№ 13597
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110117165 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от [*********],със седалище и адрес на управление
[*********],представлявано от [*********],против И. И. Г.,ЕГН **********,с
адрес [*********],с искане да бъде постановено решение,с което да бъде
признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1194,49
лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане на вземането,218,82 лева мораторна лихва
за периода 15.09.2019 г. до 10.01.2022 г.,21,84 лева сума за дялово
разпределение за периода м.12.2018 г. до м.04.2021 г.,2,11 лева лихва за
забава за периода 31.01.2019 г. до 10.01.2022 г.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
недвижим имот,находящ се в [*********] като ответницата Г. отговаря за
заплащане цената на доставена топлинна енергия до размера на 9/12 идеални
части,какъвто е делът й от притежаваното право на собственост. Ищецът
сочи,че за процесния период м.05.2018 г. до м.04.2020 г. цената на топлинна
енергия не е заплатена и възлиза на 1592,66 лева,а предвид неплащането на
цената в срок ищецът претендира мораторна лихва в размер от 218,82 лева. С
исковата молба са предявени и претенции за заплащане сума за дялово
разпределение – 21,84 лева и мораторна лихва – 2,11 лева. Исковата
претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но предвид депозирано възражение е налице
правен интерес от предявяване на установителния иск. Ищецът моли съда да
уважи исковете.
Ответницата И. И. Г. намира исковете за допустими,но
1
неоснователни,излага твърдения,че паричните суми са заплатени,при
условията на евентуалност формулира възражение за настъпила погасителна
давност. Моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 18.01.2022 г. [*********]
претендира издаването на заповед за изпълнение против И. И. Г. за сумите от
1194,49 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до
м.04.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,218,82 лева
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 10.01.2022 г.,21,84 лева сума за
дялово разпределение за периода м.12.2018 г. до м.04.2021 г.,2,11 лева лихва
за забава за периода 31.01.2019 г. до 10.01.2022 г. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 2202/2022 г. по описа на
СРС,42 състав.
Представени са общи условия на [*********] за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
С преводно нареждане от 07.06.2021 г. И. И. Г. е наредила да бъде
изплатена на [*********] сумата от 7546,75 лева.
Приет е препис от искова молба,подадена от И. И. Г. до СРС с предявен
иск за делба на недвижим имот – [*********]
Видно от решение № 531511/12.11.2018 г.,постановено по гражд.дело
№ 28420/2015 г. е допуснато извършването на съдебна делба при квоти – 7/12
ид.части за И. Г.,4/12 ид.части за [*********] и 1/12 ид.част за И. Г..
Установява се от постановление за възлагане на недвижим имот –
[*********],че същият е възложен на [*********]а имотът е принадлежал на
И. И. Г.,И. И. Г. и [*********] И.ова Г. ( починала ).
По делото са приети общи фактури,издадени от [*********] от
31.07.2019 г.,31.07.2020 г. и 31.07.2021 г.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза начислените суми за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г. възлизат
общо на 6341,37 лева,от които за топлинна енергия – 6284,72 лева,а за сума за
дялово разпределение – 56,65 лева,съответно задължението за 9/12 ид.части е
в размер от 4713,54 лева за топлинна енергия и 42,49 лева за сума за дялово
разпределение,има осчетоводено плащане от И. Г. по банков път с посочено
основание разделна отговорност 9/12 ид.части от 07.06.2021 г. с постъпила
парична сума от 7546,75 лева,което е отнесено към по-голям период от време
спрямо процесния,общият размер на задълженията за периода м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. е 6284,72 лева,платената сума възлиза на 4778,02 лева,
неплатените задължения са в размер от 1506,70 лева за топлинна енергия и
14,20 лева за сума за дялово разпределение,а мораторната лихва върху тези
задължения е 290,38 лева върху главница за топлинна енергия и 2,57 лева
върху сума за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
2
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели
да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение или
е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Регламентирането на иска като
положителен установителен иск означава,че е възложено в тежест на ищеца
да проведе доказване за наличието на материалноправни предпоставки за
уважаване на иска,т.е. в настоящия случай ищецът следва да проведе
доказване,че съществува договорно правоотношение относно доставка и
продажба на топлинна енергия,да докаже доставеното количество топлинна
енергия,да докаже цената на доставена топлинна енергия. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано
от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен
на 18.01.2022 г.
Страните не спорят,а и от събраните в хода на производството
доказателства се установява,че между страните съществува договорно
правоотношение – ищецът е дружество,което извършва доставка и продажба
на топлинна енергия,а ответницата Г. към процесния период е клиент на
топлинна енергия като собственик на недвижимия имот,в която насока съдът
отчете съдебното решение по иск за делба,както и постановлението за
възлагане от 2021 г. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот като по отношение на имотите,присъедени към
топлоснабдителната мрежа към влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ
договорното правоотношение възниква с оглед притежаваното право на
собственост или вещно право на ползване,без да се изисква наличието на
сключен договор в писмена форма. Така мотивиран,съдът приема,че между
страните съществува договорно правоотношение относно продажба и
доставка на топлинна енергия. В подкрепа на разбирането,че между страните
съществува договорно правоотношение е и обстоятелството,че ответницата Г.
е реализирала плащане на парични суми,за което е представено преводно
нареждане,тъй като плащането на паричните суми е признание,че между
страните има договорно правоотношение. По същество спорът между
страните е концентриран относно обстоятелството дали с плащането са
погасени задълженията за процесния период или има неиздължена парична
сума. Софийският районен съд намира,че исковата претенция за главницата и
за сума за дялово разпределение подлежат на отхвърляне. Съдът счита,че е
основателен доводът в писмения отговор,че ответницата Г. е реализирала
плащане на паричната сума за главница и за сума за дялово разпределение. За
да приеме,че предявените парични претенции са погасени чрез плащане от
м.06.2021 г.,съдът взе предвид заключението по съдебно-счетоводната
експертиза,според което съответстващата на притежавания дял от правото на
собственост цена на топлинна енергия за процесния период възлиза на
4713,54 лева,а сумата за дялово разпределение е 42,49 лева,т.е. общо
дължимата парична сума е 4756,03 лева,докато размерът на заплатената
парична сума за същия период възлиза на 4778,02 лева,поради което съдът
3
счита,че ответницата Г. е изпълнила изцяло задължението си за заплащане на
главница и сума за дялово разпределение с плащането от м.06.2021 г. За да
счете,че исковете подлежат на отхвърляне,съдът взе предвид,че в преводното
нареждане изрично е посочено,че ответницата Г.,като наредител,изпълнява за
частта,съответстваща на притежаваното право на собственост,при което
доколкото размерът на заплатената за процесния период сума покрива изцяло
и главницата,и сумата за дялово разпределение за дела на ответницата Г. за
процесния период и при съобразяване,че единственото плащане за процесния
период е на ответницата Г. от м.06.2021 г.,исковете за главница и за сума за
дялово разпределение подлежат на отхвърляне.
Софийският районен съд приема,че искът за заплащане на мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне,защото не
се доказва за задълженията за заплащане на сума за дялово разпределение да
има определен срок,а и ищецът не доказва да е канил ответницата да
изпълни,с което да я постави в забава. Софийският районен съд намира,че
исковата претенция за заплащане на мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия е доказан по основание. Съгласно чл.33 от общите условия
на дружеството доставчик ако задължението по общата фактура не бъде
заплатено в срок от 45 дни,доставчикът може да начисли мораторна лихва. В
конкретния случай ответницата Г. не е заплатила главницата за топлинна
енергия в срока по общите условия,а е сторила това по-късно – с преводно
нареждане от 06.06.2021 г.,поради което съдът намира,че искът за заплащане
на мораторна лихва е доказан по основание за периода 15.09.2019 г. до
06.06.2021 г.,а по размер подлежи на уважаване за сумата от 218,82 лева,за
която е предявен предвид обстоятелството,че изчислена чрез лихвен
калкулатор мораторната лихва върху главницата за топлинна
енергия,дължима от ответницата Г. за периода 15.09.2019 г. до датата на
плащането – 06.06.2021 г. е в размер,по-висок спрямо размера на
претендираната мораторна лихва с исковата молба. Съдът счита,че
възражението за погасителна давност се явява недоказано,тъй като от една
страна с факта на плащане ответницата Г. признава дължимостта на
главницата,а и от друга страна при съобразяване на обстоятелството,че
мораторната лихва е претендирана,считано от 15.09.2019 г. към предявяване
на иска – на 18.01.2022 г. не е изминал период от време,по-дълъг от три
години.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да
бъдат присъдени такива в съответствие с уважената искова претенция за
мораторна лихва,докато в частта,в която исковете са отхвърлени предвид
направено от ответницата плащане,предхождащо по време датата на
предявяване на иска,ответницата не е станала повод за образуване на делото и
не отговаря за разноски. Така мотивиран,съдът намира,че в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени 9,94 лева за заповедното производство и 85,69
лева за исковото производство. С оглед обстоятелството,че ответницата не
претендира разноски,такива не следва да й бъдат присъждани.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.86 от ЗЗД по отношение на И. И. Г.,ЕГН
**********,с адрес [*********],че съществува вземане на [*********],със
седалище и адрес на управление [*********],представлявано от [*********],в
размер от 218,82 лева ( двеста и осемнадесет лева осемдесет и две стотинки )
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г.
до 06.06.2021 г.,относно което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 2202/2022 г. по описа на СРС,42 състав,като отхвърля
иска,предявен от [*********] против И. И. Г. за сумите от 1194,49 лева (
хиляда сто деветдесет и четири лева четиридесет и девет стотинки ) главница
за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането, 21,84 лева ( двадесет и един лева
осемдесет и четири стотинки ) сума за дялово разпределение за периода
м.12.2018 г. до м.04.2021 г.,2,11 лева ( два лева и единадесет стотинки ) лихва
за забава за периода 31.01.2019 г. до 10.01.2022 г.
ОСЪЖДА И. И. Г.,ЕГН **********,с адрес [*********] да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на [*********],със седалище и
адрес на управление [*********],представлявано от [*********], сумата от
9,94 лева ( девет лева деветдесет и четири стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и 85,69 лева ( осемдесет и пет лева шестдесет и
девет стотинки ) за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5