№ 25894
гр. София, 23.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20201110142773 по описа за 2020 година
Делото е разпределено на настоящия съдия-докладчик със Заповед № АС-274 от
10.07.2023г.
Делото е образувано по искова молба на „А. к. п. з.“ АД срещу И. С. З.. Исковата
молба е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. Д Т. от
САК - особен представител на ответника.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил авторството на договора за заем,
поради което съдът намира, че следва да бъдат дадени указания на ищеца да заяви на
основание чл. 193, ал. 2 ГПК дали ще се ползва от оспорения договор, както и да се открие
производство по оспорване на автентичността на посочения документи в частта за неговото
авторство от И. С. З.. Ако в указания срок, ищецът заяви, че ще се ползва от оспорения
документ, съдът ще се произнесе по искането на ответника за допускане на СГЕ.
Исканията на ответника да бъде задължен ищеца да представи в оригинал сочените
документи е основателно освен за Тарифа на В. К., поради което следва да бъде уважено в
останалата част.
Искането по чл. 186 ГПК да бъде изискана информация от СРС и искането за
откриване на производство по оспорване на Договор за паричен заем № 5447532 в частта, в
която е положен подпис от В. К. М., съдът намира за ненеобходими, поради което следва да
бъдат оставени без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 02.11.2023г. от 14:00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и
1
отговора на исковата молба.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 30154/2019г. по описа на СРС, 161 състав към настоящото дело
за послужване.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението на
основание чл. 193, ал. 2 ГПК да заяви дали ще се ползва от Договор за паричен заем №
5447532 от 15.06.2018г.
ОТКРИВА на основание чл. 193 ГПК производство по оспорване на автентичността
на Договор за паричен заем № 5447532 от 15.06.2018г. в частта относно авторството на И. С.
З..
УКАЗВА на основание чл. 193, ал. 3 ГПК, че ответникът следва да докаже
неистинността на документа.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени документи като
доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени от
ответника в исковата молба.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата ССчЕ А. Т., със специалност:
счетоводство и контрол.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 300 лева, вносим от бюджета на съда.
ДА СЕ уведоми вещото лице.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК „А. к. п. з.“ АД в срок до съдебното
заседание да представи в оригинал за извършване на констатация: Договор за паричен заем
№ 5447532 от 15.06.2018г., Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
01.12.2016г., Приложение № 1 от 01.02.2019г. към договор за продажба и прехвърляне на
задължения. При неизпълнение, представените преписи ще бъдат изключени от
доказателствата по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи в оригинал Тарифа на „В. К.“ ООД, както и исканията по чл. 186 ГПК, както и
искането за откриване на производство по оспорване на Договор за паричен заем № 5447532
в частта, в която е положен подпис от В. К. М..
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане на съдебно-
графологична експертиза.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99
ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „А. к. п. з.“ АД срещу И. С. З. за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 700
лева, главница по Договор за паричен заем №5447532/15.06.2018г., сключен с "В. К." ООД,
като вземанията са прехвърлени на ищеца по силата на приложение № 1/29.03.2017г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. между "В. К."
ООД и „А. к. п. з.“ ЕООД, ведно със законна лихва от 29.05.2019г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 84,14 лева за периода от 29.06.2018г. до
28.12.2018г., такса за експресно разглеждане на документи в размер на 251,58 лева,
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в
размер на 251,58 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране на дълга в размер на 245
лева, мораторна лихва в размер на 19,12 лева за периода от 29.12.2018г. до 21.05.2019г., за
2
които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 31.07.2019г. по ч.гр. дело № 30154 по описа за 2019г. на СРС, 161-ви състав.
Ищецът твърди, че на 15.06.2018г. бил сключен Договор за паричен заем № 5447532
от 15.06.2018г. между ответника и „В. К.“ ООД. Сочи, че с подписване на договора
заемателят бил удостоверил, че е получила Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричния заем. Поддържа, че вземанията по договора са
прехвърлени с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г. и
Приложение № 1 към него от 01.02.2019г. Съгласно сключения договор за заем на ответника
била предоставена сума в размер на 700 лева, като договорът имал характер на разписка за
заемната сума. Ответникът се бил задължил да върне сумата от 784,14 лева, ведно с
договорната лихва на 14 седмични/месечни погасителни вноски всяка в размер на 56,01
лева. Било уговорено, че със сключването на договора ответникът ще рефинансира текущ
заем – Договор за паричен заем № 5440090 в размер на 151,08 лева. Твърди, че ответникът
не бил извършил плащания по кредита, като била останала дължима главница в размер на
700 лева. Била начислена договорна лихва в размер на 84,14 лева за периода от 29.06.2018г.
до 28.12.2018г. Ответникът дължал и такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 251,58 лева. Поддържа, че заемателят се задължил 3-
дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно- поръчител физическо лице, което да отговаря на
посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след
усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която
да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение била начислена и
неустойка в размер на 251,58 лева. На ответника били начислени разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение в размер на 245 лева съгласно Тарифа на
В. К. ООД. Дължала се и лихва за забава върху непогасената главница в размер на 19,12
лева от 29.12.2018г. до 21.05.2019г. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
назначения от съда особен представител- адв. Д Т., с който се оспорват предявените искове.
Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като сумите не били индивидуализирани, както и
не били посочени конкретни уговорки от договора за кредит, от които се твърди, че
произтичало всяко от вземанията. Поддържа, че било налице несъответствие между
обстоятелствената част на исковата молба и петитума, тъй като в петитума не бил посочен
договор за цесия. Не била посочена и цена на всеки от исковете, респ. не била платена
държавна такса по всеки от тях. Счита, че ищецът нямал качеството на цесионер, а
договорът за кредит, на който основава претенциите си бил нищожен. Евентуално били
изпълнени всички задължения по договора, евентуално ако има неизпълнени задължения, то
били погасени по давност. Твърди, че договорът за цесия е нищожен поради невъзможен
предмет, тъй като е насочен към прехвърляне на неопределени бъдещи вземания. Поддържа,
че рамковият договор за цесия не съдържал конкретни вземания, които се прехвърлят с него.
Сочи, че представената таблица, именувана Приложение № 1 от 01.02.2019г., била документ
с неустановено авторство, който бил съставен за целите на процеса. Липсвало и уведомяване
за извършената цесия, което да изхожда от цедента. Сочи, че приложеното писмо не
удовлетворява изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На следващо място, уведомяването за
извършената цесия не можело да бъде осъществено чрез връчване на исковата молба, тъй
като ответникът се представлявал от особен представител. Поддържа, че договорът за
кредит не е подписан от страните по него, като нито подписите на кредитополучателя, нито
подписите на кредитодателя принадлежали на лицата, които били техни автори. Оспорва
представителната власт на лицето, което е подписало договора от името на „В. К.“ ООД.
Договорът бил нищожен и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК. Твърди, че не бил
предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за договора.
3
Било налице и неправилно посочване на ГПР, като посоченият в чл. 3, т. 8 ГПР в размер от
49,37 % не било ясно как е пресметнат. Сочи, че уговореното плащане по чл. 5, ал. 2 от
договора не представлявало неустойка. Клаузата била неравноправна и заобикаляла
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При събиране на въпросните 251,58 лева с обявения ГПР,
се получавал общ процент на разходите, който надвишавал 50 %. Поддържа, че договорът
бил нищожен и поради противоречие с чл. 22 вр. чл. 11, ал. 2 ЗПК, като ОУ не били
предадени на И. З., нито били подписани от нея. Твърди, че нищожна била клаузата на чл. 5,
ал. 2 от договора, както и уговорката, предвиждаща разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просрочени задължения в размер на 245 лева, както и уговорката за
претендираната такса за експресно разглеждане на документи в размер на 251,58 лева. На
следващо място, твърди, че уговорката за годишна възнаградителна лихва в размер на 40, 33
% била нищожна, тъй като била над 4 пъти годишната лихва за забава и противоречала на
добрите нрави. Евентуално, твърди, че претендираните вземания били недължими поради
извършени от ответника плащания. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Искането към съда е да остави без движение исковата молба, евентуално да отхвърли
предявените искове.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
наличието на валидно правоотношение между цедента и ответника по договор за заем,
предоставянето на заетата сума, размера на претендираните главница, лихви
(възнаградителна и мораторна), наличието на валидно правоотношение по договор за цесия
между заемателя и ищеца и уведомяването на ответника за цесията.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените
обстоятелства е да докаже плащане на вземането.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца
е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на
давността, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност
на страните да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5