№ 549
гр. Дупница, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20211510102561 по описа за 2021 година
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, бул.
„България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез юрк. Т. К., е предявило срещу Т. Н. Ф., ЕГН ********** и К.
Г. Ф., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответниците,
че дължат солидарно на ищеца: 303, 46 лв. – главница по договор за револвиращ заем №
********** от 05.04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането; 253, 40 лв. – договорно възнаграждение.
Претендират се и направените разноски.
Ищецът твърди, че на 05.04.2012 г. в качеството на кредитор сключил с Ц. Т. К., Т. Н. Ф. и
К. Г. Ф., като длъжници, договор за револвиращ заем № **********, съгласно който отпуснал
заем в размер на 1150 лева със срок за погасяване 48 месеца, с годишен лихвен процент 77, 26 %,
като общият размер на задължението възлизал на 3746, 43 лв. Т. Н. Ф. и К. Г. Ф. като съдлъжници
са се задължили да отговарят по реда на чл.121 – чл.127 ЗЗД солидарно за задължението на Ц. Т. К.
при условията, посочени в договора.
Кредиторът изпълнил задължението си, като на 12.04.2012 г. превел сумата 1150 лв. по
банкова сметка, посочена от Ц. Т. К.. С анекси от 02.04.2013 г. и 28.11.2013 г. е постигнато
споразумение за отлагане на погасителни вноски и бил подписан нов погасителен план.
Длъжниците направили 42 погасителни вноски и преустановили плащанията, като с
изтичането на срока на договора на 17.11.2016 г. задължението е изискуемо в пълния му размер -
предвид заплащането общо на 3345, 57 лв., дължими са 556, 86 лв., от които: 303, 46 лв. –
главница; 253, 40 лв. – договорно възнаграждение.
За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу длъжниците
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по което е образувано ч.гр.д. №
2143/2021 г. по описа на РС - Дупница Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415,
ал.1, т.1 ГПК.
В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че
1
ответниците имат качеството поръчител, а не съдлъжник по договора за кредит. Направено е
възражение за неспазване на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД за предявяване на иск срещу поръчителя.
Направено е възражение за погасяване по давност на вземанията.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
С доклада по делото, по който не са направени възражения, е прието за безспорно
сключването на договора за револвиращ заем № ********** от 05.04.2012 г. между ищеца и Ц. Т.
К., Т. Н. Ф. и К. Г. Ф.; спирането на плащанията по договора от Ц. Т. К., размера на дължимите по
договора суми за главница и договорно възнаграждение.
Видно от съдържанието на договора, в него е проведено разграничение между длъжниците
- Ц. Т. К. е посочена в раздел ІІ като клиент, а Т. Н. Ф. и К. Г. Ф. - в раздел ІІІ като солидарни
длъжници. В раздел ІІ, след данните на клиента, е посочена и банковата сметка за изплащане на
кредита.
В стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация при отпускането на
кредита в т.8 „Изисквани обезпечения” е посочено „поръчителство от две лица”.
Съгласно чл.2.1 от Общите условия, кредиторът отпуска на клиента парични средства, а
клиентът се задължава да върне предоставения кредит заедно с договорното възнаграждение. В
чл.4 от ОУ е уредено задължение на клиента за заплащане на лихва върху сумата на кредита.
Правото на отказ от договора – чл.2.4, отново е уредено само като възможност, възникваща за
клиента – при връщане от него на получения кредит и заплащане на лихва за периода до
връщането на кредита.
От друга страна, разпоредбите на чл.6 ОУ, озаглавени „Обезпечение по договора за
револвиращ заем”, се отнасят единствено до солидарния длъжник, който съгласно тях се
задължава да отговаря за задълженията на клиента солидарно с него.
Видно от представеното преводно нареждане от 12.04.2012 г., сумата по заема в размер на
1150 лева е преведена по банковата сметка на клиента по договора - Ц. Т. К..
Приложено е ч.гр.д. № 2143/2021 г. по описа на РС - Дупница, от което се установява
подаването на възражението от ответниците в срока по чл.414 ГПК и предявяването на иска по
чл.422 ГПК от заявителя в срока по чл.415 ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са установителни искове, в производството по които ищецът цели да установи,
че ответниците дължат сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2143/2021 г.
по описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже: сключването на договора за
револвиращ заем; неизпълнението на задължението от страна на кредитополучателя, както и
размера на дължимите по договора суми.
По делото не е спорно сключването на процесния договор за револвиращ заем между
ищеца и Ц. Т. К., Т. Н. Ф. и К. Г. Ф.. Не е спорно спирането на плащанията по договора от Ц. Т. К.,
като ответниците не оспорват и размера на дължимите по договора суми за главница и договорно
възнаграждение.
Основното спорно обстоятелство е качеството, в което ответниците отговарят за
задълженията на кредитополучателя, респ. – приложимостта на направеното от тях възражение за
неспазване на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД за предявяване на иск срещу поръчителя.
Квалификацията „солидарен длъжник" е обща, тя не дава информация за същината и
характеристиките на отговорността на длъжниците към кредитора. Квалификациите на
правоотношението, давани от страните, сами по себе си също не са определящи за неговата
същност; важни са съдържателните уговорки, съгласието на страните и преследваната от тях цел -
Решение № 213 от 6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК.
От анализа на договорните разпоредби не се потвърждава твърдяното от ищеца, че
сключил договора с Ц. Т. К., Т. Н. Ф. и К. Г. Ф. като солидарни длъжници, на които е превел
2
сумата по заема. В договорните клаузи е проведено ясно разграничение между кредитополучателя
и ответниците: Ц. Т. К. навсякъде е посочена като клиент, а не като съдлъжник; именно тя е
получила по посочената от нея банкова сметка сумата по заема, тя е поела задължение за връщане
на заема и договорната лихва. Не се твърди и не се установява ответниците да са получили сумата
по заема или част от нея.
Задълженията на ответниците като съдлъжници, поети в чл.6 ОУ /озаглавен „Обезпечение
по договора за револвиращ заем”/ са да отговарят за задълженията на клиента за погасяване на
заема. Посочената уговорка съответства напълно на разпоредбата на чл.138, ал.1, изр.1 от ЗЗД - с
договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря
за изпълнение на неговото задължение. За волята на заемодателя при обезпечаването на
задължението на заемателя е релевантно и съдържанието на съставения от него стандартен
европейски формуляр, в който /в т.8 - „Изисквани обезпечения”/ е посочено „поръчителство от две
лица”.
Предвид съдържанието на процесния договор, намерението на страните и преследваната от
тях цел е ответниците да обезпечат дълга на Ц. Т. К.. Задължението им е акцесорно на това по
кредита и е уговорено като поръчителство.
Поръчителят, съгласно чл.147, ал.1, изр.1 от ЗЗД, не отговаря за главното задължение, ако
кредиторът не е предявил иска си в шестмесечен срок от падежа. Шестмесечният срок е
преклузивен и за изтичането му съдът е длъжен да следи и служебно. Позоваването на погасяване
на субективното материално право на кредитора спрямо поръчителите може да бъде направено и в
производството по реда на чл.422 ГПК, както е в случая.
Безспорно е по делото, че падежът на процесното вземане е настъпил на 17.11.2016 г.
/изрично посочено от ищеца в исковата молба/. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на
28.10.2021 г. - след срока по чл.147, ал.1, изр.1 от ЗЗД. С изтичането му е погасено самото
поръчителство. Ето защо исковете срещу ответниците са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
На основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.38, ал.2 ЗА ищецът следва да заплати на адв. Ю. Д. за
осъщественото процесуално представителство на ответниците адвокатско възнаграждение в
размер, определен съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения - 300 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Т. Н.
Ф., ЕГН ********** и К. Г. Ф., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на
ответниците, че дължат солидарно на ищеца: 303, 46 лв. – главница по договор за револвиращ заем
№ ********** от 05.04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането; 253, 40 лв. – договорно възнаграждение.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл.38, ал.2 ЗА на адв. Ю. Д. за осъщественото процесуално представителство на ответниците Т. Н.
Ф., ЕГН ********** и К. Г. Ф., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3