РЕШЕНИЕ
гр. София,
№ ................./.................г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от младши
съдия Нешева в. гр. дело № 9810 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на гл. ХХ от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство С.Е.Я. срещу решение
№ 109429 от 08.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 82067/2017 г. на Софийския
районен съд, 30-ти състав, с което са отхвърлени предявените от С.Е.Я. срещу М.Н.П.
и Т.И.П. искове за обявяване на нищожността на договора за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 29, том V, per. № 20384, дело № 203 от 2010 г.
на нотариус И.Д., като привиден, сключен при условията на относителна
симулация, прикриващ договор за прехвърляне на недвижими имоти със задължение
за издръжка и гледане, както и да се развали прикрития договор за прехвърляне
на недвижими имоти със задължение за издръжка и гледане поради неизпълнение от
страна на длъжниците на задълженията за полагане на грижи и предоставяне на
издръжка.
С подадената
въззивна жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на
материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Според жалбоподателя
от събраните доказателства се установява, че липсата на финансови средства и
влошаването на здравословното състояние на ищцата я е мотивирало да прехвърли
имота на ответниците, но не срещу определена парична сума, а срещу издръжка и
гледане. В тази връзка се акцентира върху показанията на свидетелите В.С., св. М.и
П., от които според въззивницата се установява, че тя е имала материални
затруднения, че е допуснала преди около девет години семейство в къщата си, с
уговорка, че ще я издържат и гледат, че е била притеснена за това как ще се
справя, кой ще я издържа и гледа. Въззивницата не споделя и изводите на съда
досежно характера на приетата като писмено доказателство жалба от М.П. срещу
отказ за образуване на наказателно производство, тъй като счита, че същата има
характер на обратно писмо, доколкото в нея П. изрично е заявила, че е дала
обещание за полагане на грижи и предоставяне на издръжка в полза на С.Я.. Във
въззивната жалба се изтъква още, че в нарушение на процесуалния закон,
първоинстанционният съд не е обсъдил приетото като писмено доказателство
пълномощно от дата 18.08.2010 г., с което ищцата е упълномощила П. да се снабди
с документи относно конкретен имот, което се твърди, че също представлява
обратно писмо, разкриващо симулацията. По отношение на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД се твърди, че от доказателствата по делото се установява, че ищцата е имала
здравословни проблеми и материални трудности, имала е нужда от средства и грижи
– а именно медицински документи, документ от НОИ за получавана пенсия и
показанията на посочените по-горе свидетели – като ответниците не са доказали
да са изпълнявали задължението си ежедневно и непрекъснато, поради което не са
изпълнили задълженията си договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане. Поради изложените съображения се моли за отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на исковите претенции. Претендират се и
сторените в производството разноски.
Въззиваемите М.П. и Т.П. оспорват подадената
въззивна жалба, считат, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Поради настъпила смърт в хода на въззивното
производство след депозирането на въззивната жалба на С.Е.Я., с определение №
22222 от 27.09.2019 г. на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата е
конституирана наследницата и по закон А.В.М.. В съдебно заседание пред
въззивния съд А.М., чрез адв. Е., поддържа въззивната жалба, моли за отмяна на
първоинстанционното решение.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата на
страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на
въззивната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата С.Е.Я. е
сезирала СРС с кумулативно обективно и субективно съединени искови претенции за
прогласяване на нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 29, том V, per. № 20384, дело № 203 от 2010 г. на нотариус И.Д.,
като привиден, сключен при условията на относителна симулация, прикриващ
договор за прехвърляне на недвижими имоти със задължение за издръжка и гледане,
както и за разваляне поради неизпълнение от страна на приобретателите М.П. и Т.П.
на прикрития договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за
издръжка и гледане. Твърди се в исковата молба, че страните по сделката
съзнателно са прикрили сключения между тях договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу издръжка и гледане с договор за продажба на недвижими имоти, а
именно: 1. Дворно място, находящо се в с. Лозен, Столична община, р-н
Панчарево, съгл. данъчна оценка ул. ******, цялото с площ от 500 кв.м.,
съставляващо УПИ XXI-2010, в квартал № 2 по плана на с. Лозен, при съседи по
скица: улица, УПИ 11-2009, УПИ XX- 2023, УПИ XVII-2023, УПИ IV-2011 и III-2010
и 2. дворно място, находящо се в с. Лозен, Столична община, р-н Панчарево,
съгл. данъчна оценка ул. ******, цялото с площ от 450 кв.м., съставляващо УПИ
HI- 2010, в квартал № 2 по плана на с. Лозен, при съседи по скица: улица, УПИ
IV-2011, УПИ XXI-2010. В исковата молба се сочи, че върху недвижим имот, описан
под номер 2, е построена сграда, която също е станала собственост на
ответниците по силата на чл. 92 ЗС, макар да не е упомената изрично в
нотариалния акт. Излагат се доводи, че действителните отношения се разкриват от
пълномощно от 18.08.2010 г. и подадената от П. жалба срещу постановения отказ
за образуване на наказателно производство, представляващи обратни писма,
разкриващи симулацията и действителните уговорки между страните по договора за
продажба. Твърди още, че ответниците не са полагали грижи и не са предоставяли
необходимите средства на ищцата, независимо че същата е имала нужда от тях,
предвид обстоятелството, че получаваната от нея пенсия не и била достатъчна да
се издържа, а и е имала здравословни проблеми, които са налагали засилена
грижа.
В срока за отговор
на исковата молба ответниците М.П. и Т.П. са оспорили предявените искове по
основание, като са посочили, че договорът за покупко-продажба на недвижимите
имоти е действителната сделка, че между страните не е налице прикрито
съглашение по договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу издръжка и
гледане и че не са полагани грижи за ищцата поради липса на такова задължение.
За да отхвърли
предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е провела
пълно доказване на твърдението, че обективираната в нотариален акт № 29, том V,
per. № 20384, дело № 203 от 2010 г. на нотариус И.Д. сделка е прикрила
действителната воля на страните за сключване на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу осигуряване на издръжка и полагане на грижи, за което тя е носела
доказателствената тежест. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че в
депозираната от П. жалба срещу отказа за образуване на наказателно производство
е обективирано обещание за полагане на грижи, което може да е продиктувано от
морала и чувството за общност, но не представлява обратно писмо, разкриващо
симулация. Отделно съдът е посочил, че от свидетелските показания не се
установява, че ищцата е имала намерение да прехвърли имотите си срещу
задължение за издръжка и гледане, както и наличие на действителни такива
уговорки.
При извършената
служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради
което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на
заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че обжалваното решение е и правилно,
като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателния
извод за основателност на предявените искове поради следното:
Видно от
представения по делото нотариален акт № 29, том V, per. № 20384, дело № 203 от
2010г. по описа на нотариус И.Д. е сключен договор за покупко- продажба между С.Е.Я.,
в качеството на продавач, и ответниците М.Н.П. и Т.И.П., в качеството на
купувачи, на два броя недвижими имоти, а именно: 1. Дворно място, находящо се в
с. Лозен, Столична община, р-н Панчарево, съгл. данъчна оценка ул. ******,
цялото с площ от 500 кв.м., съставляващо УПИ XXI-2010, в квартал № 2 по плана
на с. Лозен, при съседи по скица: улица, УПИ II-2009, УПИ XX- 2023, УПИ
XVII-2023, УПИ IV-2011 и III-2010 и 2. дворно място, находящо се в с. Лозен,
Столична община, р-н Панчарево, съгл. данъчна оценка ул. ******, цялото с площ
от 450 кв.м., съставляващо УПИ III- 2010, в квартал № 2 по плана на с. Лозен,
при съседи по скица: улица, УПИ IV-2011, УПИ XXI-2010, за сумата от 14 000 лв.,
за която сума продавачът е заявил, че е получена напълно и в брой от
купувачите. С посочения нотариален акт, продавачът С.Е.Я. е запазила пожизнено
и безвъзмездно правото на ползване върху продадените имоти.
Не се спори между
страните, а и се установява от приетото писмено доказателство - нотариален акт
за собственост на недвижим имот по давност № 180, том 6, дело № 754 от 1967г.
на нотариус при Софийския районен съд – че С.Я. е собственик на имотите,
предмет на покупко-продажбата.
Не се спори между страните,
че в едно от продадените дворни места - УПИ III-2010 е построена двуетажна
жилищна сграда с таван със застроена площ от 57,30 кв.м., която не е посочена в
нотариалния акт от 18.08.2010г., като ответниците са придобили собствеността й
по силата на чл. 92 от ЗС. За тази жилищна сграда е издадено удостоверение за
търпимост № УТ- 94-С-12 от 14.10.2010г. въз основа на молба от М.П., за което
тя е била упълномощена от ищцата с пълномощно от 18.08.2010 г.
С.Я. се намира в
родствени отношения с лицето А.В.М., която съгласно удостоверение за наследници
№ 241 от 25.07.2017г., издадено от кметство с. Лозен на Столична община е нейна
племенничка - дъщеря на сестра й Р.Я., която е починала през 2003г. От
свидетелските показания по делото се установява, че А.М. има син, който преди
около три години живеел в чужбина.
По повод продажбата
на двете дворни места, обективирана в описания по-горе нотариален акт от
18.08.2010г., между М.П., Т.П. и С.Я., от една страна, и роднините на Я. – а
именно племенницата и А.М. и Я.М.- от друга страна, възникнали спорове,
разправии, довели до образуване прокурорски и полицейски преписки. Така е
образувана преписка с рег. № 23940/2010 г. по описа на СРП по молба на А.В.М.,
която твърди, че е заварила П. и П. в имотите, собственост на Я., че същите са
отказали да напуснат, и е предположила, че е била осъществена от тяхна страна
имотна измама. С постановление от 03.11.2010 г. е отказано образуване на
наказателно производство по преписката.
От своя страна, М.Н.П.,
също е подала сигнал срещу Я.М., като е образувана преписка № 53966/2010 г.,
която е била прекратена с постановление от 10.01.2011 г. Същата е подала и
сигнали срещу М. и семейството и за това, че са упражнили насилие спрямо Я. с
цел придобиване на имоти, собственост на Я.. С постановление от 07.03.2011 г.
СРП е отказала да образува досъдебно производство по преписки рег. № 23940/2010
г., вх. № 14658/2010 г. и вх. № 15070/2010 г. по описа на РУП-СДВР, пр.пр. №
48446/2010 г. по описа на СРП. Постановленията от 07.03.2011 г. и 10.01.2011 г.
са обжалвани от М.П. и С.Я. с жалба от 28.03.2011 г., в която се посочва, че
следствие на поведението на М., П. и съпругът и не могат да упражняват правото
си на собственост, както и да изпълнят обещанието си към С.Я., като се грижат
за нея, да и помагат, да пазаруват и да я пазят от роднините и.
Между страните по
настоящото дело има неприключило друго гражданско дело, по което П. и П. са
предявили искове срещу С.Я. и племенника й Я.М.по чл. 124, ал.1 от ГПК и по чл.
108 от ЗС относно процесните две дворни места и намиращата се в едното от тях
жилищна сграда.
От показанията на
свидетелите В.М., В.С. и Т. П. се установява, че за С.Я. преди 2010г., както и
години наред след това, са полагали грижи и са оказвали помощ нейни съседи и
приятели на сестра й. Свидетелят С., съсед на Я., заявява, че е била притеснена
за това кой ще полага грижи за нея, тъй като роднините й живеели в Германия и
рядко се връщали. Той самият често е помагал като е пазарувал за Я. и и
предоставял пари в заем, които не търсел обратно. Свидетелят е заявил, че в
дома на Я. за период около 4 – 5 месеца е имало семейство - мъж и жена, които
след скандали с роднините на Я. напуснали. Към момента племенникът й Я.полагал
грижи за нея. Показанията на свидетеля се подкрепят и от показанията на св. М.,
който е заявил, че за Я. след смъртта на сестра й, полагали грижи съседи, както
и роднините, когато се върнат от Германия, където живеели. Свидетелят също дава
информация, че Я. му е споделила, че е пуснала в дома си семейство с уговорка,
че същите ще й помагат, като полагат грижи за дворното място и къщата, като
след 2 – 3 месеца семейството напуснало, и не се върнало въпреки обещанието. Свидетелят
не знае за прехвърляне на имотите. За липсата на средства, както и за
обстоятелството, че са Я. са полагали грижи съседи и познати свидетелства и св.
Т. П..
От показанията на
свидетеля Н.Н.се установява, че процесните две дворни места са закупени от П. и
П. за сумата от 34 000лв., дадени в един ден на среща между двете страни, на
която е присъствал и свидетеля Н.. Според показанията на свидетелката Е.Н.,
адвокат на М.П., и участвала в това си качество по време на среща между двете, Я.
е искала да продаде къщата срещу възможността да си запази правото да я ползва,
докато е жива, но за същата нямала документи, поради което свидетелката я
посъветвала да получи необходимите документи, като предостави пълномощно в
полза на П., както и е съдействала за това.
От представената
справка от НОИ се установява, че за периода от 2010 г. до 2017 г. Я. е
получавала пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност.
От експертно решение № 4555 от 27.11.2002 г. С.Я. е с 72 % намалена
работоспособност, а според експертно решение № 0538/12.05.2008 г. на ТЕЛК
работоспособността е намаляла със 73 %, като е посочено, че водещата диагноза е
хронична исхемична болест на сърцето.
По делото е прието
заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза за установяване на
необходимия размер издръжка за средномесечната издръжка на едно лице за периода
от 2010 г. до 2017 г.
При така
установената фактическа обстановка Софийски градски съд достигна до следните
правни изводи:
На първо място,
следва да се уточни, че доколкото главната искова претенция е за прогласяване
на недействителността на договора за покупко-продажба, прикриващ договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, правилно и
законосъобразно е да се прецизира основанието на иска, което включва и чл. 17,
ал. 1 ЗЗД. Това е така, защото симулативен е договорът, от който страните,
които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Симулативният договор е
нищожен, независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка /абсолютна
симулация/ или прикрива някаква друга сделка и каква /относителна симулация/.
Дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква - е предмет на
иска с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. Поради това следва исковата
претенция да се квалифицира, както следва: чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26,
ал. 2, предл. 5 ЗЗД, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Доколкото съдът е разпределил
правилно доказателствената тежест и макар да не е квалифицирал прецизно
исковата претенция, е разгледал иска за разкриване на действителната сделка
между страните, въззивният съд намира, че не е налице основание за обезсилване
на първоинстанционното решение, а това не е довело и до нарушение на
процесуалните норми. Съдът е събрал относимите за спорното право доказателства,
като ги е обсъдил в решението си и се е произнесъл по предмета на делото.
За
да бъде уважена
искова претенция ищецът Я., заместена от правоприемникът и по закон – А.М.,
следва да установи при условията на пълно и главно доказване твърдяната симулация,
както съществуването на прикрито съглашение и неговото съдържание.
В отношенията между
страните привидността на договора, сключен в писмена форма не може да се
доказва свободно със свидетелски показания. Съгласно чл. 164, ал. 2 ГПК
свидетелски показания може да бъдат допуснати от съда с изричното съгласие на
насрещната страна, поради което при сключването на привидната сделка или
по-късно страните съставят „обратно писмо", в което, според естеството на
договора, признават или неговата привидност, или прикритото съглашение.
Съгласно установената съдебна практика на ВКС/решение № 763/04.02.2011г. по
гр.д. № 356/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 299/22.10.2014г. по гр.д. №
7298/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 163/15.06.2011г. по гр.д. № 1536/2009
г. на ВКС, ІV, постановени по реда на чл. 290 ГПК/ обратното писмо/пълният
обратен документ/ по чл.165, ал. 2 ГПК е нарочно съставен за разкриване
привидността на сделката разпоредителен документ; той съдържа писмени изявления
на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и
действителната им воля. Без значение е кога е съставен – преди, след или заедно
с явния договор. За да разкрие прикрит договор, който – ако е действителен,
урежда отношенията на страните / чл.17, ал.1 ЗЗД/, обратното писмо следва да
съдържа всички елементи от съдържанието му, и е диспозитивен документ. Ако страните са се съгласили,
че няма да си дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че
ще си дължат друго, симулацията е относителна. Обратното писмо доказва
симулацията в отношенията между страните и по тази причина доказването на симулацията
със свидетели не е необходимо. Симулацията обаче може да бъде доказана пред
съда със свидетелски показания и при наличието на т.нар. „начало на писмено
доказателство“ – документ, който не е „обратно писмо“, тъй като не доказва
симулацията. Този документ може да е случаен и е без значение към кого е
адресиран/напр. писмо до трето лице/, но трябва да изхожда от страната или да
удостоверява нейно изявление пред държавен орган, което прави симулацията
вероятна. В този смисъл документът „начало на писмено доказателство“ не доказва
симулацията, а вероятното й съществуване, той се явява основание да бъдат
допуснати свидетелски показания, чрез които симулацията може да бъде доказана.
В настоящия случай
ищцата поддържа, че жалбата, подадена от М.Н.П., срещу постановление за отказ
за образуване на наказателно производство, представлява обратно писмо,
разкриващо симулацията. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния
съд, че жалбата със следното съдържание: „...не можем да упражняваме
собствеността си, ...., да се грижим за него, както и да изпълняваме дадените
обещания към С.Я., а именно да се грижим за нея, да и помагаме, да и пазаруваме
и да я защитаваме от нейните „роднини“, чиято „грижа“ е единствено евентуалното
бъдещо наследство...“, не разкрива симулацията. Отправеното изявление до
съдебен орган – Прокуратурата на Република България, доколкото съдържа данни за
поето обещание за полагане на грижи и съдействие от страна на П., представлява
„начало на писмено доказателство“, което е основание за допускане на свидетели
с цел установяване на волята на страните по сделката.
По отношение на
приетото като доказателство по делото пълномощно от 18.08.2010 г. въззивният
съд намира, че същото не представлява, нито нарочно изготвен документ,
разкриващ симулация, нито „начало на писмено доказателство“. Действително пълномощното е от същата дата,
на която е сключен договорът за покупко-продажба, но в пълномощното е
обективирано изявлението на Я., с което упълномощава П. да я представлява пред
съответните държавни органи с цел снабдяване с документи във връзка с
процесните имоти – удостоверение за търпимост, данъчни оценки, скици и други. В
пълномощното липсват каквито и да било данни за евентуално нежелание за обвързване
от договор за продажба на недвижимите имоти, нито пък за уговорки за
прехвърлянето им срещу поемане на задължение за издръжка и гледане.
Правилно съдът е
преценил свидетелските показания според своето вътрешно убеждение, като е
кредитирал същите. Настоящият състав намира, че показанията на свидетелите са
логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви и предвид липсата на данни за
евентуална заинтересованост на свидетелите, показанията им следва да бъдат
взети предвид. Правилно първоинстанционният съд е приел, че и от показанията на
свидетелите не се установява, че страните не са желали да бъдат обвързани от
договор за покупко-продажба, а от договор за прехвърляне на недвижими имоти
срещу издръжка и гледане. В тази връзка и с оглед доводите на въззивника следва
да се изтъкне, че действително свидетелите С., М.и П. са изнесли информация, че
Я. не е разполагала със средства, напротив, познати и съседи са помагали финансово,
както и са извършвали различни услуги като превоз, закупуване на дърва и други.
Тези обстоятелства действително са индиция за липса на плащане на уговорената в
договора за продажба цена. Но дори и това обстоятелство не е напълно установено
предвид изричното изявление на Я., че цената в размер от 14 000 лева е била
платена изцяло и в брой, обективирано в нотариалния акт. В тази част
нотариалния акт не е официален документ, удостоверяващ факт, а представлява
частно изявление за неблагоприятни за страната обстоятелства. Следва да се
отбележи и че към датата на сделката не са действали ограниченията на Закона за
ограничаване на плащанията в брой. Отделно от това, свидетелят Н. изрично е
посочил, че е присъствал при предаване на уговорената цена от страна на Т.П. в
полза на Я..
Също така, не се
установява от свидетелските показания, че Я. е имала намерение да прехвърли
собствеността си срещу задължение за полагане на грижи и предоставяне на
издръжка от страна на ответниците. Действително свидетелят С. заявява, че Я. му
е споделила, че се чувствала излъгана, но свидетелят не дава информация за
причината, породила това усещане. Напротив, свидетелите М., П. и С. са заявили,
че въобще не знаят да е осъществена транслативна сделка. Съдът не намира
основание да не кредитира показанията и на свидетеля Н., който както беше
посочено, е заявил, че е присъствал при предаването на паричната сума,
доколкото липсват данни за заинтересованост на свидетеля, а същият дава
подробна информация за събитията, на които е бил очевидец. От показанията на
свидетелката Н.пък се потвърждава желанието на Я. да сключи именно договор за
покупко-продажба.
Поради всичко
изложено настоящата инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд, че не
е проведено пълно и главно доказване на твърдяното обстоятелство, че сключеният
между Я., от една страна, и П. и П., от друга страна, договор за
покупко-продажба, с предмет собствени на Я. недвижими имоти е симулативен, а
действителната воля на страните е била да сключат договор за прехвърляне на
недвижимите имоти срещу задължение за полагане на грижи и предоставяне на
издръжка. Поради недоказване на материалните предпоставки за уважаване на
исковата претенция по чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД искът е
неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
Предвид
неоснователността на главния иск, следва да бъде отхвърлен и искът с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, доколкото неговото уважаване предполага наличие на
валидно сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен между Я., от една страна, и П. и П., от друга.
Поради изложените
съображения и поради съвпадението на крайните правни изводи на двете съдебни
инстанции, решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде
потвърдено.
По разноските пред въззивния съд:
При този изход на
делото и неуважаване на въззивната жалба не се дължат разноски на
въззивника-ищец, а на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК се дължат на М.П. и Т.П.,
които са направили своевременно искане на присъждане на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева, за което са представили
доказателства – договор за правна защита от 02.10.2019 г., в който е обективирана
и разписка за получаване на уговорения размер от адв. Ц.. От страна на
въззивницата, в лицето на адв. Е., не е направено възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение. Поради това искането за присъждане на разноски
следва да бъде уважено.
Воден от
гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 109429 от 08.05.2019 г., постановено по гр.д. № 82067/2017 г. на Софийския
районен съд, 30-ти състав.
ОСЪЖДА А.В.М., с ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на М.Н.П., с
ЕГН: **********, и Т.И.П., с ЕГН: **********,
и двамата със съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК сума в размер на 950 лева, представляваща сторени
съдебни разноски във въззивната инстанция.
Решението, на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.