№ 18309
гр. София, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110113783 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал. 1
ГПК, вр.чл.99, ал.1, чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. Д. Д. за заплащане на сумите, както следва: сумата
от 1 808,32 лв., представляваща вноски с настъпил падеж в периода от 21.03.2019г. до
21.08.2021г. по договор за потребителски кредит № 2153999 от 19.02.2016г., сключен
между ответника, в качеството му на поръчител по договора и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от
19.05.2021г., ведно със законна лихва от депозиране на заявлението – 07.09.2021г. до
окончателното плащане, сумата от 1 298,63 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 21.03.2019г. до 21.08.2021г., както и сумата от 379,25 лв., представляваща
лихва за забава за период от 21.03.2019г. до 06.09.2021г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №52127/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав. След
постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД твърди, че на 19.02.2016г. е бил сключен Договор за
потребителски кредит № 2153999, по силата на който „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД отпуснал на А. И. М. кредит в размер от 51 000 лв., която сума е
била усвоена изцяло от кредитополучателя. Задължението е било платимо на 120
месечни вноски и краен срок на погасяване – 21.02.2026г. Поддържа, че ответникът С.
Д. Д. се е задължил в качеството му на поръчител да отговаря солидарно с
кредитополучателя за задълженията по договора. Излага доводи, че след усвояване на
кредита кредитополучателят и поръчителят са погасили част от месечните вноски, след
което са преустановили плащанията. Твърди, че с договор за цесия от 19.05.2021г.
всички вземания по договора му били прехвърлени от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, за което ответникът бил уведомен. Поддържа, че към настоящия
1
момент процесните задължения не са погасения, поради което моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
Ответникът С. Д. Д. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове. Излага доводи, че не е спазен 6-месечният срок
по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, като счита, че същият следва да тече за всяка вноска по кредита.
Твърди, че въпреки уговореното в договора, банката не се е съобразила с разписаната
формула за изчисления на лихвения процент и не е намалила лихвения процент
въпреки спада на 3М Софибор. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.99, ал.1,чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД:
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски
кредит с твърдяното съдържание, в т.ч. възнаградителна лихва, получаване на
паричната сума от кредитополучателя; настъпване на падежа на задължението за
връщане на сумата на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, както и че вземането
е прехвърлено с валиден договор за цесия на ищеца.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
положителния факт на погасяване на дълга.
От приетите по делото писмени доказателства – договор за потребителски паричен
кредит № 2153999 от 19.02.2016 г., ведно с погасителен план към него, Общи условия
за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД (УКФ), се установява, че между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД в качеството на кредитор, А. И. М. – потребител, и С. Д. Д. като
поръчител е постигнато съгласие за сключване на договор за потребителски паричен
кредит при Общи условия. По силата на последния ищецът се задължава да отпусне на
потребителя кредит в размер на сумата от 51 000 лв., платим на 120 равни месечни
погасителни вноски, всяка от които 639,72 лв., с падежна дата 21-во число от месеца,
при ГПР 9,50 % и лихвен процент от 7,99 %, с краен срок на издължаване 21.02.2026 г.
От констатациите на вещото лице по допуснатата по делото ССчЕ, неоспорена от
страните, чието заключение, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира като
обективно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че сумата е реално получена
от потребителя А. И. М..
Съгласно чл. 13 от общите условия, представляващи неразделна част от договора, с
подписването му поръчителят е поел задължение към УКФ да бъде солидарно
отговорен за изпълнението на всички настоящи и бъдещи, условни и безусловни
задължения на потребителя, които възникват по силата на тези общи условия.
Поръчителят е декларирал, че е запознат с общите условия и поема задължение, в
качеството си на поръчител, да осигури пълно и точно изпълнение на всички
задължения на потребителя по тези общи условия.
Ищецът се легитимира като кредитор по договора за потребителски паричен
кредит № 2153999 от 19.02.2016г. въз основа на извършенa цесия от първоначалния
кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в негова полза. От представените
по делото писмени доказателства се установява, че на 19.05.2021г. между кредитора и
ищеца в настоящото производство е сключен индивидуален договор за продажба и
2
прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който кредиторът (цедент) се е
задължил да прехвърли и продаде определено портфолио от необслужвани от
длъжниците вземания за период от над 180 дни просрочие, произтичащи от договори
за потребителски кредити, сключени от него с физически лица, посочени в
Приложение №1, което е неразделна част от договора за цесия. В чл. 2.3. от договора е
определено, че същият влиза в сила на датата на неговото подписване – 19.05.2021г.,
който е и конкретният момент на прехвърляне на вземанията съгласно чл. 3.1. В този
смисъл, с подписване на договора за цесия от 19.05.2021г., кредиторът е прехвърлил на
ищеца вземанията си, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит,
възлизащи към горепосочената дата на сумата от общо 37 924,18 лв., формирана като
сбор от непогасена главница в размер на 34785,44 лв. и 3 138,74 лв. – непогасена
възнаградителна лихва. Цесията е изрично потвърдена от цедента, като в тази насока
по делото е представено и изрично пълномощно от изпълнителния директор на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, което обаче не съдържа данни на
упълномощеното лице, в чиято полза е учредена представителна власт за извършване
на последващи действия по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Независимо от това, съгласно
чл. 3.2. от договора цесионерът се смята за изрично упълномощен за уведомяване на
длъжниците, чиито вземания се прехвърлят – същият се е задължил сам да извърши
уведомяването от името и за сметка на цедента, като предвид липсата на изискване за
особена форма на упълномощаването, съдът намира същото за валидно извършено.
По делото е представено уведомително писмо изх. № 4213/14.07.2021г., адресирано
до С. Д. и получено от Ева С.ова Д.а на 15.07.2021г., с което ищецът уведомява
поръчителя за извършената цесия. Доколкото последният не възразява срещу
валидността на договора, съдът намира, че същият е надлежно уведомен за
прехвърлянето на вземанията. Дори да се приеме, че връчването на 15.07.2021г. на
процесното уведомление е нередовно, това не може да промени извода за надлежно
уведомяване на ответника за цесията, доколкото към исковата молба е приложен
договорът за цесия, обективиращ упълномощаване в полза на цесионера, както и
уведомлението по чл.99, ал. 3 ЗЗД, връчени на ответника по реда на чл. 131 ГПК. Ето
защо, като съобрази последното като факт, настъпил след началото на производството,
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът счита, че длъжникът е уведомен за настъпилото
частно правоприемство – в този смисъл Решение №3 от 16.04.2014г. по т.д.
№1711/2013г. на ВКС, I Т.О.
С уведомително писмо изх. № 4214/14.07.2021 г., получено от същото лице Ева
С.ова Д.а, на посочената дата 15.07.2021г., ищецът информира С. Д. и за
обстоятелството, че са налице непогасени задължения по договор за паричен заем №
2153999 от 19.02.2016 г. Предоставен му е 15-дневен срок за доброволно изпълнение,
без посочване на размера на задължението, но с отправено изявление, че същото е
изцяло и незабавно дължимо / предсрочно изискуемо. Ответникът оспорва да е
получил конкретно това уведомление, което включително и в съдържанието на
доставената пратка е описано като уведомление за предсрочна изискуемост, като в тази
връзка твърди, че не е уведомяван за настъпила изискуемост на целия договор.
Съгласно задължителната съдебна практика по т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично с уговорения в
договора състав на неплащане на вноски по същия, а за да настъпи промяна в
отношенията по договора за кредит е необходимо правоимащата страна кредитор по
същия да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
изявлението следва да е достигнало/получено от длъжника (кредитополучател). По
3
делото няма данни приложеното уведомление изх. № 4212/14.07.2011 г., адресирано до
А. М., с идентично съдържание относно обявяване на предсрочната изискуемост на
договора, да му е връчено, доколкото пратката е върната на изпращача като
непотърсена /л. 28-29/. В този смисъл, предвид акцесорния характер на отговорността
на поръчителя, от последния не може да се иска изпълнение преди главният дълг да
стане изискуем.
Отделно, въпреки описаното съдържание на уведомленията, съобразявайки липсата
на възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането и задълженото лице
волеизявление на кредитора /Решение № 6/04.04.2019 г. по т.д. № 917/2018 г. на ВКС, I
т.о./, както и последващите му изявления, обективирани в писмено становище от
16.10.2023 г., съдът намира, че не е налице обявена предсрочна изискуемост на
договора за кредит, нито ищецът се позовава на настъпила такава – нито в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, нито в депозираната по делото
искова молба са налице изложени твърдения в този смисъл.
Относно заявеното възражение за изтекъл преклузивен срок за ангажиране
отговорността на поръчителя от кредитора, съдът, съобразявайки разясненията към
Тълкувателно решение № 5/21.01.2022 г., постановено по т.д. № 5/2019 г. на ОСГТК на
ВКС, и представените по-горе доводи, приема, че шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1
ЗЗД не е започнал да тече предвид липсата на настъпила изискуемост на целия дълг, в
това число и на обявена предсрочна изискуемост на договора за кредит, поради което
се явява неоснователно.
Съгласно заключението на приетата по делото ССчЕ, за погасяване на
задълженията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, са
извършени плащания на суми в общ размер на 31 057,41 лв., отразени от вещото лице в
табличен вид, от които 16 214,56 лв. са отнесени към главницата, 3 735,06 лв. – към
задължението за лихви /13 866,85 лв. възнаградителни лихви, 58,68 лв. лихви за
просрочие, 12,68 лв. разсрочена лихва за гратис и 24,80 лв. – разсрочена падежирала
лихва/, и 879,84 лв. – към застрахователната премия. Според заключението на ССчЕ
неизплатената главница по договора за кредит за процесния период от 21.03.2019 г. до
21.08.2021 г. е в размер на 11 784,28 лв., съответно дължимата договорна лихва за
същия период възлиза на 6 544,16 лв.
По повод възраженията на ответника срещу начина на изчисление на лихвения
процент по договора с твърдения, че същият не е съобразен с изменението на индекса
3М Софибор, вещото лице с оглед поставените му задачи е представило подробно
движение на пазарния индекс за периода от 22.02.2016г. до 01.07.2018г., съобразявайки
момента на сключване на процесния договор и спиране на изчисляването и
публикуването на Софибор от БНБ към посочената крайна дата. Отразено е
обстоятелството, че след този момент кредиторът е започнал да прилага осреднен
депозитен индекс – ОДИ, в чиято стойност експертът не констатира извършвани
промени за периода на прилагането му, тоест годишният лихвен процент по кредита от
01.07.2018 г. се е запазил до 03.09.2021 г. /датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/. В резултат на извършеното
изследване се установява, че за периода от датата на усвояване на кредита до
31.03.2017 г. договорните условия по процесния договор са спазвани стриктно и така,
както са разписани между страните, като на задължените лица не са начислявани и
събирани лихви за просрочие или други санкции, кредитът се е обслужвал редовно,
съответно в този период няма надплатени и/или надвнесени суми. По отношение на
останалия срок на договора, експертът представя коригиран погасителен план от
4
01.04.2017 г. до 21.02.2026 г., както и отделен такъв за процесния период от 21.03.2019
г. до 21.08.2021 г. Видно от плана, касаещ процесния период /л.120-121/, размерът на
главницата, при съобразяване на актуалните стойности на 3М Софибор, е 11 808,85 лв.
Дори от тази сума да бъдат приспаднати извършените плащания, съотнесени към
падежиралите главници за същия период, на стойност 4 075,52 лв., каквито са
възраженията на ответника, размерът на дължимата, но незаплатена главница възлиза
на стойност 7733,33 лв., която сума надвишава значително исковата претенция. В
този смисъл вещото лице установява, че независимо от коригирания с реалните
стойности погасителен план е невъзможно да се констатира каквото и да е надплащане
на дължими суми по договора, като единствено размерът на просрочената сума се
намалява в синхрон с намаления годишен лихвен процент по кредита. Затова с оглед
диспозитивното начало искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен до пълния
предявен размер от 1 808,32 лв. – дължима главница за вноски с настъпил падеж за
периода от 21.03.2019г. до 21.08.2021г.
Изложените мотиви са относими и към размера на претендираните
възнаградителни лихви, които вещото лице изчислява за процесния период от
21.03.2019 г. до 21.08.2021 г. по коригирания план на стойност 6 385,39 лв. След
приспадане на заплатените суми на това основание в размер на сумата от 3 968,42 лв.,
дължимите договорни лихви възлизат на 2 416,97 лв., което с оглед диспозитивното
начало обуславя уважаването на предявения иск до пълния заявен размер от 1 298,63
лв.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера
на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
Съдът достигна до фактически и правен извод за наличието на главен дълг.
Същевременно съдът достигна до извод, че кредитът не е обявен за предсрочно
изискуем, поради което и искът има за предмет само лихвата върху непогасените
вноски за главница, чиито падеж е настъпил редовно преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, съответно дължимата мораторна лихва следва да се изчисли от датата на
всяка вноска до крайната дата, до която се претендира мораторна лихва. От
изготвената ССчЕ се установява, че вноските за целия процесен период са редовно
падежирали преди заявлението, като дължимата мораторна лихва върху съответните
главници, изчислена от датата на забавата по всяка вноска /съобразно уговорената
падежна дата на 21-во число от месеца/ до 03.09.2021 г. /с оглед поставената от ищеца
задача/, изключвайки периода от 13.03.2020г. до 15.07.2020г. съгласно чл. 6 ЗМДВИП,
е в общ размер на 1255,48 лв. Констатирано е, че са погасени лихви за просрочие върху
падежирала и неплатена главница за този период на стойност 164,75 лв. Отчитайки
постъпилите плащания и обстоятелството, че изчисленията на вещото лице са
извършени при краен период на забавата 03.09.2021г., който не съвпада с действително
претендирания от ищеца такъв съгласно петитума на исковата молба – 06.09.2021г., с
оглед значително надвишаващия исковата претенция установен размер на лихвите за
забава, при условията на чл. 162 ГПК, съдът намира, че искът се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен до пълния претендиран размер от 379,25 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Дължимите разноски, направени в производството по чл.410 ГПК са в размер
5
на 249,72 лв., представляващи заплатена държавна такса в размер на 69,72 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. За исковото производство ответникът
следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 586,36 лв.,
представляващи заплатена държавна такса и възнаграждение на вещо лице по ССчЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал.1
ЗЗД, че С. Д. Д., ЕГН **********, дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
сумите, както следва:
– на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 808,32 лв., представляваща вноски с
настъпил падеж в периода от 21.03.2019г. до 21.08.2021г. по договор за потребителски
кредит № 2153999 от 19.02.2016г., сключен между С. Д. Д., в качеството му на
поръчител по договора и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по
който са прехвърлени на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* с договор за цесия от
19.05.2021г., ведно със законна лихва от 07.09.2021г. до окончателното плащане;
– на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД сумата от 1 298,63 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 21.03.2019г. до 21.08.2021г.;
– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 379,25 лв. – лихва за забава за периода от
22.03.2019г. до 06.09.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №52127/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на
„Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 249,72 лв., представляваща разноски
в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52127/2021г. по описа на
СРС, 77-ми състав, както и сумата от 586,36 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6