Решение по дело №107/2023 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) във връзка с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК).

Образувано е по касационна жалба от „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД, [ЕИК], чрез пълномощник адвокат С. И. от САК, против Решение № 146/04.09.2023 г., постановено по АНД № 455/2023 г. по описа на Районен съд – Ямбол. Със съдебния акт е потвърдено Наказателно постановление № 28-2200111 от 17.02.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Ямбол, с което на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 3 500 лева за нарушение на чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), вр. чл. 181 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредба № 7/1999 г.). Със същото решение в тежест на оспорващото дружество са възложени и разноски в размер на 100 лева.

В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на закона поради неправилното му приложение, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при явна несправедливост на наложеното наказание. Нарушението на закона се обосновава с твърдение, че нe е налице изпълнителното деяние на твърдяното в НП административно нарушение – непоставяне на устройство за аварийно спиране (стоп бутон) на катализатор № 4 в завода. Сочи се в тази връзка, че липсват доказателства в подкрепа на това, че видът и характерът на съоръжението „кристализатор“ обосновават техническата необходимост от поставяне на авариен стоп-бутон за спиране на работата му. Твърди се също, че „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД не е работодател на пострадалото лице Р. Р. по смисъла на нормативната уредба – това лице било служител на „БОЛАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, тъй като към 27.09.2022 г. същото е имало действащо трудово правоотношение в Република България именно с това дружество; въпросното лице било изпратено на територията на предприятието на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД заедно с още дванадесет служители за обучение съобразно сключения между двете посочени дружества договор от 15.07.2022 г. В този смисъл се твърди неправилно приложение на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Навеждат се доводи, че липсва нарушение на сочената в НП норма на чл. 181 от Наредба № 7/1999 г., тъй като машините още с инсталирането си през 2008 г. са фабрично снабдени със стоп-бутон, който играе ролята на устройство за аварийно спиране - при натискането му се задейства електромагнитната спирачка на мотора, който задвижва съоръжението и то спира мигновено. При наличието на устройство, гарантиращо незабавното спиране на кристализатора, липсва нарушение по чл. 181 от Наредба № 7/1999 г. Отделно от това се сочи, че в хода на производството не са установени визираните в разпоредбата три критерия, при наличието на които следва да се приеме, че е необходимо инсталирането на устройство за аварийно спиране, съответно – че е налице изпълнителното деяние, разписано в чл. 181 от Наредбата, съответно липсва неизпълнение на заложеното изискване, респ. осъществен състав на административно нарушение. Твърди се, че в хода на съдебното производство гласните доказателства обосновават друго нарушение – не липсата на устройство за аварийно спиране, а поставянето му на неподходящо място. В този смисъл се навежда довод за изменение на твърдяното изпълнително деяние в хода на административнонаказателното производство, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. На следващо място се излагат твърдения, че не е доказана обществената опасност на вмененото административно нарушение (твърди се, че настъпилият инцидент с летален край е вследствие на неправомерните действия от страна на починалото лице и другият служител на длъжност „чистач“), както и на произтеклите от него вредоносни последици. Оспорва се изводът на съда за неприложимост в случая на чл. 28 от ЗАНН. Наличието на постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съдебно решение се обосновава с твърдения за съставен в несъответствие с разписаната за това процедура АУАН, като се сочи, че „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД е поканено да присъства при съставянето на акта на 21.12.2022 г., а същият е изготвен на 22.12.2022 г., за която дата дружеството не е уведомено да изпрати представител; сочи се също, че на жалбоподателя не са представени описаните в НП и послужили за съставянето на АУАН писмени доказателства, в хода на проверката не са събрани и обсъдени относимите доказателства и не са установени релевантните обстоятелства. В тази връзка се твърди нарушение на процесуалните правила при издаването на НП, и по-конкретно - нарушено право на защита, рефлектирало и върху съдебното решение, тъй като първоинстанционният съд не е взел предвид така допуснатите от АНО нарушения. Същественото нарушение на съдопроизводствените правила се обосновава и с това, че в диспозитива на НП липсва посочване на конкретно нормативно основание за налагане на административното наказание, както и с обстоятелството за отхвърлени доказателствени искания на жалбоподателя от страна на районния съд, което според твърденията в жалбата съставлява нарушение на правото на защита, разписано в чл. 15, ал. 2 от НПК, и на залегналия в чл. 13, ал. 1 от НПК принцип за разкриване на обективната истина. Твърди се също немотивираност на съдебния акт поради необсъждане възраженията на жалбоподателя и бланкетното им отхвърляне. Явната несправедливост на наложеното наказание се аргументира с твърдение, че липсват мотиви в съдебното решение относно това в какво се изразява тежестта на предполагаемото нарушение и връзката между настъпилата смъртна злополука и липсата на авариен стоп-бутон. Оспорва се и изводът на съда, че наличието на голям брой нарушения не е отегчаващо обстоятелство, тъй като наказателните постановления за тези нарушения не са влезли в сила. Напротив, спрямо жалбоподателя не са констатирани предходни нарушения, което е смекчаващо обстоятелство, обуславящо по-леко наказание -това също не е взето предвид от съда. По изложените съображения се иска отмяната на решението на Районен съд - [област] и на потвърденото с него НП, алтернативно – изменение на санкционния акт чрез намаляване размера на наложената имуществена санкция.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат Х. К. от АК–[населено място] и от адвокат С. И. от САК, редовно упълномощени. Касационната жалба се поддържа на посочените в нея основания. Излагат се доводи за това това, че в хода на производството пред първата инстанция е категорично доказано, че дружеството-жалбоподател не е работодател на пострадалото лице Р. Р. и в този смисъл не би могла да се ангажира отговорността на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД. Установено е също, че нужда от стоп бутон не е имало, тъй като бутонът за включване и изключване на съоръжението е играел ролята на стоп бутон, като го е спирал незабавно. Акцентира се и върху това, че наличието на стоп бутона на определено място няма никакво отношение към настъпилия резултат - трудовата злополука, тъй като това се е случило в рамките на секунда и е резултат от нарушения на правилата на трудовата дисциплина от страна на пострадалото лице и на лицето, активирало кристализатора. В този смисъл се счита, че вмененото деяние е несъставомерно, то не е причината за настъпилите последици. Досежно нарушенията на съдопроизводствените правила се акцентира, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и същото се явява необосновано в нарушение на заложените в чл. 12, чл. 13 и чл. 15 от НПК принципи. Твърди се, че с недопускането до разпит на свидетели и неуважаване назначаването на експертиза съдът не е установил спецификата на производствения процес, както и обстоятелството, че поставянето на авариен бутон за спиране не би намалил риска от увреждане на работника. Ямболският районен съд не е изяснил фактическата обстановка по случая и не е извършил анализ на разписаните в чл. 27 от ЗАНН условия. Иска се цялостната отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него НП, алтернативно – изменение на наложената санкция в по-нисък размер или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ЯРС. Не се претендират разноски.

Ответникът по касацията - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Ямбол, редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт А. Г., редовно упълномощен, който оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето  като неоснователна. Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление и решението на първоинстанционния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно, като сочи, че е налице административно нарушение, санкционирано по надлежния ред, при което съдът правилно е потвърдил обжалваното наказателното постановление. Моли съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.

Административен съд Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

С Решение № 146/04.09.2023 г. по АНД № 455/2023 г. по описа на ЯРС е потвърдено НП № 28-2200111 от 17.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Ямбол, с което на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 3 500 лева за нарушение на чл. 275, ал. 1 от КТ, вр. чл. 181 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. Със същото решение в тежест на дружеството са възложени и разноски в размер на 100 лева.

От фактическа страна съдът е установил, че при извършена на 27.09.2022 г. във времето от 09:25 часа до 14:00 часа проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Ямбол на обект „Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса“, намиращ се в [населено място], местност „**“ по повод настъпила трудова смъртна злополука на непалския гражданин Р. Р. в цех „Влакна“, участък „Предене“, на работно място „Кристализация“ до кристализатор № 4, намиращ се на трети етаж в завода, проверяващите констатирали, че на работното оборудване - кристализатори с № 1 до № 8, няма осигурено устройство за аварийно спиране и въз основа на това, че „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД, в качеството си на работодател, не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника и служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като не осигурил на работното оборудване - кристализатор № 4, находящ се в цех „Влакна“, участък „Предене“, на трети етаж в завода, устройство за аварийно спиране.

Районният съд приел от процесуална страна, че при издаването на акта за установяване на административно нарушение и на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, водещи до отмяна на постановлението на процесуално основание. Прието е, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и съдържат формалните реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Относно изложеното в жалбата възражение, че НП е издадено от некомпетентен орган, същото е счетено за неоснователно, тъй като е видно от самото постановление, че то е издадено и подписано от Н. К., на който е било възложено със Заповед № ЧР-104/16.01.2023 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Ямбол да изпълнява всички служебни задължения на длъжността „Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Ямбол“. За констатациите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка изх. № ПР 2225325/15.12.2022 г., надлежно връчен на представител на дружеството. На 22.12.2022 г., в отсъствие на нарушителя поради неявяването му на указаните с нарочна покана изх. № 22096848 от 15.12.2022 г. (също надлежно връчена) дата и час, бил съставен АУАН № 28-2200111 за нарушение на чл. 275, ал. 1 от КТ, вр. чл. 181 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, което било връчено на 12.04.2023 г.на упълномощеното от представляващия жалбоподателя лице - К. Д.. Решението си ЯРС е мотивирал със събраните гласни и писмени доказателства, въз основа на които е установил фактическата обстановка и приел за правилно приложен процесуалния и материалния закон. Преценено е, че НП съдържа необходимите според чл. 57 от ЗАНН реквизити, включително съдържа пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Съдът е приел за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 275, ал.1 от КТ, вр. чл. 181 от Наредба № 7/1999 г.

Решението на районния съд е постановено при неизяснена фактическа обстановка и необосновано, като касационният състав намира за основателни доводите на касатора за процесуални действия на съда при разглеждане на делото дали предимство на административно-наказващия орган, съответно – ограничили правото на защита на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД в нарушение на принципите по чл.12, чл.13 и чл.15 от НПК - за състезателност, обективност и право на защита.

Наказващият орган е дефинирал извършеното нарушение като неспазване на изискване, визирано в подзаконов акт – чл. 181 от Наредба № 7/23.9.2009 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. По силата на тази разпоредба е въведено задължение за работодателя в зависимост от вида и характера на работното оборудване, от съществуващите опасности при неговата експлоатация и от необходимото време за нормалното му спиране, да осигури устройство за аварийно спиране. От фактическа страна е посочил, че при проверка на 27.09.2022г. на обект“Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса“, находящ се в [населено място], местност „**“, на място в обекта във връзка с настъпил инцидент на същата дата с лицето Р. Р.(непалски гражданин) в цех“Влакна“, участък“предене“, на работно място „Кристализация“ до кристализатор №4, е установено, че на работното оборудване(кристализатори с №1 до №8) няма осигурено устройство за аварийно спиране. Изискване за това движещите се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки, да се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или да се снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети е предвидено и в чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7/23.9.2009 г.

По делото не са събрани никакви доказателства за това какво представлява, как работи съоръжението „кристализатор“, какви са инструкциите за безопасната му експлоатация.Неизяснен е останал въпросът дали наличният като част от съоръжението стоп бутон е бил достатъчен, за да се счетат за спазени разпоредбите на чл.181 и чл.186, ал.1 от Наредба № 7/23.9.2009 г., т.е. дали този стоп бутон играе ролята и на авариен стоп бутон поради това, че при натискането му съоръжението спира незабавно, както жалбоподателят твърди.В тази връзка районният съд е извършил процесуално нарушение като е обосновал решението си само с констатациите в акта за нарушение и със свидетелските показания на проверяващите служители от Дирекция„Инспекция по труда“-Ямбол, които изрично са заявили, че нямат технически познания.Същевременно съдът не е уважил доказателствените искания на жалбоподателя за допускане до разпит на свидетели, които да дадат показания за естеството на производствените процеси, относно провежданите инструктажи на персонала на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД, както и за проведените инструктажи на обучаемите лица.Не е уважено и доказателственото искане на жалбоподателя да бъде назначена инженерно-технологична експертиза, която да се запознае с технологичните процеси и техническата документация за кристализатор №4 и да даде отговор на въпроси свързани с характера на работното оборудване, съществуващите опасности при неговата експлоатация, необходимото време на нормалното спиране на кристализатор №4 и следвало ли е да бъде снабден с устройство за аварийно спиране, фабрично ли е снабдено съоръжението със стоп-бутон и представлява ли той устройство за аварийно спиране.Това препятства възможността за защита на наказаното лице да ангажира доказателства чрез които да обори констатациите за нарушение.По делото не е налична дори техническа документация за съоръжението, от която да е видно какво въобще представлява съоръжението “кристализатор“, какви са рисковете от неговата експлоатация, съответно и какви са инструкциите за безопасна работа, за да е възможна въобще преценка за това дали работодателят е осигурил безопасни и здравословни условия на труд.

Предвид горното съдът приема, че при разглеждане на делото районен съд Ямбол е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е събрал всички допустими доказателства за изясняване на спора от фактическа страна, каквото задължение съдът има по чл.13 от НПК.Съдебният акт е необоснован като постановен при непълнота на доказателствата, поради което следва да бъде отменен, съответно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да събере доказателства за това какво представлява съоръжението „кристализатор“, и за това видът и характерът му обосновават ли техническа необходимост от поставяне на авариен стоп-бутон за спиране на работата му. Съдът следва да изиска цялата налична техническа документация за съоръжението, която се съхранява в „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД, да даде указания до жалбоподателя да представи доказателства за проведени инструктажи на заетия персонал, който работи със съоръжението, да допусне до разпит посочени от жалбоподателя служители, които са отговорни за технологичния процес на работа.Ако за анализ на събраните доказателства прецени, че е необходима техническа преценка, която изисква специални знания от областта на машинното инженерство-да допусне съдебна инженерно-техническа експертиза..

Водим от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Административен съд Ямбол, втори касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 146/04.09.2023 г., постановено по АНД № 455 по описа на Районен съд - Ямбол за 2023 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Ямбол.

 

Решението е окончателно.