№ 219
гр. Бургас , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100500896 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
273781/05.05.2021г. на БРС от В. Л. П. с ЕГН-**********, заявена чрез пълномощника
адв.М. Петров от БАК, с посочен адрес в гр.Бургас, ж.к.Изгрев, бл.54, вх.5, ет.1, ап.1 против
Решение № 260587/14.04.2021г. по гр.д.№ 496/2021г. по описа на БРС.
С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна установителна
претенция на въззивната страна по чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.439 ГПК по отношение
въззиваемия-ответник „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни
стопани „Агроинвест“ с ЕИК-*********, че въззивника, не й дължи сумата от 2944,29лв.-
главница по договор за кредит № 1104/02.06.2009г. и сумата от 595,79лв.-договорна лихва,
за които е издаден изпълнителен лист, въз основа на Решение № 754/30.04.2013г. по гр.д. №
7841/2012г. по описа на РС-Бургас и които суми са предмет на изп.дело № 20178010400654
по описа на ЧСИ Трифон Иванов, рег.№ 801 с район на действие БОС, поради погасяване на
вземанията по давност, като са възложени в тежест на въззивника сторените от насрещната
страна разноски.
Решението се обжалва като неправилно поради противоречие с материалните
разпоредби, определящи правилата относно материално правните предпоставки за
прилагането и прекъсването на давността. Твърди се основателност на иска, като се
застъпва становище, че вземанията са погасени по давност, а съдът неправилно е приел
обратното. , като излага подробни аргументи в насока приложението на ППВС № 3/1980г.,
ТР № 2/2015г. ОСГТК на ВКС. Моли атакуваното решение да бъде отменено и постановено
ново, с което искът бъде уважен. Моли за допускане на съдебно икономическа експертиза,
която след като се запознае с финансово-счетоводните документи на насрещната страна да
даде заключение „кога и за какво са изразходвани внесените от въззивника суми“. Моли за
присъждане на разноски, сторени пред двете инстанции.
1
В законния срок въззиваемата страна Взаимоспомагателна земеделска кредитна
асоциация на частни стопани „Агроинвест“ с ЕИК-*********, чрез своя процесуален
представител адв.Н.Д. от БАК е депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Навежда, че по делото са налични доказателства за внесените от насрещната
страна суми, а за наведените във въззивната жалба за първи път твърдения за внесена при
приемане на въззивника като член в асоциацията сума от 300лв., моли да не бъде вземана
предвид. Досежно искането за експертиза се възразява, тъй като също е сторено за първи
път с въззивната жалба. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.
Претендира разноски.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.439 ГПК, вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази изложените твърдения на страните в исковата молба и
въведените във връзка с тях доводи, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В.П. с искане да бъде
прието за установено спрямо Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна
асоциация на частни стопани Агроинвест“, ЕИК *********, че ищеца не дължи поради
изтекла давност сумите от 2944,04лв., представляваща главница по договор за кредит №
1104/02.06.2009г., сумата от 595,79лв. - договорна лихва, за които суми е издаден
изпълнителен лист въз основа на Решение № 754/30.04.2013г. по гр.д. № 7841/2012г. на
Районен съд-Бургас, които суми са предмет на изп. дело № 20178010400654 на ЧСИ Трифон
Димитров, рег. №801 на КЧСИ.
С подаден в законовия срок писмен отговор, ответникът е оспорил исковата молба
като неоснователна, с аргумент, че давността е многократно прекъсвана и не е изтекла в
полза на ищеца. Навежда, че с образуването на гр.д №7841/2012 г. на БРС е прекъсната
давността, а с искане от 10.08.2017 г. е образувано изп. дело № 654/2017 г. на ЧСИ Трифон
Димитров. Твърди се, че след постигнато н 04.08.2020 г. споразумение с ищеца е депозирана
молба до ЧСИ за спиране на изпълнителното дело.
По делото е приложен и заверен препис от изп. дело № 20178010400654 на ЧСИ
Трифон Димитров, рег. №801 на КЧСИ.
С обжалваното решение БРС е отхвърлил претенцията като неоснователна като е
приел, че в рамките на изпълнителното производство по изп. дело № 20178010400654 на
ЧСИ Трифон Димитров, рег. №801 на КЧСИ погасителната давност е била многократно
прекъсвана с подробно изброени и посочени изпълнителни действия, поради което и не е
изтекла.
Бургаски окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като
извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от
жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
2
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.
По повод заведения иск съдът приема следното: правната норма на чл.439 ГПК
урежда защита на длъжника срещу изпълнението по исков ред. В исковата молба и отговора
срещу нея са изложени твърдения за наличие на изпълнително основание – наличие на
влязло в сила Решение № 754/30.04.2013г. постановено по гр.д. № 7841/2012г. по описа на
БРС, с което ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 2944,04лв.-главница по
договор за кредит № 1104/02.06.2009г.; сумата от 595,79лв.-договорна лихва за периода от
02.06.2009г. до 26.09.2012г.; сумата от 1591,54лв.-неустойка за периода от 02.06.2009г. до
26.09.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата
молба-27.09.2012г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със съдебни
разноски от 436,42лв.. Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист от
03.06.2013г.. По молба на ответника, ведно с приложен към нея горния изпълнителен лист е
образувано принудително производство по удовлетворяване на кредитора по изп. дело №
20178010400654 на ЧСИ Трифон Димитров, рег. №801 на КЧСИ.
Искът е допустим, доколкото разпоредбата на чл.439 ГПК гласи: „Длъжникът
може да оспорва чрез иск изпълнението. (2) Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание”.
За да бъде искът основателен, следва да са налице предпоставките за провеждане
на установителния иск по чл.439 ГПК, визирани от Решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д.
№ 95/72 г., ОСГК: наличие на изпълнително основание и изпълняемо право, образуван
изпълнителен процес и осъществяване на нов факт, който изменя или погасява защитеното
със съдебното решение материално право.
В настоящия случай категорично са налице както изпълнително основание –
влязло в сила Решение № 754/30.04.2013г. постановено по гр.д. № 7841/2012г. по описа на
БРС и изпълнителен лист, изпълняемо право на въззиваемото дружество, така и образуван
изпълнителен процес, в хода на който принудително се събират суми за удовлетворяване на
кредитора.
Предвид обстоятелство, че вземането по делото произтича от договор за кредит е
приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност за
главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите. В този смисъл Решение
№261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение №28/05.04.2012г. по
гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на ВКС,
ТК, II т.о.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна
давност по отношение на процесните вземания.
Настоящият съдебен състав намира за правилен извода на БРС в обжалваното
решение, че поради активност на кредитора с различни изпълнителни действия давността в
изпълнителното производство е многократно прекъсвана и към датата на подаване на
исковата молба не е изтекла.
На първо место с оглед твърденията в исковата молба, поддържани и във
въззивното производство, че вземането е по договор от 2009г., следва да се отбележи, че в
обжалваното решение на БРС правилно е посочено, че докато е бил висящ съдебният процес
относно вземането- гр.д. №7841/2012 г. на Районен съд-Бургас давност относно изискуемите
вземания по договор за кредит №1104 от 02.06.2009 г. не е текла на основание чл. 115, б.
„ж“ ЗЗД. С постановяване на съдебното решение на 30.04.2013г. по посоченото дело
3
съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД е започнала да тече нова давност,
чиито срок винаги е пет години, тъй като вземането е съдебно установено. Съгласно чл. 116,
б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. Така в рамките на изпълнителното производство давността е прекъсвана на
22.08.2017 г. и на 24.08.2017 г. с получаване на запорните съобщения съответно от
„Райфайзенбанк България“ ЕАД и ОДП Бургас-Пътна полиция; със Запорно съобщение изх.
№2120/26.03.2018 г. /л. 31 от изп. дело/, отправено до „Банка ДСК“ ЕАД е наложен запор
върху банковите сметки на ищеца; Запорно съобщение изх.№703/04.02.2020 г. /л. 47 от изп.
дело/, отправено до „Джеййлпи“ ЕООД, получено на 05.02.2020 г. е наложен запор върху
трудово възнаграждение на ищеца.; Със Запорно съобщение изх.№705/04.02.2020 г. и
Запорно съобщение изх.№706/04.02.2020 г. /л. 48-49 от изп. дело/, отправени до „Обединена
Българска Банка“ АД и „Юробанк България“ АД, получени на 07.02.2020 г. е наложен запор
върху банковите сметки на ищеца в съответната банка до размера на сумата от 5711.84 лева;
Със Запорно съобщение изх.№224/14.01.2021 г. /л. 96 от изп. дело/, отправено до
„Джеййлпи“ ЕООД, получено на 15.01.2021г. е наложен запор върху трудово
възнаграждение на ищеца; Със Запорно съобщение изх.№698/05.02.2021 г. /л. 111 от изп.
дело/, отправено до ОДП Бургас-Пътна полиция, получено на 05.02.2021 г. е наложен запор
върху собствени на ищеца леки автомобили : „Ауди 80“ с рег. №А1008АТ, „Форд Транзит“ с
рег. №А4586КА, „Пежо 406“ с рег. №А7396АМ.
При изложената фактическа обстановка и горните мотиви, настоящият състав
приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по делото в тежест на въззивника следва да бъдат присъдени
сторените от въззиваемия съдебни разноски пред настоящата инстанция за
адв.възнаграждение в размер на 200лв., съобразно приложен към отговора на въззивната
жалба договор за правна защита и съдействие.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3 т.1 от ГПК настоящото решение на подлежи
на касационно обжалване.
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260587/14.04.2021г. по гр.д.№ 496/2021г. на РС-
Бургас.
ОСЪЖДА В. Л. П. с ЕГН-********** да заплати на „Взаимоспомагателна
земеделска кредитна асоциация на частни стопани „Агроинвест“ с ЕИК-*********
направените пред настоящата инстанция разноски за адв. възнаграждение в размер на
200лв..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4