№ 4911
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110205728 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ ООД срещу Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № **********, с който на основание чл.187а,
ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на
чл.102, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500
(две хиляди и петдесет) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен поради допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му и противоречие с материалния
закон. Претендира се за нарушена процедура при ангажиране на административно-
наказателната отговорност на Дружеството. Посочва се, че Електронният фиш не съдържа
дата на издаване, поради което не можело да се направи преценка за сроковете по чл.34 от
ЗАНН. Според жалбоподателя заснемането на нарушението имало функцията на АУАН, а
Електронният фиш – на Наказателно постановление, поради което срокът по чл.34 от ЗАНН
започвал да тече от датата на заснемането на нарушението с техническо средство и
доколкото в случая нарушението е извършено на 13.04.2021г., а Електронният фиш е връчен
на Дружеството – жалбоподател на 23.03.2023г. се прави извод, че Електронният фиш е
съставен след изтичане на предвидения в закона срок. На следващо место в жалбата се
посочва, че няма изрично предвиден текст, установяващ за нарушение на чл.179, ал.3б от
ЗДвП да може нарушителят да се санкционира с Електронен фиш. Съгласно чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП Електронен фиш може да се издава, когато се установи нарушение на чл.179, ал.3 от
1
ЗДвП, а за процесното нарушение (по чл.179, ал.3б от ЗДвП) Електронен фиш не се издава.
От тук се прави извод, че е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо
правата на нарушителя, включително да възрази и да представи доказателства. По-нататък в
жалбата се казва, че обжалваният Електронен фиш противоречи на материалния закон и не
съдържа императивно предвидени реквизити. По-конкретно се сочи, че в Електронния фиш
липсва изпълнително деяние – дали собственикът на пътното превозно средство (ППС) е
допуснал движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа без да е била
заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗДвП според категорията на ППС, респ. каква е
категорията и дали ППС е от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата (ЗП), какъв е
видът на дължимата такса - по т.1 или по т.2 на чл.10, ал.1 от ЗП. Според жалбоподателя
посочването на конкретна пътна такса, която следва да бъде заплатена, съставляваща
предпоставка за извършване на нарушението е съществен, императивно изискуем, реквизит,
тъй като способността за индивидуализация на конкретно вмененото деяние е гаранция за
правото на защита на наказаното лице. В Електронния фиш била посочена общата
разпоредба на чл.10, ал.1 от ЗП – без конкретизация. Претендира се за неяснота на
вмененото административно нарушение по отношение на вида и размера на пътната такса.
Не било ясно и дали Дружеството – жалбоподател се наказва за това, че е нарушило
забраната по чл.102, ал.2 от ЗДвП като е допуснал движение на ППС без едновременно да са
изпълнени задълженията за установяване на размера и заплащане на съответната такса по
чл.10, ал.1 от ЗП или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса. Претендира се и
несъответствие на установените факти с посочените като нарушени законови разпоредби,
вкл. и относно вида и размера на наложеното наказание. На следващо место в жалбата се
твърди, че ППС е с технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, в състав с
ремарке с общо брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса 40000. От
Електронния фиш не ставало ясно по какъв начин е декларирано ППС – брой оси, маса,
екологична категория на ППС, за което е установено заплащане на пътна такса. В
Електронния фиш не бил посочен и размерът на дължимата ТОЛ-такса, а изясняването на
това обстоятелство било от съществено значение за извода дали е извършено нарушение от
собственика на ППС. Според жалбоподателя посочването на конкретната пътна такса, която
следва да бъде заплатена, е съществен реквизит, тъй като способства за индивидуализацията
на конкретното деяние. В жалбата се иска също така съдът да вземе предвид, че ППС е
оборудвано с бордово устройство, което функционира чрез СИМ карта. Поради това било
необходимо да има обхват, за да може бордовото устройство да предоставя данни на
шофьора относно това дали е в обхвата на платената пътна мрежа и съответно дължимостта
на определената за това такса. В жалбата се твърди, че доставчиците на ЕУЕСТ носят
отговорност за регистрация и сертифициране в рамките на областта за събиране на пътни
такси, гарантиране, че предоставеното бордово устройство е сертифицирано за използване в
рамките на областта за събиране на пътни такси, осигуряването на система за регистрация и
управление на взаимоотношенията с клиентите на Доставчика, управление на БО /вкл.
дистрибуция и логистика/, осигуряване на технология за определяне на правилното
преминаване през ТОЛ-сегментите, създаване и предоставяне на пълни декларирани данни
2
за оценяване, фактуриране на задълженията за заплащане на ТОЛ-такси към потребителите,
плащане на общата сума на ТОЛ-таксите, начислени на потребителите на Доставчиците към
лицето, събиращо пътни такси (Агенция „Петна инфраструктура“). Поради това се приема,
че неотчитането на ТОЛ-данни, т.е. неподаването на декларация от осигуреното от
доставчика на услугата бордово устройство във връзка с движението на ППС се дължи на
техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ електронна
система за събиране на ТОЛ-такси, в това число и на доставчика на ЕУЕСТ, който носел
отговорност за дейността по предоставяне на услуга по електронно събиране на такса за
изминато разстояние (ТОЛ-такса) на територията на Република България въз основа на
сключения договор с конкретния потребител. Поради това се прави извод, че вмененото
нарушение не се дължи на виновно поведение нито на шофьора, нито на собственика на
ППС. В жалбата се твърди, че за отсечката А-6, 50+427 км. има множество издадени
Електронни фишове за процесното нарушение, което показвало, че е налице проблем. Освен
това жалбоподателят твърди, че в конкретния ден ППС се е движило по платената пътна
мрежа в страната с валидно отчетена и платена пътна такса. На последно място в жалбата се
твърди, че органите, издали Електронния фиш, са некомпетентни. Освен това годен за
целите на административно – наказателното производство не бил всеки снимков материал, а
само този, заснет с техническо средство или система, които да удостоверят автентичността
на записа. Поради това жалбоподателят оспорва и годността на техническото средство, с
което е установено процесното нарушение. Жалбоподателят претендира и за маловажност
на случая. С тези аргументи се иска от съда да отмени обжалвания Електронен фиш, както и
да присъди направените на Дружеството – жалбоподател разноски по делото.
Пред СРС, НО, 10 състав „****“ ООД, редовно призован, не изпраща представител,
който да вземе становище по жалбата или по съществото на спора.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), също редовно
призована, не изпраща представител пред СРС, НО, 10 състав.
По делото са депозирани две писма от Агенция „Пътна инфраструктура“ –
Национално ТОЛ управление с вх. № 170387/15.06.2023г. и вх. № 173226/19.06.2023г.,
според които техническо средство SCP_1018_Dir:2 с ID № 018246 представлява стационарна
контролна точка (СКТ) № 10182 и е автоматично устройство за записване на пътния трафик
(АУЗПТ). То е разположено на път А-6 (автомагистрала „Европа“) км. 50+427 метра,
попадащо на територията на гр. София и е част от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП АПИ осъществява контрол
върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП чрез електронна система за
събиране на пътни такси (ЕССПТ) по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, като за всяко
установено нарушение се създава доклад, към който автоматично се прилага снимков
материал и/или видеозапис, които са доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, дата, час, място на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на
техническото средство. В писмото се цитира чл.10, ал.1 от Наредба за условията, реда и
3
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Твърди се,
че в нормативен акт не е предвидено изискване ЕССПТ или нейните компоненти да са
преминали проверка по Закона за измерванията (ЗИ). В писмата се цитират чл.1, чл.5 и чл.57
от ЗИ, както и §1, т.1 от ДР на ЗИ. Посочва се, че ЕССПТ и нейните компоненти не
извършват измервания на стойности и величини, а само сравнителен анализ на данните
относно регистрационен номер, категория на ППТ, брой оси и екологичен клас на ППТ. При
установяване на нарушенията по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП нямало измерване на величина.
Отчитането на нарушението се извършвало при преминаване на ППС по участък от
платената пътна мрежа, върху който е разположена СТК, като техническото средство
заснемало движещия се автомобил и неговия регистрационен номер, снимковият материал
се пазел в база данни, от която специален софтуер разчитал регистрационния номер и го
сравнявал със списъци за заплатени пътни такси. В случай, че не се установи запратена
такса, съответстваща на характеристиките на ППС, системата автоматично изтегляла
данните за нарушителя от регистрите на Министерство на вътрешните работи (МВР) чрез
платформата за междурегистров обмен RegiX. В писмото се твърди още, че СКТ – част от
електронната система разполага със система за мониторинг, която сигнализира за настъпили
неизправности в някои от техните елементи, като в случай на такъв сигнал – служител от
Сектор „Техническа поддръжка на крайпътна и правоприлагаща инфраструктура“ на Отдел
„Управление на информационна система и инфраструктура“ към Национално ТОЛ
управление при АПИ отстранявал възникналата неизправност. В двете писма се сочи още,
че изискванията на ЗИ били относими към автоматизираните технически средства и системи
(АТСС), използвани в структурите на МВР, тъй като служели за количествено измерване на
определени величини – скорост на движение, както и за тяхното сравняване с величини от
същия вид. Подобно измерване на величини и тяхното съпоставяне една с друга не било
налице в процесите на обработка на данни от електронната система по чл.167, ал.3 от ЗДвП.
Използването на различни термини в чл.189, ал.4 от ЗДвП и в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП също
показвало, че става въпрос за различни средства /системи/, като системата по чл.167, ал.3 от
ЗДвП не попадала в обхвата на определението на АТСС, дадено в т.65 от ДР на ЗДвП и
прилагането на правните норми по аналогия в случая било недопустимо. В заключение в
писмата на Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално ТОЛ управление (приложени на
лист 25-26 и лист 35-36 от делото) се казва, че техническо средство SCP_1018_Dir:2 с ID №
018246 е въведено в експлоатация заедно с ЕССПТ след измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ,
бр.105/2018г.), тъй като е предвиден нов начин за заплащане на такси за преминаване по
платената пътна мрежа (пътни такси), при която се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории ППС – винетни такси и такси на база време и на база изминато
разстояние.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Техническо средство SCP_1018_Dir:2 с ID № 018246 е разположено на СКТ,
4
намираща се между 18 и п.в. „Илиянци“, на път А-6, км. 50+427, намаляващ километър.
Дружеството „****“ ООД е собственик на влекач „****“ с рег. № *** с технически
допустима максимална маса 20000, допустима максимална маса на състав от превозни
средства – 40000, с маса на превозното средство в движение – 8331, категория на превозното
средство – N3.
На 13.04.2021г. в 15:36 часа, при ТОЛ-секция 10182, на път А-6, 50+427 км., посока
намаляващ километър, превозното средство на „****“ ООД с рег. № **** /в състав с
ремарке/ било заснето да се движи и автоматично било установено, че то няма валидна
маршрутна карта или валидна ТОЛ-декларация за преминаване.
Въз основа на снимковия материал от устройство № 10182, срещу „****“ ООД е
съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
********** за това, че на 13.04.2021г., в 15:36 часа, е установено нарушение №
СОА4708482С95FA9E053041F160A9DD1 с ППС влекач „****“ с рег. № ****, с технически
допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000
в община Столична, за движение по път А-6, 50+427 км., с посока намаляващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна ТОЛ-декларация за преминаването. Нарушението е
квалифицирано по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от
ЗДвП на жалбоподателя „****“ ООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500
(две хиляди и петдесет) лева. В Електронния фиш е записано, че независимо от налагането
на това административно наказание „****“ ООД дължи и заплащане на съответната такса по
чл.10б, ал.5 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното пътно превозно средство в
размер на 119 (сто и деветнадесет) лева.
Електронният фиш е изпратен по пощата на „****“ ООД и е получен на 22.03.2023г.,
след което е обжалван с жалба, подадена по пощата (чрез СПИДИ) на дата 30.03.2023г. -
чрез АПИ до СРС.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : извлечение от информационна
система за нарушение № СОА4708482С95SFA9E053041F160A9DD1; снимков материал от
техническо средство SCP_1018_Dir:2 с ID № 018246; извлечение от системата на АПИ за
собственика на ППС с рег. № ***; известие за доставяне на Електронен фиш; известие от
СПИДИ за доставяне на жалба до АПИ; извлечение от системата на АПИ за
местоположението на техническо средство с № 10182 - с приложена карта; писмо от
ОДМВР-Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ с вх. № 173785/19.06.2023г с приложени
справка за регистрации на ППС с рег. № *** и извлечение, съдържащо данни от
свидетелството за регистрация на влекач „****“ с рег. № ***.
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
5
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са непротиворечиви,
обективни и достоверни. Освен това данните, отразени в справките в електронната система
за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП имат доказателствена сила на основание
чл.189е, ал.8 от ЗДвП.
Извлечението от информационната система за нарушение №
СОА4708482С95SFA9E053041F160A9DD1 (приложено на лист 12 от делото), както и
извлечението от системата на АПИ за местоположението на техническо средство с № 10182
- с приложена карта (на лист 27-28 и лист 37-38 от делото) са обективни и достоверни
писмени доказателства, които намират опора помежду си относно мястото и ТОЛ-секцията.
От съвкупната преценка на тези писмени доказателства съдът установява, че техническо
средство с № 10182 се намира между 18 и п.в. „Илиянци“, на път А-6, 50+427 км., посока
намаляващ километър. Същевременно писменото доказателство, приложено на лист 12 от
делото намира опора и в снимковия материал, приложен на лист 13 и лист 14 от делото –
относно техническото средство, марката и регистрационния номер на ППС, а също датата и
часа на заснемане. С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП съдът кредитира изцяло
приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено
доказателствено средство. Посредством снимките на лист 13 и лист 14 от делото се
установява, че техническо средство SCP_1018_Dir:2 с ID № 018246 е заснело влекач марка
„Волво“ с рег. № *** /в състав с ремарке/ на дата 13.04.2021г. в 15:36 часа, а от извлечението
от информационната система на лист 12 от делото се доказва, че по същото време и за
същото превозно средство е констатирано нарушение с №
СОА4708482С95SFA9E053041F160A9DD1, за което е издаден процесният Електронен фиш.
Приложеното на лист 15 от делото извлечение от системата на АПИ за собственика
на ППС с рег. № ***, както и писмото от ОДМВР-Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ с вх.
№ 173785/19.06.2023г с приложени справка за регистрации на ППС с рег. № *** и
извлечение, съдържащо данни от свидетелството за регистрация на влекач „****“ с рег. №
*** са обективни, достоверни и еднопосочни писмени доказателства, които имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът се доверява на
тези писмени доказателства и приема, че влекач „****“ с рег. № *** има технически
допустима максимална маса 20000, допустима максимална маса на състав от превозни
средства – 40000, с маса на превозното средство в движение – 8331, категория на превозното
средство – N3, както и че е собственост на Дружеството - жалбоподател.
Приложените на лист 16 и лист 17 от делото известия за доставяне имат достоверна
дата и доколкото не се опровергават от нито едно, събрано по делото доказателство, съдът
ги кредитира и установява, че обжалваният Електронен фиш е бил получен на 22.03.2023г. и
е бил обжалван с жалба, изпратено чрез СПИДИ до АПИ на 30.03.2023г. Това означава, че
жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на процесния Електронен фиш.
След приключване на съдебното следствие и съдебните прения пред СРС на
20.06.2023г. и обявяване на делото за решаване - на 09.08.2023г. по делото постъпва НАХД
№ 6105/2023г. по описа на СРС, НО, 99 състав. Доколкото по това дело няма нови
6
доказателства, различни от приобщените по настоящото дело, не се налага възобновяване на
съдебното следствие по делото пред СРС, НО, 10 състав с цел тяхното приобщаване.
Обстоятелството, че по НАХД № 6105/2023г. по описа на СРС, НО, 99 състав Дружеството
– жалбоподател е имало пълномощник също не обосновава извод за отмяна на
определението, с което СРС, НО, 10 състав е приключил съдебното следствие пред себе си и
е дал ход на съдебните прения на 20.06.2023г., тъй като по НАХД № 5728/2023г. по описа на
СРС, НО, 10 състав Дружеството – жалбоподател е било редовно призовано и към
20.06.2023г. не е посочило, че има упълномощен защитник.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата на „****“ ООД е основателна, поради следните
съображения :
Електронен фиш № ********** е издаден на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Ангажирана е отговорността на „****“
ООД като собственик на ППС с рег. № ****. Според чл.102, ал.2, изр.1 от ЗДвП
собственикът на ППС е длъжен да не го допуска в движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП
според категорията на ППС. Съгласно чл.179, ал.3б, изр.1 и 3 от ЗДвП собственикът на ППС
от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е юридическо
лице – с „имуществена санкция“ в размер 2500 лева. Същевременно от съдържанието на
самия Електронен фиш се вижда, че в него не е посочено собственикът на ППС какво е
направил или не е направил. Ясно е, че се ангажира административната отговорност на
„****“ ООД като собственик на въпросното ППС. В Електронния фиш е посочено, че за
ППС с рег. № **** изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП,
както и че ППС е с технически допустима максимална маса 20000, в състав от ремарке с
общ брой оси 5 и с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, което се
е движило по път А-6, 50+427 км., посока намаляващ километър, който е квалифициран като
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Въпреки това, обаче, СРС счита, че не е
налице съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението по чл.102,
ал.2 от ЗДвП, тъй като в Електронния фиш липсва изпълнителното деяние по чл.102, ал.2 от
ЗДвП, тъй като не е посочено дали собственикът на ППС е допуснал движението на
превозното си средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и релевираното
в тази връзка възражение в жалбата се явява основателно.
7
Административно-наказателното обвинение е неясно и поради други съображения.
Според чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за
изминато разстояние - ТОЛ-такса за ППС по чл.10б, ал.3 от ЗП, даваща право на едно ППС
да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ-сегменти, в
които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Доколкото в
Електронния фиш се прави позоваване на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и се твърди, че изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса за изминато разстояние, то наказващият орган е следвало
изрично, ясно и недвусмислено да посочи за конкретния път и съобразно данните на ППС
каква е трябвало да бъде платената ТОЛ-такса. Освен това в Електронния фиш няма
възведени данни и за това какво е било конкретно изминатото разстояние, ТОЛ-сегменти, в
които процесното ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните
ТОЛ-сегменти такси. Поради това СРС приема, че в Електронния фиш няма ясно и подробно
описание на нарушението, не са посочени всички относими обстоятелства относно
фактическия състав на деянието, поради което административно – наказателното обвинение
е останало неясно. В случая посочването, че собственикът на ППС не е заплатил изцяло
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, макар да отговаря на посочената като
нарушена правна норма (чл.179, ал.3б, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП) не е достатъчно, за да се
приеме, че административно – наказателното обвинение е ясно. Видно от съдържанието на
Електронния фиш, нарушението е повърхностно описано, поради което е останало и неясно.
Ограничена е реално възможността на наказаното лице да разбере срещу кои факти следва
да се защитава, а от там и да организира правото си на защита. Неяснотата е толкова
съществена, че и на съда не става ясно какъв е предметът на доказване по делото – колко е
следвало да се плати, как следва да се определи конкретната ТОЛ-такса, за кои ТОЛ-
сегменти се твърди ППС да е навлязло, какво е действително изминатото разстояние, каква
са техническите характеристики на пътя във въпросния участък. Последното се налага с
оглед позоваването в Електронния фиш на чл.179, ал.3б от ЗДвП, който препраща към
чл.10б, ал.3 от ЗП, а от там и към раздел III, глава II от Наредба за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.
Освен гореизложеното – при описание на нарушението в процесния Електронен фиш
е посочено, че за ППС „няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването“, без да е уточнено кое от двете в случая липсва. Това също показва, че в
Електронния фиш не са посочени обстоятелства, при които е извършено твърдяното
нарушение.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че в хода на административното
8
производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения,
възпрепятстващи жалбоподателя да разбере в какво го обвиняват и за какво точно деяние му
се ангажира отговорността, а това винаги е основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание - без да е необходимо спорът да се разглежда по същество.
Освен това СРС счита, че има и още едно съществено процесуално нарушение, което
не може да се санира на този етап от производството и което винаги води до ограничаване
правото на защита на наказаното лице. Става въпрос за липсата на законова възможност за
процесното нарушение да се състави Електронен фиш. Според чл.179, ал.3б от ЗДвП
подлежи на административно наказание собственикът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3
от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от
ЗП, а според чл.179, ал.3 от ЗДвП на административно наказание подлежи водач, който
управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но
не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Това означава, че чл.179, ал.3 от ЗДвП и
чл.179, ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание и са насочени към различни адресати.
Доколкото чл.189ж, ал.1 от ЗДвП препраща само към чл.179, ал.3 от ЗДвП, настоящият
съдебен състав се съгласява с развитите в жалбата съображения за допуснато процесуално
нарушение, тъй като за вмененото на „****“ ООД нарушение по чл.102, ал.2, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на Електронен фиш. В случая за
ангажиране на административната отговорност на собственика на ППС от категорията на
чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и
е приложим чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да се изпълни процедурата по чл.189е, ал.1 и
сл. от ЗДвП – съставяне на Акт за установяване на административно нарушение и издаване
на Наказателно постановление, а не Електронен фиш. В този смисъл е и Решение № 4438 от
05.07.2023г. на АССГ – XIII касационен състав по дело № 3117/2023г.
Според настоящия съдебен състав редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП дава
възможност на наказващия орган да издаде Електронен фиш само за нарушение по чл.179,
ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, но
това не означава, че е недопустимо издаването на АУАН и Наказателно постановление за
нарушенията по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Доводи за това се съдържат в нормите на чл.167а, ал.4
от ЗДвП и чл.189е, ал.1 от ЗДвП. Съдебният състав не счита, че нормата на чл.189ж, ал.7 от
ЗДвП позволява да се издава Електронен фиш за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП, тъй
като за това обстоятелство съществува специална норма (чл.189ж, ал.1 от ЗДвП), която сочи,
че Електронен фиш може да се издава само за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е насочена към това чрез препращане към чл.189,
ал.10 от ЗДвП да посочи кога влиза в сила Електронният фиш. В гореизложения смисъл е и
Решение № 4387/17.11.2022г. на СРС, НО, 116 състав. Възможно е (с оглед разпоредбите на
чл.189ж, ал.7 и ал.8 от ЗДвП) поради техническа грешка в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да са
изпуснати нарушенията по чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП, но доколкото преодоляването й
може да стане само чрез законодателна промяна, до влизането в сила на такава следва да се
прилага действащата към момента норма на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, която позволява
9
издаване на Електронен фиш само за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за тези по
чл.179, ал.3б от ЗДвП.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не
споделя мнението на жалбоподателя, че заснемането на нарушението имало функция на
АУАН, а Електронният фиш – на Наказателно постановление, както и че срокът по чл.34 от
ЗАНН бил изтекъл. Този състав на СРС е на мнение, че няма законодателно приравняване
между Електронен фиш и Наказателно постановление. В ЗДвП законодателят е посочил, че
влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но
това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила
Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на
Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш.
Именно поради това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44,
чл.52 - 58 от ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното
физическо лице – издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не
означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП не се съдържа изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и
тяхната липса не е основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание.
Електронният фиш е електронно изявление, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради
това е без значение кой и кога физически е написал Електронния фиш. По отношение
реквизитите на Електронния фиш има специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да
фигурира физическото лице – издател на Електронния фиш, което има и своето логично
обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В случая, при издаване на Електронен фиш важат
специалните правила на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или
чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в Електронния фиш е записано, че той е издаден от
АПИ и това /с оглед нормативната уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се
спази и общото правило административното наказание да се налага от организацията, на
която е възложен контролът по спазването на правилата, разписани в ЗДвП и ЗП. Поради
това СРС приема като неоснователна тезата на жалбоподателя, че процесният Електронен
фиш е издаден от некомпетентен орган.
На следващо место – според чл.2, пар.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28.11.2019г. доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на
ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такива са предвидени в националното законодателство. Поради
това преди да се приеме, че е налице административно нарушение, наказващият орган
следва да провери дали доставчикът на ЕУЕПТ не е информирал в случая Дружеството –
жалбоподател за въпросната недекларирана пътна такса и дали са взети мерки за
10
предеклариране на данните на ППС. Доколкото наказващият орган не е изследвал този
въпрос, СРС счита, че издаването на Електронния фиш /освен незаконосъобразно по
посочените по-горе съображения/ се явява е преждевременно действие.
Водим от всичко изложено по-горе този съдебен състав прие, че обжалваният
Електронен фиш следва да се отмени изцяло - на формално основание, без спорът да се
разглежда по същество.
Въпреки този изход на делото, не следва да се уважава искането на Дружеството –
жалбоподател (вписано в жалбата, с която е сезиран СРС, НО, 10 състав) за присъждане на
разноски в полза на „****“ ООД, тъй като по настоящото дело няма доказателства такива да
са направени. В случай, че се претендират разноски за защита на „****“ ООД от Адвокатско
дружество „Кавръкова, Деков и партньори“ (с оглед пълномощното на лист 15 от НАХД №
6105/2023г. по описа на СРС, НО, 99 състав) – в зависимост от крайния изход на
производството пред СРС, НО, 99 състав може да се иска присъждане на разноски от СРС,
НО, 99 състав по делото, по което жалбоподателят е имал адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата № **********, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б
от ЗДвП, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на „****“ ООД е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2500 (две хиляди и петдесет) лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от
ЗДвП - в размер на 119 (сто и деветнадесет) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „****“ ООД, инкорпорирано в жалбата, за
присъждане в полза на жалбоподателя на направените по настоящото дело разноски.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11