П Р О Т О К О Л
Година 2019 Град
София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД НО, 5-ти състав
На деветнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
Секретар: Татяна Шуманова
Прокурор: Андрей Янкулов
Сложи за разглеждане докладваното от с ъ д и я т а Н.Ч.Д.№2155 по описа за 2019г.
На именното
повикване в 11,30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Б.И.К. - р.пр., се явява
лично и с адв.С.И.– с пълномощно.
Не се явява адв. М.С., назначен за служебен защитник на
осъденото лице.
В залата се явява Я.А. - преводач от турски на български
език и от български на турски език.
СЪДЪТ на осн. чл.395е от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА Я.А. за преводач от български на
турски език и обратно на осъдения Б.И.К..
СЪДЪТ снема самоличността на
преводача, както следва:
Я.А. – 58 г., неосъждан, без дела и родство с
осъдения.
СЪДЪТ предупреди преводача за
наказателната отговорност по чл.290, ал.2 от НК.
ПРЕВОДАЧЪТ обеща да даде верен превод.
ОСЪДЕНИЯТ: Желая
да ползвам услугите на упълномощения си защитник.
СЪДЪТ, предвид обстоятелството, че
осъдения се явява с упълномощен защитник
О П Р Е Д Е Л И:
ОТСТРАНЯВА адв.М.С. - САК от по-нататъшно
участие в процеса.
НАЧАЛНИКЪТ на
Затвора – София – редовно призован, не се явява.
Вместо него се
явява М.М.- Инспектор режимна дейност с надлежно пълномощно от Началника на
Затвора - София.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се
даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се
даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ на осн. чл.272, ал.1 от НПК снема
самоличността на осъдения, както следва /по данни от затворническото досие със
снимка/:
Б.И.К. - роден на ***г. в гр.Баба Ески, РТурция, с пост. адрес: РТурция, гр.Баба
Ески, мах.**********, турски гражданин, неженен, с основно образование, осъждан.
СЪДЪТ разясни правата на страните и
осъдения, включително правото им на отвод.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на
съда и секретаря.
ЗАЩИТАТА: Няма да
правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора, и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма
да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
ЗАЩИТАТА: Моля да
приемете като доказателство едно циркулярно писмо от 02.03.2018г., изготвено от
ГДИН към началника на Затвора относно рестриктивни условия за прилагането на
мерките за поощрение на лишените от свобода по чл.98, ал.1, т.1 до т.9 от ЗИНЗС, тъй като твърдя, че за
моя подзащитен не са били налице възможностите за осъществяване на т.нар.
прогресивна система, която касае определен ред на прилагане на поощрителни
мерки в условията на мястото за лишаване от свобода и че тези възможности са
били ограничавани именно от този вътрешнослужебен документ, който обаче, регулира
по един неблагоприятен начин отношенията във връзка с прилагането на мерките за
поощрения на лишените от свобода, т.е. ограничава възможността за получаване на
поощрения, които са характеристики за тяхното добро поведение.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени
искания. По отношение на представените, предлагам да се приемат.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ: Да се приемат. Представям и моля
да приемете актуална справка към днешна дата от остатъка на изтърпяване на
наказанието.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания. Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молба на осъдения на осн. чл.437, ал.2 от НПК за постановяване на условно предсрочно освобождаване, ведно с приложено
затворническо досие. ПРОЧЕТОХА СЕ.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам
молбата си.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ: Считам молбата за неоснователна.
ЗАЩИТАТА:
Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ:
Молбата е основателна.
СТРАНИТЕ
/ПООТДЕЛНО/: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ на осн. чл.283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства, съдържащите се в затворническо досие на осъдения К., изпратени за послужване от Началника на Затвора – София, вкл. и днес
представените от процесуалния представител на Затвора - гр.София и от защитата.
СТРАНИТЕ
/ПООТДЕЛНО/: Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна и на осн. чл.286, ал.2 и чл.291, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТАТА: Делото е образувано по заявление на моя подзащитен,
което поддържам изцяло. По отношение на изявеното желание за условно предсрочно
освобождаване и съображенията, посочени в молбата, считам че са налице основанията
по смисъла на закона и условията за предсрочно условно освобождаване на осъдения
от изтърпяване на останалата част на наказанието „Лишаване от свобода“, поради
наличието на доказателства за тях.
На първо място,
към момента на моя подзащитен му остава да изтърпи приблизително 3 /три/ години
и 6 /шест/ месеца, а е изтърпял общо 9 /девет/ години и 5 /пет/ месеца, от което
следва, че е налице безспорно и категорично първата предпоставка по чл.70,
ал.1, т.1 от НК, а именно лишеният от свобода да е изтърпял ½ от
наложеното му наказание, в този случай тя е изтърпяна.
На следващо място,
налице е втората кумулативно изискуема предпоставка, визирана в чл.70 от НК вр.
чл. 439, б.“а“ от НПК, а именно да са налице обстоятелства, които могат да се
преценят като положителна промяна за моя подзащитен. Такива са преди всичко
неговото добро поведение, за което в докладите на инспектор „Социални дейности
и възпитателна работа“ и началник сектор „Възпитателна работа“ Казичене, се
сочат множество доказателства, такива са налице и в досието на моя подзащитен.
На второ място,
положително отношение към труда и съзнателно и отговорно изпълнение на
трудовите задължения, като в затвора К. работи активно, като полага труд с
малки прекъсвания, поради силно увреденото му здравословно състояние. В
централния затвор той работи в кухненския блок на затвора, работил е в цех „Печатница“,
а в момента в Казичене работи като чистач в района на първия етаж. Не е наказван
за неизпълнение на трудовите задължения, няма дисциплинарни нарушения и за
изпълнението на поставените задачи със старание, добро поведение, подчертана дисциплинираност,
инициативност, активно съдействие на администрацията, съдействие по провеждането
на ограмотителни програми за чужденци, за активно съдействие по почистването на
общите помещения на 10-а и 13-та група и стария стационар, за упоритост и
старание при усвояване на материала в курса по усвояване на български език за
чужденци, за дисциплинираност и стриктно спазване на правилника на вътрешния
ред, за системно съдействие на администрацията и надзорно-охранителния състав, за
професионално и отговорно отношение към задаваната работата, за добро и
съвестно отношение към трудовите задължения в кухненския блок на затвора, за
подчертана дисциплинираност и съвестно изпълнение на поставените задачи, за
отговорно и съвестно изпълнение на задачите на писар на тетрадките за престой
на открито и за своевременно изпълнение и активно съдействие на затворническата
администрация и надзорно-охранителния състав е получил награди, а именно шест
извънредни хранителни пратки от 2012г. до 2017г. вкл. и писмена похвала от 2012
г. и удължено свиждане за срок от 4 часа през 2018 г.
За К. са били
недостъпни всички мерки за поощрение, визирани в т.нар. „прогресивна“ система.
Видно от разпореденото в циркулярното писмо от 02.03.2018г. за ограничаване на
мерките за поощрение на по чл.98 от ЗИНЗС, поради което очевидно е налице
хипотезата на ал.3 на чл.439, б.“а“ от НПК, поради което позоваването на затворническата
администрация като неизпълнение на прогресивната система като основания за
отрицателното становище по молбата за условно предсрочно освобождаване, считам
за неправилно и незаконосъобразно, тъй като изпълнението зависи именно от затворническата
администрация и пак на нея й е било известно разпореденото й ограничаване на
изпълнението, с оглед цитираното циркулярно писмо. Видно от разпореденото в Постановление
№7 от 27.06.1975 г. на Пленума на Върховния съд констатацията, че предлаганият
за условно предсрочно освобождаване осъден е показал примерно поведение, следва
да се основава на данни за съзнателно и положително отношение към режимните изисквания,
вътрешния ред, дисциплината и законността, за честното му отношение към труда,
полага ли редовно общественополезен труд, чувства ли труда като свое морално
задължение, какво е отношението му към социалистическата собственост и други.
За да се допусне условно предсрочно освобождаване не е необходимо да се направи
и обоснован извод за окончателното поправяне на лишения от свобода, а е необходимо
да се обоснове извод, че е започнало поправянето на лицето, което трайно и
необратимо за осъдените за първи път, именно това следва да е налице и
настоящия случай е именно такъв. В нашия казус е налице осъдителен титул за
първи път, липса на наказания по време на изтърпяване на наказанията и
множество доказателства за съвестно отношение към труда и това, че моя подзащитен
чувства труда за свое морално задължение. След преценката на наличните по
делото доказателства е видно, че е настъпила трайна и необратима положителна
промяна на моя подзащитен, което се вижда от докладите на инспектор „Социални дейности“
и началник сектор „Социална дейност и превъзпитателна работа“ Казичене, пряко и
непосредствено заети с корекционната дейност върху този лишен от свобода. Там е
отбелязано, че той участва в социалните дейности активно, това е видно от
мотивите на наградите, които е получил К., освен и от докладите на ИСДВР и
началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ Казичене, тъй като аз
ги цитирах по-горе няма да ги повтарям, но именно това имам предвид, активното
му участие в социалните дейности.
Инспекторът по
социални дейности отчита, че целите на плана на присъдата се изпълняват успешно
тъй като К. спазва ЗИНЗС и режимните ограничения, правилника за вътрешния ред и
има уважително отношение към затворническата администрация и към служителите на
надзорно-охранителния състав, както и към останалите лишени от свобода, което е
отчетено при получаването на наградите и е указано и в докладите на ИСДВР и
началник сектор „СДВР“ Казичене.
Видно от психологичните изследвания, които са налични
в досието, К. може да работи във взаимодействие с други лишени от свобода,
ангажира се емоционално в отношенията с другите, избягва конфликти,
изпълнителен е, приема реда, предпазливо се отнася към конфликтни ситуации, не
се поддава на внушения, упорит е, проявява инициативност, не се поддава на
манипулации и изразява готовност за успешна ресоциализация, освен това е
добронамерен, тих без агресивно прояви или нагласи, много добри и трайно
изградени трудови навици, констатирани от инспектора по „Социална дейност и
възпитателна работа“, който също така е установил преодоляване на нагласи за
омаловажаване на вредата, след дефиниране на причината. Тази значима промяна в
уменията за мислене е и реално отчетена в докладите, наред с умножаване в
профила на нуждите при активното включване на Б.К. в социално-възпитателните
дейности и трудовата реализация, в резултат на което е постигнато умение за
мотивация, за промяна на криминалното поведение при утвърждаване на трудовите
навици и положително отношение към труда и при подобряване на социалните умения
и затвърждаване на уменията за самоконтрол.
На следващо място
е рискът от рецидив, в момента той е спаднал на 33 пункта, която стойност е в
ниския обсег, т. к. между 0 и 40 стойността на риска е ниска, от 40 до 80
средна и от 80 до 120 висока. Въпреки твърденията за същата тази стойност от
страна на изпълняващия Началник сектор СДВР в Затвора – София, че са ниски към
средни и твърдението на Началника на затвора, че нямат промяна в сравнение с
началната стойност, това не отговаря на истината, т.к. началната стойност е
била 42 пункта. Рискът от вреди е без значими рискови стойности за другите
лишени от свобода, както и за служителите и е оценен като не непосредствен.
Поради тези доказателства, аз твърдя, че отрицателното становище на Началника
на затвора се явява необосновано, но и неподкрепено с доказателства, докато
съществуващите такива, видно от досието и от докладите и становищата на пряко
работещите и наблюдаващите лишения от свобода К. инспекторът по Социални
дейности и възпитателна работа Апостолов и Началник сектора възпитателна работа
в ЗО „Казичене“ единодушно сочат, че
плана на присъдата, изготвен съобразно разпоредбата на чл. 156 от ЗИНЗС е изпълнен
в цялост и е в синхрон с основните принципи на наказателното изпълнително право
при следните доказателства: награждаван, ненаказван дисциплинарно, за
значителен период от време демонстрира дължимо поведение към администрацията,
към реда, към режимните и други ограничения в мястото за лишаване от свобода,
несъмнено положително отношение към труда, няма зависимости от алкохол и
наркотици при прогресивна прогноза за ресоциализация. Тази прогноза е
обоснована от липсата на криминално минало, възможност за трудово реализиране,
липса на емоционални и междуличностни проблеми и незлоупотреба с алкохол и
наркотици. Тези доказателства са мотивирали становището на Началник сектор
Възпитателна работа на ЗО „Казичене“ в становището си да изрази, че са
изпълнени в цялост, както формалните, така материални основания в регламента на
института на УПО, а именно чл.70 от НК вр. чл.439, б.“а“ от НПК, сочещи на
положителен резултат от корекционната дейност на базата на разпоредбата на
чл.155-чл.156 от ЗИНЗС, поради което целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК са постигнати и становището за уважаването на молбата за УПО е положително.
Инспекторът по
социални дейности и възпитателна работа на ЗО „Казичене“ сочи, че поради
наличието на достатъчно доказателства за поправяне и превъзпитание, понижена
оценка на риска от последващо осъждане, понижена оценка на риска от вреди е
налице, поради успешното изпълнение на целите и задачите, заложени в
индивидуалния план на присъдата, така както и добрите възможности за ресоциализация. Постановление
№7 от 27.06.1975г. на пленума на Върховния съд, изменено с постановление № 7 от
06.07.1987г., уточнява, че следва да се оценява възпитателното значение на УПО,
и то своевременно да се постановява по отношение на осъдени, които са дали
достатъчно доказателства за поправянето си, както и че за поправянето на
осъдения следва да се съди по отношението му към труда и това дали той го счита
за свое морално задължение и също така, че за осъдите за първи път лица е
достатъчно да е налице започнал корекционен процес, за да се счита за изпълнени
този критерий за постановяване на условно предсрочно освобождаване. Изцяло в
този смисъл в т.10 от резолюция № 76/2 на Комитета на министрите към Съвета на
Европа изрично е казано „условно освобождаване да се дава веднага щом се появи
благоприятна прогноза, генералната превенция не се следва да оправдава отказ от
УПО.
С оглед изложеното
и доказателствата, налични в досието, относно твърдените от мен обстоятелства,
неоспорени по надлежния за това начин, сочещи на положителни резултати от
корекционното въздействие върху Б.К. в мястото за изтърпяване на наказанието,
потвърдени от непосредствено извършващите корекционно-възпитателната работа се
надявам да удовлетворите молбата на моя подзащитен К. и постановите Вашия акт,
с който да постановите условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ: Становището на началника на затвора, че към момента молбата на лишения
от свобода е неоснователна. Налице е само първата предпоставка относно
изтърпяването на част от наложеното наказание повече от половината. По
отношение на доказателствата за поправянето на осъдения се смята от наличните
към момента не може да се направи обоснован извод за трайно поправяне и
превъзпитаване на лицето. Рискът от рецидив действително е намален в ниските
стойности, но следва да се отбележи, че това намаление е само с 9 точки за 8
години корекционна работа. Рискът от вреди за обществото е с непроменени
първоначални средни стойности, има актуална проблемна зона, по която
корекционната работа продължава. Прогресивната система не е изпълнена в своята
цялост, като следва да се отбележи, че в представеното от защитата писмо никъде
не фигурира термина „чужди граждани“. Към това бих добавил и значителния
остатък за това изтърпяване към днешна дата, с оглед на което Ви моля да не
уважавате молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Молбата
е основателна. Безспорно е наличието на първата изискуема от закона
предпоставка, а именно осъденият да е изтърпял фактически повече от
половината от размера на наложеното му
наказание. На следващо място аз считам, че е налице и втората изискуема от закона
предпоставка, а именно същият да е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне. Основните източници на тези доказателства, според чл.439а, ал.2 от НПК
се съдържат в оценката за осъдения и в индивидуалния план за изпълнение на
присъдата. Видно от становищата на социалните работници от ЗО „Казичене“ към
Затвора София, където осъденият търпи наказанието си по тези два компонента е
постигнат достатъчен прогрес. Оценката на риска от рецидив е намалена с 9
пункта, а целите по изпълнение на индивидуалния план за изпълнение на присъдата
се постигат от осъдения. Успоредно с това следва да се посочи, че същият не е
наказван за продължителния си престой в местата за лишаване от свобода, а
обратното има получени награди. Считам че от съществено значение в настоящия
случай е обстоятелството, че са касае за единствено осъждане на молителя, което
действително е за престъпление с висока степен на обществена опасност, но все
пак ненасилствено такова от наказанието, за което към момента той е изтърпял
фактически повече от 9 години, така че предложението ми е да уважите молбата.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си. Искам да се извиня на българските
закони. Аз направих престъпление, направих грешка, аз искам да работя.
Благодаря Ви предварително, ако ми давате някакъв шанс да работя като нормален
гражданин.
СЪДЪТ на осн.
чл.297, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ: Моля да бъда условно предсрочно освободен. Благодаря,
разкайвам се.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ
НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЛЕД
СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
СИ ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.
Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК,
вр. чл.70, ал.1 от НК.
Образувано по молба на осъдения Б.И.К. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка на
наказанието му.
В съдебно заседание осъденото лице и упълномощеният му
защитник адв.Иванова
подържат молбата
на първия по подробно изложени рпед съда аргументи. Настоява се да са налице
законовите изисквания на чл.70, ал.1 и сл. от НК, като се набляга
на промяната в поведението и поправянето на К. и становищата на част от
служителите в затворническата администрация.
Надлежно упълномощеният представител на началника на затвора счита молбата
за неоснователна и моли да не бъде уважена по съображения, базиращи се на
затворническото досие, изготвените доклади и становището на затворническата
администрация.
Представителят на СГП дава заключение, че молбата на лишения от свобода К. е основателна, в каквато насока не подкрепя доводите на затворническата
администрация, че не е изпълнено в пълен обхват поправянето на осъдения и не са
реализирани целите на наказанието.
В правото си на
лична защита и предоставената му последна дума, осъденият К. моли за уважаване на искането, обективирано в
молбата му, подадена до съда. Изразява съжаление за извършеното престъпление.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 5-ти състав след като се запозна с
материалите по делото установи от фактическа
и правна страна следното:
Осъденият Б.И.К. е роден на ***г. в гр.Баба Ески, РТурция, с пост. адрес: РТурция, гр.Баба
Ески, мах.**********, турски гражданин, неженен, с основно образование, осъждан.
Видно от данните
по делото осъденият Б.К. *** на 27.08.2010г. с начало на изпълнение на наказанието - 30.05.2010г. по НОХД№426/10г.
по описа на ОС – Хасково като е осъден на 13 /тринадесет/ години „Лишаване от свобода“ за
престъпление по чл.242, ал.4 от НК. Според затворническата документация, от 02.09.2010г. лишеният от
свобода е разпределен в 13-та група за подсъдими чужди граждани, а след
окончателната си присъда - от 01.07.2011г. е в група за осъдени чужди граждани.
Според
съдържанието на справката от Затвора - София към датата на провеждане на
днешното с.з. – 19.06.2019г., лишеният от свобода Б.К. е търпял общо 9 /девет/ години, 6 /шест/
месеца и 7 /седем/ дни, от които фактически 9 /девет/ години и 19 /деветнадесет/
дни, с остатък от 3 /три/ години, 5 /пет/
месеца и 4 /четири/ дни, т.е налице е първата материално-правна предпоставка,
визирана в чл.70, ал.1, т.1 от НК, а именно да е изтърпял фактически не
по-малко от половината от наложеното му наказание.
От друга страна законодателят е изискал и наличието на
доказателства за поправяне на осъдения отделно от тази фактическа предпоставка.
Според данните от затворническото досие, спрямо осъдения първоначално е постановен първоначален „строг“ режим на
изтърпяване на наказанието, като считано от 20.07.2016г. е променен на „общ“
режим, а на база на Заповед от 01.02.2019г., считано от 08.02.2019г. е заменен
и типа затворническо заведение – в „открит“, изпълняван в ЗО „Казичане“, след
като това не е уважено със Заповед №174/08.12.2017г. и Заповед
№101/15.10.2018г. по-рано по подробно изложени в заповедта съображения.
Същият е извършвал едно дисциплинарно нарушение,
удостоверено със Заповед
№220/28.05.2014г. за притежание на забранени вещи /“Изолиране в наказателна
килия“/, за което е реабилитиран, като е награждаван по време на престоя си в
Затвора – София /с „Удължено свиждане за срок до 4 часа“ – Заповед №622 от 28.11.2018г.,
„Извънредна хранителна пратка“ – Заповед №585 от 06.10.2017г., Заповед №542 от 29.06.2016г.
и Заповед №123 от 23.02.2016г./.
Въз основа на заповед №52/28.02.2019г. е назначен на
работа като чистач, като понастоящем е чистач на стълбище 1-ви блок, 1-ви етаж,
където според доклада от ЗО „Казичане“ проявява старание и изпълнява добре
възложените му задачи. Прието е
поведението му към затворническата администрация да е акуратно.
С оглед изясняване наличието на втората предпоставка по
чл.70, ал.1 от НК, по делото са постъпили две отрицателни становища от различни
служители от Затвора - гр.София по повод молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване. Посочените лица са счели, че при този осъден не са
постигнати все още целите на наказанието, заложените в плана на присъдата, поради което и работата с него следва
да продължи. Отчетено е сравнително невисокото намаляване на риска от рецидив
от първоначалните 42т. на 33т. с оглед изтеклия дълъг период от време като отделно от това и риска от вреди за обществото продължава да е среден. Обърнато е внимание на съществуващата
проблемна зона – взаимоотношения, свързана най-вече с липсата на
подкрепяща обкръжаваща среда.
По делото е постъпило и друго - положително становище от инсп.Р.У., формирано на база на експертния доклад за
осъдения. В документа е
отразено, че при К. оценката на риска от рецидив към момента е с ниски
стойности - 33т., при среден риск от вреди за обществото, който е счетено да не
е непосредствен. В това становище, за разлика от цитираните по-горе, е прието,
че плана на присъдата е
изпълнен в цялост,
доказателства в подкрепа на което са наличието на награди, липсата на
дисциплинарни нарушения, дължимото поведение към администрацията и към реда в пенитенциарното заведение, положителното отношение към труда, липсата на зависимости и
сравнително добрата прогноза за ресоциализация.
Сред затворническото досие се
съдържа и доклад, който освен индивидуализиращи и лични данни за осъдения,
навежда и сведения, че К. е с правилно мислене като характер, съдържание и
структура, без налудности, с желание да прави добро впечатление, предпазлив в
държанието, целящ избягване на конфликти, чувствителен и добронамерен, без
лидерски амбиции. Посочено е, че може добре да взаимодейства с другите,
довършва започнатото, вкл. и в трудов аспект. С другите лишени от свобода е
стараещ се да избягва конфликти. Прието е този лишен от свобода да е уважителен
към администрацията. Обективирани са като ресурси за ресоциализация - липса на
криминално минало, наличието на жилище, подкрепата на майката като близък, професионалните умения /шофьор/, липсата
на агресивни прояви,
на емоционални и
междуличностни проблеми, липса на данни за злоупотреба с алкохол и наркотици. В доклада отново е отчетен ниския
риск от рецидив и средния риск от вреди за обществото. Констатирано е, че е
постигнато преодоляване на желанието за омаловажаване на вредата, след
дефиниране на причините. Отчетен е стремежа към
преосмисляне и осъзнаване на персоналната му отговорност на база на придобити
умения за разпознаване на проблемите и най-вече за предвиждане на последиците
от действията му. В обобщение е счетено, че
К. е утвърдил е трудови навици, с позитивно отношение е към труда, подобрил е социалните си умения и е
затвърдил уменията за самоконтрол.
Съобразно нормата на чл.439а,
ал.1 от НПК, доказателствата за поправянето на лишения от свобода по смисъла на
чл.70, ал.1 от НК са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна
у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение,
участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
В такава насока безспорно по
делото са приобщени данни, че осъденият К. съблюдава дисциплината и реда в затвора, вкл. и към момента, не е извършвал дисциплинарни нарушения
/реабилитиран е/, награждаван е неколкократно. Липсват и данни за проявена
агресия или конфликти с други затворници, или със затворническата администрация,
полага труд съобразно здравословното си състояние, което в известна степен го
възпрепятства.
Според изискванията в чл.155, ал.2 от ЗИНЗС,
доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от оценката за осъдения
по чл.155, също и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
и по чл.156, както и от всички други източници за информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Съдът в този му състав намира да не е реализирано в пълен
обем съдържанието на понятието „поправяне“ в поведението на осъдения К., по чиято молба е искането от условно
предсрочно освобождаване, изхождайки от смисъла на ал.2 на чл.439а от НПК.
Според съдържанието на част от приобщените по-горе и
докладвани материали от затворническото досие, при този осъден, въпреки престоя
му в местата за лишаване от свобода и въпреки констатираните ниски нива за
рецидив, все още е наличен среден риск от вреди към обществото, като въпреки корекционен ефект на наказанието,
същият е все още недостатъчен като не са постигнати изцяло целите на
наказанието, тъй като не е завършил изцяло процеса на поправяне и
превъзпитание. Този риск от вреди към обществото всъщност е останал
непроменен от момента на започване изтърпяване на наказанието, въпреки изтеклия
период от време. В такава насока все още съществуват проблемни зони,
отчетени в препланирания план към присъдата.
От друга страна оценката на риска от рецидив, макар и с
ниски стойности - 33т., за над 9 години е намалял едва с 9 пункта. В такава
насока в плана на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС изрично е наблегнато, че следва
да продължи полагането на труд, съобразен с индивидуалните му особености и
възможности на осъдения, с оглед здравословното чу състояние. Едва след
цялостно изпълнение на плана на присъда е счетено, че е възможно да бъдат изготвени предложения за
поощрения, предвидени в ЗИНЗС и евентуално предложение за условно-предсрочно
освобождаване. Наблегнато е на
необходимостта от работа в проблемните зони като взаимоотношения, най-вече с оглед липсата на подкрепяща обкръжаваща
среда. В такава насока според приобщените
по делото материали, К. не поддържа отношения със семейството си, поради което и липсва
достатъчно подкрепяща среда за ресоциализация. Прието е, че при К. все още корекционните резултати са недостатъчни, поради непостигнати целите
на наказанието, при все е налично частично признание на причинената вреда. Още
повече, предвид отдалечеността на семейството на осъдения, поради обективни
причини.
В такава насока съдът отчете най-вече отразеното в
препланирания план на присъдата, който датира от съвсем скорошен период
/м.април 2019г./, в който са заложени цели във връзка с нагласите чрез изграждане на трайни нагласи за законосъобразен начин на
живот и за формиране на
умение за мислене чрез мобилизиране
и развитие на умения за самоконтрол, последователност и целенасоченост в
рамките на следващата една година. Не на последно е посочена и необходимостта
от подобряване на връзките със семейната и приятелска подкрепяща среда. За
изпълнениетона тези цели е поставен период от около една година, от който е
изтекъл една изключително малка част – от около два месеца.
Следва да се отбележи, че именно затворническата
администрация е тази, която има най-пряко наблюдение над поведението на лишения
от свобода и може да констатира или не, данни за поправянето му, което именно е
целта на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ съобразно нормата на
чл.36 от НК. В този смисъл, становищата на почти всяко едно от лицата, които са
работили с К. в този период – психолози,
инспектори и т.н., отчитат не само ниския риск от рецидив, който не следва да
бъде преценяван изолирано, но и неизпълнение изцяло на целите на наказанието,
което въпреки че е дало положителни промени в поведението му,
процесът на поправяне не е завършен. Вярно е, че част от служителите от
затвора, в частност тези в ЗО „Казичане“, са на различно становище, като
считат, че целите на наказанието са изпълнени спрямо К.. Съдът отчете
формалния характер на тези становища, почти пълното им припокриване по принципа
копи-пейст и подробния характер на препланирания плана за изпълнение на
наказанието. Нещо повече, според материалите по делото осъденият се намира в ЗО
„Казичане“ от съвсем скоро, за да бъде придобито ясно впечатление за
поведението и навиците му, за разлика от служителите, работили с него в
Затвора.
При преценката си, СГС неимоверно съобрази и сравнително
краткия период, от който осъденият се намира в затворническо общежитие от „открит“
тип – от 08.02.2019г., през който не би могло да се прецени дали е налице
утвърждаване на законосъобразни модели на поведение, въпреки ответното
становище на представителите на ЗО „Казичане“. Определено може да се счете, че
се полагат грижи за здравословното състояние на осъдения, изводимо от
материалите в затворническото досие.
Тук е мястото да се посочи, че с определения от 17.07.2017г.
и 27.03.2018г. /потвърдено като извод с определение на САС от 05.04.2018г./,
други състави на СГС в аналогична насока са приели, че все още не са налице
категорични доказателства за поправянето на осъдения К., като също са отчели все още
съществуващите криминогенни нагласи и неприемане на предходното си престъпно
поведение.
Не могат да бъдат отчетени като основания да бъде
отказано условно предсрочно освобождаване на К. поради сравнително дългия остатък от
наказанието или вида и тежестта на престъплението, за което е бил осъден,
незаплащането на стойността на наложеното кумулативно наказание „Глоба“ и др.,
в съответствие с изискванията на задължителната тълкувателна съдебна практика /ППлВС
№ 7 от 27.06.1975 г./.
С оглед горното,
съдът намира, че молбата на осъдения следва да бъде оставена без уважение, като
на осн. чл.441 от НПК следва да бъде указано на същия, че нова молба не може да
бъде подадена в срок от шест месеца от
влизане в сила на настоящото определение.
Така мотивиран и
на осн. чл.441 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Б.И.К. /със снета самоличност/ за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
и протестира по реда на гл.22 от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.
Препис от
определението да се изпрати за сведение и изпълнение на лишения от свобода К.,*** и СГП.
За извършения
превод, на преводача Я.А. да се изплатят 200лв. /двеста лева/
от бюджета на съда, за което да се издаде 1 /един/ брой РКО.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12,30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................................
СЕКРЕТАР:.............................................