Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 607 от 15.06.2011 година по гр. д. № 5323/2010 година Районен съд – град В. Т. е допуснал да се извърши съдебна делба между Д. А. Д., Р. А. Н., М. Г. В. и Г. М. П. на следните недвижими имоти: Нива от 5.886 дка, трета категория, местност "Д", имот № 013030, по плана за земеразделяне, при граници: имот № 013023 – нива на Й.А.К, имот № 013004 – нива на наследниците на С.И.Кв, имот № 013016 – нива на И.Т.И, имот № 000524 – П. път на Община П. Т. КЕ и имот № 013031 – нива на наследниците на Й.Д.Т; Нива от 8.998 дка, трета категория, местност "П", имот № 019006, по плана за земеразделяне, при граници: имот № 019027 – нива на Й.Е.Г, имот № 019028 – нива на К.Е М. и др., имот № 019019 – нива на Й.Й.П, имот № 019005 – нива на наследниците на Д. С. А., имот № 000568 – път ІV кл. на Община П. Т. – Пътна мрежа и имот № 019007 – нива на наследниците на Т.Т.А; Нива от 15.611 дка, пета категория, местност „Г.”, имот № 033010, по плана за земеразделяне, при граници: имот № 000593 – П. път на Община П. Т. КЕ, имот № 033011 – нива на М.А.И, имот № 000596 – П. път на Община П. Т. КЕ и имот № 033009 – нива на наследниците на Б.И.К; Нива от 19.507 дка, трета категория, местност „Г.”, имот № 069044, по плана за земеразделяне, при граници: имот № 000531 – П. път на Община П. Т. КЕ, имот № 069043 – нива на А.П. А., имот № 069008 – нива на М.В.П, имот № 069007 – нива на наследниците на А.Т.К, имот № 069006 – нива на А Д Б, имот № 069059 – нива наТ.Н.Я и имот № 069058 – нива на Г.Н.Б. С решението имотите са допуснати до делба при квоти ¼ ид.ч. за Д. А. Д., ¼ ид.ч. за Р. А. Н., ¼ ид.ч. за М. Г. В. и ¼ ид.ч. за Г. М. П.. С решение № 393 от 26.10.2012 година на Окръжен съд – град В. Т. по В.гр.д. № 847 от 2011 година е отменено решение № 607 от 15.06.2011 година по гр. д. № 5323/2010 година Районен съд – град В. Т. и е отхвърлен предявеният иск за допускане на съдебна делба. Върховен касационен съд на Република България с решение № 117 от 21.05.2013 година по гр.д. № 20/2013 година е отменил решение № 393 от 26.10.2012 година на Окръжен съд – град В. Т. по В.гр.д. № 847 от 2011 година и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Недоволни от постановеното първоинстанционно решение са ответниците по делото М. Г. В. и Г. М. П., които го обжалват в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбите си развиват подробни съображения в подкрепа на твърденията си неправилност на обжалваното решение. Посочват, че първоинстанционният съд неправилно е приел за годно доказателство по делото решение № 007 от 08.10.2009 година на ОСЗ – П. Т.. Твърдят, че по делото не са представени доказателства за наличие на идентичност между имотите, описани в решението по В.гр.д. № 1427/2006 година по описа на ВТОС и решение № 007 от 08.10.2009 година на ОСЗ – П. Т.. Молят решението на Районен съд – град В. Т. да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират да им бъдат присъдени разноски в производството пред двете инстанции. Въззиваемите Д. А. Д. и Р. А. Н. заемат становище, че въззивните жалби на М. Г. В. и на Г. М. П. са неоснователни и недоказани, респективно – обжалваното решение на Районен съд – град В. Т. е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излагат подробни съображения относно неоснователността на възраженията, изложени както във въззивните жалби. Претендират да им бъдат присъдени направените от тях разноски за въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивните жалби на М. Г. В. и на Г. М. П. са подадени в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите се явяват неоснователни. Страните не спорят, а от представените по делото удостоверения за наследници се установява, че са наследници по закон на общия им наследодател Д. Т.А., починал на 11.03.1972 година. След смъртта си последният е оставил за свои наследници по закон съпругата си М.И.А, починала на 27.02.1985 година, дъщеря си Г.Д.Ц, починала на 26.12.2008 година, сина си Й.Д.Т, починал на 25.07.1995 година. Наследници на Г.Д.Ц се явяват децата й Д. А. Д. и Р. А. Н.. Наследник на Й.Д.Т е дъщеря му М.Й.В, която е починала на 04.09.2001 година и е оставила за свои наследници по закон съпруга си М. Г. В. и дъщеря си Г. М. П.. С решение от 11.10.2002 година по гр.д. № 2030/2001 година на Районен съд – град В. Т. е отхвърлен предявеният по реда на 14, ал. 4 ЗСПЗЗ иск от Г.Д.Ц против М. Г. В. и Г. М. П. за признаване за установено, че внесените в ТКЗС село К. от Й.Д.Т подробно описани недвижими имоти са били собственост към този момент на общия им наследодател Д. Т.А. С решение от 25.05.2005 година по В.гр.д. № 51/2003 година на Окръжен съд – град В. Т. е оставено в сила решение от 11.10.2002 година по гр.д. № 2030/2001 година на ВТРС. С решение № 1295 от 27.11.2006 година на ВКС по гр.д. № 2142/2005 година е отменено решение от 25.05.2005 година по В.гр.д. № 51/2003 година на ВТОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С решение от 08.05.2007 година на Окръжен съд – град В. Т. по гр.д. № 1427/2006 година е отменено решение от 11.10.2002 година по гр.д. № 2030/2001 година на ВТРС в частта, с която е отхвърлен като недоказан предявеният от Г.Д.Ц против М. Г. В. и Г. М. П. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за приемане за установено, че вне±ените в ТКЗС село К. от Й.Д.Т, бивш жител на село К., починал на 25.07.1995 година земеделски имоти, подробно описани в точки от 1 до 15 са били собственост към момента на внасянето им кооперативното стопанство на общия наследодател на страните Д. Т.А, бивш жител на село К., починал на 11.03.1972 година, вместо което е признато за установено по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на М. Г. В. и Г. М. П., че внесените в ТКЗС село К. от Й.Д.Т, бивш жител на село К., починал на 25.07.1995 година земеделски имоти, както следва: 1. Нива от 2.0 дка, трета категория местност „М.”, граници: А. К., Т. Т. А., Б.Д. Б.; 2. Нива от 3.0 дка, трета категория, местност „Н. – Р.”, граници Т.Т., Н.Анг. Д.в, Г. Ив. К.; 3. Ливада от 3.0 дка, трета категория, местност „Л.”, граници: Т. Т.в, А. К., К.М.; 4. Лозе от 1.3 дка, непосочена категория, местността „П.”, граници: .Т., И.Д., И.Б.; 5. Нива от 2.2 дка, първа категория, местност "П", граници: Т. Т., Т.А. А., И.С. П.; 6. Нива от 1.4 дка, първа категория, местност "П", граници: М. Т., Г. П., Т. Т.; 7. Нива от 3.6 дка, първа категория, местност "П", граници: Т. Т., В. П.в, път; 8. Нива от 3.0 дка, първа категория, местност "П", граници: С. П., Й.П., път; 9. Нива от 4.0 дка първа категория, местност "П", граници: Т.Т., Т.Д. Н., С. Евт. Н.; 10. Нива от 5.0 дка, трета категория, местност „Д. баира”, граници: М.Ив. М., В. Г. С., П. Г.; 11. Нива от 7.4 дка, трета категория, местност „Д.”, граници: В. Г., Т.Т., път; 12. Нива от 2.3 дка, трета категория, местност „Ч.”, граници: К. Анг. Д., Т.Т., И.М.; 13. Нива от 1.3 дка, втора категория, местност „Ч.”, граници: К.Анг. Д., Т.Т., Г. Г. С.; 14. Нива от 5.5 дка, втора категория, местност „Ч.”, граници: П.М., Т.Т., Д.И.Я.; 15. Нива от 5.0 дка, втора категория, местност „Ч.”, граници: Т.Г. К., И.К. Б., И.Б.в, са били собственост към момента на внасянето им в кооперативното стопанство на общия наследодател на страните Д. Т.А, бивш жител на село К., починал на 11.03.1972 година. С решението е отменен на основание чл. 431, ал. 2, изр. последно ГПК нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, № 103, том ХІІІ, дело №4481/1995г., съставен на 05.12.1995г. от нотариуса при Великотърновския районен съд, издаден на основание влязло в сила решение на поземлената комисия в град П. Т. № 007 от 21.03.1994г. по чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 27 ППЗСПЗЗ, с който М.Й.В е призната за собственик по наследство от Й.Д.Т от село К. на описаните недвижими имоти, находящи се в землището на село К.. Със същия съдебен акт е оставено в сила решение от 11.10.2002 година на ВТРС по гр.д. № 2030/2001 година в останалата му част. С решение № 1309 от 17.11.2008 година на ВКС по гр.д. № 4024 от 2007 година е оставено в сила решение от 08.05.2007 година на Окръжен съд – град В. Т. по гр.д. № 1427/2006 година и последното е влязло в сила. От решение № 007 от 08.10.2009 година на ОСЗ – град П. Т. по преписка № 12351 /л. 6 от първоинстанционното дело/ е видно, че на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. Т.А, бивш жител на село К., община П. Т., съгласно плана за земеразделяне в землището на село К., както следва: нива от 5.886 дка, трета категория, местност "Д", имот № 013030, по плана за земеразделяне; нива от 8.998 дка, трета категория, местност "П", имот № 019006, по плана за земеразделяне; нива от 15.611 дка, пета категория, местност „Г.”, имот № 033010, по плана за земеразделяне и нива от 19.507 дка, трета категория, местност „Г.”, имот № 069044, по плана за земеразделяне. По делото са представени и скици на процесните имоти, издадени от ОСЗ – град П. Т., както и удостоверение за данъчна оценка на същите, издадена от Община П. Т. /л. 7-10 и 14 от първоинстанционното дело/. С решение № 219 от 02.03.2012 година на Районен съд – град В. Т. по гр.д. № 3249/2011 година е обявено за нищожно решение № 007 от 08.10.2009 година на ОСЗ – град П. Т., постановено по преписка № 12351 от 08.10.2009 година. С решение № 178 от 04.06.2012 година на Административен съд – град В. Т. по КНАХД № 10164/2012 година е оставено в сила решение № 219 от 02.03.2012 година на ВТРС по гр.д. № 3249/2011 година. С решение № 007 от 03.08.2012 година на ОСЗ – град П. Т. /л. 86 от В.гр.д. № 847/2011 година на ВТОС/ на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ и протокол от 08.07.1994 година за определяне категориите на земеделските земи по преписка № 12351 от 08.10.2009 година е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. Т.А, бивш жител на село К., община П. Т., съгласно плана за земеразделяне в землището на село К., както следва: нива от 5.886 дка, трета категория, местност "Д", имот № 013030, по плана за земеразделяне; нива от 8.998 дка, трета катеÒория, местност "П", имот № 019006, по плана за земеразделяне; нива от 15.611 дка, пета категория, местност „Г.”, имот № 033010, по плана за земеразделяне и нива от 19.507 дка, трета категория, местност „Г.”, имот № 069044, по плана за земеразделяне. От служебна бележка, изх. № СБ – 03 – 266/31.05.2013 година на Общинска служба „Земеделие” – град П. Т. /л. 13 от настоящото производство/ се установява, че решение № 007/03.08.2012 година за землището на село К., ЕКАТЕ 41246, Община П. Т. по преписка № 12351/08.10.2009 година на ОСЗ – град П. Т. е постановено и влязло в сила. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи: В производството по делба следва да участват всички наследници на общия наследодател, за чието имущество е предявен искът за делба. Видно от представените по делото удостоверения за наследници и предвид разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, страните по делото са наследници по закон на Д. Т.А и притежават по ¼ идеална част от правата, оставени им по наследство от общия им наследодател. С решение от 08.05.2007 година на Окръжен съд – град В. Т. по гр.д. № 1427/2006 година е прието за установено по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на М. Г. В. и Г. М. П., че внесените в ТКЗС село К. от Й.Д.Т, бивш жител на село К., починал на 25.07.1995 година земеделски имоти, подробно описани по-горе са били собственост към момента на внасянето им в кооперативното стопанство на общия наследодател на страните Д. Т.А, бивш жител на село К., починал на 11.03.1972 година. Съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички други съдилища, учреждения и общини в Република България. Предвид изложеното неоснователно се явява възражението на жалбоподателите в настоящото производство, че първоинстанционният съд не се е съобразил с решение от 11.10.2002 година на ВТРС по гр.д. № 2030/2001 година, доколкото с решението по В.гр.д. № 1427/2006 година на ВТОС, същото е частично отменено. Както първоинстанционният съд, така и Общинска служба „Земеделие” – град П. Т. са зачели значението на решението, което се ползва със сила на пресъдено нещо, че внесените в ТКЗС село К. от Й.Д.Т земеделски имоти, подробно описани в решението са били собственост към момента на внасянето им в кооперативното стопанство на общия наследодател на страните по делото Д. Т.А. Въз основа на решението по гр.д. № 1427/2006 година на ВТОС и на решение № 219 от 02.03.2012 година на ВТРС по гр.д. № 3249/2011 година, с което е обявено за нищожно решение № 007 от 08.10.2009 година на ОСЗ – град П. Т., постановено по преписка № 12351 от 08.10.2009 година е издадено приложеното в производството решение № 007 от 03.08.2012 година на ОСЗ – град П. Т. /л. 86 от В.гр.д. № 847/2011 година на ВТОС/. С последното на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ и протокол от 08.07.1994 година за определяне категориите на земеделските земи по преписка № 12351 от 08.10.2009 година е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. Т.А, бивш жител на село К., община П. Т., съгласно плана за земеразделяне в землището на село К., както следва: нива от 5.886 дка, трета категория, местност "Д", имот № 013030, по плана за земеразделяне; нива от 8.998 дка, трета категория, местност "П", имот № 019006, по плана за земеразделяне; нива от 15.611 дка, пета категория, местност „Г.”, имот № 033010, по плана за земеразделяне и нива от 19.507 дка, трета категория, местност „Г.”, имот № 069044, по плана за земеразделяне. Видно от служебна бележка, изх. № СБ – 03 – 266/31.05.2013 година на Общинска служба „Земеделие” – град П. Т., последното е влязло в сила. В случая по делото следва да се има предвид, че спорът за материалното право е решен с влязлото в сила решение по гр.д. № 1427/2006 година на ВТОС. Въз основа на това решение е издадено и представеното и влязло в сила решение на ОСЗ – град П. Т.. Видно от мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС „с включването на частните земеделски имоти в селскостопанските организации и премахване на реалните им граници е прекратено качеството на обекта на собствеността да е конкретно обособена вещ. Липсата на такъв обект е лишила от съдържание правото на собственост, тъй като то може да съществува само върху индивидуално определен имот. Индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенÞята на общинските поземлени комисии. Те са необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданско-правно действие. С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то има конститутивно действие. Това се отнася и за двата вида решения на общинските поземлени комисии за определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Действието на решението на комисията е еднакво независимо от различието в способа за определяне на реалните граници - чрез възстановяване на старите граници или определяне на нови граници с план за земеразделяне”. Ето защо и предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че с влязлото в сила решение на ОСЗ – град П. Т. се установява съсобствеността на посочените в него недвижими имоти на страните по делото. Предвид изложеното неоснователно се явява възражението на жалбоподателите в настоящото производство за липса на идентичност на имотите, посочени в решението по гр.д. № 1427/2006 година на ВТОС и тези в решение № 007 от 03.08.2012 година на ОСЗ – град П. Т.. С решението е възстановено правото на собственост върху земеделските земи в нови реални граници с план за земеразделяне, съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. Неоснователно се явява и възражението на ответниците по делото, сега въззивници, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради липса на нови удостоверение за данъчна оценка и скици за имотите, издадени въз основа на новото представено по делото решение № 007 от 03.08.2012 година на ОСЗ – град П. Т.. Видно от последно и от приложените към исковата молба удостоверение за данъчна оценка и скици, се касае за едни и същи недвижими имоти, индивидуализирани по местонахождение и местност, номер на имотите, площ на същите, както и по граници и съседи. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивните жалби на М. Г. В. и на Г. М. П. са неоснователни и недоказани. Постановеното от Районен съд – град В. Т. решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Д. А. Д. и Р. А. Н. следва бъдат присъдени направените от тях във въззивното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 607 от 15.06.2011 година на Районен съд – град В. Т. по гр. д. № 5323/2010 година. ОСЪЖДА М. Г. В. от град В. Т., ул. „Н.” № 24, с ЕГН * и Г. М. П. от град С., ул. „Ген. П.” № 14, . 1, с ЕГН * да заплатят на Д. А. Д. от село К., община П. Т., ЕГН * и Р. А. Н. от село К., община П. Т., ЕГН * сумата в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, представляваща направените от тях във въззивното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |