МОТИВИ
към ПРИСЪДА по НЧХД № 292/2020г.
по описа на ПпРС
Производството е
образувано по частна тъжба от Е.С.Е. *** против К.К.Ф.
*** за
извършено престъпление и посочена
от него квалификация по чл.130, ал.2 от НК. Тъжителят твърди, че на 10.09.2020г.,
около 20.00ч. в с.С., общ.П., на ул.“****“,
пред дома на М. А., Ф. нанесъл на Е.
лека телесна повреда, изразяваща се в световъртеж, болки в областта на лицето и
горната част на тялото, затруднено движение на лявата ръка в областта на рамото.
Ведно
с тъжбата пострадалият от престъплението Е.С.Е. *** предявява и граждански иск
за претърпени неимуществени вреди против подсъдимия в размер на 1500.00 лв.,
ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане.
До започване на съдебното следствие, на
основание чл. 84 и сл.
от НПК предявеният граждански иск беше приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес, като частният тъжител бе конституиран и като
граждански ищец.
Частният
тъжител се явява в с.з. и чрез повереника си адв.Д.Д. от ТАК поддържа изцяло
обвинението като безспорно доказано, пледира за справедливо наказание и пълно
уважаване на гражданския иск, претендират се и направените по делото разноски.
Подсъдимия не
се признава за виновен и отричат да е извършил деянието описаното в тъжбата,
като дава подробни обяснения по обвинението. Твърди, че той е бил нападнат от
подсъдимия. Упълномощеният защитник на подсъдимия-адв.М.И.
от САК развива доводи, че дори и да се приеме, че подсъдимия е нанесъл удари на тъжителя, то това деяние е
извършено в условията на чл.12 от НК-неизбежна отбрана, поради което не е
обществено опасно. Защитникът развива още доводи, че в случая са налице
условията и на реторсия – чл.130, ал.3 от НК, тъй
като взаимно са разменени удари. По отношение на гр.иск, защитника моли съда да
го отхвърли изцяло като неоснователен.
След като
изслуша обясненията на подсъдимият и
свидетелските показания, след като обсъди и прие приложените писмени
доказателства по делото, съдът установи следното от фактическа страна:
Тъжителят Е.С.Е. ***, заедно със
съпругата си-св.Е., която е кмет на
населеното място.
Подсъдимият К.К.Ф. също заедно със семейството си живее в с.С., общ.П.,
където развива и бизнес.
От известно време между семействата на
тъжителя и подсъдимия има проблеми и напрежение, по повод подадени жалби и
сигнали от Е. против бизнеса на Ф..
На
10.09.2020г., около 20.00ч. тъжителя отишъл с колелото си до дома на св.М..
Докато двамата си говорели пред дома на св.М., покрай тях минал подс.Ф. с колата си.
С него пътувал и св.А.. След като
ги подминал, на около 15-20м. спрял
колата и се върнал обратно към двамата. Тогава подсъдимия слязъл от
автомобила, приближил двамата и попитал
св.М.„Този какво те лъже?“. Чувайки
това Е. веднага отвърнал, и помежду им възникнал скандал, който скандал
прераснал във физическа саморазправа, и двамата се сбили. По данни на
свидетелите очевидци на случилото се –св.М.и св.А. двамата започнали да се бият
един друг, имало размяна на удари и от двамата, като дори бил
ударен и св.М.. След като ги разтървали, Ф., заедно със св.А. се качил в
автомобила си и се прибрал. Същото
направил и тъжителя Е..
По данни на св. Ф. , когато се прибрал
подсъдимия бил посинен, имал червенини по лицето, и устната му била сцепена.
Тениската му също била разкъсана и бил с различни чехли.
По данни на
св.Е., съпруга й също се прибрал от случилото се одърпан, зачервен и кървясал. Веднага след като се прибрал, Е. се обадил на
телефон 112, като още същия ден, на място пристигнали полицейски
служители. Е. написал жалба срещу Ф.,
били снети обяснения от подсъдимия, св.А. и св.М., като още на 10.09.2020г.
и на двамата били съставени протоколи за
предупреждение, на осн. чл.65 от ЗМВР.
На следващия ден Е. посетил съдебен лекар в гр.Т., който след преглед установил, че същия по лицето в областта на лявата скула и
под нея има оток с мораво червен цвят, с диаметър около 6-8 см. Затруднено било
движението на лявата му ръка, в областта на раменната става, имал и спонтанни палпаторни болки в лявата гръдна половина.
В приложеното
съдебно медицинско удостоверение №217/11.09.2020г. е описано, че тези
увреждания добре отговарят да са
получени по начин и време, както съобщава освидетелствания.
По повод депозираната жалба от Е.,*** бил
заведен ЗМ №343/2020г., като преписката
приключила с Постановление за отказ да се образува ДП от 15.10.2020г. на РП-Т.,
ТО-П., с мотиви, че не са налице
достатъчно данни за престъпление от общ характер, а са налице такива, които се преследват по
частна тъжба от пострадалия.
След като
получил отказа от РП П., тъжителят подал
тъжба до РС П., по което било образувано настоящото дело от частен характер.
По делото бе допусната съдебно медицинска
експертиза. По отношение на телесните увреждания на Е., в.л. дава заключение,
че същия е получил оток и кръвонасядане в областта на лявата скула и под нея с диаметър около 6-8 см, затруднени
движения в областта на лявата раменната става, болка в лявата гръдна
половина. Така установените увреждания са в резултат от действието на твърди,
тъпи предмети и добре отговарят да са получени от нанесени удари с юмруци по
лицето и с ритници по тялото. Вещото лице дава заключение, че на пострадалия е
причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота, като пълно
възстановяване може да се очаква след 20-25 дни.
По отношение на телесните увреждания на
подсъдимия, в.л. дава заключение, че при сбиването Ф. е получил кръвонасядания по лицето, и разкъсно-контузна
рана (сцепване на устната) Така установените увреждания са в резултат от
действието на твърди, тъпи предмети и добре отговарят и могат да бъдат получени
от нанесени удари с ръце-юмруци. И на
подсъдимия, според в.л. е причинено временно разстройство на здравето
неопасно за живота, като пълно възстановяване може да се очаква след 25 дни.
Така възприетата от съда фактическа
обстановка се доказа от показанията на всички разпитани по делото свидетели, от
представените съдебно-медицинско удостоверение и експертиза, от приложената в цялост преписка от РП-Т., ТО-П..
Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, тъй като те са непротиворечиви като цяло – по отношение на основните факти, възпроизведени в тях, взаимно се допълват, логически издържани са.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, които освен основно средство за
защита са и начин за събиране на доказателства по делото. Същите обективно
съответстват на установените чрез другите доказателствени
средства факти по делото.
При преценка на целия доказателствен
материал съдът намира за доказано по
несъмнен начин и обстоятелството, че при спречкването между двамата, с юмруци и
ритници, подс. Ф. ударил тъжителя по лицето, лявата ръка и в гърдите. Тези обстоятелства
се установяват от показанията на свидетелите-М., М., А. и Е., които са взаимноподкрепящи се и изцяло кореспондират помежду си.
Изводът, че подсъдимият е ударил с юмрук по лицето и ритници по тялото тъжителя се обосновава и от данните, съдържащи
се в приложеното към делото съдебно – медицинско удостоверение и извършената
съдебно-медицинска експертиза. Съдебният лекар е удостоверил, че констатираното увреждане (оток,
кръвонасядане и болки в областта на лявата раменна
става и лявата гръдна половина) добре отговаря да е получено по начин и време,
както е съобщил пострадалият, а той е съобщил, че на 10.09.2020г. около 20,00ч.
е била ударен с юмруци по лицето и
ритници по тялото. Според вещото лице
описаното увреждане е причинило на тъжителя временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Следователно от
обективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението, визирано в
чл. 130, ал. 1 от НК. От субективна страна деянието е
извършено под форма на вина "пряк умисъл". Подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на неговите общественоопасни последици –
накърняване телесната неприкосновеност на тъжителя и е целял именно този
престъпен резултат. Следователно от обективна и субективна страна подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, за което съдът го призна за виновен.
С оглед характера и особеностите на производството, съдът
счита, че квалификацията на деянието от частния тъжител не обвързва съда и
именно той е компетентен да определи под кой състав от НК попада описанието на
твърдяното да е извършено деяние. При анализ на доказателствения
материал съдът стигна до извод, че извършеното от подсъдимия деяние съставлява
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, и
именно за това престъпление го
призна за виновен. Установените факти по делото отговарят на тези посочени в
тъжбата, която определя предмета на обвинението, и съда намира, че по тези
факти и обстоятелства подсъдимия е имал
не само възможност, но и е осъществил
правото си на защита.
Същевременно съдът прие за безспорно доказан и факта, че
тъжителя веднага е нанесъл удари на
подсъдимия - юмруци по главата. Този
факт се установява от показанията на св. А. и св.Ф. и св.М., който посочи
"След като К. го удари, тъжителя беше подпрян на колелото си. След това
двамата започнаха да се бият един друг“. В този смисъл са и показанията на св. А.:
" Е. удари К. и К. започна да се защитава. След това започнаха едни удари,
едни крака, едни чехли и едни ръце“. Нанасянето на удара от Е. се потвърждава и от обясненията на подс.Ф., които са също доказателствено
средство в процеса и които кореспондират с посочените свидетелски показания.
Кореспондират и с показанията на св.Ф., която непосредствено е видяла съпруга
си, след сбиването и заяви, че когато се
прибрал същия бил посинен, почервенен и със сцепена устна. От посочените гласни
доказателства се установява, че в резултат на ударите
на подсъдимия също телесно увреждане. Според заключението на
в.л. при сбиването Ф. е получил кръвонасядания
по лицето, и разкъсно-контузна рана (сцепване на устната), което е
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
При тези данни, съдът прие, че след като подс. Ф. е причинил на тъжителя Е. лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК, последният отвърнал веднага на подс.Ф.
със също такава телесна повреда, причинявайки му временно разстройство
на здравето неопасно за живота. От субективна страна
тъжителят е направил това също с пряк умисъл. Предвид това, съдът счете, че са
налице предпоставките на чл. 130,
ал. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК и след като призна подсъдимия за
виновен по посочения по –горе текст от НК, освободи както него, така и тъжителя
от наказание.
По отношение на защитната
теза, че подс.Ф.
е действал при условията на неизбежна отбрана, съдът намира същата за неоснователна.
Институтът на неизбежната отбрана предпоставя
непосредствено и противоправно нападение, изразяващо
се в активни действия или бездействие на пострадалото лице, насочени към
увреждане на юридически защитени интереси, и изисква то да е започнало и продължаващо
във времето. В случая обаче съдът приема, че подс.Ф. не е бил застрашен, или неговите близки. Напротив установи се по делото, че той е
предизвикал конфликта помежду им, като първоначално движейки се с автомобила си
подминал тъжителя, след което се върнал обратно при него и св.М., и започнал да
се разправя, както със свидетеля, така и с тъжителя. Вследствие на тази
разправия се е стигнало и до сбиването помежду им. Няма категорични
доказателства за това кой първи е започнал боя, но според настоящия състав на
съда това няма кой знае какво значение.
Тъй като освобождаването от наказание не
освобождава деликвента от гражданска отговорност за
вредите от непозволеното увреждане, съдът уважи предявения граждански иск. При
определяне размера на обезщетението, следващо се на тъжителя за претърпените
неимуществени вреди - резултат от виновното и противоправно
поведение на подс.Ф., съдът взе предвид следните
обстоятелства: Отчете характера и степента на причиненото му телесно увреждане,
времето, което е било необходимо за възстановяването му. Взе предвид и
преживяното неудобство от случилото се, доколкото инцидентът е станал достояние
и на други лица. Преценявайки всички тези обстоятелства, съдът счете, че сумата
от 500.00лв. се явява справедлив размер на обезщетение за претърпените в
резултат на престъплението неимуществени вреди. Предвид това, искът бе уважен в
посочения размер. В останалата част - до пълния му размер от 1500 лв. искът бе
отхвърлен като неоснователен.
С оглед приложението института на реторсията, подс.Ф. не дължи
заплащане на разноски на тъжителя, респ. и последният не му дължи заплащане на
разноски. Поради това и такива не бяха присъдени. Подс.
Ф. бе осъден да заплати само държавната такса върху уважения размер на гражданския
иск в размер на 50.00лв. по сметка на Районен съд- П..
Водим от изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :