Решение по дело №468/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в, ал.1 от ЗАНН, във вр.чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по постъпила касационна жалба подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], представлявана от Я. Й. чрез М.Михалева - юрисконсулт против Решение № 1270/18.12.2023г. постановено по НАХД № 4416/2023г. по описа на РС Бургас с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** издаден от А"ПИ" в МРРБ, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2 т.3 вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП на „КЕРАМИКА – БУРГАС“ АД представлявано от [населено място] –изп.директор е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева. В НП като нарушение което е осъществено е посочена разпоредбата на чл102,ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на издадения електронен фиш и счита, че правомерно е ангажирана отговорността на дружеството на соченото основание и по реда на чл. 189ж, ал.1 от зДвП. Иска се съдът да отмени постановено решение и на потвърди Електронен фиш № ********** издаден от А"ПИ" в МРРБ

В срок е постъпил отговор на касационната жалба от „Керамика – Бургас“ АД чрез адв. [населено място]. Счита жалбата за изцяло неоснователна и моли съдът да я остави без уважение.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител-юрисконсулт – Михалева, поддържа жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответника по касация чрез адв. Добрева изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че санкционната норма следва да е точна, ясна и недвусмислена. Претендира разноски, за което представя списък.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и счита решението на БРС за правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок от надлежна страна имаща интерес от обжалването, отговаряща на изискванията за форма и съдържание и е процесуално допустима.

Бургаският административен съд като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на „КЕРАМИКА- БУРГАС“ АД против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** издаден от А"ПИ" в МРРБ, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2 т.3 вр. с чл. 179,ал.3б от ЗДвП на „КЕРАМИКА – БУРГАС“ АД представлявано от [населено място] – изп.директор е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.

С обжалваното решение районният съд е отменил издадения ел.фиш. Съдът е приел, че при напълно изяснена фактическа обстановка, АНО е направил погрешни изводи.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК.

При извършената на основание чл.. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, и счита, че същото е валидно и допустимо.

От фактическа страна е установено, на 29.01.2021 г. в 15: 26 часа е установено с устройство № 10031 (елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗДвП) управление на ППС специален автомобил "МАН ТГС", регистрационен номер [рег. номер] , с технически допустима максимална маса 37000 кг, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 6С, без ремарке, в община Бургас, по път А-1 км 357+949, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. За констатираното нарушение бил издаден обжалваният Електронен фиш № **********. Съдът е приел, че за в съответствие с разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон и доколкото това не е предвидено в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

Основния спор по делото е реда по който следва да се реализира административно наказателната отговорност.

Настоящия състав намира възраженията, изложени в касационната жалба, за неоснователни.

Разпоредба на чл. 179, ал.3б Здв, предвижда санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10,ал.1 т.2 от ЗП, като в чл. 187а от ЗДвП се посочва, че когато нарушението е установено в отсъствие на нарушителя и собственикът на ППС е юридическо лице се налага имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

От разпоредбата на чл. 39, ал.4 от ЗАНН следва, че за да бъде издаден електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закона. В чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, не е предвидена обаче възможност да бъде издаден електронен фиш за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДВП , като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш. Доколкото към момента на извършване на деянието липсва законова разпоредба предвиждаща възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, следва да се приеме, че електронен фиш не може да се издава за нарушения по чл. 179, ал.3 б от ЗДвП. Въпреки че е прието изменение на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, публикувано в ДВ бр.13/2024г. и в сила от 13.02.2024г. с която е предвидено за нарушение по чл. 179, ал.3 – 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.3, възможност да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, то тази норма действа занапред и не може да намери приложение към настоящия казус.

В обобщение на изложеното, касационната инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Бургас.

По делото е направено своевременно искане от процесуалния представител на "КЕРАМИКА – БУРГАС“ АД , за присъждане на направените разноски – адв.хонорар в размер на 900лв., за които са представени доказателства.

Направеното възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като възнаграждението е съобразено с размера на минималните адвокатски възнаграждения посочени в наредбата. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция следва да бъдат присъдени в полза на "КЕРАМИКА-БУРГАС“ АД разноски в претендирания размер от 900лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, А. съд – Бургас

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1270/18.12.2023г., постановено по АНД № 4416/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ София представлявана от Я. Й.-председател на У. да заплати на " КЕРАМИКА-БУРГАС“ АД, [ЕИК], представлявано от С. Р. К. –изп.директор сумата от 900 /деветстотин/ лева , представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.