РЕШЕНИЕ
№ 1321
гр. Велико Търново, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110101335 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Р. М. З., чрез адв. П. З.
– ВТАК, срещу „РЕЛАКС - КООП” ЕООД – село Вонеща вода, община Велико
Търново обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 357, ал. 1,
във връзка с чл. 128 КТ, чл. 150, във връзка с чл. 262 КТ и 224 КТ. В условията на
евентуалност, при отхвърляне на иска с правно основание чл. 128 КТ за периода от
20.09.2021 година до 05.10.2021 година е предявен иск по чл. 59 ЗЗД за същата сума. В
исковата молба процесуалният представител на ищцата по делото развива
съображения, че последната е започнала работа в ответното дружество на 16.09.2021
година на длъжност „администратор в хотел“. Посочва, че уговорката била да се
обучава две седмици заедно с предишния администратор, но последният напуснал на
20.09.2021 година и реално ищцата започнала самостоятелно да работи от 20.09.2021
година, при договорено трудово възнаграждение в размер на 900 лева при пълен месец.
Твърди, че ищцата работела на 12-часови смени през деня - от 8.00 до 20.00 часа, като
за периода от 16.09.2021г. до 05.10.2021г. отработила без прекъсване общо 20 дневни
смени с продължителност 12 часа или общо 180 часа, включително и по време на
официалните празници около 22 септември. Посочва, че й било обяснено, че този
период ще се счита „за обучение“ и няма да й се плати нищо, но после обаче с
получаваните бонуси щяла да бъде „компенсирана“. Твърди, че от месец октомври
1
2021 година била назначена на трудов договор с уговорената заплата от 900 лева и
продължила работата по същия начин - с 12-часови дневни смени по график, като за
трите последни месеца на 2021г. получила в пощенски плик заплата, отговаряща на
приложените фишове. Навежда доводи, че наред с бонусите, се появили глоби и
удръжки, които неутрализирали изцяло ефекта от бонусите. Твърди, че ищцата
работила в дните около Нова година и седем 12-часови смени през м. януари 2022
година, но не е получила нито извънреден бонус, нито трудово възнаграждение - за м.
януари 2022 година. Посочва, че на ищцата се дължи трудово възнаграждение за
периода 16.09.2021 година до 05.10.2021 година, въпреки че не е подписан валиден
трудов договор, но реално същата е полагала труд в този период с трудово
възнаграждение в размер 900 лева, като в условията на евентуалност сумата й се дължи
на основание чл. 59 ЗЗД. След допуснато изменение на предявените искове и
оттегляне, съответно - отказ на част от исковите претенция в проведеното на
05.10.2022 година съдебно заседание е направено искане да бъде постановено решение,
с което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че за периода от
16.09.2021 година до 05.10.2021 година е съществувало валидно трудово
правоотношение, както и ответникът да бъде осъден да и заплати на ищцата сумата в
размер на 1 544.87 лева, представляваща основно 578.57 лева/ и допълнително трудово
възнаграждение /966.30 лева/ за периода 16.09.2021г. до 05.10.2021 година, а в
условията на евентуалност – поради неоснователно обогатяване с посочената сума;
сумата в размер на 350.00 лева – представляваща трудово възнаграждение за периода
от 01.01.2022 година до 10.01.2022 година и сумата в размер на 123.76 лева –
възнаграждение за положен от ищцата извънреден труд през дните на официални
празници. Претендира да бъдат присъдени направените от ищцата разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният
представите на ответното дружество оспорва изцяло предявените по делото искове.
Посочва, че трудов договор № 262 между страните е подписан на 05.10.2021 година и
ищцата е постъпила на работа в дружеството на 06.10.2021 година на длъжност
„администратор хотел“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 750.00
лева и месечен бонус в размер на 20 % или 150 лева. Твърди, че преди да постъпи на
работа, ищцата е посещавала хотела само в определени дни, като е ходила при нейни
познати и е наблюдавала процеса на работа с цел евентуалното й назначаване, като е
разговаряла и се е запознала с останалите служители на дружеството, но през периода
16.09.-05.10.2021 година не е била служител на дружеството, не е полагала труд и с нея
не е бил сключван трудов договор с условие за обучение по време на работа по
смисъла на чл. 230 КТ. Посочва, че ищцата е работила по график, съгласно
приложените копия от Форма № 76 за явяването и неявяването на работа, в която е
отбелязано кой служител кога е бил на смяна и въз основа на който са й изплатени
трудовите възнаграждения за месец 10, 11 и 12.2021 година. Навежда доводи, че
2
трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, след подадена от нея молба със
Заповед № 109 от 10.01.2022 година. Твърди, че от графика за месец януари се
установява, че З. има отработени само 4 дни, за които и е начислено възнаграждение в
размер на 139.68 лева, издаден е фиш за месец януари и сумата е приготвена за
изплащане, но ищцата не е посетила дружеството, за да си я получи. Оспорена е и
претенцията за положен извънреден труд, доколкото в случая страните са договорили
отчитането на работното време се извършва по график на смени и в съответствие с
приложените графици, същата не е полагала извънреден труд. Посочва, че на ищцата
не се дължи и обезщетение по чл. 224 КТ, доколкото е работила в дружеството малко
над 3 месеца, за който период й се полагат 5 дни платен годишен отпуск, които тя е
ползвала като такъв. Направено е искане предявените искови претенции да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира да бъдат присъдени
направените от дружеството разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че
между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, като
ищцата е заемала длъжността "администратор, хотел" в ответното дружество. В тази
връзка по делото са представени /л. 6-10/ Трудов договор № 262 от 05.10.2021 година,
както и длъжностна характеристика към него.
От приложените по делото „Форма 76 за явяването и неявяването на работа“ за
месеците от септември 2021 година до януари 2022 година /л. 21-24 и л. 73/ се
установява, че Р. З. е отработила за месец октомври 2021 година - 18 дни редовна смяна
от 08.00 до 17.00 часа; за месец ноември 2021 година – 8 дни редовна смяна от 08.00 до
17.00 часа, като 5 дни е била в платен годишен отпуск и 9 дни е била в отпуск за
временна неработоспособност; за месец декември – 20 дни редовна смяна от 08.00 до
17.00 часа и за месец януари – 4 дни редовна смяна от 08.00 до 17.00 часа.
Видно от Заповед № 109 от 10.01.2022 година /л. 5/, трудовото правоотношение
на ищцата е прекратено считано от 10.01.2022 година на основание чл. 325, ал. 1, т. 1
КТ, въз основа на подадена от нея на 09.01.2022 година молба в тази насока /л. 28/.
По делото са приложени и Фиш за работна заплата на Р. М. З. за месец 10, 11 и
12.2021 година и 01.2022 година, Лист за отработени дни по дати за декември; Фактура
№ ********** от 30.12.2021 година /л. 6-8/. Извлечение по терминали за периода от
30.12.2021 година до 30.12.2021 година, Декларация, Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2
и 3 КСО от 07.12.2021 година; Изявление от*** /л. 25-27 и 32/.
Видно от фиш за работна заплата на Р. З. за месец януари 2022 година /л. 29/ на
същата е начислено брутно трудово възнаграждение за месец януари 2022 година в
размер на 180.00 лева и сума за получаване в размер на 139.68 лева.
3
В съдебно заседание на 05.10.2022 година са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Х. А. Е. заявява, че познава ищцата от около 20 години, тъй като са от един
град, както и че знае че тя е работила при ответника в с. Вонеща вода, тъй като по това
време той също работел при ответника като сервитьор. Посочва, че той я е закарал на
16.09.2021г. и тя започнала работа на рецепцията в хотела, като там имало
рецепционистка, която явно я е обучавала. Заявява, че не е присъствал, но от 08:00 ч.
до 20:00 ч. стояли на рецепцията и приемали хора. Заявява, че не знае точно кога е
сключила трудов договор, но не може без договор да се работи в „РелаксКООП“
ЕООД. Посочва, че през следващите дни след 16.09.2021г. почти винаги виждал
ищцата заедно с другата рецепционистка, която скоро напуснала, може би, след около
седмица някъде. Знае, че рецепционистите били с график от 08:00 ч. до 20:00 ч., като те
също имали график, написан от управителя и сложен на едно табло в кухнята.
Графикът бил принтиран с имената и само работните дни като дата били на ръка.
Заявява, че не може да каже дали на 22.09.2021г. ищцата е била на работа. От
16.09.2021 г. като я закарал, работели всеки ден, като тя не си е тръгвала от Вонеща
вода, тъй като там нощували всички от персонала, с изключение на тези, които били от
селото, и от Трявна и се прибирали. Останалите се прибирали в Лясковец през
почивните дни. Посочва, че за 24.12. не може да каже, но на 25.12.2021г. през деня
ищцата не била на работа, а на 01.01.2022 г. тя била на работа. В новогодишната нощ
гостите останали минимум до 05:00 ч. сутринта, като имало и служители, които не са
на смяна, но са присъствали на празненството в банкетната зала, като ищцата била там
от 22:00 ч., като заедно с други служители им помагали, защото били само двама
сервитьори. Заявява, че това, което е било посочено в неговия график, съответствало на
това, което било посочено и в трудовия му договор.
В проведеното на 03.11.2022 година съдебно заседание свидетелят Ц. К. К.
посочва, че е собственик на фирма за извършване на счетоводни услуги, която води и
счетоводството на ответното дружество. Заявява, че познава ищцата Р. З. от месец
октомври 2021 г., тъй като била назначена в „Релакс-КООП“ ЕООД, като
Администратор на рецепция, но не помни точно на кой октомври. Посочва, че тя
изготвя трудовите договори и след 10-то число й се обадили, дали са й данните и тя е
пуснала онлайн договора, който е разпечатан и даден на управителя. Посочва, че на
тази длъжност работят по график за всеки месец, който тя изготвя с решение на
управителя, като стандартно работят 2 на 2 дни по 12 часа, само дневна смяна и нямат
нощни смяна, като е имало е случаи, когато са работили и на 8 часа, зависи от
ситуациите, като по принцип администраторите не полагат труд извън графиците.
Заявява, че ищцата работела там до началото на януари 2022г., когато подала молбата
за напускане. Посочва, че голяма част от работниците спят в хотела и те на практика
живеят там, като ищцата също спяла в хотела. Не може да каже дали на Коледа или
Нова година ищцата е работила, но в съответните фишове за заплати има празнични
4
часове, които са отразени, ако е работила тогава. Заявява, че ако някой работи
допълнително извън графика, над норматива работни часове, се плаща извънреден
труд, като се отразява във форма 76. Взема се информация от звената и тя я оформя
технически. Посочва, че доколкото знае, на Нова година е имало тържество в хотела,
като на 01.01.2022 г. Р. Б. е била на дневната смяна и на нея й е платен празничен труд
за тогава. Заявява, че възнаграждението на ищцата за януари месец е депонирано
възнаграждение, осчетоводено е, но тя не отишла да си го потърси.
Свидетелят В. Д. В. заявява, че е Председател на контролния съвет на
Централния кооперативен съюз, като и че не познава Р. З.. Посочва, че няма
информация относно това как се разпределя работата на служителите при ответника.
На рецепцията не си спомня да е виждал ищцата, защото не се е заглеждал, като не си
спомня на 01.01.2022 г. ищцата да го е обслужвала на рецепция.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.
51-57/, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че съгласно данните от графиците за разпределение
на работното време и „Форма 76 за отчитане явяването/неявяването на работа“, при
условие на 8 часова редовна смяна и 11 часова целодневна смяна (съгласно Правилник
за вътрешния трудов ред на „РЕЛАКС-КООП“ ЕООД), за периода на действие на
трудов договор № 262/05.10.2021 г. (от 06.10.2021 година до 09.01.2022 година
включително) ищцата Р. М. З. не е полагала извънреден труд. В случай че се установи,
че за периода от 16.09.2021г. до 05.10.2021г. включително, Р. М. З. е полагала труд в
„РЕЛАКС-КООП“ ЕООД - 20 дневни смени с продължителност от 08:00 ч. до 20:00 ч.
включително и събота и неделя, то положения извънреден труд и дължимото трудово
възнаграждение би било в брутен размер на 1 544.87 лв. и нетен размер 1 198.78 лв.
Съгласно данните от графиците за разпределение на работното време и „Форма 76 за
отчитане явяването/неявяването на работа“, ищцата Р. М. З. не е полагала труд на
официалните празници - 24, 25 и 26 Декември 2021г., както и на 01 Януари 2022
година. В случай че се установи, че за периода от 16.09.2021 г. до 05.10.2021 г.
Включително, Р. М. З. е полагала труд в „РЕЛАКС-КООП“ ЕООД - 20 дневни смени с
продължителност от 08:00 ч. до 20:00 ч. включително и събота и неделя (така както се
твърди от лицето в исковата молба), то за 22 Септември 2021 г. е положен 11 часа труд
на официален празник, като дължимото допълнително трудово възнаграждение би
било, в брутен размер на 61.88 лв. и нетен размер 48.01 лева. За месец януари брутното
трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 180.00 лева и нетно такова в размер
на 139.68 лева, което не е получено от ищцата. В проведеното на 05.10.2022 година
съдебно заседание вещото лице допълва, че на страница 5, точно под таблицата, е
допуснал техническа грешка, като вместо 05.10.2021 година е изписал 15.10.2021
година.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
5
изводи:
Обстоятелствата свързани със съществуването и прекратяването на трудовото
правоотношение между страните по делото не е спорно между тях, а се установяват и
от събраните по делото доказателства, при което ищецът е изпълнявал длъжността
"Администратор хотел" в ответното дружество. Спорен по делото въпросът за момента
на възникване на трудовото правоотношение между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 357, ал. 1 КТ, трудови са споровете между
работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването,
изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. От тази специална
разпоредба произтича възможността за предявяване на установителен иск във връзка с
трудовите правоотношения. В този смисъл е и Решение № 207 от 24.07.2012г. по гр. д.
№ 914/2011г. на IV г.о. на ВКС, съгласно което интерес от искова защита ще е налице и
когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между
него и противната страна правен спор, и то в най-пълна степен. Наред с това въпросът
за съществуването на трудово правоотношение има обуславящо значение и за други
права на ищеца, предВ.и в КТ, заради което той има правен интерес да получи съдебно
произнасяне по този въпрос.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в
писмена форма, като изискването за писмена форма е въведено като условие за
валидност на договора. Действителността на правоотношението между страните е
обусловена на първо място от наличието на валиден документ – трудов договор в
писмена форма. Евентуалната липса на валидна форма на договора обаче, при
установено и доказано добросъвестно поведение на работника, не може изначално да
изключи правата му /Решение № 237 от 14.01.2020 година по гр.д. № 695/2019 година
на III г.о. на ВКС/. По недействителността на трудов договор съдът може да се
произнесе и без да е предявен нарочен иск за нея по чл. 74 КТ, преюдициално -
служебно, по довод или възражение на страните - в процес по искове, чиято
основателност обуславя. В този смисъл е както посочено по-горе решение, така и
цитираните в него Решение № 176 от 15.03.2010г. по гр.д. № 3022/2008г. на III г.о. на
ВКС, Решение № 251 от 25.05.2011г. по гр. д. № 255/2009г. на IV г.о. на ВКС и др.
С Определение № 1136 от 08.07.2022 година на съда по делото, на ищцата по
делото е указано, че в нейна тежест, в условията на пълно и главно доказване, е да
докаже, съществуването на трудовото правоотношение между страните по делото за
периода от 20.09.2021 година до 05.10.2021 година, включително и неговото
съдържание - място на работа, наименованието на длъжността и характера на работата,
началото на неговото изпълнение, размера на трудовото възнаграждение и
периодичността на изплащането му, включително продължителността на работния
ден, както и че е изпълнявал трудовите си задължения за този период; полагането на
6
извънреден труд, както и неговата продължителност. В случая по делото настоящият
съдебен състав приема, че ищцата не доказа по безспорен начин, пълно и главно
горните обстоятелства. За доказване на твърденията, изложени в исковата молба, е
разпитан единствено свидетелят Х. А. Е., който действително заявява, че е закарал Р. З.
в село Вонеща вода на 16.09.2021 година по молба на управителя на ответното
дружество, тъй като по това време той работел там като сервитьор, но не знае кога е
сключила трудов договор. Същият посочва, че е имало друга рецепционистка Д. М.,
която явно я е обучавала, като е носил храна и на двете. Свидетелят не може да каже
дали е виждал ищцата всеки ден и по кое време е била там, но я е виждал с другото
момиче, което явно я е обучавало. Заявява, че сервитьорите работели по график, който
се спазвал и който отговарял на предВ.ото в трудовия им договор работно време.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
както писмени, така и гласни доказателства, включително показанията на свидетеля Е.
не се установява по безспорен начин кога фактически ищцата е постъпила на работа,
колко дни е отработила за посочения в исковата молба период от 16.09.2021 година до
05.10.2021 година, какви са били трудовите й функции през този период и какво е било
уговореното трудово възнаграждение за този период. От посочените по-горе
свидетелки показания се установява единствено, че ищцата е била в хотела, заедно
друга рецепционистка, която е изпълнявала трудовите си задължения и която, явно я е
„обучавала“, но в какво се е изразявало това обучение, извършвала ли е някаква друга
дейност ищцата и с каква продължителност, не се установява от събраните по делото
доказателства. Още повече от свидетелските показания и на Е. и на К. става ясно, че
част от персонала е оставал да нощува в хотела дори когато не са на работа. Не на
последно място следва да бъде посочено, че в представените по делото „Форма 76 за
явяване и неявяване на работа“ за месеците от септември 2021 година до януари 2022
година, които не са оспорени от ищцата, фигурира служителка с име Д., но с фамилия
К /за разлика от заявеното от Е./, но същата видно от отчетната форма е работила до
30.09.2021 година, след което до 28.10.2021 година е отразено, че е била в болничен.
Както бе посочено по-горе съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в
писмена форма за валидност. От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1
КТ когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или
служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между
страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се
уреждат както при действителен трудов договор. Работникът е добросъвестен, ако е
подал молба или заявление за приемане на работа и е получил сведение от
работодателя, че е приет на исканата работа, като в този случай, дори изискването за
форма на трудовия договор да не е спазено, отношенията между страните се уреждат
както при действителен трудов договор и трудово възнаграждение се дължи, при
доказано по несъмнен начин количеството на положения труд. В случая по делото
7
липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства в тази насока и до
колкото от събраните по делото доказателства не може да бъде направен категоричен
извод, че ищцата е полагала труд през този период от време, съдът приема, че за
периода от 16.09.2021 година до 05.10.2021 година между страните не е съществувало
валидно трудово правоотношение, респективно – същото е възникнало с подписване на
Трудов договор № 262 от 05.10.2021 година между страните по делото. Доколкото
такова не е съществувало на ищцата не се дължи и заплащане на трудово
възнаграждение, както основно, така и възнаграждение за извънреден труд по смисъла
и в размерите предВ.и в чл. 262 КТ.
Предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД,
съдът намира също за неоснователен. В основата на неоснователното обогатяване е
принципа за справедливостта, която не допуска разместване на имущество без
наличието на призната от правото причина /основание/. ЗЗД урежда две групи
фактически състави на неоснователното обогатяване – първата, която включва
хипотези на получаване на нещо без основание и втората, към която се отнася общия
състав на неоснователното обогатяване – чл. 59 ЗЗД /всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването/. Следва да се има предвид, че в исковата молба не са развити
каквито и да е съображения относно претенцията на ищцата за неоснователно
обогатяване, освен, че в условията на евентуалност – сумата, претендирана като
трудово възнаграждение, се претендира и за неоснователно обогатяване. Както бе
посочено по-горе, от събраните по делото доказателства не се установява, ищцата да е
полагала труд, респективно – същата да е осъществявала дейност, за която й се дължи
възнаграждение. Не се доказа на кои дати ищцата е била в хотела, съответно – на
рецепцията му, с каква продължителност и каква дейност е извършвала. Единственото,
което свидетелят Е. заявява, че я е виждал почти всеки ден, заедно с другата
рецепционистка, която явно я е обучавала. С каква продължителност е било това обаче
и каква конкретна дейност е изпълнявала, по делото остана недоказано. Неизяснено
остана и обстоятелството с какво се е обогатил ответникът, доколкото от събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че за този период на тази
длъжност е имало човек, на когото е изплащано трудово възнаграждение.
На следващо място настоящият съдебен състав приема, че от събраните по
делото доказателства не се установява по безспорен начин ищцата да е полагала труд в
празнични дни. В тази насока съдът съобрази всички събрани по делото гласни
доказателства, доколкото други така и не бяха ангажирани. Свидетелят Е. заяви, че не
може да каже дали на 22.09.2021 година Р. З. е била на работа, като не може да каже и
за 24.12.2021 година, докато за 25.12 мисли, че не е била на работа. За 01.01.2022
година заявява, че тя и други служители, които не са били на работа са присъствали на
празненството в банкетната зала, като помагали на сервитьорите защото били само
8
двама, както и че на 01.01.2022 година ищцата била на работа и след края на
празненството. От друга страна свидетелката К. заявява, че на 01.01.2022 година на
смяна на рецепцията била друга служителка - Р. Б. и на нея е платен празничен труд, а
свидетелят В. категорично заявява, че не познава ищцата и че няма спомен тя го е
обслужвала на рецепцията на въпросната дата. В този смисъл и доколкото по делото
стана ясно, че служителите са нощували и прекарвали време в хотела и когато не са
били на работа, включително относно ищцата в новогодишната нощ, съдът приема, че
по делото остана недоказано твърдението й, че е полагала труд в празнични дни.
По отношение на претендираното трудово възнаграждение за месец януари 2022
година, съдът намира, че такова се дължи на Р. З.. По делото не спорно, че такова не е
получено от ищцата. От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че на ищцата е начислено брутно трудово възнаграждение за месец
януари 2022 година в размер на 180.00 лева, респективно – дължимото нетно
възнаграждение е в размер на 139.68 лева. Видно от заключението на вещото лице,
същото е изчислено въз основа на „Форма 76 за явяване и неявяване на работа“.
Същата е приложена по делото и не е оспорена от ищцата. Действително свидетелят Е.
посочва, че служителите на рецепцията работели на 12-часови смени, в какъвто смисъл
са и показанията на свидетелката К., но същата допълва, че е имало случаи когато са
работели и на 8 часа. От представената и неоспорена „Форма 76 за явяване и неявяване
на работа“ за месец януари 2022 година /л. 21/ се установява, че ищцата е била на
работа 4 дни – редовна смяна /на 4, 5, 6 и 7 януари/. По делото не са ангажирани
доказателства, които да оборват доказателствената стойност на приложения по делото
документ. Нещо повече, самата ищца в исковата си молба твърди, че е получила
трудовите си възнаграждения за месец октомври, ноември и декември 2021 година,
които съответствали с подписаните от нея фишове, които от своя страна няма спор по
делото, че са изготвени на база именно тези отчетни форми за явяване и неявяване на
работа. В този смисъл съдът намира, че ищцата не само не ги е оспорила, а реално е
признала косвено фактите отразени в тях. Освен това заявеното от ищцата, че е
отработила 7 смени не се установява от събраните по делото доказателства. Ето защо
на същата се дължи брутно трудово възнаграждение за месец януари 2022 година в
размера, изчислен от вещото лице – 180.00 лева.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявеният по делото
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата в размер на 180.00 лева,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец януари 2022
година, е основателен и доказан, поради което и като такъв следва да бъде уважен в
тази му част. В останалата част предявените по делото искове с правно основание чл.
357, ал. 1 КТ, и чл. 128, т. 2 КТ; чл. 150 – възнаграждение за извънреден труд по
смисъла и в размерите, предВ.и в чл. 262 КТ, както и предявеният в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани,
9
поради което и като такива следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на
ищцата за присъждане на разноски се явява частично основателна. Ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на Р. З. сумата в размер на 26.76 лева,
представляваща направените от нея разноски по делото, съразмерно с уважената част
на исковите претенции. На основание чл. 78, ал. 3, във връзка с ал. 8 ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество сумата в размер на 91.08
лева, представляваща направените от дружеството разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част на исковите претенции. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Районен съд -
Велико Търново дължимата за производството по иска с правно основание чл. 128, т. 2
КТ държавна такса в размер на 50.00 лева, както и съразмерно на уважената част от
исковата претенция разноски за изготвяне на ССЕ в размер на 17.83 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „РЕЛАКС-КООП“ ЕООД, със седалище и адрес на управление село
Вонеща вода, община Велико Търново, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. З. от
*, с ЕГН ********** сумата в размер на 180.00 лева /сто и осемдесет лева/ ,
представляваща неизплатеното брутно трудово възнаграждение за периода от
01.01.2022 година до 10.01.2022 година, като отхвърля иска с правно основание чл.
128, т. 2 КТ за разликата до пълния предявен размер от 350.00 лева, която разлика е в
размер на 170.00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. М. З. от *, с ЕГН ********** срещу „РЕЛАКС-
КООП“ ЕООД, със седалище и адрес на управление село Вонеща вода, община
Велико Търново, с ЕИК ********* искове с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ за
приемане за установено между страните съществуването на валидно трудово
правоотношение между тях за периода от 16.09.2021 година до 05.10.2021 година; с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата в размер на 578.57 лева, представляваща
брутно трудово възнаграждение за периода от 16.09.2021 година до 05.10.2022 година;
с правно основание чл. 150, във връзка с чл. 262 КТ за сумата в размер на 1 090.06
лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, както
и предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
сумата в размер на 1 544.87 лева, представляваща сума с която се е обогатил
ответникът за сметка на ищеца за периода от 16.09.2021 година до 05.10.2021 година,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „РЕЛАКС-КООП“ ЕООД, със седалище и адрес на управление село
10
Вонеща вода, община Велико Търново, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. З. от
*, с ЕГН ********** сумата в размер на 26.76 лева /двадесет и шест лева и
седемдесет и шест стотинки/, представляваща направените от ищцата разноски по
делото за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на
предявените искове.
ОСЪЖДА Р. М. З. от *, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на„РЕЛАКС-
КООП“ ЕООД, със седалище и адрес на управление село Вонеща вода, община
Велико Търново, с ЕИК ********* сумата в размер на 91.08 лева /деветдесет и
един лева и осем стотинки/, представляваща направените от ответника разноски по
делото, съразмерно с уважената част на предявените искове.
ОСЪЖДА „РЕЛАКС-КООП“ ЕООД, със седалище и адрес на управление село
Вонеща вода, община Велико Търново, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд - Велико Търново сумата в размер на 50.00 лева /петдесет лева/ ,
представляваща ДТ за иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ; сумата в размер на
17.83 лева /седемнадесет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща
разноски по делото за изготвяне на ССЕ, съразмерно с уважената част на предявените
искове, както и 5.00 лева /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11