Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 06. 12. 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на двадесет и втори ноември
през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 5808
по описа за 2017 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 422
ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Ч.Е.Б.” АД *** която се твърди, че ищцовото дружество се е намирало в
облигационни правоотношения с ответника „Н.“ ООД ***, които се регулират от
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД.
Твърди се, че тези условия са общоизвестни, публикувани са в редица издания на
периодичния печат и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързват всички
абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Твърди се, че съгласно тях ищецът е изпълнил
задължението си за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа
през периода от 24. 04. 2014 год. до 30. 04. 2017 год. Твърди се, че от своя
страна ответникът не е изпълнил задължението си да заплати дължимата се „цена
достъп“ до електроразпределителната мрежа по издадените от ищеца фактури. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 42
от ОУ за продажба на ел. енергия на „Ч.Е.Б.” АД „продавачът има право
да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия в случай, че потребителят
не изпълни, което и да е
свое задължение съгласно тези Общи условия, а в случай на забава на плащането на дължимите суми за електрическа енергия продавачът може да прекъсне снабдяването на потребителите в следните срокове: 10 дни след изтичането на срока за плащане за
битови потребители или 3 дни след изтичането
на срока за плащане за стопански
потребители.” Твърди се, че при изчисляване
и установяване на дължимите
от ответника суми за ел. енергия
следва да се има предвид и задължение за „цена достъп” част от стойността на услугата въз основа чл. 28 от Правилата за търговия е електрическа енергия, съгласно която цената за достъп до електроразпределителната мрежа съществува
като елемент от общата фактура и винаги се е заплащала от клиентите. Твърди се, че с решение № Ц- 17 от
28. 06. 2012 год. Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е определила цена за достъп
до ЕРМ за небитовите клиенти
на „ЧЕЗ Разпределение България“
АД, която се прилага от 01.
07. 2012 год. и изразява разходите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за поддържане и обслужване на 1 кВт предоставена мощност за един ден и се равнява на 0.01628 лв./киловат/ден.
Твърди се, че начинът на калкулиране на стойността на услугата достъп се формира на база на цената за достъп, предоставената /заявената от клиента мощност и отчетния период. Твърди се, че стойността на услугата достъп не зависи от консумацията на електроенергия. Твърди се, че начинът на калкулиране на услугата достъп до електроразпределителната мрежа важи
само за небитовите клиенти
независимо дали са на средно
или ниско напрежение. Твърди се, че цената за достъп не зависи от мястото на присъединяване на
клиента към електроразпределителната
мрежа, респективно от нивото
на напрежение. Твърди се,
че цената за достъп е една и съща за всички небитови клиенти. Твърди се, че съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическата
енергия цената за достъп е компонент на мрежовата
тарифа (чл. 23 ал. 2), създадена за услугата разпределение на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа. Твърди се, че цената
за достъп е част от мрежовите цени, участващи във формирането на задължението на клиента, за които
се издава и фактура. Твърди
се, че неплащането на фактурирано
задължение, независимо дали е за мрежова
услуга или за консумирана електроенергия,
е основание да се прекрати снабдяването на обекта като се изключи електрозахранването му съгласно Общите
условия на дружеството (чл. 37 ал.
2 от ОУ). Твърди се, че възстановяването
става след заплащане на дължимите
суми. Твърди се, че дължимата цена за достъп не зависи от наличието на захранване в обекта. Твърди се, че докато капацитет от мрежата е резервиран (ангажиран) за даден обект, то и разходите, които предизвиква за поддръжка на мрежата следва да се заплащат. Твърди се, че заплащането на цена
за достъп се преустановява
в случай на прекратяване на отношенията
между клиента и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Твърди се, че ищцовото дружество „Ч.Е.Б.“ АД е доставчик
на електрическа енергия на обособената територия, определена
в Приложение I към Лицензия за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л- 409- 17/ 01. 07. 2013 год. Твърди се, че ищцовото дружество
е доставяло на ответното
дружество с електроснабден имот
находящ се в ***, ***, ***, с ИТН ***достъп до електроразпределителната
мрежа за периода от 24. 04. 2014 год. до 30. 04. 2017 год.,
за което е издало отделни фактури. Твърди се, че в тях са посочени
конкретно дължими суми, а
именно:
1. Фактура №
********* от 31. 05. 2014 год. на стойност 70, 33 лв. за периода
24. 04. 2014 год.- 31. 05. 2014 год.;
2. Фактура №
********* от 30. 06. 2014 год. на стойност 72, 67 лв. за периода 24. 05. 2014 год.- 30. 06.
2014 год.;
3. Фактура №
********* от 31. 07. 2014 год. на стойност 72, 67 лв. за периода
24. 06. 2014 год.- 31. 07. 2014 год.;
4. Фактура №
********* от 31. 08. 2014 год. на стойност 72, 67 лв. за периода 25. 07. 2014 год.- 31. 08. 2014 год.;
5. Фактура №
********* от 30. 09. 2014 год. на стойност 70, 33 лв. за периода
25. 08. 2014 год.- 30. 09. 2014 год.;
6. Фактура №
********* от 31. 10. 2014 год. на стойност 70, 33 лв. за периода
24. 09. 2014 год.- 31. 10. 2014 год.;
7. Фактура №
********* от 30. 11. 2014 год. на стойност 67, 98 лв. за периода 24. 10. 2014 год.- 30. 11. 2014 год.;
8. Фактура №
********* от 31. 12. 2014 год. на стойност 72, 67 лв. за периода 22. 11. 2014 год.- 31. 12.
2014 год.;
9. Фактура №
********* от 31. 01. 2015 год. на стойност 72, 67 лв. за периода 23. 12. 2014 год.- 31. 01.
2015 год.;
10. Фактура №
********* от 28. 02. 2015 год. на стойност 67, 98 лв. за периода 23. 01. 2015 год.- 28. 02.
2015 год.;
11. Фактура №
********* от 31. 03. 2015 год. на стойност 72, 67 лв. за периода 21. 02. 2015 год.- 31. 03. 2015 год.;
12. Фактура №
********* от 30. 04. 2015 год. на стойност 72, 67 лв. за периода 24. 03. 2015 год.- 30. 04.
2015 год.;
13. Фактура №
********* от 31. 05. 2015 год. на стойност 67, 98 лв. за периода
24. 04. 2015 год.- 31. 05. 2015 год.;
14. Фактура №
********* от 30. 06. 2015 год. на стойност 72, 67 лв. за периода 23. 05. 2015 год.- 30. 06.
2015 год.;
15. Фактура №
********* от 31. 07. 2015 год. на стойност 72, 67 лв. за периода
23. 06. 2015 год.- 31. 07. 2015 год.;
16. Фактура №
********* от 31. 08. 2015 год. на стойност 73, 37 лв. за периода 24. 07. 2015 год.- 31. 08.
2015 год.;
17. Фактура №
********* от 30. 09. 2015 год. на стойност 73, 61 лв. за периода
24. 08. 2015 год.- 30. 09. 2015 год.;
18. Фактура №
********* от 31. 10. 2015 год. на стойност 68, 87 лв. за периода 24. 09. 2015 год.- 31. 10.
2015 год.;
19. Фактура №
********* от 30. 11. 2015 год. на стойност 73, 61 лв. за периода 23. 10. 2015 год.- 30. 11.
2015 год.;
20. Фактура №
********* от 31. 12. 2015 год. на стойност 68, 87 лв. за периода 23. 11. 2015 год.- 31. 12.
2015 год.;
21. Фактура №
********* от 31. 01. 2016 год. на стойност 73, 61 лв. за периода 22. 12. 2015
год.- 31. 01. 2016 год.;
22. Фактура №
********* от 29. 02. 2016 год. на стойност 73, 61 лв. за периода
22. 01. 2016 год.- 29. 02. 2016 год.;
23. Фактура №
********* от 31. 03. 2016 год. на стойност 73, 61 лв. за периода
22. 02. 2016 год.- 31. 03. 2016 год.;
24. Фактура №
********* от 30. 04. 2016 год. на стойност 68, 87 лв. за периода 24. 03. 2016 год.- 30. 04. 2016 год.;
25. Фактура №
********* от 31. 05. 2016 год. на стойност 68, 87 лв. за периода 22. 04. 2016 год.- 31. 05.
2016 год.;
26. Фактура №
********* от 30. 06. 2016 год. на стойност 73, 61 лв. за периода
21. 05. 2016 год.- 30. 06. 2016 год.;
27. Фактура №
********* от 31. 07. 2016 год. на стойност 74, 00 лв. за периода
21. 06. 2016 год.- 31. 07. 2016 год.;
28. Фактура №
********* от 31. 08. 2016 год. на стойност 75, 38 лв. за периода 21. 07. 2016 год.- 31. 08.
2016 год.;
29. Фактура №
********* от 30. 09. 2016 год. на стойност 77, 89 лв. за периода 20. 08. 2016 год.- 30. 09.
2016 год.;
30. Фактура №
********* от 31. 10. 2016 год. на стойност 75, 38 лв. за периода 20. 09. 2016 год.- 31. 10.
2016 год.;
31. Фактура №
********* от 30. 11. 2016 год. на стойност 75, 38 лв. за периода 20. 10. 2016 год.- 30. 11.
2016 год.;
32. Фактура №
********* от 31. 12. 2016 год. на стойност 77, 89 лв. за периода 19. 11. 2016 год.- 31. 12.
2016 год.;
33. Фактура №
********* от 31. 01. 2017 год. на стойност 75, 38 лв. за периода
20. 12. 2016 год.- 31. 01. 2017 год.;
34. Фактура №
********* от 28. 02. 2017 год. на стойност 75, 38 лв. периода 19. 01. 2017
год.- 28. 02. 2017 год.;
35. Фактура №
********* от 31. 03. 2017 год. на стойност 77, 89 лв. за периода 18. 02. 2017 год.- 31. 03.
2017 год.;
36. Фактура №
********* от 30. 04. 2017 год. на
стойност 77, 89 лв. за
периода 21. 03. 2017 год.- 30. 04. 2017 год. Твърди
се, че така посочените задължения по различните фактури са станали
изискуеми, тъй като съгласно Общите
условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Ч.Е.Б.“ АД абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, както и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо,
а след изтичането на този
срок вземането става годно за принудително
изпълнение по съдебен ред. Твърди се, че чл. 19 ал. 8 от Общите
условия изрично постановява,
че неполучаването на съобщението
не освобождава потребителя от
задължението да заплати в срок дължимата
сума. Твърди се, че на основание
чл. 107 от ЗЕ ищцовото дружество е потърсило начин да защити интересите
си, като е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК в Плевенския районен
съд, по което е било образувано ч. гр. дело № 3828/ 2017 год. Твърди се, че длъжникът е упражнил правото си по чл. 414
ал. 1 от ГПК да подаде възражение
в законоустановения срок срещу
така издадената заповед за изпълнение на парично задължение, с което е оспорил вземането на кредитора. Твърди
се, че с подаването на възражение от страна на длъжника издадената заповед за изпълнение не се обезсилва, а присъдените с нея вземания следва да бъдат установени със сила на присъдено нещо в настоящото производство,
за да може същата да релевира търсения правен ефект, а именно да влезе в сила и въз основа на нея да бъде издаден
изпълнителен лист за процесните
вземания. Твърди се, че настоящата искова молба се подава в тази връзка
и следва да се има предвид, че същата представлява доказателство за предявен иск относно вземането по смисъла на чл. 415
ал. 1 от ГПК и следователно за ищцовото
дружество е налице задължение
само да довнесе дължимата държавна такса и следователно съгласно чл. 422 ал. 1 от ГПК за момент на предявяване на настоящата следва да бъде приета датата на подаване на заявлението с произтичащите от това законови последици. Твърди се, че общата стойност на непогасения паричен дълг на ответника възлиза на 2 621, 93 лв. главница по процесните 36 бр. фактури и 384, 53 лв. лихва за
забава за периода от 11. 06. 2014 год. до 18. 05. 2017 год. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че последният му дължи посочените по- горе суми. Претендира и
присъждане на разноските, направени в заповедното и исковото производство.
Ответникът „Н.“ ООД *** ангажира становище, че исковата
молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3828/ 2017 год. по описа на Плевенския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността
да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е неоснователен. По делото е
безспорно, че ищецът „Ч.Е.Б.” АД *** е доставчик на електрическа енергия на
обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л- 135- 11/ 29. 11. 2006 год. на ДКЕВР.
Безспорно е, а това се установява и от приложеното заявление за сключване на
договор/ споразумение за продажба на ел. енергия за стопански нужди и
декларация от 20. 10. 2011 год., че между страните е възникнало облигационно
правоотношение, като ответникът „Н.“ ООД има качеството на небитов клиент-
търговец по смисъла на § 1 т. 33а от ДР на ЗЕ. Не се спори между страните, че
през процесния период от 24. 04. 2014 год. до 30. 04. 2017
год. в обекта на ответника- *** в ***, ИТН ***- не е имало електрозахранване и липсва консумация на ел. енергия. В тази насока е и заключението на вещото лице С.М., което не е
оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно. От същото се установява, че обектът на ответника в *** не е захранен електрически от страна високо напрежение и страна ниско напрежение, няма трансформатор на мачтов трафопост и електромер /СТИ/ в
табло мерене, а отклонението,
участък въздушна ел. проводникова
линия от желязорешетъчен стълб
до мачтов трафопост в обекта страна високо напрежение 20 киловолта с дължина около 600 м. е разкъсано
при стълба и без ел. захранване.
Основният спорен въпрос по делото е дължи ли ответното
дружество заплащането на цена за мрежова услуга „достъп до разпределителната
мрежа“ в претендирания размер при положение, че обектът му не е бил снабдяван с
ел. енергия. Според настоящия съдебен състав отговорът на този въпрос е
отрицателен. Отношенията във връзка със заплащането на цена за достъп до
мрежата се уреждат от Правилата за търговия с електрическа енергия, приети от
ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 66 от 26. 07. 2013 год. Съгласно чл. 28 ал. 1 от горните
правила битовите и небитовите крайни клиенти на крайните
снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния
ценови период на крайния снабдител,
а съгласно чл. 29 ал. 1 мрежовите
услуги се заплащат от клиенти
и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени
в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11 т. 1, 2
и 3
по утвърдените от ДКЕВР цени. Следователно предвидени са две хипотези, при които се дължи заплащане на
мрежови услуги: използвана/ отдадена ел. енергия и/ или предоставена мощност.
Конкретният случай не попада в нито една от изложените хипотези. Както се посочи
и по- горе, през процесния период ел. енергия в обекта, собственост на
ответника, не е консумирана. От друга страна, видно и от заключението на вещото
лице, на практика обектът на ответника не е присъединен към
електроразпределителната мрежа /отклонението до ***та е разкъсано и без
захранване/, т. е. не съществува и хипотетична възможност обектът да бъде
електроснабдяван. При това положение се налага изводът, че липсва основание за
начисляване на цена на достъп до електроразпределителната мрежа за процесния
период, поради което претенцията на ищцовото дружество се явява изцяло
неоснователна. Тук е
мястото да се отбележат разясненията, дадени в решение № 227- 2013- II т. о., според които „цената за достъп до
и цената за пренос по електроразпределителната
мрежа отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.
ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско
измерване, отчитането им, както и всички
други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при
формирането им да бъде съобразен
конкретно приносът на всеки потребител
за тяхното настъпване“. В случая ответникът нито е ползвал ел. енергия, нито е разполагал с реална
възможност да му бъде предоставена мощност в мястото за търговско измерване,
което изключва приноса му в разходите по управление и поддръжка на
разпределителната мрежа и води до отпадане на отговорността му за заплащане на
съответните мрежови услуги.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че предявеният от „Ч.Е.Б.” АД положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК за установяване вземането му към
ответника „Н.“ ООД за сумата от 2 621, 93 лв., представляваща главница по процесните 36 бр. фактури, и сумата от 384, 53 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11. 06. 2014 год. до 18. 05. 2017 год.,
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответното дружество направените в настоящото производство деловодни
разноски в размер на 700, 00 лв., включващи внесен депозит за вещо лице и
заплатено адвокатско възнаграждение.
По тези съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от К.К.и Я.Б., против „Н.“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***,
представлявано от Ц.С.Ц., иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено вземането на
ищцовото дружество за сумата от 2 621, 93 лв., представляваща главница по
издадени 36 бр. фактури, а именно: 1.
Фактура № ********* от 31. 05. 2014 год. на стойност
70, 33 лв. за периода 24. 04. 2014 год.- 31. 05. 2014 год.; 2. Фактура №
********* от 30. 06. 2014 год. на стойност 72, 67 лв. за периода 24. 05. 2014 год.- 30. 06.
2014 год.; 3. Фактура № ********* от 31. 07. 2014 год. на стойност
72, 67 лв. за периода 24. 06. 2014 год.- 31. 07. 2014 год.; 4. Фактура №
********* от 31. 08. 2014 год. на стойност 72, 67 лв. за периода 25. 07. 2014 год.- 31. 08. 2014 год.; 5. Фактура №
********* от 30. 09. 2014 год. на стойност 70, 33 лв. за периода
25. 08. 2014 год.- 30. 09. 2014 год.; 6. Фактура № ********* от 31. 10. 2014 год.
на стойност 70, 33 лв. за периода 24. 09. 2014 год.- 31. 10.
2014 год.; 7. Фактура № ********* от 30. 11. 2014 год. на стойност
67, 98 лв. за периода 24. 10. 2014 год.- 30. 11. 2014 год.; 8. Фактура №
********* от 31. 12. 2014 год. на стойност 72, 67 лв. за периода 22. 11. 2014 год.- 31. 12.
2014 год.; 9. Фактура № ********* от 31. 01. 2015 год. на стойност
72, 67 лв. за периода 23. 12. 2014 год.- 31. 01.
2015 год.; 10. Фактура № ********* от 28. 02. 2015 год. на стойност
67, 98 лв. за периода 23. 01. 2015 год.- 28. 02.
2015 год.; 11. Фактура № ********* от 31. 03. 2015 год. на стойност
72, 67 лв. за периода 21. 02. 2015 год.- 31. 03. 2015 год.; 12. Фактура №
********* от 30. 04. 2015 год. на стойност 72, 67 лв. за периода 24. 03. 2015 год.- 30. 04.
2015 год.; 13. Фактура № ********* от 31. 05. 2015 год. на стойност
67, 98 лв. за периода 24. 04. 2015 год.- 31. 05. 2015 год.; 14. Фактура №
********* от 30. 06. 2015 год. на стойност 72, 67 лв. за периода 23. 05. 2015 год.- 30. 06.
2015 год.; 15. Фактура № ********* от 31. 07. 2015 год. на стойност
72, 67 лв. за периода 23. 06. 2015 год.- 31. 07. 2015 год.; 16. Фактура №
********* от 31. 08. 2015 год. на стойност 73, 37 лв. за периода 24. 07. 2015 год.- 31. 08.
2015 год.; 17. Фактура № ********* от 30. 09. 2015 год. на стойност
73, 61 лв. за периода 24. 08. 2015 год.- 30. 09. 2015 год.; 18. Фактура №
********* от 31. 10. 2015 год. на стойност 68, 87 лв. за периода 24. 09. 2015 год.- 31. 10.
2015 год.; 19. Фактура № ********* от 30. 11. 2015 год. на стойност
73, 61 лв. за периода 23. 10. 2015 год.- 30. 11. 2015 год.; 20. Фактура №
********* от 31. 12. 2015 год. на стойност 68, 87 лв. за периода 23. 11. 2015 год.- 31. 12.
2015 год.; 21. Фактура № ********* от 31. 01. 2016 год. на стойност
73, 61 лв. за периода 22. 12. 2015
год.- 31. 01. 2016 год.; 22. Фактура № ********* от 29. 02. 2016 год. на стойност 73, 61 лв. за периода 22. 01. 2016 год.- 29. 02. 2016 год.; 23. Фактура №
********* от 31. 03. 2016 год. на стойност 73, 61 лв. за периода
22. 02. 2016 год.- 31. 03. 2016 год.; 24. Фактура № ********* от 30. 04.
2016 год. на стойност 68, 87 лв. за периода 24. 03. 2016 год.- 30. 04. 2016 год.; 25. Фактура № ********* от 31. 05. 2016 год. на стойност 68, 87 лв. за периода
22. 04. 2016 год.- 31. 05. 2016 год.; 26. Фактура № ********* от 30. 06. 2016 год.
на стойност 73, 61 лв. за периода 21. 05. 2016 год.- 30. 06.
2016 год.; 27. Фактура № ********* от 31. 07. 2016 год. на стойност
74, 00 лв. за периода 21. 06. 2016 год.- 31. 07. 2016 год.; 28. Фактура №
********* от 31. 08. 2016 год. на стойност 75, 38 лв. за периода 21. 07. 2016 год.- 31. 08.
2016 год.; 29. Фактура № ********* от 30. 09. 2016 год. на стойност
77, 89 лв. за периода 20. 08. 2016 год.- 30. 09.
2016 год.; 30. Фактура № ********* от 31. 10. 2016 год. на стойност
75, 38 лв. за периода 20. 09. 2016 год.- 31. 10.
2016 год.; 31. Фактура № ********* от 30. 11. 2016 год. на стойност
75, 38 лв. за периода 20. 10. 2016 год.- 30. 11.
2016 год.; 32. Фактура № ********* от 31. 12. 2016 год. на стойност
77, 89 лв. за периода 19. 11. 2016 год.- 31. 12.
2016 год.; 33. Фактура № ********* от 31. 01. 2017 год. на стойност
75, 38 лв. за периода 20. 12. 2016 год.- 31. 01. 2017 год.; 34. Фактура №
********* от 28. 02. 2017 год. на стойност 75, 38 лв. периода 19. 01. 2017
год.- 28. 02. 2017 год.; 35. Фактура № ********* от
31. 03. 2017 год. на стойност 77, 89 лв. за периода 18. 02. 2017 год.- 31. 03. 2017 год.
и 36. Фактура № ********* от 30. 04. 2017 год. на стойност
77, 89 лв. за периода 21. 03. 2017 год.- 30. 04. 2017
год., и за сумата от 384, 53 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 11. 06. 2014 год. до
18. 05. 2017 год.
ОСЪЖДА
„Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ***, ***, представлявано от К.К.и
Я.Б., да заплати на „Н.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ц.С.Ц., направените деловодни разноски в размер на 700 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: