоводно активите. Фактически е била осъществена
хипотезата на чл.15.2.1от ОУ – лизингополучателят е върнал, а лизингодателят е
приел обратно лизинговата вещ. След като кредиторът доброволно е приел вещта
обратно, няма основание да се счита, че за лизингополучателя е възникнало
задължение да заплати всички лизингови вноски до края на срока на договора и
остатъчната стойност. Както се приема с решение
№ 120 от 10.11.2010 г. на ВКС по т.д. № 1025/2009 г., I т.о., ТК, постановено
по реда на чл.290 ГПК, финансовият лизинг е особен вид инвестиционен кредит,
при който общата стойност на лизинговите
вноски, дължими от конкретен лизингополучател, се изчислява така, че да покрива
цената, по която лизинговата компания е придобила вещта, нейните разноски, а
също така и печалбата й, т.е. налице е правен резултат като при усвоен кредит,
чието погасяване става чрез лизинговите вноски. При връщане на лизинговото
имущество, което може да бъде реализирано на вторичния пазар, задължаването на
лизингополучателя да заплати вноските до края на срока на договора, ще доведе
до неоснователно обогатяване на ищеца, който би получил двукратно печалба. Освен
това, липсва основание за заплащане на вноските, тъй като без ползване на вещта
не възниква насрещно задължение за заплащане на възнаграждение (чл.342 ал.2 от ТЗ). Поради това съдът приема, че главницата от 23 489,11 евро,
представляваща сбор от лизинговите вноски за периода от 20.04.2011 год. до
20.02.2013 год. (т.е. от развалянето до края на срока на договора) по
приложение №1 към анекс №1 не се дължи.
След като фактически е осъществена
хипотезата на чл.15.2.1 от ОУ кредиторът има право да получи всички дължими до
момента на развалянето и всички дължими в резултат на развалянето на договора
плащания. Разноски за връщането не се дължат, тъй като имуществото е било
върнато доброволно.
От заключението се установява, че
дължими към датата на развалянето са били просрочени лизингови вноски: №35 с
падеж 20.01.2011 год., вноска №36 с падеж 20.02.2011 год.; вноска №37 с падеж
20.03.2011 год.; вноска №7 с падеж 20.02.2011 год.; вноска №8 с падеж
20.03.2011 год.; вноска №9 с падеж 20.04.2011 год. със съответните месечни
такси на обща стойност 1941,78 евро. Тъй като договорът за лизинг е такъв с
периодично изпълнение, развалянето има действие само занапред, ето защо в
резултат на развалянето горните задължения не са погасени и са дължими.
В резултат на развалянето на договора
са дължими по чл.15.2.1 от ОУ и всички плащания по приложение №2 към анекс №1,
на основание чл.6 от анекса, в който страните са уговорили, че при виновно
неизпълнение от длъжника и прекратяване на лизинговите договори, кредиторът има
право да обяви цялото задължение по приложение №2 към анекс №1 за предсрочно
изискуемо. С подписването на анекса и приложение №2 страните са подписали нов
погасителен план за просрочените задължения с падеж до 21.07.2010 год. вкл.,
т.е. за вноски с падеж за времето на реално ползване на лизинговото имущество.
С чл.6 от анекса страните са уговорили, че при просрочие длъжникът губи
преимуществата на новия погасителен план, вкл.гратисния период за главницата, и
всички просрочени задължения стават изцяло изискуеми. Според съда, макар и
такова изрично изявление за обявяване на предсрочна изискуемост да не се
съдържа в уведомлението, то се извлича от поканата да бъде изцяло и незабавно
платена сумата от 33 567,87 евро, представляваща сбор от лизинговите
вноски по приложения №1 и 2 до края на срока на договора (23 489,11 евро +
10 078,77 евро). В обобщение се налага извод, че към датата на
разваляне на договора (страните общо
възприемат 15.04.2011 год.), задълженията на длъжника по чл.15.2.1 от ОУ са
общо в размер на 12 020,55 евро, образувани от просрочени вноски по двата
погасителни плана в размер на 1 941,78 евро и предсрочно изискуемите суми
по приложение №2 към анекс №1 в размер на 10 078,77 евро. Към тях следва
да се добави и сумата по фактура №60000038669/02.03.2011 год. за платен от
ищеца данък ПС за 2011 год., а именно 819,28 лв. (с равностойност 418,89 евро),
която се дължи от „Кар 1“ ЕООД на основание чл.5.8 от ОУ. Не се дължат
фактурираните данъци за 2012 и 2013 год., тъй като представляват разходи за
вещта по см.на чл.5.8 от ОУ, които са направени след прекратяването на
договорната връзка.
Ответниците са направили възражения, че
исковите суми не се дължат поради прекратяването на договора, както и поради
погасяване на вземанията на ищеца чрез плащане и по давност.
Както се посочи по-горе, развалянето на
договора за финансов лизинг няма обратно действие, ако и лизинговото имущество
да е било върнато, ето защо, по изложените съображения, лизингополучателят
дължи вноските с настъпил падеж към датата на развалянето, плащания, дължими в
резултат на развалянето – предсрочно изискуемата главница по приложение №2 към
анекс №1, както и разходите по чл.5.8, направени от лизингодателя до датата на
развалянето за заплатен данък ПС. Не се дължат главницата от 23 489,11
евро и данъците ПС за 2012 и 2013 год.
Възражението, че горните суми са
погасени изцяло чрез плащане, е частично основателно. Както се установява от
заключението на в.л.А., след датата на прекратяването и дори на издаването на
заповедта за изпълнение, на 01.10.2014 год., ответникът „Кар 1“ ООД е платил
сумата от 1 635,29 евро, която следва да бъде взета предвид от настоящия
съд на основание т.9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК. Не може да бъде споделен доводът на ответниците, че ако се имат предвид
само задълженията за лизингови вноски до датата на прекратяване на договора –
15.04.2011 год., то чрез внасянето на сумата от 64 977,47 лв. за периода
от 26.02.2008 год. до 07.01.2011 год. всички
вноски за главница и лихва по погасителните планове са платени (допълнително заключение на ССЕ).
Още със сключването на договора лизингополучателят е поел задължение, освен за
заплащането на погасителни вноски, формирани от главница и лихва, и задължения
за заплащане на разходи, такси и неустойки за забавено плащане. Видно е от
приложение №1 към основното заключение, че с постъпилите суми са били
погасявани, освен лизинговите вноски, също и коминионна, разходи и неустойки за
забава, като ответникът не оспорва забавата в плащанията си и последната е била
основанието да се сключи анекс №1 и да се разсрочат забавените вноски с
настъпил падеж. Ето защо, произволното отнасяне на платените суми от
ответниците само за погасяване на лизинговите вноски не следва да се взема
предвид като противоречащо на волята на страните при сключването на договора. С
оглед на изложеното съдът приема, че от исковите суми погасени чрез плащане са само
1 635,29 евро.
Последното възражение на ответника е за
погасяване на вземанията по давност.
Със задължителната съдебна практика по
чл.290 от ГПК (решение № 102 от
23.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2680/2013 г., I т. о., ТК), се приема,
че при прекия осъдителен иск по чл.538,
ал.1 от ТЗ или установителен иск по реда на чл.422,
ал. 1 ГПК за вземане срещу издателя по запис на заповед или неговия
авалист, се прилага специалната тригодишна давност по чл.531,
ал.1 от ТЗ, а не общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, включително в хипотеза на наведено релативно възражение от ответника,
съответно твърдение от страните за различни каузални правоотношения, спрямо
които се поддържа, че записът на заповед има обезпечителна функция. Прието е,
че съгласно разрешението, дадено в т.17 от ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по предявен
установителен иск по реда на чл.422,
ал.1 от ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл.417,
т.9 от ГПК, е съществуване на вземането, основано на записа на заповед.
Въпреки че при направени релативно възражение/твърдения, основани на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
това правоотношение подлежи на изследване от съда, доколкото относителното
възражение би имало за последица погасяване на вземането по записа на заповед,
с навеждането им по установителния иск за вземането по менителничния ефект не
се упражнява право на иск за вземането по каузалното правоотношение, което е
отделно от правото по абстрактната сделка. Ето защо, правото на пряк
менителничен иск /осъдителен или установителен/ срещу издателя по запис на
заповед, се погасява по давност съобразно правилото на чл.531,
ал.1 от ТЗ и в хипотезата на релевирано релативно възражение от ответника,
съответно твърдения от страните за различни каузални правоотношения, спрямо
които се поддържа, че записът на заповед има обезпечителна функция. В случаите,
когато издателят на менителничния ефект извежда недължимостта на вземането по
абстрактната сделка от погасяването по давност на обезпеченото с нея каузално
притезание, тази защитна теза не представлява по своя характер възражение за
погасяване по давност на самия менителничен иск.
В настоящия случай вземането по
процесния запис на заповед е възникнало с предявяването му на издателя и
авалиста на 22.06.2011 год., поради което до подаването на заявлението по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.7314/2013 г. на БРС на 30.10.2013 г., не са изтекли три
години, необходими за погасяване на вземането по давност.
От предявените с исковата молба суми, в
полза на ищеца съществува вземане против ответниците като издател и авалист по
запис на заповед от 27.07.2010 год., за сумата от общо 10 804,15 евро,
включваща просрочени вноски, предсрочно изискуеми суми по приложение №2 към
анекс №1 и данък ПС за 2011 год. и в тази част исковата молба следва уважена, а
в останалата част – отхвърлена.
Двете страни
са поискали присъждане на разноски и претенциите им са частично основателни
съобразно правилото на чл.78 ал.1 и 3 от ГПК.
Съобразно
възприетото с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. по т.д.№4/13 год. на ОСГТК на ВКС,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе с осъдителен диспозитив за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Страните са
поискали присъждане на разноски само за исковото производство.
Ищецът е
представил списък по чл.80 от ГПК за разноски в исковото производство в размер
на 4 812,56 лв., от които държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на вещо лице. Съобразно уважената част от исковете, следва да му
бъдат присъдени 1423,17 лв.
Ответникът
„Кар 1“ ЕООД е представил списък за разноски в размер на 2537,50 лв. От тях,
съобразно с отхвърлената част от иска, следва да му се присъдят 1 787,11
лв.
Ответникът
„Инком-97“ ЕООД е поискал разноски, но не е представил списък. Представил е
доказателства за реално направени разходи за заплатено възнаграждение на
адвокат в размер на 2 250 лв. (половината от платеното възнаграждение на
адв.К. по договор за правна защита и съдействие). От тях, ищецът следва да му
заплати сумата от 1584,63 лв.
Мотивиран от така изложените съображения,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ,,Кар 1“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ж.к.,,Изгрев“,бл.117, партер, представлявано от Живко
Петров Факирчев и ,,Инком-97“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ж.к.,,Изгрев“,бл.117, партер, представлявано от
Живко Петров Факирчев, че
съществува вземане на ,,И ар би лизинг“ЕАД (предишно наименование ,,И еф джи
ауто лизинг“ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.,,Околовръстен път“№260, представлявано от Радослав Христов Йорданов и
Гергана Илиева Герджикова- изпълнителни директори, в размер на 10 804,15 (десет
хиляди осемстотин и четири 0.15) евро, произтичащо от поети от солидарните
длъжници менителнични задължения – запис на заповед и авал по запис на заповед
от 27.07.2010 год., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 30.08.2013г. до окончателното
изплащане на горната сума, предмет на заповед за незабавно изпълнение №4764/09.09.2013
год., издадена по ч.гр.д.№7314/2013 год. на Бургаски районен съд, като в
останалата част до предявения размер от 36535,09 евро ОТХВЪРЛЯ исковете.
ОСЪЖДА ,,Кар 1“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ж.к.,,Изгрев“,бл.117, партер, представлявано от Живко Петров
Факирчев и ,,Инком-97“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.,,Изгрев“,бл.117,
партер, представлявано от Живко
Петров Факирчев, да заплатят на ,,И ар
би лизинг“ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.,,Околовръстен път“№260, представлявано от Радослав Христов Йорданов и
Гергана Илиева Герджикова- изпълнителни директори, разноски в
първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете в размер
на 1423,17 (хиляда четиристотин
двадесет и три 0.17) лв.
ОСЪЖДА
,,И ар би лизинг“ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.,,Околовръстен път“№260,
представлявано от Радослав Христов Йорданов и Гергана Илиева Герджикова-
изпълнителни директори да заплати на ответниците разноски по в
първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете, както
следва: на ,,Кар 1“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ж.к.,,Изгрев“,бл.117, партер, представлявано от Живко Петров
Факирчев – сумата от 1 787,11
(хиляда седемстотин осемдесет и седем 0.11) лв. и на ,,Инком-97“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.,,Изгрев“,бл.117,
партер, представлявано от Живко
Петров Факирчев – сумата от 1584,63 (хиляда
петстотин осемдесет и четири 0.63) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: