РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Ловеч, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Търговско дело №
20234300900022 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл. 432 от КЗ.
Съдът е сезиран с искова молба от А. А. Л., ЕГН: **********,
представляван от своята майка и законен представител А. М. Л., с ЕГН:
**********, двамата с адрес: ******, чрез адв. Р. М. – САК, срещу „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1172, р-н „Изгрев“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, с
посочено правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 380 КЗ и чл. 86 ЗЗД и
цена на иска 40 000.00 лева.
Ищецът твърди, че на ***** г., около 11:00 ч., на път PVN 1188, на
около 400 м. от табелата на с.*****, водачът на л.а. марка и модел „Ауди А4“,
с рег. № ***** П. Л. Й., нарушава правилата за движение от ЗДвп, като се
движи с превишена и несъобразена скорост, навлиза в завой на ляво, губи
контрол над автомобила, излиза в дясно по посока на движението си и се
блъска в земна маса извън пътното платно, с което реализира ПТП. При
инцидента е пострадал ищецът А. А. - С. Л. – пътник в лекия автомобил.
Излага, че за удостоверяване на настъпилото ПТП е съставен Констативен
1
протокол с пострадали лица № 13/2022 г. по описа на РУ Червен бряг, пр.пр.
№ 5951/2022 г. по описа на ТО – Червен бряг към РП – Плевен.
Изтъква, че на следващия ден пострадалият е приет в Клиниката по
ортопедия и травматология на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД –
гр.Плевен с травма на ляво бедро. След извършените му прегледи и
изследвания е предприето оперативно лечение, проведено на 11.10.2022 г.
Твърди, че пътният инцидент му причинил внезапно и неочаквано
увреждане на здравето и множество болки и страдания. Изпитвал силни болки
в областта на лявото бедро и лицето, които са се увеличавали при движение.
Не можел да спи на лявата си страна, често се будел от болки, което влияело
и на психическото му състояние. Невъзможно било самостоятелното му
ходене, което е променило нормалния му начин на живот - не е можел да
играе и да излиза. Изтъква, че все още изпитва болки в областта на травмите,
поради което са затруднени елементарни движения като обличане, събличане,
навеждане, къпане. Чувства дискомфорт поради белезите от операцията.
Изживеният стрес от инцидента е рефлектирал и върху емоционалното
състояние на пострадалия, който бил едва на 2 години при настъпване на
злополуката - станал силно изнервен и неспокоен, често сменял настроенията
си, станал раздразнителен, сънувал кошмари.
Излага, че процесният лек автомобил марка и модел „Ауди А4“, с рег.
№ ***** имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
валиден към датата на ПТП с ответника ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД,
който отговаря за вредите, които виновният водач е причинил на трети лица.
Твърди, че на 16.12.2022 г. отправили молба-претенция до
застрахователя на отговорния за ПТП водач – ответното дружество, с искане
да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение, но въпреки
изтичане на определения от закона срок, такова не е изплатено до настоящия
момент.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответното дружество
да заплати на ищеца А. А. - С. Л., с ЕГН: **********, представляван от своята
майка и законен представител А. М. Л. сумата от 40 000.00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него болки,
страдания и психически стрес в резултат на причинените му телесни
увреждания вследствие настъпилото на ***** г. ПТП, ведно с законната
2
лихва от 16.12.2022 г. – датата на уведомяване на застрахователя с
извънсъдебна молба – претенция до окончателното изплащане на
обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт А.
С., в който изразява становище за неоснователност на предявения иск по
основание и размер.
Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е
настъпило единствено по причина действията на водача П. Й., механизма на
процесното произшествие, твърденията, че са настъпили описаните в
исковата молба телесни травми и здравословни състояния на ищеца,
твърденията за техния морфологичен характер, за провеждането и естеството
на лечението и за неговата продължителност, че към момента е затруднен
нормалния начин на живот на ищеца поради травмите, настъпили при
произшествието, за настъпили психологически последици от инцидента,
доколкото няма доказателства по делото за посещаван специалист или
проведено лечение в тази насока. Изцяло оспорва твърденията, че
възстановителният период не е завършил, тъй като не са налични данни за
продължаващо лечение, рехабилитация или др. Счита, че ако при
пострадалия има невъзстановени травми, то същите са по негова собствена
вина, поради неполагане необходимата грижа, липса на проведена
рехабилитация. Категорично заявява, че ищецът изобщо не си спомня
процесното събитие, доколкото дългосрочната памет при децата се формира
на възраст над три години, която последният не е навършил и към настоящия
момент.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с
механизма на ПТП неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление,
за периода, през който са търпени, както и твърдението за настъпване на
такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция, който е
изключително завишен и не кореспондира нито с естеството на травмите,
нито с характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване,
както с липсата на данни за последващо лечение или ексцес, от което се
налага извод за настъпило в обичайния срок възстановяване, вкл. и
относимата към момента на възникването на ПТП съдебна практика.
3
Изтъква и изключителен принос на пострадалия за настъпване на
травмите при транспортния инцидент поради нарушения на установени от
ЗДвП правила, а именно поради липсата на обезопасяване чрез система за
обезопасяване за деца (детско столче) по време на превоза. С това си
поведение, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 137А от ЗДвП и чл
137В от ЗДвП, пострадалият е създал предпоставки за настъпването на
травми при осъществяване механизма на произшествието и е улеснил тяхното
възникване.
На следващо място оспорва размера на предявения по чл. 432, ал. 1 от
КЗ иск за неимуществени вреди, като счита същия за изключително завишен
и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД,
както и иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди.
Посочва, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху
застрахователното обезщетение след заявяване на извънсъдебна претенция и
след изтичане срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, който срок не е започнал да тече
предвид непредставяне на изискани от страна на застрахователя документи.
Моли съда да отхвърли предявените от А. А. Л. искове като
неоснователни и недоказани. Претендира съдебно-деловодни разноски, както
и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца, в която оспорва твърденията на ответника, че пострадалият има
изключителен принос за настъпване на получените от него телесни
увреждания поради нарушение на разпоредбите на ЗДвП и липсата на
обезопасяване по време на превоза. Определя като неоснователни доводите
относно размера на предявения иск за неимуществени вреди, който счита
изключително завишен и недължим поради съпричиняване на ищеца. По
отношение акцесорния иск за присъждане на законна лихва посочва, че
съгласно изричната разпоредба на чл. 409 от КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
след изтичане срока по чл. 405 от КЗ, който препраща към чл. 496, ал. 1 от КЗ
или срокът за заплащане на обезщетението е три месеца от поканата по чл.
380 от КЗ.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на
допълнителна искова молба от „Застрахователно акционерно дружество
4
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в който поддържа всички направени с
първоначалния отговор на искова молба възражения, твърдения и
доказателствени искания.
С протоколно определение от 14.12.203 г. съдът е допуснал на
основание чл.214 ГПК изменение размера на предявения иск за
неимуществени вреди от 40 000.00 лв. на 60 000.00 лв.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника адв.П. поддържа
предявения иск и моли съда да постанови решение, с което го уважи в пълния
претендиран размер от 60 000.00 лв. Счита, че детето не може да носи
отговорност за действията на трето лице по отношение на неговата
безопасност. Моли съда да отчете, че майка му е 100% неработоспособна и
претендираното обезщетение ще изиграе важна роля за развитието на А.. Не
претендира присъждане на разноски.
Подробни съображения в тази насока се излагат в представената
писмена защитя от адв.Р. М..
Ответникът чрез пълномощника юрисконсулт С. моли съда да
постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен и недоказан.,
алтернативно да съобрази високия принос на пострадалия, който не е бил в
предпазно столче. Претендира присъждане на направените по делото
разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
писмени и гласни доказателства, заключенията на САТЕ и СМЕ, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представеното удостоверение за раждане№ ***** г. на Община –
***** е видно, че А. М. е майка на ищеца А. А. Л., роден на ***** г., а бащата
е неизвестен.
С влязло в сила на 22.05.2023 г. решение по АНД № 138/2023 г. по
описа на РС – Червен бряг, съдът на основание чл.78а от НК е признал П. Л.
Й., ЕГН ********** за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1,
б“б“, предл.2 и ал.3, б“а“, предл.2 вр. с чл.342, ал.1 вр. чл.343а, ал.1, б“а“,
предл.2 от НК за това, че на ***** г. около 11:00 ч. на общински път PVN
1188, на около 400 м. от табелата на с.***** посока гр.Червен бряг, при
управление на МПС - лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № *****, нарушил
5
правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно:
чл.20, ал.1 и ал.2 и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
повече от едно лице, а именно: на А. - С. М. Л. с ЕГН: ********** от гр.*****
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване костите на
дясната предмишница в долния им край и счупване костите на левия глезен
на ляв крак, довело до трайно, поне 5-6 месеца затруднено движение на левия
крак и до трайно поне 2-3 месеца затруднено движение на дясната ръка; на А.
А. Л. с ЕГН: ********** от гр.***** причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лявото бедро, довело до трайно, поне 3-4 месеца
затруднено движение на левия крак; на И. А. Л. с ЕГН: ********** от
гр.***** причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясно
бедро, довело до трайно, поне 4-5 месеца затруднено движение на десния
крак, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалите и на основание чл.78а от НК го освободил от
наказателна отговорност, като му наложил административно наказание
„Глоба“ в полза на държавата в размер на 1000.00 лв.
За удостоверяване на настъпилото ПТП по делото е приложен и
съставения Констативен протокол с пострадали лица № 13/2022 г. по описа на
РУ Червен бряг, пр.пр. № 5951/2022 г. по описа на ТО – Червен бряг към РП –
Плевен.
По делото са представени доказателства за предявена молба -
претенция вх. № 5222/16.12.2022 г. от ищеца А. А. Л., представляван от
своята майка и законен представител А. - С. М. Л., чрез адв. Р. М., до ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 40 000 лв. за претърпени неимуществени вреди –
болки, страдания и психически стрес, вследствие на настъпилото на ***** г.
ПТП.
По делото е представен и доклад от ДСП – гр.*****, в който е
отбелязано, че детето А. А. - С. Л. се отглежда в семейната среда на майката
в жилище, собственост на нейния баща, заедно с другите две деца и с
подкрепата на нейните родители и разширения роднински кръг. Битовите
условия са подходящи за отглеждане на детето и не крият рискове за живота
и здравето му. През учебната 2023/2024 г. детето е записано в детска градина
*****. На А. е осигурена възможност на взаимодейства с връстници и по-
6
големи деца, като не живее изолирано. Майката А. Л. е лице с увреждане и
към момента е преосвидетелствана от ТЕЛК към „МБАЛ *****“ООД със
степен увреждане 100% с чужда помощ. Същата получава месечна пенсия по
инвалидност, както и финансова подкрепа по реда на чл.70 от ЗХУ, целена
помощ за отопление и месечна помощ за отглеждане на деца по реда на чл.7
от ЗСПД. Посочено е, че резултат на инцидента на ***** г. освен полученото
разстройство на здравето, детето е изживяло силен емоционален стрес, който
се отразил на детската му психика и продължава да страда. В доклада е
направено заключение, че при постановяване на едно справедливо решение
ще се осигури финансов ресурс за адекватно задоволяване потребностите на
детето А. А. - С. Л. за отглеждането му от майката А. Л. в семейна среда.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза, което съдът
приема като компетентно и неоспорено от страните се установява, че в
резултат на настъпилото на ***** г. ПТП на А. Л. е причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на бедрената кост на ляв крак, като е приет
в Ортопедично -травматологичното отделение на МБАЛ “Д-р Георги
Странски“ – Плевен на 10.10.2022 г. На детето е проведено консервативно
лечение – репозия под обща анестезия с поставяне на гипсова имобилизация
за 60 дни. В медицинската документация не е посочена рана на брадичката,
която е била само почистена и поставена стерилна марля. Вещото лице е
категорично, че е налице причинно - следствена връзка между претърпяното
ПТП и получените от ищеца увреждания. Относно механизма на получаване
на травмите експертът пояснява, че детето е било на задната седалка по
средата между своите брат и сестра свободно без обезопасително столче и
травмата най-вероятно е получена при съприкосновение с облегалките на
предните седалки. В заключението на СМЕ е посочено, че по принцип
използването на детско столче, което е задължително, би намалило травмата,
но при скорост на движение на лекия автомобил до 50 км/ч. В случая обаче
САТЕ е установила, че лекият автомобил се е движил с по-голяма скорост.
Според вещото лице д-р Й. при тези травматични увреди в първите 2-3
дни болките са много силни, а след проведеното лечение с гипсова
имобилизация няма дразнене в мястото на счупването и болките постепенно
намаляват. При извършения на 01.12.2023 г. преглед експертът е установил
лека хипотрофия на бедрената мускулатура на ляв долен крайник, което се
дължи на обездвижването, като нормалната функция ще бъде постепенно
7
възстановена. В приложената по делото медицинска документация не е
отразена лицева травма, но според майката на ищеца белега под брадичката в
ляво с размер от около 2 см. е от претърпяното ПТП. Експертът дава
заключение, че възстановителния период при такава разкъсно-контузна рана
без хирургическа обработка е 10-15 дни. По делото няма данни за проведени
рехабилитационни процедури, а само съвети за ЛФК в домашни условия след
сваляне на гипса. Според вещото лице констатираната хипотрофия на
мускулатурата не създава комплекси на ищеца и дискомфорт в ежедневните
дейности, но ако е била извършвана рехабилитация, същата ще е по-малко
изразена и ще се намали периода на възстановителния процес. В съдебно
заседание д-р Й. пояснява, че повторна гипсова имобилизация се е наложила,
тъй като не е било налице пълно костно срастване, но това е по данни на
бабата на детето. В медицинската документация няма данни за повторен
преглед, а само амбулаторен лист, че е свален гипса. Вещото лице
предполага, че това се дължи на факта, че не е бил на стационарно лечение.
Според заключението на СМЕ първите ясни спомени са от 4,5 – 5
години, но това е индивидуално. При прегледа експертът е констатирал, че
детето няма спомен за настъпилото ПТП и не споделя нищо.
От заключението на САТЕ, което съдът приема като компетентно и
обосновано се установява, че ПТП е настъпило на път PVN 1188 посока с.
***** - гр. Червен бряг в началото на ляв завой. В района на
местопроизшествието пътят е с две ленти, по една за всяка посока, без осова
линия, а асфалтът е без неравности. Пътното платно е с ширина 6,10 м, като
от двете страни има затревени банкети с ширина 1,40 м., а след десния банкет
има дере /равнинно поле/. Според вещото лице инж.Н. К., скоростта на
движение на лек автомобил марка и модел „Ауди"А4 преди удара е била 74
км/ч, а след него 59,6 км/ч. Същият напуска пътното платно вдясно и се удря
в земен насип, където се установява в тревната площ. След запознаване с
доказателства по делото, експертът дава заключение, че вследствие на удара
автомобилът е получил силна деформация под десния фар, спукана е предна
лява гума, предното панорамно стъкло е изхвръкнало, двете предни врати са
деформирани, като са отворени и двата еърбега - пред водача и пред пътника
на предна дясна седалка. Вещото лице пояснява, че този удар се осъществява
след „полет" и пропадане на предната част вследствие денивелация на полето
8
спрямо пътното платно. Лекият автомобилът не се е преобърнал, а е останал
на четирите си колела, наклонен напред и надясно.
Според заключението на САТЕ към момента на настъпване на ПТП
времето е било ясно, сухо, дневна светлина, а пътно платно без повреди в
района на ПТП. Скоростта на движение на лекия автомобил е била 74 км/ч
при разрешена 90 км/ч/ и тя не е причина за настъпилото ПТП. Вещото лице
счита, че една от причините за излизане на лекия автомобил извън пътя е
разконцентрация на водача П. Л. вследствие на вътрешни фактори, което е
довело до обръщане от негова страна на главата, съответно и погледа надясно
или надясно и назад, което е довело до загуба на ориентация спрямо
предстоящия ляв завой. Експертът е категоричен, че не е възникнала
техническа неизправност в спирачната система, както и заключване на
волана, тъй като в огледния протокол липсва отбелязване за наличие на
спирачни следи.
Пострадалият А. Л. е седял на задна седалка в средата, без поставен
предпазен колан и без използване на система за обезопасяване на деца тип
„детско столче". Вещото лице пояснява, че предпазните колани осигуряват
намаляване на травмите от ползващите ги от 20 до 50% и са най-ефективни
при челен удар със скорост на движение до 50 км/ч в неподвижно
препятствие. В случая при настъпилото ПТП ударният импулс е отпред назад
и от предно дясно назад ляво - по диагонал на автомобила, като минава през
местата на най-тежко пострадалите пътници - А. Л. отпред в дясно и И. Л. -
отзад вляво. Ищецът А. Л. и сестра му, возещи се на задна средна и задна
дясна седалки, вследствие инерционните сили са политнали напред, като са
контактували с телата си с облегалките на предните седалки. В съдебно
заседание инж.К. заявява, че ако А. е бил поставен в детско „столче“,
травмите биха се редуцирали с 15 - 20%, но никой не може да каже, дали би
си счупил крака или не.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания, по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П. Й., Й.
Й., Х. Л., която леля на ищеца А. А. Л. и Г. П. - негова баба.
В показанията си св.П. Й., който е управлявал лекия автомобил
„Ауди"А4 с peг. № ***** излага, че към момента на настъпване на ПТП
живеел с майката на ищеца А. – С. Л.. В този ден тя го накарала да отидат да
9
вземат децата от с. *****, тъй като били при бившия й мъж. На 300-400 метра
след излизане от селото воланът на автомобила се заключил, не могъл да го
овладее и паднали в долчината. Твърди, че се движил с 50-60 км/ч. На
предната седалка до него била А., детето И. на задната седалка зад него, А. по
средата, а Г. от дясната страна на задната седалка, като децата не били в
столчета. След ПТП първо изкарал малките деца, после жена си, а големия не
могъл да го вдигне. След като извадил А., го дал на баба му от с.*****, която
го закарал с кола в болницата в гр.Червен бряг, а на другия ден в болницата в
гр.Плевен, където казали, че кракът му е счупен. След като го изписали от
болницата в гр.Плевен, А. първо бил при бабата в с.*****, а след това при
другата баба от гр.*****. Мисли, че е бил с гипс 4-5 месеца.
Св.Й. Й. живее в с.***** и отишъл на мястото на ПТП с трактора, за да
изтегли колата. Не познава никой от пострадалите и видял, че ги качват в
линейката. Когато отишъл имало много спрели коли и видял една жена и едно
дете да лежат на шосето.
Впечатленията на разпитани св. Х. Л. и Г. П. са непосредствени, но
съдът ги цени предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК с оглед всички други
данни по делото. Св.Х. Л. твърди в показанията си, че когато станало
катастрофата, сестра й А. живеел с мъж на име П. в с.*****, но след това се
прибрала в гр.***** при родителите си, където всички живеят заедно. Излага,
че при ПТП А. получи счупване на левия крак и бил гипсиран от кръста
надолу. След изписването бил за малко при баща си в с.*****, а след това го
взели в гр.*****. Твърди, че А. стоял с гипса 30 дни, а след като отишли на
преглед, казали да се удължи с още 30 дни.Имал и рана на брадичката, където
останал белег. През тези 60 дни бил на легло с памперс и се грижили за него.
Не можел да стъпва, но родителите й го държали и му помагали. В момента
накуцва и единият крак е малко по-слаб, но излиза навън и ходи на детска
градина.
Св.Г. П. излага в показанията си, че когато станало ПТП, дъщеря й А.
имала приятел, но живеела с децата в гр.***** при тях. Не помни кой се
обадил за катастрофата, но отишли в болницата в гр.Червен бряг, където
закарали дъщеря й и трите деца. А. и И. викали от болка, а двете малки деца
пищяли и били уплашени. А. имал под брадичката лепенка и заедно с Г. само
ги прегледали. Прибрали се в гр.*****, но през нощта детето плачело, не
10
искало да яде и имало малка подутина от лявата страна. На другия ден го
закарали в болницата в гр.Плевен, където била майка му. Прегледали го,
казали че крачето му е счупено и го гипсирали от кръста надолу. В болницата
стоял 3-4 дни, след което се прибрали в къщи, където за него се грижели тя,
съпругът й, а другите деца помагали. Свидетелката твърди, че А. плачел от
болки, давала му нурофен, често вдигал температура и не искал да яде. Когато
отишли на преглед, докторът казал, че крака не е зараснал и трябва да остане
още месец с гипса. След като махнали гипса след два месеца, им казали да
правят рехабилитация в къщи. Започнали да го изправят леко, но той се
страхувал да стъпи на крака една седмица и имал болки. В момента има
разлика между двете крачета, като здравото е по-издуто. Страхуват се да го
пускат на детска градина, а и той не иска много да излиза. Когато трябва да
ходят накъде с кола се страхува и вика да не паднат пак в бурена.
Свидетелката твърди, че след катастрофата тя се грижи за децата, тъй като
майка им А. е пълен инвалид и от кръста надолу не усеща нищо.
При така приетите за установени факти, настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ, съгласно който „Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетение пряко от застрахователя”. За да се породи
това право, следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл.380 от
КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска „ГО”
и изтичане на срока за окончателно произнасяне на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ – 3 месеца, считано от датата на предявяване
на претенцията пред него. В настоящето производство са ангажирани
доказателства за заявена от ищеца писмена претенция пред застрахователното
дружество - ответник на 16.12.2022 г. Към датата на подаване на исковата
молба в съда срокът по чл.496, ал.1 от ЗК е изтекъл и застрахователят не е
изплати на ищеца застрахователно обезщетение, т.е. заявеният иск е
допустим.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
11
както и обстоятелството, че те са в резултата на покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност”, са безспорно установени в настоящето
производство.
Страните не оспорват съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното дружество и собственика на лек
автомобил марка „Ауди А4“, с рег. № ***** към датата на настъпване на
ПТП - ***** г., който факт се установява и от приложената справка от база
данни на Информационен център към ГФ, както и че към момента от страна
на ответното дружество не е изплатено застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Противоправното деяние се доказва от представеното решение по АНД
№ 138/2023 г. по описа на РС – Червен бряг. Налице е причинна връзка между
станалото на ***** г. ПТП и настъпилите телесни увреждания на А. Л..
Вината на деликвента е безспорно установена с влязлото в сила решение №
60/24.04.2023 г. по цитираното наказателно дело, с което П. Л. Й. е бил
признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ предл.2
и ал.3, б“а“ предл.2 вр. чл. 342, ал. 1 вр.чл.343а, ал.1 б“а“ предл.2 от НК и на
основание чл. 78а от НК му е наложено наказание "глоба", което, съгласно т.
15 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е
приравнено по значение на влязла в сила присъда, която съгласно чл. 300 от
ГПК е задължителна за гражданския съд за това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, т. е. налице е деликт.
В процесния случай ищецът претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес
в резултат на причинените му телесни увреждания при ПТП от ***** г. в
размер на сумата 60 000.00 лв.
След анализ на събраните по делото доказателства, настоящата
инстанция приема, че е налице основание за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието
"справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на
12
това обезщетение. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания, които съдът отчита при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, са характера и тежестта на увреждането, претърпени
медицински интервенции, продължителността на възстановителния период,
интензивността и продължителността на претърпените през този период
болки, страдания, затруднения в движението и дискомфорт, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това
психологически последици за увредения (Постановление № 4 от 23. XII. 1968
г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението за неимуществени вреди
съдът следва да отчете и в каква степен пострадалият се е възстановил след
проведеното лечение, както и икономическите условия в страната към
момента на увреждането.
При определяне размера на обезщетението, съдът отчита детската
възраст на ищеца А. Л. към момента на настъпване на увреждането – 2 години
и 2 месеца, обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида,
характера и тежестта на травмите, извършената оперативна намеса, престоя
му в МБАЛ “Д-р Георги Странски“ – Плевен в пeриода от 10.10.2022 г. –
12.10.2022 г., както и възстановителния период, който не е приключил. В
случая според заключението на СМЕ детето е търпяло значителни по
интензитет болки и страдания в първите 2-3 дни, които постепенно са
намалели след проведеното лечение, изживения стрес от инцидента,
причинените неудобства от битов и хигиенен характер, факта, че в
продължение на два месеца не е могъл да се придвижва и обслужва
самостоятелно, претърпяната изолация в периода на възстановяване,
откъсването от обичайните занимания, отражението на произшествието върху
психо-емоционалното му състояние. Следва да се вземе предвид, че към
момента не е налице пълно възстановяване и при извършения на 01.12.2023 г.
преглед вещото лице д-р Й. е установил лека хипотрофия на бедрената
мускулатура на ляв долен крайник, което се дължи на обездвижването, но тя
не създава дискомфорт в ежедневните дейности. Според експерта нормалната
функция ще бъде постепенно възстановена, но липсата на проведени
рехабилитационни процедури след сваляне на гипса ще удължи периода на
възстановителния процес. Вещото лице заявява категорично в съдебно
заседание, че детето няма спомен за настъпилото ПТП, поради което съдът не
13
дава вяра на показанията на св. Г. П., която твърди, че когато трябва да ходят
накъде с кола се страхувал и викал да не паднат пак в бурена, като отчита и
тяхната заинтересованост от изхода на спора.
Съдът приема, въпреки липсата на отразяване в медицинската
документация и с оглед приетия механизъм на ПТП, че ищецът е получил и
разкъсно-контузна рана под брадичката в ляво с размер от около 2 см., при
която възстановителния период според вещото лице д-р Й. е 10-15 дни.
Отчитайки изложеното и обществено икономическите условия към
2020 г., съдът намира, че сумата от 30 000 лв. представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от
ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните
последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
От ответника с отговора на исковата молба е направено възражение на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване отговорността на застрахователя
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
поради съпричиняване от страна на пострадалото дете за настъпване на
вредите, тъй като същото не е било в детско столче, нито е ползвало
предпазен колан. Съдебната практика е категорична, че изводът за
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва ответникът по безспорен начин да докаже конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неблагоприятните последици.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва
основателността на наведеното от ответното дружество възражение. От
изслушаните по делото и неоспорени от страните СМЕ и САТЕ се установи,
че А. Л. е седял на задната седалка по средата без поставен предпазен колан и
без използване на система за обезопасяване на деца тип „детско столче“.
Фактът, че ищецът /тогава на две години и два месеца/ се е движил без
поставена детска обезопасителна система и без колан, представлява
нарушение на чл. 137в, ал.2 и 3 вр. чл. 137б ЗДвП. В тази връзка следва да
бъде съобразена т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г., в която е указано, че от
значение е причинната връзка между поведението на пострадалия и
14
вредоносния резултат, а наличието на вина е ирелевантно обстоятелство.
Върховният съд приема, че когато малолетно дете допринесе за настъпване на
резултата, следва да се приложи нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД, независимо, че
това лице не може да действа виновно. Изводът е, че приложението на
разпоредбата е обусловено от доказана причинна връзка между поведението
на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането и настъплия вредоносен резултат.
В този смисъл е и Решение № 57 от 1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1677/2017
г., I т. о., ТК. По изложените съображения съдът намира, че е
правноирелевантно обстоятелството, че ищецът е бил малолетен за
обективния факт на настъпилото съпричиняване. С оглед възрастта на детето,
е задължително да пътува на допълнително монтирана седалка, отговаряща на
изискванията, посочени в чл. 137а - 137д ЗДвП, осигуряването на която е
задължение на неговите родители в съответствие с разпоредбата на чл. 125,
ал. 1 от СК.
Във връзка с изложените в тази насока доводи в представената от
пълномощника на ищеца писмената защита, следва да се отбележи, че
приносът се отчита и когато е резултат на неупражнен върху малолетното
дете надзор от родителите му, без да е от значение вината на упражняващия
надзор. В този случай поведението на малолетния и на упражняващия надзор
се преценява дотолкова, че да може да се направи разграничение по размер
между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на
причинителя, и вредите, причинени от увредения. В цитираното решение №
44 от 23.06.2020 г. по т. д. № 1879/2019 г. на ВКС, I т. о. и решение № 75 от
4.07.2022 г. по т. д. № 972/2021 г. ВКС, I т. о. е прието, че преценката дали
пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2
ЗЗД, когато е малолетен и е пътувал без закопчан предпазен колан/без
използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло,
следва да се основава на конкретните факти и обстоятелства по спора и при
провеждане на разграничение между поведението на делинквента и на
пострадалия с оглед на тяхното значение за настъпване на вредите, като се
отчита и вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство
пътува дете. В решенията е посочено, че в хипотезата на обезопасяване на
пътуващо в превозно средство малолетно дете съществува детайлна уредба в
ЗДвП относно обезопасителните системи за деца според възрастта, ръста и
15
теглото им /чл. 137в, ал. 2 и чл. 137б/, респ. административнонаказателна
отговорност на водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на
глава 2, раздел 25, в който попадат посочените разпоредби /чл. 183, ал. 4, т.
10/. При неправилно обезопасяване на малолетното дете, основанието на
което приносът му би могъл да се изключи, произтича от вменената на водача
завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете.
В случая към датата на ПТП пострадалият е бил на 2 години и 2
месеца, поради което за превозването му е следвало да се ползва
обезопасителна система за деца според изискванията на ЗДвП. По делото е
безспорно установено, че ищецът е пътувал заедно със своите брат и сестра на
задната седалка по средата. Лекият автомобил, в който е пътувала и тяхната
майка, не е бил надлежно обезопасен с подходящо за възрастта му детско
столче, което е довело вследствие на инерционните сили до политане на
тялото напред и контакт с облегалките на предните седалки. Посоченото
бездействие е в противоречие с изискванията за обезопасяване на детето, като
изпълнението на задълженията по чл. 137б и сл. ЗДвП би редуцирало
получените от ищеца травми с 15-20% съгласно заключението на вещото
лице инж.Н. К.. Изложеното води до извод за липсата на упражнен надзор по
отношение на пострадалия от неговия родител.
От заключението на САТЕ е безспорно установено, че управляваният
от св.П. К. лек автомобил се е движил със 74км/ч и скоростта не е причина за
настъпване на ПТП или техническа неизправност. От негова страна е
допуснатото нарушение на правилата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, тъй като не е
контролирал управляваното от него МПС, което е довело до загуба на
ориентация спрямо предстоящия ляв завой. Определянето на степента на
съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това
на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на
вредите. Настоящият състав счита, че е налице съществен принос на
виновния за ПТП водач П. К. за причинените на ищеца увреждания,
доколкото същият е допуснал нарушения на нормите на чл. 20, ал.1 и ал. 2
ЗДвП, при което е загубил контрол над автомобила, излиза в дясно по посока
на движението си и се блъска в земна маса извън пътното платно.
16
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
е в размер на 30%, поради което определеното обезщетение на ищеца от
30 000.00 лв. следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с размера
на приетото съпричиняване, т. е. с 9 000.00 лв.
На ищеца А. Л. следва да се присъди обезщетение за неимуществени
вреди, което е в размер на сумата от 21 000 лв., като иска за разликата от
присъдения до 30 000 лв. следва да се отхвърли поради съпричиняване, а за
разликата до предявения размер от 60 000 лв., следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По претенцията за лихва
От ищеца е предявена претенция и за присъждане на законна лихва за
забавеното плащане на обезщетението за неимуществени вреди, считано от
16.12.2022 год. - датата на заявената пред застрахователя претенция до
окончателното плащане, която е оспорена от ответника. Разпоредба на чл.
429, ал. 3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от
деликвента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава
се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
С молба от 16.12.2022 г. ищецът е отправил до застрахователя искане за
заплащане на обезщетение, поради което съдът приема, че това е момента на
уведомяване на застрахователя и от този момент ответникът дължи на ищеца
законна лихва върху определеното застрахователно обезщетение. Това
становище е съобразено с приетото в решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС
по т.д. № 2466/2018 г. на I т.о., ТК и Решение № 167/30.01.2020 г. на ВКС по
т. д. № 2273/2018 г., II т. о., които касаят хипотезата на предявен пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“.
По разноските
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски
съразмерно с уважената част от иска, но в случая такива не се претендират.
Същият следва да бъде осъден да заплати по сметката на ОС – Ловеч 260.00
17
лв. разноски за СМЕ и САТЕ съразмерно с отхвърлената част от иска и 5.00
лв. д.т. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Според приложения списък по чл.80 ГПК, ответникът е направил
разноски общо в размер на 960.00 лв., включващи 60.00 лв. депозит за
свидетели и 900.00 лв. депозит за експертизи. Съобразно отхвърлената част
от иска и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника разноски по делото общо в размер на 624.00 лв. съразмерно с
отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на Ловешкия окръжен съд държавна такса в размер на 840.00 лв.
съразмерно с уважената част от иска, разноски за СМЕ и САТЕ в размер на
140.00 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска и 5.00 лв. д.т. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, р-н „Изгрев“, бул. „Г.
М. Димитров“ № 1 да заплати на А. А. Л., ЕГН: **********, представляван от
своята майка и законен представител А. - С. М. Л., с ЕГН: **********,
двамата с адрес: ******, на основание чл. 432, ал.1 КЗ по разкрита на негово
име сметка сумата от 21 000.00 лв. /двадесет и една хиляди лева/
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и
психически стрес, в резултат претърпяно ПТП на ***** г., настъпило по вина
на водача на лек автомобил марка „Ауди“ А4 с рег.№ ***** – П. Л. Й., чиято
отговорност за вреди се покрива по застрахователна полица „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата от 21 000.00 лв.
до 30 000.00 лв. отхвърля поради съпричиняване, а за разликата над 30 000.00
до 60 000.00 лв. отхвърля като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. А. Л., ЕГН: **********, представляван от своята майка
18
и законен представител А. - С. М. Л., с ЕГН: **********, да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, р-н
„Изгрев“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 сумата в размер на 624.00 лв.
/шестстотин двадесет и четири лева/ направените по делото съдебно-
деловодни разноски за настоящата инстанция съразмерно с отхвърлената част
от иска, а на ОС – Ловеч 260.00 лв. разноски за СМЕ и САТЕ съразмерно с
отхвърлената част от иска и 5.00 лв. д.т. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, р-н „Изгрев“, бул. „Г.
М. Димитров“ № 1 да заплати по сметка на Окръжен съд - Ловеч на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 840.00 лв. държавна такса съразмерно
с уважената част от иска, 140.00 лв. разноски за СМЕ и САТЕ съразмерно с
отхвърлената част от иска и 5.00 лв. д.т. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд – Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
19