№ 349
гр. София , 24.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600302 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от
НПК.
С определение от 08.03.2021г. по НЧД №535/2021г. по описа на
СГС, НО, 14 състав съдът е оставил без уважение искането на лишения от
свобода М. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието „лишаване от свобода”, наложено му по НОХД
№594/2020г. по описа на РС-Свиленград, НО с определение от 08.10.2020г., в
сила от същата дата.
Срещу определението на градския съд в законоустановения срок е
постъпила жалба от осъдения М. Д. чрез служебният защитник адв.Г. Г., с
която се иска отмяна на определението на първата инстанция и уважаване на
молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. Твърди се,
че определението на съда е незаконосъобразно и неправилно. Излагат се
доводи за поправянето на осъдения и се изтъква езиковата бариера като
фактор, който не позволява пълноценна възпитателна работа с него. Оспорва
се доклада на ИСДВР, като се сочи, че той изхожда от страна в
производството и се твърди, че е немотивиран.
1
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и
след като в съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено
поради следните съображения:
Определението на първата инстанция е допустимо съобразно чл.440,
ал.1 НПК.
В мотивите си първоинстанционният съд е направил разбор на
предпоставките по чл.70 НК и по чл.439а НПК, като изводът на съда за
невъзможност да се приложи института на условното предсрочно
освобождаване е правилен и законосъобразен.
В изпълнение на правомощията си по чл.345 НПК, при направен
собствен доказателствен анализ, настоящият съдебен състав намира следното:
Липсват предпоставките на чл.70, ал.1 НК за условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода М. Д. от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Формално осъденият Д. е придобил право по чл.70, ал.1, т.1 НК да
бъде условно предсрочно освободен. Той е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за престъпление, което не
представлява опасен рецидив.
В същото време поведението на лишения от свобода в затвора не се
отличава с изискваната от посочения законов текст изключителност и М. Д.
не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, които да позволят
прилагането на института на условното предсрочно освобождаване.
2
Жалбоподателят М. Д. е бил осъден за извършено престъпление по
чл.281, ал.2, т.5 вр. ал.1 НК на единадесет месеца „лишаване от свобода“ при
първоначален строг режим с определение за одобряване на споразумение от
08.10.2020г., постановено по НОХД №594/2020г. на РС-Свиленград, НО, в
сила от същата дата.
Към датата на съдебното заседание на първата инстанция -
08.03.2021г. са били изтърпени фактически 7 месеца и 27 дни, от работа 12
дни, а остатъкът за изтърпяване е бил 2 месеца и 21 дни.
Настоящият пореден престой на осъдения М. Д. в местата за
лишаване от свобода не разкрива никакви положителни промени в неговото
поведение - рискът от рецидив не е намален и е в среден размер - 55 точки.
Осъденият Д. не е наказван, но не е и награждаван. Работи
спорадично, като поведението му в мястото на лишаване от свобода не се
отличава с някакви особености спрямо изискуемото по закон. Осъденият не
осъзнава в пълнота отговорността за своето деяние. Трябва да се отбележи, че
независимо от предходния си сравнително дълъг престой в местата за
лишаване от свобода по три отделни осъждания за престъпления по чл.279,
ал.1 НК, по чл.280, ал.2, т.3 вр. ал.1 НК и по чл.279, ал.2 НК, настоящето
осъждане е за идентично престъпление, което потвърждава становището на
затворническата администрация за липсата на осъзнаване на отговорността за
стореното.
В жалбата се набляга на проблемите на осъдения, свързани с
езиковата бариера като пречка за пълноценно въздействие върху неговата
личност от страна на затворническите власти. Трябва да се отбележи, че
пенитенциарните власти са осигурили включване на осъдения Д. в курсове за
овладяване на български език, а самият осъден осъществява при
необходимост съдействие на властите като преводач от турски език на
български. М. Д. от дълги години живее в Република България. При тези
данни настоящият съдебен състав намира, че езиковата бариера не
представлява пречка за изявяване на положителни промени в поведението на
осъдения М. Д..
Изготвения от съответния ИСДВР доклад за поведението на
3
осъдения Д. съгласно разпоредбата на чл.439а, ал.2 НПК представлява
източник за информация за поведението на осъдения, като този доклад
съответства на данните от досието на затворника. По никакъв начин от
съдържанието на доклада не може да се направи извод за предубеденост или
насоченост срещу интересите на осъденото лице. Краткият престой на
осъдения в местата за лишаване от свобода, дължащ се на наложеното при
условията на чл.55, ал.1, т.1 НК снизходително наказание „лишаване от
свобода“ за извършеното от осъдения Д. престъпление, представлява
обективна пречка за реализиране в пълнота на целите на наказанието по чл.36
НК.
Институтът на условното предсрочно освобождаване предполага
лишеният от свобода със своето поведение да е показал и доказал своето
поправяне в затворническата среда, като осъденият трябва да е положил
достатъчно активни и продължителни усилия в тази насока, тъй като
условното предсрочно освобождаване е изключение от общия принцип, че
наложените наказания трябва да се изтърпят напълно, за да се постигнат
целите на наказателната репресия, установени в закона.
Липсата на доказателства, че осъденият М. Д. се е поправил и
превъзпитал, неговата неспособност да осъзнае напълно своята отговорност
за извършеното от него престъпление, рецидивиращата престъпна дейност -
всичко посочено не позволява да се приложи институтът на условното
предсрочно освобождаване. Постигането на целите на наказанието по чл.36
НК предполага осъденият М. Д. да изтърпи изцяло наложеното му наказание
„лишаване от свобода“.
С оглед изложените съображения определението на СГС трябва да
бъде потвърдено, а жалбата срещу него се явява неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345,
ал.3 вр. ал.2 НПК‚ Софийски апелативен съд, 6 състав
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 08.03.2021г.‚ постановено по
НЧД №535/2021г. по описа на СГС, НО, 14 състав, с което е оставено без
уважение искането на лишения от свобода М. Д. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от
свобода”, определено му по НОХД №594/2020г. по описа на РС-Свиленград,
НО с определение от 08.10.2020г., в сила от същата дата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на осъденото лице, на
неговия служебен защитник и на ръководството на Затвора-гр.***.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5