№ 4641
гр. Варна, 09.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100502151 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 71673/19.08.2025г. от В. А. А.
р.**********г. гражданин на Руска федерация и Н. В. А. р.14.06.19765г.
гражданка на Руска федерация, срещу решение № 2877/29.07.2025г.,
постановено по гр.дело № 20243110101900 по описа за 2024 година на
Районен съд - Варна, 31 състав, с което съдът:
ОСЪЖДА В. А. А. р.**********г. гражданин на Руска федерация и Н. В.
А. р.14.06.19765г. гражданка на Руска федерация и двамата с адрес в България,
гр.Варна, к.к.Чайка, м-ст „Кара таш“, УПИ №ІІІ-3802, кв.34а, бл.1, вх.А, ет.3,
ап.8 да заплатят солидарно на О. Р. гражданин на Нидерландия,
р.**********г. в гр.Харков съд.адрес гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ №4, ет.2,
ап.22 сумата от 2 223.60лв. представляваща стойност на щети изчистване на
мухъл и подпухнала шпакловка, покриване с найлон, демонтаж тв шкаф,
демонтаж первази, местене мебели, фина шпакловка и шкурка, грундиране,
боядисване на две ръце, монтаж ТВ шкаф, монтаж первази, подредба и
основно изчистване, причинени от теч от жилището на ответниците намиращо
се в гр.Варна, к.к.Чайка, м-ст „Кара таш“, УПИ №ІІІ-3802, кв.34а, бл.1, вх.А,
ет.3, ап.8 и граничещо с имота на ищеца, на осн. чл.50 от ЗЗД вр. чл.45 ОТ ЗЗД
и 2 093.51лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
1
първоинстанционно решение поради необоснованост. Твърди се, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице причинна връзка
между претърпените от ищеца вреди и настъпило в имота на ответниците
вредоносно събитие. По делото не се установи, че в имота на ответниците е
установен теч, дори и от свидетелските показания на водените от ищцовата
страна свидетели. Обстоятелството, че на общата стена между жилищата на
страните, от страната на ответниците е кухня, също не може да обоснове
категоричен извод, че в имота на ответниците е бил налице теч през 2024
година, който е причинил вреди в имота на ищеца.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който излага становище, че постановеното решение е
правилно и обосновано, а въззивната жалба - неоснователна. По делото са
събрани ясни и непротиворечиви доказателства, посредством разпита на
двама души свидетели, както и е установена причинно-следствената връзка
между настъпилия в апартамента на ответниците теч и вредите в апартамента
на ищеца. Тези вреди съвпадат по местоположение на протеклата връзка в
апартамента на ответниците и са доказани по вид, количества и цени от
допуснатата по делото съдебно-оценителна експертиза.
Въззиваемата страна моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
решението.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед
на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание.
По предварителните въпроси, на основание чл. 267 във вр. с т. 2 от
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1/2013 от 9 декември 2013 год. на ВКС,
ОСГТК:
Съгалсно т. 2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013 от 9 декември
2013 год. на Върховният касационен съд на Република България, Общо
събрание на Гражданска и Търговска кО.ия, когато въззивният съд прецени, че
2
дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на
което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на
доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да
обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма,
като даде указания относно подлежащите на доказване факти и
необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
Съдът намира, че предявеният по делото иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, а не на чл. 50 от ЗЗД.
За разграничаването на същите е налице богата съдебна практика:
В Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС т. 2., е прието, че
ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и
по повод на изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е
възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат
на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл
самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата е по чл.
50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не
възниква отговорност за непозволено увреждане.
В Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС т. 3., е притео, че
когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани
или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.
45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли
вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Дължи се обезщетение, когато
вредите са произлезли от машини, машинни уредби, инструменти и други
вещи и тогава, когато те са предадени от производителя им като обезопасени и
когато не съществува техническа възможност за пълно отстраняване на
опасността от вреди.
Съгласно Решение № 77 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 968/2012 г.,
III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска, отговорността по чл. 49 ЗЗД е
налице винаги когато вредите са резултат на виновно поведение на лицето, на
което е възложено извършването на опредЕ. работа. Когато вредата е в
резултат на свойства на самата вещ, а не на действия свързани с нейната
правилна експлоатация, отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Тази отговорност се
основава главно на обстоятелството, че ... налице производство на вещи, които
крият потенциална опасност от причиняване на вреди при тяхната
3
експлоатация без обективно да има възможност настъпването им да бъде
предотвратено.
Съгласно Решение № 99 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4659/2007 г.,
III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Д., характерно за увреждането по чл. 50
ЗЗД е, че то настъпва от проява на вещта, от нейните особености, свойства
и качества, без да се въздейства върху самата вещ по начин, че да се
използват особеностите й, водещи до увреждането. Обективната отговорност
на собственика на вещта за произлезли от нея вреди настъпва и тогава, когато
при използването на вещта не е допуснато нарушение на предписани или
други общоприети правила. Когато е допуснато такова нарушение, деликтната
отговорност е по чл. 45, съответно по чл. 49 ЗЗД.
В конкретния случай в исковата молба се твърди, че: „от апартамент №8,
собствен на ответниците, е избила мека връзка по време на тяхното отсъствие,
водата не е била спряна, не е бил оставен ключ, за да се реагира на подобна
ситуация“. С оглед на това се твърдят неправомерни действия от страна на
ответниците, характеризиращи се с неполагане грижата на добрия стопанин,
от които действия за ищците са произтекли вреди, т.е. искът е с правно
основание чл. 45 от ЗЗД. За да е налице иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД
следва вредите да произтичат от свойството на самата вещ /съседен
апартамент или мека връзка/, чиято експлоатация да е свързана с риск от
настъпване на вреди, каквито твърдения няма наведени.
В този смисъл на доказване от страна на ищеца подлежат следните
факти: виновното и противоправно поведение на ответниците - оставяне на
собственият им апартамент без надзор по време на отсъствието им,
неспирането на водата, неоставянето на ключ за достъп до апартамента; вида и
рамера на вредите; причинно-следствената връзка между вредите и
противоправното поведение на ответниците.
В тежест на ответника е да установи, че същият не носи вина за
настъпването на вредите с оглед оборване на презумпцията на чл. 45 ал. 2 от
ЗЗД.
Няма направени направени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
71673/19.08.2025г. от В. А. А. р.**********г. гражданин на Руска федерация и
Н. В. А. р.14.06.19765г. гражданка на Руска федерация, срещу решение №
2877/29.07.2025г., постановено по гр.дело № 20243110101900 по описа за 2024
година на Районен съд - Варна, 31 състав.
НАСРОЧВА производството по делото за 17.11.2025 год. от 10.00 ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.
ДОКЛАДВА, че по делото е предявен иск с правна квалификация чл. 45
от ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ по иска по
следния начин:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже
следните факти: виновното и противоправно поведение на ответниците -
оставяне на собственият им апартамент без надзор по време на отсъствието
им, неспирането на водата, неоставянето на ключ за достъп до апартамента;
вида и рамера на вредите; причинно-следствената връзка между вредите и
противоправното поведение на ответниците.
УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената тежест да докаже
следните факти: че същият не носи вина за настъпването на вредите с оглед
оборване на презумпцията на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
5
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6