Р Е Ш Е Н И Е № ...
гр. Враца, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: ЛИДИЯ КРУМОВА
Членове: ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
с
участието на секретаря Лилия Горчева и прокурора Силвия Миленкова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Младенова ВЧНД № 10 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 436, ал. 2 и сл. НПК, във вр. с Глава ХХІ НПК.
С
Определение № 498 от 27.11.2019 г., постановено по ЧНД № 1028/2019 г. по описа
на Районен съд – Враца, е оставена без уважение на основание чл. 433, ал. 1 и
сл. НПК, във вр. с чл. 87, ал. 1 НК, молбата на К.М.А.,
ЕГН: **********, за допускане на съдебна реабилитация по чл. 87 НК по
осъжданията му по НОХД № 336/2002 г. по описа на Окръжен съд – Враца, по НОХД № 1503/2006 г. по описа на Районен съд –
Враца, по НОХД № 803/2006г. по описа на Районен съд – Враца и по НОХД № 1123/2016 г. по описа на Районен съд –
Враца.
В
срока за обжалване е била депозирана въззивна жалба от пълномощниците на
молителя К.А. – адв. В. Ф. и адв. В.Ф., в която се поддържа, че обжалваният
съдебен акт е неправилен, като при постановяването му първоинстанционният съд е
нарушил закона и е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.
Навеждат се доводи, че районният съд е приел, че по НОХД № 1503/2006 г. и по НОХД
№ 803/2006г. по описа на Районен съд – Враца лицето е реабилитирано при
условията на чл. 86 НК, както и че престъпленията по тези присъди са извършени
в условията на реална съвкупност и са били налице условията за групиране на
наказанията по тях по чл. 23 и 25 НК, но това не е направено, като това
обстоятелство не следва да утежнява положението на осъдения. Сочи се, че
въпреки че съдът приема, че лицето е реабилитирано по право, това не е
отбелязано и постановено в картоните за осъждания по надлежния ред. Изтъква се,
че по отношение на осъждането по НОХД №
1123/2016 г. по описа на Районен съд – Враца, съдът е достигнал до неправилен
правен извод, че съдебна реабилитация не следва да се допуска, тъй като не е
изтекъл законоустановеният срок, като позовавайки се на чл. 70, ал. 9 НК, е
намерил, че срокът по чл. 87 НК започва да тече след изтичане на изпитателния
срок по осъждането. Твърди се, че по делото са представени всички доказателства
за наличието на предпоставките за допускане на съдебна реабилитация по реда на
чл. 87 НК. Прави се искане за отмяната на обжалваното определение и за решаване
на делото от въззивната инстанция.
В
съдебно заседание молителят К.М.А., редовно призован, не се явява, същият се
представлява от адв. В.Ф. и адв. В.Ф., които поддържат подадената въззивна
жалба и искат да бъде отменено определението на първоинстанционния съд.
Поддържат становището, че за да остави искането за съдебна реабилитация без
уважение, съдът се позовава на аналогия с чл. 70, ал. 9 НК, която е
недопустима. В подкрепа на доводите на защитата е цитирано ТР № 20 на ВС от
17.05.1983 г.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна
прокуратура – Враца заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Излага доводи, че първоинстанционният съдебен акт е правилен, обоснован и
законосъобразен. Позовава се на съдебна практика в смисъл, че едва след
изтичането на 3-годишния изпитателен срок, започва да тече срокът по чл. 87 НК
Искането е определението на Районен съд – Враца да бъде потвърдено.
Съдът като прецени изложеното в жалбата и осъществи цялостна служебна проверка на обжалваното определение в съответствие с правомощията си на въззивна инстанция, на базата на приложимите разпоредби от процесуалния и материалния закон, намира за установено следното:
Молителят К.М.А.,
ЕГН: **********, е осъждан както следва:
1)
по НОХД № 336/2002 г. по описа на Окръжен съд – Враца, по което с присъда за
извършено на 04.04.2002 г. деяние по чл. 118, вр. чл. 115, вр. чл.54 НК
му е било наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66,
ал. 1 НК за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
С Решение № 144 от 06.04.2003 г. по ВНОХД № 230 по описа за 2003 г. на
Апелативен съд – София е изменена присъдата по
НОХД № 336/2002 г. по описа на Окръжен съд – Враца, като е
преквалифицирано деянието по чл. 119 НК и на дееца не е наложено наказание на
основание чл. 12, ал. 4 НК. С Решение № 728 от 29.12.2004 г. на ВКС е оставено
в сила Решение № 144 от 06.04.2003г. по ВНОХД № 230/2003г. на Апелативен съд –
София;
2)
по НОХД № 803/2006 г. по описа Районен съд – Враца, със Споразумение № 123/26.05.2006
г., влязло в законна сила на 26.05.2006 г., с което за извършено на 02.07.2003
г. престъпление по чл. 325, ал. 1 НК му е наложено наказание от пробация със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, както и обществено порицание;
3)
по НОХД № 1503/2006 г. по описа на Районен съд – Враца, със Споразумение № 23/20.02.2007
г., влязло в законна сила на 20.02.2007 г., с което за извършено на 27.05.2001
г. престъпление по чл. 216, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК му е наложено наказание глоба в размер на 100,00 лв.;
4) по НОХД № 1123/2016 г. на Районен съд – Враца, със
Споразумение № 195/13.10.2016 г., влязло в законна сила на 13.10.2016 г., с
което за извършено на 30.07.2016 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание от шест
месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години,
считано от влизане на споразумението в законна сила. На основание чл. 343г, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е лишен от право да управлява МПС за срок от осем
месеца, считано от одобряване на споразумението.
Въз основа на
така посочения съдебен статус първостепенния съд е приел, че по отношение на НОХД
№ 336/2002 г. по описа на Окръжен съд – Враца молителят А. не се води осъждан,
поради това че със финалният съдебен акт на същия не е наложено наказание,
което да подлежи на реабилитация. По отношение на второто и третото осъждания по
НОХД № 803/2006 г. и по НОХД № 1503/2006 г. на Районен съд – Враца, за които,
тъй като лицето е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало
влязла в сила присъда, за което и да е от тях, са били налице условията за
групиране на наказанията по смисъла на чл. 23 и 25 НК, следва да се приеме, че
молителят е реабилитиран при условията на чл. 86 НК – по право, която
реабилитация най-късно би настъпила в едногодишния срок след прекратяване по
давност на наказанието глоба в размер на 100,00 лв., а именно считано от
12.01.2018 г., като по тези осъждания съдебна реабилитация е недопустима. Що се касае до осъждането на молителя по НОХД
№ 1123/2016 г. на Районен съд – Враца,
първоинстанционният съд е приел, че съдебната реабилитация е неприложима, с оглед
обстоятелството, че тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 НК, считан от датата на
изтичане на изпитателния срок по условното осъждане, не е изтекъл.
При така
установената от събраните писмени доказателства фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Условията за
съдебна реабилитация по чл. 87 НК са конкретно посочени в закона и същите се свеждат
до следното: да са изтекли три години от изтичане срока на наложеното с
присъдата или намалено с работа или помилване наказание; в този срок осъденият
да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго
по-тежко наказание; осъденият да е имал добро поведение след осъждането му, да
е възстановил причинените вреди в случаите на умишлено престъпление, или да са
налице уважителни причини за невъзстановяването им; когато наред с наказанието
лишаване от свобода е наложено наказание лишаване от права по чл. 37, ал.
1, т. 6 и т. 7 НК,
или пробация, да е изтекъл срокът на това наказание, а когато е наложено
наказание глоба, същата следва да е изплатена. Кумулативното наличие на
посочените материалноправни предпоставки е основание за реабилитация на
осъдения.
Правилно първостепенният съд е приел, че по първото наказателно дело, водено срещу него – НОХД № 336/2002 г. по описа на Окръжен съд – Враца, молителят не е осъждан, тъй като спрямо него е приложена разпоредбата на чл. 12, ал. 4 НК, поради което същият не е наказан. Законосъобразно районният съд е намерил и че за осъжданията на молителя по НОХД № 803/2006 г. и по НОХД № 1503/2006г. на Районен съд – Враца съдебна реабилитация е недопустима поради настъпилата реабилитация по право на осъдения, като престъпленията са извършени при условията на реална съвкупност, преди да има влязла в сила присъда за някое от тях.
По
НОХД № 1123/2016 г. на Районен съд – Враца, със Споразумение № 195/13.10.2016
г., влязло в законна сила на 13.10.2016 г., за извършено на 30.07.2016 г.
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК на
молителя А. е наложено наказание от
шест месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години,
считано от влизане на споразумението в законна сила. На основание чл. 343г, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 7 НК същият е лишен от право да управлява МПС за срок от осем
месеца, считано от одобряване на споразумението.
По въпроса, поставен във въззивната жалба – кога
наложеното условно наказание лишаване от свобода се счита за изтърпяно, въззивният
съд споделя приетото от първата инстанция. За да започне да тече срокът по чл. 87, ал. 1 НК, осъденият трябва да е изтърпял наложеното му
с присъдата наказание, и ако същото е отложено по реда на чл. 66 НК,
е необходимо да е изтекъл изпитателният срок. Това е моментът, когато
окончателно е отпаднала възможността за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, което е било отложено за определения срок. В този смисъл установеното
от разпоредба на чл. 87, ал. 1 НК условие за настъпване на реабилитация е
наказанието да е изтърпяно, а то се явява изтърпяно само тогава, когато същото
не може вече да бъде изпълнено. Това означава, че следва да е изтекъл
изпитателният срок и да не са налице предпоставките по чл. 68 НК.
Затова и в настоящия случай тригодишният срок по чл. 87 НК следва да се брои от изтичане на изпитателния срок,
както правилно е приел и първостепенният съд. В тази насока е и
последователната съдебна практика на ВКС за сходни хипотези: Решение № 119 от
06.04.2011 г. по НД № 2/2011 г., I нак. отделение на ВКС, Решение № 491 от
19.11.2013 г. по НД № 1756/2013 г., II нак.отделение на ВКС, Решение № 573 от
16.12.2013 г. по НД № 1869/2013 г., II нак.отделение на ВКС. В случая съдебната реабилитация е неприложима, тъй като
тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 НК, считан от датата на изтичане на
изпитателния срок по условното осъждане – 13.10.2019 г., не е изтекъл.
Цитираното от защитата ТР № 20 на ВС от 17.05.1983 г. е неотносимо към случая, тъй като същото касае въпроса до кой момент осъденият трябва да е имал добро поведение – до края на тригодишния срок от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание или и след този срок до момента на постановяване на определението за съдебна реабилитация.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Въз основа на гореизложеното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 498 от 27.11.2019 г., постановено по ЧНД № 1028/2019 г. по описа на Районен съд – Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.