№ 458
гр. Благоевград, 28.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500277 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Г. ВЛ. К., с адрес: с. Б., община Р., ул. „Ч.в.а“
№11, срещу определение № 500117/22.02.2022 г. по ч. гр. д. №1187/2020 г. на РС-Р., с което
е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Разпореждане №504662/23.11.2020
г., Заповед за изпълнение на парично задължения по чл. 410 от ГПК №504663/23.11.2020 г. и
Разпореждане №500399/21.01.2021 г., по описа на РС-Р..
В жалбата се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
атакуваното определение, като се посочва, че е недопустимо прилагане на правилата за
поправка на ОФГ в заповедното производство. Излагат се доводи за това, че молбата за
поправка на допуснатата техническа грешка е депозирана от кредитора „С.К.“ АД, ЕИК
******, едва след като образуваното от него исково производство по реда на чл. 422 от ГПК
по гр. д. №344/2021 г., по описа на РС-Р. е прекратено. Счита, че макар, че дружеството е
получило своевременно разпореждането на съда по чл. 410 от ГПК, ведно със заповедта за
изпълнение, не е поискал в срок отстраняване на очевидната фактическа грешка. Твърди се,
че с оглед датата на издаване на Разпореждане №504662/23.11.2020 г., Заповед за
изпълнение на парично задължения по чл. 410 от ГПК №504663/23.11.2020 г. и
Разпореждане №500399/21.01.2021 г., по описа на РС-Р., не се установявало релевантна
връзка между същата и предмета на доказване по настоящото производство.
Прави се искане за отмяна на процесното определение, поради неговата неправилност и
незаконосъобразност, противоречащо на материалния и процесуалния закон.
В депозирания в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, отговор на частната жалба, „С.К.“ АД, ЕИК
******, заема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че обжалваното
определение е постановено в съответствие с ТР №4/18.06.2014 г. по т. д. №4/2013 г. на
1
ОСГТК на ВКС, поради което следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Окръжният съд, след преценка на доводите в жалбата, на събраните по делото доказателства
и след преценка на обжалвания съдебен акт намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, предвид което е допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
По повод на депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
от „С.К.“ АД, ЕИК ******, срещу длъжника Г. ВЛ. К., ЕГН **********, районният съд е
уважил заявлението с Разпореждане №504662/23.11.2020 г. и издал Заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК №504663/23.11.2020 г. След депозирано
възражение от страна на длъжника срещу заповедта за изпълнение, съдът е издал
Разпореждане №500399/21.01.2021 г., с което е указал възможността да предяви
установителен иск срещу Г.К., както и последиците от неизпълнение на това право. С молба
по чл. 247 от ГПК, дружеството е направило искане за поправка на допусната техническа
грешка в Разпореждане №504662/23.11.2020 г., Заповед за изпълнение на парично
задължения по чл. 410 от ГПК №504663/23.11.2020 г. и Разпореждане №500399/21.01.2021
г., като вместо погрешно изписаното от съда наименование и ЕИК „С.К.“ ООД, ЕИК ***, да
бъде изписано правилното наименование и идентификационен код - „С.К.“ АД, ЕИК ******.
Първоинстанционният съд е приел, че молбата е основателна и е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка в горецитираните съдебни актове.
С оглед на изложената фактическа обстановка по делото, настоящият съдебен състав
приема, че частната жалба е неоснователна поради следното:
Очевидната фактическа грешка, по смисъла на чл. 247 от ГПК, представлява несъответствие
между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст
на съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК, съдът по своя инициатива
или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически
грешки. По силата на задължението на гражданския съд да разгледа всяка подадена до него
молба за защита и съдействие /чл. 2 от ГПК/ заповедният съд е длъжен да се произнесе по
молба за поправка, допълване или тълкуване на постановен от него акт. Съобразно принципа
на законност /чл. 5 от ГПК/ съдът е длъжен при непълнота на закона да решава делата
според общия им разум. Това налага при допусната очевидна фактическа грешка или
непълнота в заповедта, същата да бъде поправена или допълнена, а при неяснота - да даде
тълкуване на същата, тъй като предвиждането на тези институти в исковия процес е
наложено от съображения, които са в сила и в заповедното производство. Формален
аргумент за приложимост на посочените разпоредби в заповедното производство е
разпоредбата на чл. 406, ал. 4 от ГПК, която препраща към чл. 247, чл. 250 и чл. 251 в
производството по издаване на изпълнителен лист, което също е насочено към създаване на
изпълнителен титул в полза на кредитора, още повече като се има предвид, че заповедното
производство систематично е уредено като част от изпълнителния процес. В този смисъл са
задължителните разяснения на ВКС, дадени в ТР №4/18.06.2014 г. по т. д. №4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
2
На следващо място, константна е съдебната практика, че поправката на ОФГ може да
стане по почин на съда или на която и да било от страните без ограничение във времето,
независимо дали е в срока за обжалване, след обжалване или влизане в сила на съдебния акт
/в това число вж. Решение №1615/1965 г., II г. о., Решение №441/1966 г., II г. о., Решение
№270/1988 г., III г. о./.
Предвид гореизложеното, определението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата се явява неоснователна.
При този изход на делото, и при направено искане за присъждане на разноски от „С.К.“ АД,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, такива се дължат за адвокатско възнаграждение в размер
на 300.00 лв.
Ръководен от гореизложеното, Окръжен съд-Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. ВЛ. К., с адрес: с. Б., община Р., ул.
„Ч.в.а“ №11, срещу определение №500117/22.02.2022 г. по ч. гр. д. №1187/2020 г. на РС-Р., с
което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Разпореждане
№504662/23.11.2020 г., Заповед за изпълнение на парично задължения по чл. 410 от ГПК
№504663/23.11.2020 г. и Разпореждане №500399/21.01.2021 г., по описа на РС-Р..
ОСЪЖДА Г. ВЛ. К., с адрес: с. Б., община Р., ул. „Ч.в.а“ №11, да заплати на „С.К.“ АД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г.С.Р.“ №140, ет. 4, сумата от
300.00 лв., представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3