Р Е Ш Е
Н И Е
№ 524
гр.Бургас, 21.05.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 656 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
Д.Д.С. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 19-0346-000208/13.09.2019г., издадено от Началник РУ ***към
ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че НП не отговаря на
изискванията на чл. 57, т. 5 ЗАНН, доколкото в него не е посочено точното място
на извършване на нарушението. В тази връзка се допълва, че посочването само на
бул. „Хан Крум“ без обвързването му с конкретен номер е недостатъчно и пречи на
жалбоподателя да организира защитата си. На следващо място, пак във връзка с
ограничаване на правото на защита, се твърди, че има разминаване в
регистрационния номер на управляваното МПС, отразен в АУАН и в НП. На последно
място, под условията на евентуалност, се пледира за квалифициране на деянието
като „маловажно“, което се обвързва както с липса на предишни нарушения, така и
с обстоятелството, че мотопедът е бил предоставен на жалбоподателя от неговия
работодател с уверението, че всички документи са изрядни.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище се
заявява, че жалбата се поддържа изцяло. Доказателства не се сочат.
Административнонаказващият орган – ОДМВР
- гр. Бургас, РУ-Созопол, надлежно призован, не изпраща представител и не взима
становище по жалбата.
Съдът след като се запозна с материалите по делото, приема, че жалбата
е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно
от приложената разписка (л.5) НП е връчено на жалбоподателя на 08.01.2020г., а жалбата
е депозирана чрез куриер на 15.01.2020г. (л.21 и л. 23-24). Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На 19.07.2019г.
около 23.00 часа жалбоподателят С. управлявал мотопед с рег. № ***, собственост
на Е.Е.С.в гр. ***по бул. „***“ в посока
към Новия град. По същото време свидетелят – С.Р. – мл. автоконтрольор при РУ-***бил
на работа и решил да извърши проверка на мотопеда. Спрял го, като в хода на
проверката констатирал, че водачът С. не представя полица за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което и на място съставил на водача АУАН с бл.
№ 994350, квалифицирайки нарушението като такова по чл. 638, ал.3 КЗ. Актът бил
предявен на водача, който го подписал, заявявайки че има възражения, но не
изложил такива нито в акта, нито в последствие в законоустановения срок по чл.
44 ЗАНН.
На следващия ден –
в 09.37 часа на 20.07.2019г. все пак била сключена застраховка „ГО“ (полица на
л. 6), в която изрично било посочено, че застраховката действа от 11.37 часа на
20.07.2019г. до 23.59 часа на 20.07.2020г.
Въз основа на АУАН на 13.09.2019г. било издадено и атакуваното
НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган не констатирал нередовности при съставяне на
АУАН и счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 638, ал.3 КЗ, поради което и наложил
на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка.
Срещу горните факти не са изложени и никакви конкретни доводи от страна на
жалбоподателя и не са ангажирани никакви доказателства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973
г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Това е така, доколкото на основание чл. 647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на административно нарушение в случаите по чл. 638, ал. 1- 3 и 5 КЗ се съставят длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата, каквото качество актосъставителят С.Р. несъмнено притежава (от данните по делото е видно, че същият е заемал длъжността „младши автоконтрольор“). Съгласно нормата на чл. 647, ал.2 от КЗ наказателните постановления се издават от Директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. С цитираната в процесното наказателно постановление и приложена по делото Заповед № 251з-1776 от 31.05.2016 г. на директора на ОДМВР- Бургас – началниците на РУ са оправомощени да издават наказателни постановления по чл. 638, ал.1-3 от КЗ.
Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“
и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправните норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Съдът не споделя
доводите за нарушения на ЗАНН изразяващи се в разминаване на номера на
управлявания мотопед в АУАН и в НП. Тъкмо напротив и в двата процесуални
документа коректно е посочено, че регистрационният номер е „***“, поради което
и доводите, че в акта номерът е записан като „ЕН1916М“ не се възприемат от настоящия състав. Дори хипотетично
такова разминаване да съществуваше, то пак би се касаело за техническа грешка в
изписване на една от цифрите на номера, която на фона на коректно посочени
останали цифри и букви, марка и модел на МПС, в никой случай не е от такова
естество, че да се квалифицира като съществено нарушение.
Като несъществен
пропуск съдът квалифицира и непосочването на точен номер от бул. „Хан Крум“ в
гр. Созопол, до който е бил управляван мотопедът. Действително в АУАН не е
посочен точният номер, до който е била извършена проверката, но това не е
нужно, доколкото начинът, по който е описано мястото на констатиране на
нарушението от актосъставителя и АНО (гр. Созопол, по бул. „Хан Крум“ в посока
към Новия град) е повече от изчерпателен, не оставя никакви съмнения и не
създава никакви трудности пред съда или пред нарушителя да разберат, къде точно
се твърди да е било извършено нарушението. По-детайлната индивидуализация на
мястото е ненужна, доколкото по никакъв начин не би се отразила на
съставомерността или несъставомерността на извършеното. Всички факти в АУАН и
НП са поднесени в ясен и разбираем вид, като за настоящия състав не остава
никакво съмнение, че жалбоподателят е бил в обективна възможност да разбере
какво „обвинение” му е повдигнато, респективно – възможността му за защита не е
била ограничена.
По същество, съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева. От събраните в производството пред съда доказателства се установява, че управляваният от жалбоподателя мотопед не е негова собственост, както и че същият не е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" към датата и часа на полицейската проверка. Такава е била сключена едва след проверката (в 09.37 часа на 20.07.2019г.). Следователно - налице са съставомерните елементи на нарушението по чл. 638, ал.3 от КЗ и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на С..
Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Видно от показанията на св. Р. – към момента на спиране мотопедът е бил в движение и се е управлявал именно от С.. Следва да се има предвид и че съгласно задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г. - понятието „управление”, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. На база на горното, съдът счита, че в конкретния случай на посочената дата и място С. е управлявал мотопеда, по смисъла на закона и е бил негов „водач“, поради което и е годен субект на нарушението по чл. 638, ал.3 КЗ, без значение дали мотопедът му е бил предоставен от друго лице (работодател) или не.
Предвид
всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение,
като на основание чл. 638, ал. 3 КЗ законосъобразно е наложено „Глоба” в размер на
400 лв. Видно от санкционната норма наказанието е определено в предвидения от
законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е
отречена възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение
разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува
възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер).
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Фактът, че мотопедът е бил предоставен на С. от неговия работодател, с уточнението, че всички документи са наред – от една страна е недоказан, а от друга е и ирелевантен. Всеки водач преди да пристъпи към управление на МПС е длъжен да се убеди, че за превозното средство има валидно застраховка „Гражданска отговорност“, като самата проверка може да се извърши или посредством документите, които следва да получи от собственика или дори чрез он-лайн справка в общодостъпната база данни в интернет. Фактът, че С. е започнал да управлява МПС без да се е убедил, че то има валидна застраховка няма как да извини поведението му или да квалифицира извършеното като маловажен случай.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай и с оглед изхода на правния спор – разноски принципно се дължат на АНО, който обаче не е направил искане за присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да му присъди такива.
Съдът обаче съобрази, че съгласно указанията дадени в Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК - по делата от административнонаказателен характер за призоваване на свидетели и вещи лица страните не внасят предварително разноски, а съдът с решението си е длъжен да се произнесе на коя от страната възлага разноските по делото, като при потвърждаване или изменение на наказателното постановление съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата направените разноски. В конкретния случай - в съдебното производство има сторени разноски в размер на 10,00 лева – пътни разноски, изплатени от бюджета на съда на явилия се свидетел, поради което и с оглед изхода на правния спор – същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0346-000208/13.09.2019г., издадено от Началник РУ ***към ОДМВР-Бургас, с
което за нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ на Д.Д.С. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН Д.Д.С. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Бургас сумата от 10,00 /десет/ лева, представляваща сторени в съдебното производство разноски за изплащане на пътни разноски на свидетел.
УКАЗВА на основание
чл. 182, ал.2 ДОПК на Д.Д.С. с ЕГН: **********, че има възможност в седемдневен срок
от влизане в сила на настоящето решение да заплати доброволно по сметка на
РС-Бургас сумата от 10,00 лева и да представи в съда доказателства за това,
като в противен случай ще дължи и 5,00 /пет/ лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.