Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 27.05.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- E въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
девети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Натали Генадиева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 9933 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 3.01.2019
г., постановено по гр.д.№ 4677/ 2018
г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 141 състав, са отхвърлени
като неоснователни предявените
от П.Р.А. /ЕГН **********/ срещу З. „Е.” АД- *** /ЕИК *******/ иск с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на сумата 2 500 лв., заявена като частична
претенция от
сума в общ размер на 16 162.96 лв., претендирана като обезщетение
за претърпени имуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 10.04.2017 г. в гр. София- на кръстовището на ул.„Източна
тангента“ с ул.„Мими Балканска“, и съставляващо застрахователен риск, покрит
съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
застраховател по който е ответникът З. „Е.” АД, изразяващи се в щети по лек
автомобил „Фолксваген Туран“ с peг.№ СВ *******, ведно със законната лихва от
23.01.2018 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане,
и иск с правно
основание чл.497, ал.1 КЗ вр. чл.86 ЗЗД за присъждане на сумата
178.13 лв., претендирана като обезщетение за забава върху главницата за периода
от 12.05.2017 г. до 22.01.2018 г. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът П.А. е осъден да заплати
на ответника „З.Е.” АД
сумата 400 лв.-
разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от П.Р.А. /ищец
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за присъждане на претендираните суми- застрахователно обезщетение и лихви за забава,
ведно със законната лихва върху главницата и разноските по делото.
Въззиваемата страна З.
„Е.” АД- ***
/ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС отхвърлително
решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и
чл.497, ал.1 КЗ.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна
инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне
на предявените от П.А. искове по чл.432, ал.1 КЗ и чл.497, ал.1 КЗ като
недоказани и неоснователни- чл.272 ГПК.
Отговорността на
застрахователя при задължителната застраховка „Гражданска отговорност” възниква
на основание застрахователно право-отношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане- на основание деликт. Гражданската отговорност възниква
при реализиране елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане
/чл.45 ЗЗД/- противоправно деяние, вина, вреди и причинна връзка.
Прякото право по чл.432,
ал.1 КЗ на увредения срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност” за
изплащане на застрахователно обезщетение и правото му да търси обезщетение на
деликтно основание възникват в един и същи момент- този на настъпване на
застрахователното събитие- в случая ПТП, при което е причинено непозволеното
увреждане. За упражняването на това право от увреденото лице не е необходимо
гражданската отговорност на застрахования да е била установена със сила на
присъдено нещо.
В случая осъществяването на горепосочените правопораждащи
факти, касаещи възникването на деликтната отговорност, обуславяща
възникване и на отговорността на застрахователя- ответник на основание
застрахователно правоотношение по застраховка срещу гражданска отговорност, не е установено по безспорен
начин по делото, което обосновава извод за недоказаност на прекия иск по
чл.432, ал.1 КЗ по основание.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че въз основа
на събраните в процеса доказателства, вкл. представения от ищеца протокол за
ПТП от 10.04.2017
г., не могат да бъдат
установени механизма на ПТП и
причиняване на вредите вследствие виновното противоправно поведение на
застраховано при ответника лице, респ. наличието на причинно- следствена
връзка между такова поведение и настъпилите за ищеца имуществени вреди.
Съвкупната преценка
на събраните в първоинстанционното производство доказателства- Протокол за ПТП от
10.04.2017 г., изготвен след посещение на място от актосъставителя- служител на
ОПП- СДВР, свидетелски показания на св. В. Н. /водач на л.а.„Опел Корса“/, св. Ив.
С.и св. В.П./водач и пътник в движещ се след увредения л.а.
Л.2 на Реш. по
гр.д.№ 9933/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
„Фолксваген Туран“ лек автомобил/, и експертни
заключения на авто- технически експертизи, вкл. и дадени от вещите лица в
о.с.з. обяснения, не може да обоснове извод на въззивния съд за доказаност на механизма
на пътно- транспортното произшествие, при което се твърди да е увреден
управляваният от ищеца П.А. лек автомобил „Фолксваген Туран“- негова
собственост, наличието на виновно противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника лек автомобил „Опел Корса“ /управление на същия в
нарушение на правилата на ЗДвП и ППЗДвП/, довело до причиняването на деликт, и
наличието на причинно- следствена връзка между ПТП и увреждането на собствения
на ищеца лек автомобил „Фолксваген Туран“.
От представения като
доказателство по делото Протокол за ПТП № 1683346, съставен на 10.04.2017 г. от
служител на ОПП- СДВР след посещение на място, се установява, че на 10.04.2017
г. на кръстовището на ул.”Източна тангента” и ул.“Мими Балканска“ в гр.София настъпило
пътно- транспортно произшествие /ПТП/ с участието на лек автомобил „Опел Корса“
с ДК № *******, собственост на В.Н. и управляван от него, и лек автомобил
„Фолксваген Туран” с ДК № ******собственост на ищеца П.А. и управляван от него.
Според посоченото в обстоятелствената част на протокола: л.а. „Опел Корса“ се
движел по ул. ”Източна тангента” в гр. София, с посока от ул.“511“ към
бул.„Брюксел“, и на кръстовището с ул.“Мими Балканска“, при маневра ляв завой
водачът не пропуснал и реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Фолксваген
Туран” с ДК № ******. На последния били нанесени материални щети, изразяващи се
в повреди по: преден капак, челно стъкло, предна броня, предна решетка, ляв
фар, десен фар, основа предна броня, 2 бр. аербеци и др. Протоколът е подписан
от участниците в ПТП /без възражения/ и от съставилия го служител на СДВР.
За установяване
механизма на произшествието по делото са изслушани и показанията на трима
свидетели- водачът на лекия автомобил „Опел Корса“ и водач и пътник в друг
автомобил, движещ се зад лекия автомобил „Фолксваген Туран“ непосредствено
преди произшествието. Според дадените от посочените свидетели показания водачът
на л.а.„Опел Корса“ предприел маневра ляв завой от ул.„Източна Тангента“ за
навлизане в ул.“Мими Балканска“, като не пропуснал насрещно движещия се л.а.„Фолксваген
Туран“. Според показанията на водача на л.а.„Опел Корса“- св. В. Н.,
автомобилите не са местени след момента на удара, като органите на МВР са заварили
место-произшествието и са изготвили схема за него, без то да е променяно.
Показанията на св. И. С.и св. В.П./водач и пътник в друг автомобил, движещ се
зад л.а.„Фолксваген Туран“/ не съдържат конкретни данни за поведението на
двамата водачи, участвали в процесното ПТП, и съответно за механизма на ПТП,
като двамата сочат, че напуснали местопроизшествието, без да „изчакат
полицията“, като при тръгването им процесните два автомобила останали на място,
не били местени. В този смисъл е и удостовереното в издадена на 26.05.2017 г.
от СДВР- Отдел „Пътна полиция“ във връзка с процесния протокол за ПТП от
10.04.2017 г. служебна бележка /л.131 от делото на СРС/, според която „при
пристигането на екип от ОПП на мястото на ПТП автомобилите не са били измествани“.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, при така
събраните доказателства, че не могат да бъдат установени механизма на ПТП и причиняване на вредите вследствие
виновното противоправно поведение на застраховано при ответника лице,
респ. наличието на причинно- следствена връзка между такова поведение и
настъпилите за ищеца имуществени вреди.
Доводът на въззивника,
че схемата в протокола за ПТП е само „указателна рисунка“ и „не представлява
част от официално свидетелстващото съдържание на протокола“, макар да касае
доказателствената стойност на документа, не може да обоснове извод на въззивния
съд за неправилност на приетите в тази насока в обжалваното решение изводи.
Материалната доказателствена сила на протокола- съобразно чл.179, ал.1 ГПК,
обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, каквито в случая са
отразени в обстоятелствената му част. Протоколът е съставен от длъжностно лице-
служител на МВР, в кръга на службата му, след посещение на място в деня на
инцидента- 10.04.2017 г. /протоколът е съставен в 22.30 ч. на 10.04.2017 г./,
което обстоятелство не е оспорено по делото. Актосъставителят следователно
лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на
ситуацията, а не се е доверил само на твърденията на водачите. От текстовото
съдържание на протокола, подписан от актосъставителя и от водачите на участвалите
в ПТП автомобили, вкл. ищеца- като водач на увредения л.а. „Фолксваген Туран“,
следва извод, че при посещението си на мястото на ПТП актосъставителят е
отразил лично възприетите от него- като служител на МВР, факти, вкл. тези,
свързани с местоположението на двата автомобила след ПТП и видимите щети по тях,
вкл. описаните по- горе. Макар длъжностното лице да не е присъствало при самото
настъпване на ПТП, което в случая е практически невъзможно, то е възприело
лично фактическата обстановка- такава, каквато е била непосредствено след
настъпване на ПТП, поради което и относно посочените по- горе релевантни факти,
описани в протокола, последният представлява официален удостоверителен документ
по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК. В частта, в която са удостоверени механизмът на
ПТП и причините за настъпването му, протоколът има характер на частен
свидетелстващ документ, подписан от ищеца по делото- участник в ПТП, и съдържащ
изгодни за същия факти. Частният свидетелстващ документ не се ползва с никаква
доказателствена сила, ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си
факти. Такава доказателствена стойност нямат и приетите по делото заключения на
авто- техническите експертизи, които са производни доказателства, основаващи се
на отразения в процесния протокол механизъм на ПТП, който поради пасивно
процесуално поведение на ищеца не е установен с други допустими от ГПК
доказателствени средства.
След като протоколът
за ПТП е бил надлежно изготвен, в случай на несъответствие между отразения в
съдържащата се в него схема механизъм на ПТП и действителната фактическа
обстановка, освен, че е следвало да направи възражения, които да бъдат отразени
в протокола, ищецът е следвало
да направи съответни доводи в тази
насока и в
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 9933/ 2019 г.- СГС,
ГК, ІV- Е с-в
производството пред СРС /което в случая не е
сторено/, като в негова доказателствена тежест е било и установяването на
фактическа обстановка, различна от посочената в обстоятелствената част на
протокола /вкл. схемата на ПТП/, за което обаче доказателства в производството
пред СРС не са ангажирани и събрани.
Същевременно,
видно от
съдържащото се в образуваната при застрахователя- ответник преписка по щета
искане от 12.04.2017 г. на П.А. за изплащането на застрахователно обезщетение
по застраховка „каско“ за настъпило застрахователно събитие от 10.04.2017 г.
/което също е отказано от ответника/, описаното от същия застрахователно
събитие- ПТП, изцяло съответства на
обстоятелствената част на процесния протокол за ПТП, вкл. съдържащата се
в него схема на ПТП, което е аргумент за несъстоятелност на изложения във
въззивната жалба довод, обсъден по- горе.
Съгласно заключенията
на изслушаните в първоинстанционното производство две авто- технически
експертизи, възприети от въззивния съд като компетентно и обективно дадени, при
отразените в протокола за ПТП обстоятелства относно разположението на двата
автомобила след момента на сблъсъка и видимите увредени детайли по тях, от гореописания механизъм на ПТП не могат
да произтекат пряко и непосредствено претендираните вреди по лекия автомобил
„Фолксваген Туран“. Според експертите деформациите по двата автомобила не
отговарят на тези, които следва да се получат при съприкосновение на МПС
съгласно скицата към протокола за ПТП, поради което и щетите по л.а.“ Фолксваген Туран“ не се намират в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на събитието, отразен в представения по делото
протокол на ПТП. Посочено е в заключенията и че деформациите по
автомобилите съответстват на различни по големина ударни сили, което
противоречи на физичните закони, според които трябва да бъдат равни, поради
което и според двамата експерти уврежданията не са могли да бъдат причинени при
механизма на сблъсък, отразен в протокола за ПТП. Направени са и изводи за
липсата на каквато и да е еквивалентност между уврежданията по двата автомобила
от сблъсъка, поради което и същите не са могли да настъпят при описания
механизъм на произшествие между автомобилите.
Предвид
горното, независимо, че в частта, съдържаща схема на ПТП, протоколът няма
материална доказателствена сила, липсата на други ангажирани от ищеца
доказателства /чрез допустими по ГПК доказателствени средства/, въз основа на
които по безспорен начин да е установен механизмът на ПТП, не позволява
извеждането на извод, различен от приетия от първоинстанционния съд. Действително
заключенията на изслушаните по делото автотехнически експертизи нямат
самостоятелно доказателствено значение за установяване механизма на ПТП, тъй
като се основават на описаните по- горе писмени и гласни доказателства, но дадената
от вещите лица вариантност на механизма на ПТП- с оглед ангажираните от насрещните
страни доказателства, не може да обоснове извод за противоречия в заключенията,
водещи до оборване на направените в оспорения протокол за ПТП фактически
констатации относно този механизъм и причините за настъпването на ПТП.
С оглед горното, при
съвкупна преценка на събраните в процеса доказателства се налага извод, че
изискуемите от закона предпоставки за ангажиране гаранционно- обезпечителната
отговорност на ответното дружество за плащане на процесното застрахователно
обезщетение на основание чл.432 КЗ в случая не са налице. Предвид описания в
протокола за ПТП механизъм на причиняване на вредите по л.а.“Фолксваген Туран“,
изведен от съдържащата се в него скица на ПТП, и приетите по делото две експертни
заключения, за които няма основание да не бъдат съобразени от съда при
формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертите да са
дали неверни заключения /съзнателно или по непредпазливост/, опровергана по
делото е твърдяната от ищеца причинно- следствена връзка между наличието на
виновно противоправно поведение на водача на застрахования при ответника л.а.“Опел
Корса“ и настъпилите за л.а.„Фолксваген Туран“ при процесното ПТП на 10.04.2017
г. вреди.
Относно пораждащите спорното материално право
факти и обстоятелства и в частност- относно оспорения механизъм на ПТП и
причинно- следствената връзка с твърдените вреди, ищецът дължи пълно главно
доказване, каквото в случая не е проведено. Така, при прилагане
неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса доказване се
налага извод, че фактическият състав, пораждащ отговорността на застрахователя-
ответник, в случая не е изпълнен. Следва да се има предвид, че тежестта на
доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за
доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а
доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме
за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните
гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от
които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това
претендира като настъпили- чл.154 ГПК. За разпределението на доказателствената
тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо
е каква правна последица същата претендира като настъпила, което следва
непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както
правно-релевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни
последици.
При тези съображения, тъй като не се установява да е
възникнала отговорността на причинителя на основание деликт, не може да се
приеме в случая, че е възникнала и отговорността на застрахователя му на
основание застрахователно правоотношение по застраховка срещу гражданска
отговорност, т.е. предявеният от П.А.
пряк иск по чл.432 КЗ е недоказан по основание
и като такъв следва да бъде отхвърлен. С
оглед приетият извод за неоснователност на главния иск по чл.432 КЗ, поради
акцесорния му характер като неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът на А.
по чл.497, ал.1 КЗ. Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното първоинстанционно решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 9933/ 2019 г.-
СГС, ГК, ІV- Е с-в
При този изход на спора на основание
чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата
страна разноски за въззивното производство в размер на 100 лв.- за юриск.
възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 3.01.2019 г., постановено по гр. дело № 4677/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ
ГО, 141 състав.
ОСЪЖДА П.Р.А. /ЕГН **********/ да заплати на З. „Е.” АД- *** /ЕИК *******/ сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението не подлежи на касационно
обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.