РЕШЕНИЕ
№ 10584
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110109225 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.411 КЗ. В
условията на евентуалност с писмения отговор ответникът е релевирал
възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от [**********] срещу [**********]
установителен иск - за установяване на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1000/2023 г. по описа на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че 24.06.2017 г., на автомагистрала А6 от
Амберг към [**********], Република [**********], водачът на товарен автомобил
марка „Ман“, модел „ТГХ 18.440“, с рег.№ [**********], застрахован в ищцовото
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, с прикрепено към него ремарке
марка „Шмитц“, с рег.№ [**********], застраховано по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, реализирал ПТП с лек автомобил малка
„Фолксваген“, модел „Туарег“, с рег.№ [**********] Поддържа, че вследствие на
ПТП-то настъпили имуществени, определени на база представени фактури и
калкулация, предявени по претенция на Зелена карта от Германското бюро. По
образуваната в ищцовото дружество щета, претендираната сумата с левова
равностойност от 32 769,64 лева, била одобрена и изплатена на 10.09.2019 г. С оглед
предходното ищецът твърди, че се е суброгирал в правата на застрахования собственик
на увреденото МПС срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на прикаченото към товарния автомобил ремарке, а именно – настоящия
ответник. В тази насока ищецът се позовава на решение на Федералния съд на
1
[**********], съгласно което двете застрахователни дружества следва да поделят
отговорността за щетите. Поддържа още, че по заявление по чл.410 ГПК, в полза на
ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесната
сума, която била оспорена от ответника. Ето защо, ищецът обуславя правния си
интерес от предявяване на установителен иск за вземането си, като моли съда на
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата
от 16 348,82 лева - главница, представляваща ½ част от стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 06.01.2023 г. до окончателното изплащане.
Претендират се и разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, в който се изразява
становище за нередовност на исковата молба, а по същество за неоснователност на
исковата претенция. Не оспорва изложените в исковата молба твърдения относно
валидно застрахователно правоотношение, касаещо ремарке с рег.№ [**********], но
се поддържа, че от изложените в исковата молба обстоятелства не става ясно какво е
било поведението на водачите на двата автомобила и механизма при който е настъпило
процесното ПТП. Оспорват се твърденията в исковата молба относно приложимото
право, като се сочи, че в решение на СГС, състав на съда е стигнал до извод, че при
ПТП, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото
право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който
е изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, се определя съгласно
чл.7 от Регламент № 593/2008 г. /Регламент „Рим I“/. Ответникът оспорва и предявения
иск по размер с доводи, че заплатеното обезщетение е прекомерно и не отговаря на
причинените при твърдяното ПТП вреди. Алтернативно се излагат твърдения, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а. Фолксваген
Туарег, който е нарушил правилата за движение по пътищата. Претендират се
разноски.
В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок по делото е постъпила
писмена защита единствено от процесуалния представител на ищеца.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 1000/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [**********] срещу [*********] е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора сумата от 16 384,82 лева, представляваща главница за регресно вземане за
1/2 част от изплатено застрахователно обезщетение на основание договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на МПС по повод настъпила ПТП на 24.06.2017
2
г. на територията на Рупеблика [**********], ведно със законната лихва, считано от
06.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане по ч.гр.д.№ 1000/2023 г. по описа на СРС по ч.гр.д.№ 1000/2023
г. съдът е констатирал, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е подал възражение,
поради което е указал на заявителя, че може да предяви иск. В изпълнение на дадените
указания заявителят – настоящ ищец е предявил исковете, предмет на настоящото
производство.
Между страните не се спори и от приложената по делото полица за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че ремарке с
марка „SCHMITZ“ с рег.№ [**********] е имало валидно сключена застраховка през
периода от 26.09.2016 г. до 26.09.2017 г. 23:59 часа с ответното дружество.
Между страните не се спори и от приложената по делото застрахователна
полица № BG/22/117000899191 се установява, че влекач марка „Ман“ с рег.№
[**********], за който е било прикачено гореописаното ремаркето, е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество през периода от
10.04.2017 г. до 09.04.2018 г.
По делото са представени в превод на български език документи по повод
процесното ПТП – кореспонденция между ищцовото дружество и Германско бюро на
зелена карта, документи за заведена щета и направени разходи по възстановяване на
увредения лек автомобил Фолксваген Туарег с рег.№ [**********], фактури за
извършени плащания, писмо от Инспекция „Пътна полиция“ с данни за настъпване на
ПТП-то.
По делото е приложен доклада по образуваната в ищцовото дружество щета по
повод процесното ПТП, както и документи за извършени плащания от страна на ищеца
в полза на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ по
щети на дружеството.
По делото е приложено писмо от ищеца до ответното дружество, без данни за
датата на получаване, с което дружеството е поканено да възстанови ½ част от
изплатеното застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП.
По делото е изслушано и прието заключение на автотехническа експретиза, в
което вещото лице е посочило, че поради липса на протокол за ПТП, схеми и снимки
на увредените МПС, за изготвяне на заключението е използвало приложената справка
при други пътнотранспортни произшествия с материални щети, съгласно която може
да се даде следното описание на механизма на настъпване на застрахователното
събитие: „На 24.06.2017 г. л.а. „Фолксваген Туарег“ е бил паркиран/спрян в Р.
[**********], на автомагистрала А6 в участък 420, между гр.Алфред и гр.Лайнбург,
в района на километър 11,305. Товарна композиция от седлови влекач „МАН ТГХ
18.440“ с рег.№ [**********] и полуремарке „Шмитц“ с рег.№ [**********],
3
управляван от Веско Кирилов, извършил маневра „заден ход“, при която със задната
част на ремаркето блъска спрелия/паркирания зад него лек автомобил по лявата му
странична част“. При така възприетия от вещото лице механизъм на ПТП, в
заключението е посочено, че причина за настъпване на ПТП-то не е скоростта на
движение, а непредпазливостта и професионалните умения на водача на композицията,
като причинените щети по автомобила с немска регистрация, са в причинно-следствена
връзка със застрахователното събитие и последица от него. Според вещото лице, от
техническа и професионална гледна точка, водачът на лекия автомобил не е
допринесъл за настъпване на процесното събитие. Вещото лице е пояснило, че в Р.
[**********] спирането и престоя на МПС са разрешени и се извършват само на
крайпътни паркинги и бензиностанции, поради което приема, че двете МПС-та са се
намирали именно на такова място. В тази връзка при отговор на задача 1 от ищеца, в
констативно-съобразителната част на експертизата вещото лице е посочило, че в
приложената на л.55 от делото справка за ПТП-то е отразено, че на водача на товарната
композиция е издадено предупреждение за нарушаване на правилата за движение. За
оценка на причинените щети вещото лице е използвало т.нар. „Застрахователен метод“,
поради невъзможност да се извърши оглед на МПС към датата на ПТП. С оглед
предходното вещото лице е достигнало до заключение, че действителната /пазарна/
стойност на лекия автомобил към датата на застрахователното събитие е 32 376 евро, а
щетите възлизат на 8 857,74 евро.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.411 КЗ в тежест на ищеца е
да докаже наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между него и увреденото лице; наличието на
валидно към датата на ПТП-то правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на
ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди,
причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на
вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на вредите.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираното вземане или фактите, които изключват, унищожават или погасяват
отговорността му, включително възражението за съпричиняване.
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно
правоотношение с ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на ремарке с рег.№ [**********].
4
В конкретния случай страните не спорят, и че на 24.06.2017 г. е било
реализирано процесното ПТП. Спорно е обстоятелството относно механизма на ПТП,
настъпилите вреди и причинно-следствената връзка с ПТП-то, както и дали в
конкретния случай приложение следва да намери немското или българското
материално право.
Според българския закон, който е приложим към момента на твърдяното
застрахователно събитие и към момента на възникване на твърдяното регресно право –
чл.479, ал.1 от Кодекс за застраховането, в сила от 01.01.2016 г. – ''Вреди, нанесени от
ремарке по чл. 481, ал. 1, изречение второ и ал. 2, т. 3, което е свързано с моторно
превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по
време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват
от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно
превозно средство''.
Съгласно немското право всеки от застрахователите на теглещото и тегленото
превозно средство трябва да покрие по 50 % от стойността на вредите, причинени от
този състав от превозни средства /установено от Съда на ЕС в решение по дело С-
475/14 - AAS Gjensidige Baltic, действащо чрез клона си AAS „Gjensidige Baltic“
Lietuvos filialas срещу UAB DK „PZU Lietuva“/.
Отчитайки обстоятелството, че ищецът претендира заплащане на процесната
парична сума в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“, който е изпълнил договорното си задължение като е заплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице, следва извода, че при определяне на
приложимото материално право следва да бъде съобразена т.18 от встъпителната част
на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007
година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II), с която
като общо правило е въведен принципът за приложение на правото на държавата, в
която е настъпила вредата (lex loci damni), предвиден в чл.4, § 1. Въпреки това като
изключение от този общ принцип, следва да бъде взет предвид чл. 4, § 2, който създава
специална връзка, в случаите когато обичайното местопребиваване на страните е в
една и съща държава. Съгласно предвиденото в чл. 4, § 2, когато и лицето, чиято
отговорност се търси, и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и
съща държава към момента на настъпване на вредата, се прилага правото на тази
държава. Между страните не е спорни, а и на съда е служебно известно, че седалището
и адреса на управление на страните са в Република България, от където следва и
необходимостта при уреждането на отношенията, свързани с претендиране на
заплащане на процесното обезщетение от дружеството-ищец спрямо дружеството –
ответник, приложение да намери българското материално право и по-конкретно
разпоредбите на Кодекса на застраховането /в този смисъл е и решение №
5
2382/30.08.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 20211100507691 по описа за 2021 г. на
СГС/.
Както бе посочено и по-горе, съгласно разпоредбата на чл.479 КЗ вредите,
нанесени от ремарке, свързано с моторно превозно средство и функционално зависимо
от него по време на движение и/или когато то се е откачило по време на движение, се
покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, свързана с притежанието и ползването на теглещото моторно
превозно средство. В случая между страните не се стори, а и от приложената по делото
застрахователна полица безспорно се установява, че ищцовото дружество е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на товарен автомобил марка
„Ман“, модел „ТГХ 18.440“, с рег.№ [**********]. Във връзка с реализираното с
процесното теглещо моторно превозно средство застрахователят е заплатил
обезщетение на трето увредено лице в изпълнение на договорните си задължения по
застраховка „Гражданска отговорност“. Съобразно разпоредба на чл.479 КЗ обаче той
не разполага с регресен иск спрямо застрахователя на прикрепеното към момента на
настъпване на процесното ПТП към теглещия го автомобил ремарке. Подобна
възможност за предявяване на регресен иск би могла да възникне в случаите, в които
вредите са нанесени от ремарке, което не е било свързано с моторно превозно средство
и не е било функционално зависимо от последното, което не се твърди, а и не се
установява в конкретния случай. Следва да се отбележи, че и самите фактически
твърдения на ищеца за наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество по отношение на ремарке с марка „Шмитц“ с peг. №
[**********], както и предвид посочения от вещото лице механизъм на настъпване на
ПТП, обуславят извод, че за ответника не би могло да възникне задължение за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“.
С оглед изводите на съда за липса на законова възможност за ангажиране
отговорността на застрахователя на ремаркето, което е било свързано и функционално
зависимо от теглещото моторно превозно средство, от което именно са причинени
вредите, съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите наведени от ответника
доводи и възражения в писмения отговор, включително и възражението за
съпричиняване.
По гореизложените съображения, предявения иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответното дружество. По делото не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК,
но съдебната практика е категорична, че това обстоятелство препятства единствено
възможността страната да иска изменение на решението в частта му за разноските. При
направено искане от страна за присъждане на разноски, съдът дължи произнасяне
6
съобразно доказателствата по делото за тяхното извършване. В хода на производството
ответното дружество е направило разноски в размер на 300,00 лева – внесен депозит по
допусната САТЕ. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева, тъй като делото не е от
фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание, без
да се събират допълнителни доказателства. Ето защо ищецът следва да заплати на
ответника сумата от общо 400,00 лева.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от данните
по делото е, че разноски от ответното дружество не са направени, като на основание
чл.78, ал.8 ГПК съдът определя единствено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 50,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ по предявения от [**********], със седалище и адрес на
управление: [**********] против [**********], ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: [**********] иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.411 КЗ -
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 16 348,82 лева -
главница, представляваща ½ част от стойността на изплатеното застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от 06.01.2023 г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1000/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА [**********], със седалище и адрес на управление: [**********] да
заплати на [**********], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
[**********] сумата от 400,00 лева, представляваща разноски по настоящото
производство, както и сумата от 50,00 лева, представляваща юписконсултско
възнаграждение в производството по ч.гр.д.№ 1000/2023 г. по описа на СРС, 43-ти
състав
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7