Решение по дело №170/2020 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 137
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 20 август 2020 г.)
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20202220100170
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № …..

 

гр.Нова Загора, 30.06.2020г.

 

В  ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Новозагорският районен съд в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА

                                                  

                                                                                                                                 

при секретаря: Диана Дечева

и в присъствието на прокурора:                                 разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело № 170 по описа за 2020 год.,  за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Предявеният иск е с  правно основание чл. 422 от ГПК.

            Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от законния представител - управителя Севдалин Рашев, с ЕИК *********, чрез пълномощника адв. Н.К. ***, преупълномощен от Адвокатско дружество „Станислав Рафаилов, Н.К.”*** БУЛСТАТ ********* против  С.Й.С., с ЕТН **********, с адрес *** за установяване на вземането си в общ размер на 207.87лв., от които: 198.68лв. – главница,, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.09.2018г. до 31.03.2019г.,  9.19лв. – мораторна лихва натрупана към дата 06.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

С исковата си молба ищецът „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от законния представител - управителя Севдалин Рашев, с ЕИК *********, чрез пълномощника адв. Н.К. ***, преупълномощен от Адвокатско дружество „Станислав Рафаилов, Н.К.”*** БУЛСТАТ ********* твърди,  че при него имало открита  партида за недвижим имот, находящ се в гр. Нова Загора, обл. Сливен, ул. „Цар Самуил” № 61. Този имот бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Титуляр на тази партида бил ответницата по делото С.Й.С. с абонатен № 50392. Доставената и консумирана питейна вода за имота се отчитала по партидата от служител на ищеца и стойността на изразходваното количество се фактурирало. След това за ответника възниквало задължението в 30-дневен срок от издаването на фактурата да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които намират приложение по отношение на всички потребители. Ако не сторел това ответника изпадал в забава и съответно дължал обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период.

Посочва се, че общите условия на Вик оператора били издадени на основание Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /последно изм. ДВ бр.102 от12.12.2014г., в сила от 12.12.2014г./ Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от Вик оператор „Водоснабдяване и  канализация - Сливен”ООД, били приети с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, публикувани във вестник ”Новинар”, бр. 196 от 21.08.2014г. и вестник „Сливенски новини”, бр. 34 на 05.09.2014г., в сила от 05.04.2014г.

В исковата молба се сочи, че в конкретния случай ответникът не бил заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода, както и отведената такава за периода от 01.09.2018 г. до 30.03.2019 г. независимо от възникналото задължение съгласно чл. 33 от „Общите условия” за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – Вик Сливен” одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, а именно: „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране”. В чл.44 от същите било предвидено, че „При неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора”, поради което ищцовото дружество претендирало, както главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.

Поради това ищецът бил предприел действия за събиране на дължимите суми, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №1569/2019 г. по описа на РС Нова Загора срещу длъжника С.Й.С.. Съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1569/2019г. по описа на РС-Нова Загора против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.09.2018 г. до 31.03.2019 г., ведно с дължимата мораторна лихва. В законоустановения срок по делото постъпило възражение/наличието на хипотезата на чл.47 ал.5 вр. чл. 415 ал.1 т. 2 от ГПК, поради което за ищцовото дружество бил налице интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането си.

В законоустановения срок по делото ищцовото дружество е предявило настоящия иск за установяване на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество за периода от 01.09.2018 г. до 31.03.2019 г. доставяло питейна вода в процесния недвижимия имот, за който имало открита партида на името на ответника С.Й.С. и съответно за него било възникнало задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не сторила това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове, ответникът С.Й.С. дължал на ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД следните суми, които съгласно приложените извлечения от сметки възлизали ощбо на сумата от 207.87лв., от които: главница – 198.68лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.09.2018 г. до 31.03.2019 г. в имот находящ се в гр.Нова Загора, обл. Сливен, ул.”Цар Самуил” № 61; договорна лихва в размер на 9.19лв., натрупана към дата 06.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата си молба ищцовото дружество претендира и разноските, които последното сторило в заповедното производство, възлизащи на 26.20 лева, както и претендира направените по настоящото дело разноски.

            Ответникът редовно призован, не се явява в откритото съдебно заседание на 25.06.2020г. Същият не е депозирал отговор в законоустановения срок и не изразява становище по предявения от ищеца иск.

В съдебно заседание по делото на 25.06.2020г., ищецът редовно призован – не се явява, но по делото е депозирано писмено становище от ищцовото дружество, чрез процесуалния му представител адв. Н.К. ***, с което моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие, като заявява че не поддържа предявените искове и моли съда да ги отхвърли, тъй като в  хода на настоящото производство ответника С.Й.С. бил заплатил на каса задължението си изцяло, както главница, така и лихви, като бил заплатил и разноски в заповедното производство, поради което ищцовото дружество не разполагало с правен интерес от воденето на настоящото производство. В становището си ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител заявява ще, че независимо от това, от представените писмени доказателства било видно че плащането било извършено на 02.03.20202г., т.е. в хода на производството, поради което и за ищцовото дружество бил налице интерес да претендира сторените в настоящото производство разноски, което искане ищцовото дружество поддържало и моли съда да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество разноските в настоящото производство представляващи държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение за което е представил списък на разноските. Ищцовото дружество моли съда да отхвърли предявените от него искове поради извършено плащане от страна на ответника, като моли съда да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените по настоящото производство разноски.

            От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

            Видно от извлечение от партидата на ответника от 01.09.2018. до 31.03.2019 г. е консумирал  предоставена му от ищеца питейна вода на обща стойност 198.68  лева. Изтеклата мораторна лихва върху сумата  е в общ размер 9.19 лева. За това си вземане ищецът е подал до НЗРС заявление на основание чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на 14.10.2019 г. 

             Съдът е издал заповедта за горните суми – главница и лихва, и разноските от заповедното производство. Ответникът в срока по чл. 415 от ГПК е подал възражение/наличието на хипотезата на чл.47 ал.5 вр. чл. 415 ал.1 т. 2 от ГПК/ срещу заповедта.

            В с.з. с нарочно депозирано по делото становище ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител адв. К. *** заявява, че не поддържа предявените искове, тъй като ответника на каса е заплатил дължимите суми, както и разноските по заповедното производство, в този смисъл моли съдът да отхвърли предявеният иск, както и заявява, че предвид факта че ответникът е заплатил дължимите искови суми и разноските по заповедното производство на 02.03.2020г., а настоящия иск е заведен на 23.01.2020г., т.е. плащането е извършено след завеждането на настоящия иск, ищцовото дружество моли съда да осъди ответникът да му заплати направените по настоящото дело разноски съгласно представения списък на разноските.

            От   така приетото за установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Представят се писмени доказателства, от които може да се направи извода, че искът е основателен, тъй като са в подкрепа на твърденията на ищцовата страна. На тях не се противопоставят други, които да ги оборват.

В с.з. чрез нарочно депозирано по делото становище ищцовото дружество чрез процесуалния си представител заявява че не поддържа предявения иск и моли съда да го отхвърли поради плащане от ответника на исковите суми, както и разноските по ч.гр.д № 1596/2019г. по описа на РС-Нова Загора, като моли съда да осъди ответника да му заплати направените по настоящото дело разноски, тъй като ответникът е извършил плащането след завеждането на настоящото дело.

С оглед на това, че ответникът не поддържа предявените искове, както и иска за разноски по ч.гр.д. № 1596/2019г. по описа на РС-Нова Загора, съдът намира, че същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни поради плащане.

С оглед на това, че ответникът е заплатил дължимите суми и разноски по ч.гр.д. № 1596/2019г. по описа на РС-Нова Загора след завеждане на настоящото дело, а именно плащането е извършено на 02.03.2020г., а настоящият иск е предявен на 23.01.2020г. съдът счита, че следва да осъди ответника С.Й.С. да заплати на ищцовото дружество направените по настоящото производство разноски в общ размер на 435.00 лева, от които: 75.00 лева – държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът,

Р Е Ш И :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от законния представител - управителя Севдалин Рашев, с ЕИК ********* против  С.Й.С., с ЕТН **********, с адрес *** за сумата в общ размер на 207.87/двеста и седем лева и осемдесет и седем стотинки/лева, от които: 198.68/сто деветдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/лева – главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.09.2018г. до 31.03.2019г. в имот находящ се  в гр.Нова Загора, обл. Сливен, ул.”Цар Самуил” № 61; 9.19/девет лева и деветнадесет стотинки/лева – мораторна лихва, натрупана към дата 06.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата  от 23.01.2020т./датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на задължението КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН/поради извършено плащане/.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от законния представител - управителя Севдалин Рашев, с ЕИК ********* против  С.Й.С., с ЕТН **********, с адрес *** за сумата от 26.20/двадесет и шест лева и двадесет стотинки/лева – разноски по ч.гр.д. № 1596/2019г. по описа на РС-Нова Загора КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН/поради извършено плащане/..

ОСЪЖДА С.Й.С., с ЕТН **********, с адрес *** да заплати на  „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от законния представител - управителя Севдалин Рашев, с ЕИК *********  направените по гр.д. № 170/2020г. по описа на РС-Нова Загора в общ размер на 435.00/четиристотин тридесет и пет/лева, от които: 75.00/седемдесет и пет/лева – държавна такса и 360.00/триста и шестдесет/лева – адвокатско възнаграждение. 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението  пред СлОС.

 

                                                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: