Р Е Ш Е Н И Е № 571
гр. Монтана, 27 09 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на осми септември през две хиляда двадесет и
трета година, в състав:
Председател: СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Г.
Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Рени Цветанова КАНД № 502 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от
Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е на основание постъпила
касационна жалба от Г.П.Г., адрес ***, чрез адв. Д.М. – САК, сл. адрес ***, против
Решение от № 131 от 02.05.2023 г. по АНД № 1328/2022 г. по описа на Районен съд
– Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Г.П.Г. срещу Заповед за задържане на
лице с peг. № 30135-75/25.10.2022 г., издадена от Б*** Г*** Т*** , на длъжност
служител/началник на сектор „Специални тактически действия“ при ОД на МВР –
Монтана, като неоснователна.
Със Заповед за
задържане на лице с peг. № 30135-75/25.10.2022 г. на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, за срок от 24 часа, Г.П.Г. *** е била задържана в
помещение за временно задържане на РУ на МВР – Монтана, с мотив „постъпили
данни за съпричастност към престъпна дейност, съставомерна по чл. 354а, ал.
3 от НК, държане на високорискови
наркотични вещества“.
С касационната
жалба се иска отмяна на обжалваното решението като незаконосъобразно и
неправилно, като касаторът счита същото за постановено при нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано - отменителни основания съобразно чл. 209, т. З от АПК. Твърди, че
районният съд неправилно и в нарушение на материалния закон приел, че заповедта за задържане е издадена в
изискуемата от закона форма и че са спазени изискванията на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като е приел и че по отношение на заповедта за задържане са неприложими
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, касаещи формата на индивидуален
административен акт. Развива съображения, че никъде в
представените по делото документи не е посочено името ѝ, като лице срещу
което е подаден сигнал за извършено престъпление от общ характер или за съпричастност към такова. Освен това съпричасността не е
определена, съпричастен може да е и всеки свидетел на престъпление или жертва
на такова. Твърди, че такъв сигнал не е и имало, а задържането ѝ било
полицейски произвол и репресивна мярка, затова че изисквала да се спазват законните
ѝ човешки и граждански права. Твърди, че не ѝ разрешили обаждане
нито до близки, нито до адвокат. Не били спазени правилата на НПК относно
извършеното незаконно претърсване на леглото и чантата на детето ѝ – не
присъствали психолог и социален работник, каквито са изискванията. Детето
изпаднало в стрес, като и до момента търпи вредните последици от незаконните
действия на служителите на РУ - Монтана. Счита, че тези обстоятелства
първоинстанционният съд изобщо не е счел за нужно да изследва. Развива
съображения, че въззивният съд се аргументирал лаконично и незаконосъобразно от
Прокурорско постановление за прекратяване на ДП № 1111/2023 г., представено от нея
като доказателство за липса на извършено престъпление. От този документ районният
съд извежда извода си, че е налице реален законен повод „сигнал“, без за това да е представено
изрично доказателство пред съда. Счита това за
съществено нарушение, защото именно от този момент следва да бъде изследван
въпросът за законността на заповедта за задържане, тъй като това в последствие
е основанието за издаването. Счита за недопустимо предпоставките за налагане на
ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да се презюмират, а напротив, за всеки
конкретен случай на задържане следва да бъдат категорично установени, което е
изцяло в тежест на административния орган. Целта на задържането по чл. 72, ал.
1 от ЗМВР е превантивна и се налага с цел, да се предотврати възможността
лицето, за което има вероятност да е извършило престъпление да се укрие и
спрямо него да не може да бъде реализирана наказателна отговорност, а в случая
не са налице тези предпоставки. Мотивира се, че не е изпълнено разпореждане на съда за представяне на всички документи по преписката незабавно, което дори не е санкционирано от съда и навежда на
извод за пристрастност и субективност на съдебния състав. Развива съображения,
че за да постанови своето порочно решение първоинстанционният съд изцяло е
кредитирал свидетелските показание само на полицаите, като тези лица изобщо не са
присъствали на момента на задържането, с изключение на Т*** . Съдът изобщо не е взел под внимание свидетелските
показания на М*** И*** - свидетел очевидец на случилото се. Твърди, че Европейският
съд по правата на човека и ВАС е константен но въпроса, че от заповедта за
задържане трябва да се установи недвусмислено, подробно и ясно, какви са
фактическите данни и обстоятелствата, налагащи задържането. В тази връзка е
разпоредбата на чл. 5 от Конвенцията за защита правата на човека. Европейският
съд е приел, че е необходимо да са посочени фактическите обстоятелства подробно
в самата заповед за задържане и цитирана правната им квалификация. Липсата на
един от двата кумулативно изброени елемента е основание за отмяна на заповедта
за задържане. Твърди, че в Заповедта не се съдържат фактически основания и
описание на относимите факти и доказателства. Такива не са посочени и в друг
документ, съставен преди или по време на издаването на акта. Издаваните
впоследствие такива документи не са част от административната преписка по
самото издаване на акта. Излага съображения, че подобни мотиви не могат да се
обективират в последствие, вкл. и по време на процеса по оспорване на
заповедта. Доказателства за наличието на посочени факти могат да се представят
и на по-късен етап, но те следва да установяват вече описана фактическа
обстановка до издаването на акта или най-късно в самия него, а не да се
изготвят в последствие за целите на защитната теза на ответника. Само това
основание счита за достатъчно, за да се отмени процесната Заповед, респективно
съдебното решение, като издадена в противоречие с изискванията за форма и реквизити
по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, съответно при
наличие на отменителни основания по чл. 209 от АПК. Изтъква, че освен липсата
на фактически обстоятелства в Заповедта, в същата не се прави и връзка между
съставянето и образуваното ДП № 1111/25.10.2022 г. по този начин трудно може да
бъде направена логическа връзка между обжалваната Заповед, образуваното
досъдебно производство, както и деянието, за което същото е образувано и лицето
срещу което се води наказателното производство. Твърди, че първоинстанционният
съд изобщо не е изследвал този факт, а е приел, че мотиви не се предвижда да се
съдържат в заповед за задържане, пренебрегвайки правилата за издаване па
индивидуален административен акт, съгласно разпоредбите на АПК. Претендира разноски
за адвокатско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. В с.з, редовно
призован, касаторът не се явява, вместо нея се явява надлежно упълномощен адв. Д.М.
– САК. Пълномощникът поддържа депозираната касационна жалба, като моли
касационната инстанция да се произнесе със съдебен акт – решение, с което да
отмени първоинстанционното решение на РС – Монтана като неправилно,
противоречащо на материалния закон, липса на форма, мотиви и основание, и
противоречащо на съдопроизводствените правила. Претендира разноски за двете съдебни инстанции направени
за адвокатско възнаграждение, съгласно сумите упоменати в договора за правна
защита и съдействие към първа и втора инстанция.
Oтветникът по касационната жалба не взема становище. В с.з.,
редовно призован, Б*** Г*** Т*** - Началник Сектор „Специални тактически
действия“, се явява лично. Оспорва касационната жалба, като счита, че същата е
неоснователна. Моли касационната инстанция да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата, като неоснователна и да потвърди решението на РС – Монтана
като правилно обосновано и законосъобразно. Счита, че при постановяване на
решението си РС – Монтана е събрал всички относими по спора писмени и гласни
доказателства, които е обсъдил подробно и правилно е приел, че заповедта му за
полицейско задържане е издадена от компетентен орган, при липса на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие
с нормативните изисквания и целта на закона. Възраженията изложени в
касационната жалба твърди, че са правени и пред РС – Монтана, който ги е
обсъдил и правилно отхвърлил. Поддържа изложеното от него в писменото становище
по делото пред районния съд и прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение,
че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС - Монтана правилно и
законосъобразно. Счита, че правилно районният съд след като е събрал всички
относими към производството доказателства, изяснил е всички факти и
обстоятелства, е извел правилен и законосъобразен извод за неоснователност на
жалбата срещу Заповед за задържане на
лице с рег. № 301зз-75 от 25.10.2022 г., издадена от Б*** Г*** Т*** на длъжност Началник сектор
„Специални тактически действия“ при ОДМВР – Монтана. Приема решението на
районния съд за обосновано и мотивирано и предлага да бъде потвърдено
Административен съд –
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с
чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, видно от поставен щемпел с вх. № в РС –
Монтана, от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.
С обжалваното съдебно решение
въззивният съд потвърждава Заповед за задържане на лице с peг. №
30135-75/25.10.2022 г., издадена от Б*** Г*** Т*** , на длъжност служител/началник
на сектор „Специални тактически действия“ при ОД на МВР – Монтана, с която, на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок от 24 часа, Г.П.Г. *** е била
задържана в помещение за временно задържане на РУ. Съдът е възприел, че
обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган - полицейски
орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, чиято компетентността да издава
заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от
разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да
задържат лице, като в т. 1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са
посочени хипотезите, при които това е допустимо. При издаването на оспорения
акт районният съд e приел, че не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са от категорията на
съществените, като не са допуснати и нарушения на материалния закон. Заповедта
за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по съществото си е заповед
за прилагане на принудителна административна мярка, като същата следва да има
минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, което е налице. По
отношение на тази заповед, е възприел, че са неприложими изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК за съдържание на административния акт, тъй като следва да се
спазват изискванията на специалния закон - чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Посочено е и
правното основание за постановяването ѝ, както и фактическите
обстоятелства, предпоставили издаването ѝ – има данни за извършено престъпление
от общ характер – държане на наркотични вещества. Въззивният съд е възприел, че
фактическите съображения в заповедта се допълват и от данните в приложените по
делото доказателства, а именно, че на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, въз
основа на получен сигнал в ОДЧ към ОД на МВР – Монтана е образувано досъдебно
производство № 1111/2022 г. по описа на РУ – Монтана. По своята правна същност,
мярката „задържане за срок от 24 часа“ по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР съставлява
принудителна административна мярка, за чието прилагане не е необходимо да са
събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. Предпоставка за 24 - часовото
задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи
обосновано предположение, че за държаното лице е извършило противоправно
деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати
възможността задържаното лице да се укрие и да осуети наказателно преследване.
Освен това, тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния
извършител на престъпление. Следователно, наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или
да е съпричастен с него, дава право на административния орган при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката. Въззивният съд излага мотиви, че трайно
възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на
процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за
извършеното престъпление. Същественото за законосъобразността на акта е, че
фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното
лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в конкретно
престъпление. Излага съображения, че правото на свобода и сигурност е
регламентирано в чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, непосредствено след правото на живот /чл. 2/ и следващите
забрани на изтезанията и нечовешко отношение /чл. 3/. След прогласяването на
основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в
които ограничаването на личната свобода е допустимо, като счита, че изброяването
е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства
на целта на чл. 5 – да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от
свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5, § 1 изисква на
първо място задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде
спазен редът, предписан от националния закон. Така чрез изискването за
законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. В
оспореното съдебно решение е прието, че по своята правна същност, мярка
„задържане за срок от 24 часа“ по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява
принудителна административна мярка /ПАМ/ - административното разпореждане на
орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. В случая,
районният съд, счита, че са били налице законовите предпоставки за издаване на
оспорената заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - полицейските
органи са изпълнявали служебните си задължения, имало е сигнал за извършено
престъпление. Доводите за липса на мотиви в оспорената заповед направени от
пълномощника на задържаното лице съдът е приел са неоснователни. В заповедта е
посочено правното основание и фактическите причини за задържането му, а в
съпътстващите документи подробно са изложени фактическите обстоятелства,
обусловили необходимостта от издаване на акта. Спазен е принципът за
съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган, като
лицето е задържано за времето необходимо за извършване на удостоверените
процесуални действия, като правата на адресата не са засегнати в по-голяма
степен от необходимото. Въззивният
съд изцяло е кредитирал показанията на свидетелите М*** И*** , Д. Р*** и
Н*** К*** , които са преки очевидци на случващото се. Всеки от свидетелите дава
показания по факти и обстоятелства, които са му станали лично известни.
Свидетелят М*** И*** живее на семейни начала с Г.Г., а свидетелите Р*** и К*** като
служители към ОД на МВР – Монтана дават показания в насока на получената
информация, че същата е съпричастна към извършване на престъпление от общ характер
– държане на наркотични вещества. Развити са доводи, че това как и при какви
обстоятелства е извършена полицейската акция, намерени ли са наркотични
вещества, съгласно получения сигнал, колко от служителите са били маскирани
колко не, дали задържаното лице е било поставено на земята, за да му бъдат
поставени помощни средства, в конкретния случай в това производство се явяват
ирелеванто обстоятелство.
|
/ |
Предмет на касационна проверка е въззивното
решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда
съществени процесуални нарушения.
Настоящата инстанция намира, че решението е
валидно и допустимо, постановено при правилно
прилагане на закона. При разглеждане на делото от първата
инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил
материалният закон. Изложените от него съображения изцяло се споделят от
настоящия състав, към мотивите на което решение този състав препраща, съгласно
чл. 221, ал. 2 от АПК
Касационният състав възприема, че не
са налице основания за отмяна на заповедта като издадена от некомпетентен
орган, съответно за нейната отмяна поради неспазване на установената по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР писмена форма. В акта се съдържат датата и часа на задържането,
от който момент започва да тече срокът от 24 часа, спазен предвид часа, вписан
като момент, в който задържаното лице е освободено. В заповедта се съдържат
данните, индивидуализиращи задържаното лице. Спазено е изискването на чл. 74, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР, доколкото данните по смисъла на чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР са ясно и изрично отразени в самия текст на заповедта. Задържането
на лицето се обосновава само от наличието на данни за извършването му съгласно чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, като не се поставя изискване както да са безспорно
установени престъплението, извършителят му и неговата вина, така и на
извършителя да бъде повдигнато обвинение.
Заповедта е връчена на Г.П.Г.,
поради което и същата е узнала фактическото и правното основание за задържането
си, представляващо ограничаване правото на свободно придвижване по смисъла на чл. 73 от ЗМВР,
както и какви са правата ѝ по чл. 72, ал. 3-6,
съответно по чл. 74, ал. 2,
т. 6 от ЗМВР. Задържаната е подписала декларацията по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР относно запознаване с правата ѝ по чл. 74, ал. 2,
т. 6 от ЗМВР. Следва да се има предвид, че попълването на декларация
по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР е действие, извършено в изпълнение на заповедта и последващо
издаването ѝ, а не е елемент от самия акт - заповедта за задържане,
поради което не би могло да се отрази на законосъобразността ѝ. Не се
констатира ограничаването на каквито и да било други права, освен на свободното
придвижване на касатора. Доколкото на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР Г.П.Г. е упражнила правото си на ефективна защита, оспорвайки
заповедта за задържане, съдът формира извод, че спрямо нея като задържано лице
не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Спазени
са разпоредбите на чл. 5, § 2
и § 4 от КЗПЧОС.
Както се сочи в мотивите на решение
по адм. д. № 10527/2015 г. на ВАС, V отд., разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР
регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални
помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице
обстоятелствата на чл. 72, ал. 1,
т. 1 - 7 от ЗМВР.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла
на чл. 22 от ЗАНН
принудителна административна мярка, която има за цел да предотврати възможността лицето да извърши
престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на
данни за извършено престъпление и данни за съпричастност към извършването от
задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на
престъплението. Обсъдените по делото доказателства обосновават наличието на
материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на „данни“, че задържаното лице е
съпричастно към престъпна дейност по чл. 354а, ал. 3 от НП – държане на
високорискови наркотични вещества. Понятието „данни“ по смисъла ЗМВР и
понятието „достатъчно данни“ по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1
от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно
производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които
да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление.
За налагането на ПАМ „задържане за
24 часа“ по чл. 72 от ЗМВР,
са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни може да не
са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се
направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. За прилагането на
тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен начин вината на лицето по смисъла на НК. Достатъчно е само
наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на
административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката. В този смисъл е и утвърдилата се практика по прилагане на чл. 5, § 1,
б.“с“ КЗПЧОС.
С процесната заповед на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР касаторът Г.П.Г. е задържана за срок до 24 часа на
25.10.2022 г. в 20:30 часа. Посочено е като основание за задържането ѝ „постъпили
данни за съпричастност към престъпна дейност, съставомерна по чл. 354а, ал. 3 –
държане на високорискови наркотични вещества“. Въпросът дали конкретно лице е съпричастно
към конкретно престъпно деяние и дали то е извършено от него виновно подлежи на
пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР
наличието на такива категорични данни, които да обвързват лицето със соченото
нарушение, не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Полицейският орган е разполагал с
правомощието да постанови задържане при спазване на условията за оперативна
самостоятелност /чл. 169 АПК;
в този смисъл решение № 16596
от 05.12.2019 г. по адм. д. № 6616/2019 г., VІІІ отд. на ВАС/, като
не се установяват обстоятелства, от които да може да бъде направен извод за
незаконосъобразността му. Принудителната административна мярка от вида на
процесната представлява възможност, предоставена на административния орган за
улеснение изпълнение на неговите функции, и налагането ѝ не е
предпоставено от действително извършено престъпление. Принудителната
административна мярка, каквато безспорно е задържането на лице за срок до 24
часа, е приложена спрямо Г.П.Г. в съответствие с принципа за съразмерност по
смисъла на чл. 6 АПК,
като ограничаването на правото на свободно придвижване е само с оглед постигане
на предвидени в закона цели, а именно да се съдейства за разкриване на
престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Изведените
от съдебната практика принципи по прилагането на чл. 5, § 1
КЗПЧОС, отнесени към настоящия случай, водят до извод, че за
задържането на Г.П.Г. са налице достатъчно данни, обуславящи реална
необходимост в името на обществения интерес.
Предвид изложеното, настоящият
касационен състав намира подробно изложените в касационната жалба доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а не
релевантен по делото факт.
При осъществения касационен
контрол, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния
закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
При този изход на делото на
касатора не се дължат разноски. От страна на ответника такива не са
претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2,
вр. чл. 218 АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131 от
02.05.2023 г. по АНД № 1328/2022 г. по описа на РС – Монтана.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: