Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 31.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав - наказателна колегия, в открито заседание на седми юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №453 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление №85/14.05.2020 година на Корнелия Добрева Маринова, Кмет на Община Ловеч, е наложена на П.Г.Д. , ЕГН ********** ***, на основание чл. 53 във вр. с чл.27, ал.1, 2, 3 и чл.3 от ЗАНН, и чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, глоба в размер на 300,00 лева, за това, че лицето П.Г.Д. на 07.04.2020 г., около 16.25 часа в гр. Ловеч, парк „Стратеш“, посещава парка с цел разходка в близост до Белия паметник, с което е нарушен I, т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Посочено е, че няма възражения, и че нарушението е за първи път, както и че установеното нарушение се потвърждава от АУАН №1306/07.04.2020 г.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П.Г.Д., който го обжалва в срок като незаконосъобразно и неправилно и моли същото да бъде отменено. Излага, че цитираната в НП Заповед е отпреди оправомощаването на министъра със Закона за мерките и действията по време на извънредно положение. Сочи, че в която и да е от последяващите за изменението и допълнението и заповеди не се сочело нищо по темата, предмет на т.1 от цитираната Заповед. Сочи, че същата е издадена от некомпетентен орган. Излага, че в процесната заповед се сочело само чл.63, ал.1 от ЗЗ, но не и чл.73 от АПК, съгласно който били следващите от 25.03.2020 г. и 30.03.2020 г., а издаването на първата би трябвало да бъде в съответствие с разпоредбите на Глава пета от АПК. Сочи, че от това следвало, че с наложената му глоба бил неправилно санкциониран, тъй като не било налице юридическо основание забрана от нормативен характер, за въвеждането по административен ред на каквато и да е забрана от нормативен характер, за въвеждането по административен ред на каквато да е спазена процедурата. Сочи, че в процесното НП е налице и съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от АНО, като при наличието на същото не следвало да се обсъждат и доводите по същество на страните, като същото се изразявало във факта, че АНО не бил изложил съображения дали случая не е маловажен. Излага, че липсата на мотиви от страна на АНО по приложението на чл.28 от ЗАНН обуславяло незаконосъобразност на обжалваното НП.
С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. За него се явява и адв. П. Петков от ЛАК, който моли съда да постави решение, с което да отмени обжалваното НП. Излага, че изцяло споделя посочените в жалбата аргументи за отмяна на обжалваното НП, които подробно доразвива в с.з.
Ответникът – Община гр. Ловеч, редовно призовани, се представляват от юриск. Чобанова, която моли съда да потвърди издаденото НП от кмета на Община Ловеч, като правилно и законосъобразно. В дадения и от съда срок е депозирала писмени бележки, в които е изложила подробни аргументи за законосъобразност на издаденото НП и неоснователност на депозираната жалба. Моли съда да и присъди и направените по делото съдебно деловодни разноски като прилага списък на разноските по делото.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Б.И.П. и С.С.В., от становищата на процесуалните представител на жалбоподателят и ответника и представените от процесуалният представител на ответника писмени бележки, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 07.04.2020 година бил съставен Акт №1306/07.04.2020 г. за установяване на административно нарушение от св. Б.И.П., в присъствието на св. С.С.В. срещу П.Г.Д., ЕГН ********** ***, за това, че на 07.04.2020 г., около 16.25 часа в гр. Ловеч, парк „Стратеш“, П.Г.Д. посещава парка с цел разходка в близост до Белия паметник, с което е нарушен I, т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването. С акта не са иззети доказателства. В акта в графа възражения е вписано „Нямам възражения“. Жалбоподателят е подписал акта, като му е връчен препис от същия. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Настоящата инстанция намира,
че ответника не ангажира доказателства в подкрепа на установената в АУАН и
НП фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК
във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство
констатациите в АУАН нямат доказателствена сила.
Това е и позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление №
10/1973 год. В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административно нарушение, като нарушителят не е длъжен да доказва
невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който следва да
събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината ,
т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да
издаде процесното НП обаче, АНО не е сторил
това. От събраните по делото доказателства не може да се достигне до
категоричният извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Съдът намира, че НП е
издадено при неизяснена фактическа обстановка.
От свидетелските показания на актосъставителят П. се установява, че на посочената в акта дата след обяд забелязал в парк „Стратеш” в близост до Белия паметник жалбоподателят с цел разходка. Същия не бил сам, а със своя брат, като съставил само на жалбоподателят акт за нарушение на Заповедта на Министъра на здравеопазването. Установява се, че задал на жалбоподателят въпроса, какво прави там и той му отговорил, че се разхожда с брат си.
От показанията на свидетел по акта - св. В., се установява, че на посочената в акта дата жалбоподателят се разхождал в парк „Стратеш” под Белия паметник, като по това време имало издадена заповед на Министъра на здравеопазването, с която било забранено посещаването на паркове и градини. Били двама човека, които видели точно до Белия паметник, като съставили акт сама на жалбоподателят.
По никакъв начин показанията на разпитаните
по делото свидетели не опровергаха възраженията на жалбоподателят, че в процесния ден и час не се е разхождал в парка, а е
преминавал през същия, което видно и от цитираната заповед, както и от
показанията на актосъставителят не е било забранено. В конкретния случай актосъставителят
при преценката си, че е налице извършено от жалбоподателят нарушение се е
позовал на самопризнанието на последния, че се разхожда, нарушавайки основен
принцип при ангажиране на отговорността на субектите - осъдителното решение не
може да почива единствено и само на самопризнания. Нещо повече, съгласно
разпоредбата на чл.116 ал.2 от НПК самопризнанието не освобождава съответните
органи от задължението им да събират други доказателства, което тълкувано с
разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН очертава задължение за АНО да събере и
други доказателства извън него. Неизпълнението на тези регламентирани
процесуални задължения е довело до недоказаност на обжалваното наказателно
постановление, тъй като в хода на административнонаказателното
постановление не са безспорно установени съставомерни
факти от сочените за нарушени законови разпоредби.
Освен това процесното
наказателното постановление и АУАН съдържат недостатъчно пълно описание на
фактическата обстановка и по тази причина нарушителя не е могъл да
добие точна представа за вмененото му нарушение и да организира адекватно
защитата си. И в двата административни акта е посочено, че на
07.04.2020 г. около 16.25 ч. жалбоподателят
посещава парка с цел разходка в близост до Белия парк. Както в АУАН,
така и в НП обаче липсва конкретно описание на извършеното административно нарушение
доколкото не е посочено, защо на посочената дата е било забранено посещаването
на паркове с цел разходка. Действително и в двата акта е посочено, че с поведението си жалбоподателят
е нарушил I, т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, но е следвало да бъде посочено, и словесно, каква точно
забрана е била въведена с цитираната заповед, както и защо е въведена същата.
Следвало е и в двата акта словесно да се посочи, че се касае за нарушение на
въведена противоепидемична мярка изразяваща се в преустановяване посещенията на
„… паркове“, както и че същата е въведена на основание чл.63, ал.1 от ЗЗ и във
връзка с усложняващата се епидемична обстановка свързана с разпространението на
COVID 19 на територията на страната и обявеното с решение от 13.03.2020 г. на
НС на РБ извънредно положение.
От това следва извода, че е нарушено императивното
изискване на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, което води до опорочаване на процесното НП. Липсата на тези данни от своя страна води до
неяснота на фактическите обстоятелства в обжалваното наказателно
постановление и несъмнено създава затруднения по отношение
организиране защитата на жалбоподателя.
С оглед гореизложеното следва извода, че липсата на
подробно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при
които е било извършено, съставлява съществено процесуално нарушение с оглед
разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН. Описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в АУАН и
нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво административно
нарушение му се вменява,че е извършил. Разпоредбата на чл.42 от ЗАНН е
безусловно императивна, тъй-като осигурява правото на защита на привлечения към
административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е
извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. В конкретния
случай това процесуално нарушение не е от категорията нарушения в акта, които
могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като е съществено и
не би могло да се санира в последващ
стадий на административно-наказателното производство. Същевременно обаче то се
съдържа и в наказателното постановление, тъй като в него по същия начин липсва
изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и на
обстоятелствата, при които е било извършено. Поради това така издаденото
наказателно постановление е съставено в нарушение на разпоредбите на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, което от своя страна също представлява съществено
процесуално нарушение и на това основа-ние следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Непълното описание на установеното нарушение в акта
опорочава последния, доколкото нарушава законово изискване за наличие на
съществен реквизит, възпрепятства лицето, срещу което актът е съставен, да
упражни правото си да възрази, като същевременно затруднява административнонаказващия
орган и съда при постановяване съответно на наказателно постановление и решение
по жалба на наказаното лице.
В процесния случай
несъобразността на акта за установяване на административно нарушение с
разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН е довела до несъответствие и на издаденото
наказателно постановление с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Последната
разпоредба също изисква в наказателното постановление да бъде направено
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено.
Съдът намира, че НП не отговаря на изискванията на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в него не са посочени обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, доказателствата, които го потвърждават, и което е с не
по-малко съществено значение - не е посочено описанието на конкретното
нарушение, извършено от жалбоподателя, т.е. липсва неговата индивидуализация.
Изискването на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, следва да се
преценява с оглед на това дали са изложени фактически твърдения за осъществени
елементи от състава на административната норма, която според административнонаказващия орган е нарушена от
санкционираното лице.
Съдът намира, и че при издаване на акта и
на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение на
чл. 42, т. 5 от ЗАНН - досежно АУАН и на чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН - досежно наказателното
постановление, изразяващо се в неправилното посочване на нарушената от
привлеченото към отговорност лице разпоредба. Съдът намира, че и в двата акта
като на нарушена е следвало да бъде посочена разпоредбата на чл.209а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ, поставяща изискване за определено
поведение, с което субектът е следвало да се съобрази. Вместо това, административнонаказващият орган некоректно е възприел за
нарушен само I, т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, вместо
релевантната повеля на чл.209а, ал.1 във вр. с чл.63,
ал.1 от ЗЗ, като по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение,
засягащо и ограничаващо правото на защита на соченото за нарушител лице.
Тъй като се касае за особено съществено
нарушение, допуснато от административнонаказващия
орган, довело до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на
това нарушение обуславя цялостната отмяна на атакуваното постановление. Поради
това не следва да се обсъждат и доводите по същество на страните, тъй-като
въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина,
следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на
административно наказване, но не и когато самото производство е водено и
завършено порочно.
Неспазването от страна на административнонаказващия
орган изискването на гореспоменатата норма от ЗАНН в издаденото наказателно
постановление да бъде посочено освен датата и мястото, където е извършено
нарушението, описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е
извършено и доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение, води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така
прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на
обжалваното НП, доколкото районният съд в производството по обжалване на НП по
реда на чл.59-63 от ЗАНН следва да установява съществуването или
несъществуването на описаното в наказателното постановление административно
нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или
бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща
същото като административно нарушение. Установяването в хода на съдебното
производство на съществуването или несъществуването на описаното в наказателното
постановление административно нарушение предпоставя
индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички
изисквания на чл.57 от ЗАНН.
Цитираната в акта и НП Заповед №РД- 01-143/20.03.2020 г. е издадена на основание чл.63, ал.1 от ЗЗ, /Доп. - ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г., регламентиращ, че „При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион“, поради което направените в тази връзка възражения от процесуалния представител на жалбоподателят, касаещи липсата на компетентност на министъра на здравеопазването да издаде процесната заповед се явяват неоснователни.
АУАН е съставен от компетентно лице съгласно
представената заповед № З-531/27.03.2020 г. на Кмета на Община Ловеч.
НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Кмета на Община Ловеч, с оглед разпоредбата на чл.209а, ал.4 от ЗЗ, регламентираща, че „Наказателните постановления се издават съответно от директора на съответната регионална здравна инспекция, директора на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи и кмета на съответната община.“.
С оглед на тези съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г. / Кмета на Община Ловеч следва да бъде осъден да заплати на П.Г.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 100.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч. Същото е определено в съответствие с обхвата на защитата, фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че процесуалният представител на жалбоподателят се е явил в едно съдебно заседание и не е ставал причина за отлагане на делото.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №85/14.05.2020 година на Корнелия Добрева Маринова, Кмет на Община Ловеч, с което е наложена на П.Г.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл. 53 във вр. с чл.27, ал.1, 2, 3 и чл.3 от ЗАНН, и чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, глоба в размер на 300,00 лева, за нарушение на I, т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Кмета на Община Ловеч да заплати на П.Г.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в производството пред Районен съд Ловеч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: