Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 12.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 9819 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № І-120-95/03.07.2015 г. и Решение от
10.01.2018 г., постановени по гр. д. № 18115/2013 г. по описа на СРС, 120
състав е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, по исковете
предявени от „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, срещу Н.С.П., ЕГН **********
и З.Х.П., ЕГН ********** и двамата с адрес гр.София, ж.к.*******вх.*******че
последните дължат на „Т.С." ЕАД
в условията на солидарност сума в размер на 442.43 лв., представляваща главница
за периода 21.12.2009 г. до м.04.2012 г. и лихви в размер на 147.09 лв. за
периода 21.12.2009 до 05.12.2012 г., като са отхвърлени исковете за сумата над
размера от 442.43 лв. главница и до пълния размер от 2547.84 лв., за периода от
м.03.2009 г. до 20.12.2009 г., както и за сумата над размера от 147.09 лв.
лихви и до пълния размер от 483.20 лв. за периода от 21.12.2009 г. – 05.12.2012
г., поради погасяването им по давност; признато
е за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във
вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че З.Х.П., ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, разликата в сумата
над 442.43 лв. и до пълния размер от 2547.84 лв. главница за периода 21.12.2009
– м.април 2012 г., включително, както и разликата в сумата над 147.09 лв. лихви
и до пълния размер от 483.20 лв. за периода 21.12.2009. 05.12.2012 г.
С постановеното решение, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК е осъден Н.С.П., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 732.01
лв.-разноски по исковото производство и сумата 117.43 лв.-разноски в
заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете; осъдена е З.Х.П.,
ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД
сумата 466.59 лв. –разноски в исковото производство и 145.77 лв.-разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Б.Б.“
ООД, като трето лице- помагач на ищеца.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ответника Н.С.П., чрез особен представител адв.И. К. А., в
която се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното решение в частта, в която са уважени
предявените искове. Заявява, че в производството не е установено, че
ответниците дължат сумите солидарно. Напротив, чрез представените доказателства
се установява, че всеки от ответниците следва да носи разделна отговорност. Възразява
срещу начина на разпределение на разноските предвид изложените доводи по
същество на спора. Отправя искане за отмяна на решението на СРС в обжалваната
част и отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Въззиваемият "Т.С." ЕАД не е подал в
законоустановения срок отговор на въззивната жалба. В подадена на 24.02.2020 г.
молба изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Б.Б.“
ООД не е изразил становище по подадената въззивна жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение в обжалваната част е валидно, но недопустимо.
По заявление на "Т.С." ЕАД от 21.12.2012
г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.С.П., ЕГН **********
и З.Х.П., ЕГН ********** и двамата с адрес гр.София, ж.к.*******вх.*******за
солидарно заплащане на сумата 2547.84 лв.-главница, представляваща стойност на
потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.03.2009 г.-м.04.2012 г. и
сумата 483.20 лв.-мораторна лихва върху главница за времето от 01.05.2009
г.-05.12.2012 г. е образувано ч.гр.д.№ 26208/2012 г. по описа на СРС, 117 с-в.
На 21.01.2013 г. заявлението е било уважено и е издадена заповед за изпълнение.
Последната е получена лично от З.Х.П. на 26.02.2012 г. като е подадено
възражение срещу нея след срока по чл.414, ал.2 ГПК – на 26.02.2013 г.
Заповедта за изпълнение е била връчена редовно на Н.С.П. при условията на
чл.47, ал.5 ГПК – чрез залепване на уведомление на 19.04.2013 г. и изтичане на двуседмичен
срок от посочената дата, т.е. на 03.05.2013 г. и в срока по чл.414, ал.2 ГПК
възражение срещу заповедта не е било подадено. Въпреки това от страна на
заповедния съд са дадени указания с разпореждане от 27.03.2013 г. за
предявяване на установителни искове по реда на чл.415, ал.2 вр. чл.422 ГПК за
признаване съществуването на парично вземане срещу посочените длъжници- Н.С.П.
и З.Х.П..
Искът по чл. 422 от ГПК е специален положителен установителен
иск, с който разполага кредиторът, когато вземането му е оспорено от длъжника.
С него той цели да постигне защита чрез сила на пресъдено нещо като се признае
от съда, че то съществува. Така се постига стабилизиране на заповедта за
изпълнение, която да послужи като изпълнителен титул за принудително събиране
на вземането. Правният интерес от него е налице, когато длъжникът е подал
възражение в срока по чл. 414 от ГПК. ./ Решение № 246/11.01.2013 г. по т.д. №
1278/2011 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 171/24.04.2012 г. по гр. д. № 801/11
г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 89/02.06.2011 г. по т.д. № 649/10 г., ІІ т.о. на
ВКС/.
В случая както бе посочено длъжниците не са подали
възражение срещу издадената заповед по чл.410 ГПК и по отношение на тях
заповедта е влязла в сила. Липсва правен интерес от предявяване на
установителните искове по чл.422 от ГПК. Исковият съд следи служебно за наличието на
предпоставките за допустимост на специалния положителен установителен иск по
чл. 422 от ГПК, като не е обвързан от приетото от заповедния на основание чл. 7
от ГПК.
Въззивният съд следи служебно
за валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в
обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.
269 от ГПК.
С оглед на тези правомощия на
въззивната инстанция и както и произтичащото от чл. 7, ал. 1 от ГПК задължение
на съда да следи служебно за допустимостта на извършените процесуални действия,
респективно допустимостта на производството, настоящата инстанция намира за недопустимо
атакуваното пред нея първоинстанционно решение в обжалваната част.
Заповедта за незабавно
изпълнение е влязла в сила и на основание чл.416 от ГПК представлява
самостоятелен титул за принудително изпълнение./ т. 10а от ТР №
4/2013818.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното решението
на СРС следва да се обезсили, а производството по делото се прекрати.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № І-120-95/03.07.2015 г. и Решение
от 10.01.2018 г., постановени по гр. д. № 18115/2013 г. по описа на СРС, 120
състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл.124, ал. 1 ГПК вр. с чл.415 от ГПК вр. чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по исковете
предявени от „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, срещу Н.С.П., ЕГН **********
с адрес гр.София, ж.к.*******вх.*******че последният дължи на „Т.С." ЕАД в условията на
солидарност със З.Х.П., ЕГН **********
сума в размер на 442.43 лв.,
представляваща главница за периода 21.12.2009 г. до м.04.2012 г. и лихви в
размер на 147.09 лв. за периода 21.12.2009 до 05.12.2012 г., както и в частта, с която на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК е осъден Н.С.П., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 732.01 лв.-разноски по исковото
производство и сумата 117.43 лв.-разноски в заповедното производство съразмерно
на уважената част от исковете и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
посочената част.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице
— помагач на ищеца - „Б.Б.“ ООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.