Решение по дело №218/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба от „Пчеларски център - север“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, [жк], [адрес], представлявано от управителя Й. Х. Й., чрез адв.Я. И. Т. от АК - Велико Търново, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0321 - 000043/14.03.2024 г., издадена от И. Р. И. - полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Попово при ОДМВР - Търговище, за прилагане на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС" - ремарке за лек автомобил „Дав Лимбург“ с рег.№ [рег. номер], за срок от 6 месеца. В жалбата са изложени доводи, че заповедта е неправилна, немотивирана и съответно – незаконосъобразна. Липсва конкретизация досежно действия на жалбоподателя или бездействия - в смисъл на съпричастност в установеното нарушение. Счита, че процесната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Актосъставителите не са изследвали собствеността на ремаркето и са иззели като доказателство 1 бр. Табела с номер [рег. номер]. Водача е ползвал автомобилите на дружеството понякога и за лични нужди, но ремарке не му е било предоставяно. Акта ограничава ползването на движимата вещ, собственост на търговско дружество както и да извършва стопанска дейност. Отделно според жалбоподателя не е известно колко време ще продължи и задържането на тези вещи от АО, издател на акта. Твърди се, че не е привлечен в административнонаказателното производство, а дори и не е уведомен надлежно, но текат неблагоприятните правни последици, срещу които не може дори да започне да търси защита, защото няма налице реално връчен индивидуален административен акт, който да обжалва. Жалбоподателят не е давал съгласието си водача да ползва лекия автомобил или изобщо да управлява ППС /вкл. ремарке/, които действително са били на разположение в стопански двор и имал е достъп, но не и разрешение. По никакъв начин не намира връзка между виновното поведение на И. В. И., с каквато и да е отговорност на дружеството, участие или съпричастие с това нарушение. Жалбоподателят бил жертва на противозаконно отнемане на личното му МПС, с което е извършено административно нарушение и въпросното МПС е било обект на чуждо посегателство и противозаконно отнемане. Изложени са доводи, че последиците от издадената заповед, ограничаващи възможността да се ползва ремаркето /и лекия автомобил/, са несъизмерими с преследваната цел, което означава, че акта е постановен в противоречие с чл. 6, ал. 5 от АПК.

Направено е искане за отмяна на заповедта. В с.з. не взема становище. Постъпило е писмено такова, в което са изложени допълнителни доводи за отмяна на акта.

Ответникът, полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Попово при ОДМВР - Търговище, редовно призован, не се явява, представлява се от гл.юрк. Л.Ж., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0321 - 000043/14.03.2024 г., издадена от И. Р. И. - полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Попово, на жалбоподателят „Пчеларски център - север“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, [жк], [адрес], представлявано от управителя Й. Х. Й. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, на 24.02.2024г. около 10.25ч. в гр.Попово, на [улица], служители на РУ-Попово са спрели за проверка състав от ППС, състоящ се от лек автомобил "Фолксваген Голф" с per. № [рег. номер], собственост на Й. Х. Й., [ЕГН], от гр.Търговище, с прикачено към лекия автомобил ремарке "Дав Лимбург" с per. № [рег. номер], собственост на "Пчеларски'“ център -Север" ЕООД, гр.Търговище, ЕИК *********. Съставът от ППС е управляван от И. В. И., [ЕГН] от гр.Попово, който не притежава СУМПС, валидно за категория BE, от която е управлявания от него пътен състав. За констатираното нарушение е съставен АУАН серия GA, № 1214240 от 24.02.2024г. по описа на РУ-Попово. Технически допустимата максимална маса на теглещото МПС е 1925кг, а на тегленото ремарке е 1600кг.

На водача е съставен акт с бл.№ серия е GA №1214240 Административният орган приема наличие на основание по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца.

При така установените факти, съдът намира жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, за неоснователна, по следните съображения:

По делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени доказателства за компетентност на ответния административен орган – Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП; 3аповед № 363з-2315/31.12.2021 г. на директора на ОДМВР - Търговище за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР - Търговище да издават ЗППАМ по ЗДвП; Заповед № 363з-1439/27.06.2023 г. на директора на ОДМВР - Търговище за преназначаване на държавен служител на по-висока изпълнителска длъжност в ОДМВР - Търговище и акт за встъпване в длъжност от 03.07.2023 г. на И. Р. И. и Заповед № 363з-1443/27.06.2023 г. на директора на ОДМВР - Търговище за преназначаване на държавен служител на по-висока младши изпълнителска длъжност в ОДМВР - Търговище и акт за встъпване в длъжност от 03.07.2023 г. на Б. Р. Б.. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответникът по делото притежава необходимата компетентност да налага ПАМ.

Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актова за установяване на административни нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното административно нарушение не съществува между страните.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2а, б „а“ от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна на неправоспособния водач. Тези обстоятелства не се оспорват от страна на жалбоподателят, а и не са представени доказателства, че водача е бил правоспособен към момента на установяване на административното нарушение. Противното на изложеното в жалбата, оспореният административен акт е мотивиран, като е посочено словесно извършеното административно нарушение, изразяващо се управление на МПС от лице, което е неправоспособно – не притежава СУМПС, което е валидно за категорията на управляваният от него състав от ППС. Спорен е въпроса, дали в конкретния случай управляваният състав от ППС, следва да се управлява от лице, притежаващо категория „ВЕ“. Съгласно чл.150а, ал.2, т.7 - категория ВЕ - без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от пътни превозни средства, с теглещо превозно средство от категория В и ремарке или полуремарке, когато допустимата максимална маса на ремаркето или полуремаркето не надвишава 3500 kg.

Приобщени към доказателствата са Справка от АИС „Български документи за самоличност“ за издавани на И. В. И. СУ МПС; Справка за собствеността на ППС с рег.№ [рег. номер], от която е видна и технически допустимата максимална маса на ППС; Справка по регистрацията на МПС с рег.№ [рег. номер], от която е видна технически допустимата максимална маса на ППС; Справка от Търговския регистър за „Пчеларски център - север“ ЕООД, ЕИК *********. Технически допустимата максимална маса на теглещото МПС - 1925 кг, а тегленото ремарке е 1600 кг. ,което изисква водача да притежава категория „В“ – чл.150а, ал.2, т.6 от ЗДвП. Общата допустима техническа максимална маса на състава не е спорна и са налице предпоставките на т.7 от чл.150а, ал.2 от ЗДвП – водача следва да има категория „ВЕ“, каквато не притежава.

Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, принудителната административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай, е видно от фактическото описание на административното нарушение, че административният орган е приел наличието на последната хипотеза на законовата разпоредба. За прилагането на процесната ПАМ е ирелевантно дали собственикът е предоставил или преотстъпил управлението, както и какъв е начинът –правомерен или не.

Разпоредбата на чл.172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на принудителна административна мярка, но не и по отношение на реда за нейното издаване. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ (която представлява административен акт) е издадена след като е съобразено констатираното нарушение, установено със съставения АУАН. В производството административният орган е съблюдавал основните принципа на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл.35 от АПК, принципа за законност - чл.4, ал.2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл.9, ал.2 от АПК. Съдът намира, че АО не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

Законодателят е предвидил, че субекта на мярката е лицето, което е собственик на автомобила, като ирелевантно за наложената ПАМ е дали МПС е било под контрола или не на собственика.

Съдът намира, че поведението е било правилно квалифицирано от наказващият орган, както и че са налице предпоставките за налагането на ПАМ. Срокът на действието на ПАМ е от шест месеца до една година, с което се е съобразил и административният орган и го е определил на шест месеца.

При това положение, настоящият съдебен състав, намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“, предложение последно от ЗДвП.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Пчеларски център - север“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, [жк], [адрес], представлявано от управителя Й. Х. Й., чрез адв.Я. И. Т. от АК - Велико Търново, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0321 - 000043/14.03.2024 г., издадена от И. Р. И. - полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Попово при ОДМВР - Търговище, за прилагане на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС" - ремарке за лек автомобил „Дав Лимбург“ с рег.№ [рег. номер], за срок от 6 месеца, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.175, ал.2, изречение второ от ЗДвП.