Решение по дело №318/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 176
Дата: 29 март 2021 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Елисавета Радина
Дело: 20215220200318
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Пазарджик , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200318 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Г. М. от гр .София, ж.к. Л. против Електронен фиш серия
к №3578001 /07.03.20г. на ОДМВР Пазарджик, с който жалбоподателят е бил санкциониран
за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.1, т.4
от с.з. с глоба в размер на 400 лева.
Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на критика
досежно неизправността на акта, чиято отмяна иска. .
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата си, както и
депозираното с нея искане.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание .
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
На 07.03.20г.. с ATCC (ARH CAM S1) било заснето движение в гр. Пазарджик, на ул.
1
„Г. бенковски“ 153 с посока с Гелеменово на МПС - с ДКН **** със скорост от 83 км/ч при
ограничение в населено място - до 50 км/ч
Установен бил собственикът на автомобила в лицето на жалбоподателката ( на гърба
на ЕФ) и с обжалвания ЕФ тя е санкционирана за управление на МПС с превишена скорост
- 33 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3 км/ч спрямо отчетената скорост ) - нарушение по
чл.21,ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 400 лв.
Атакуваният ЕФ има всички законовоустановени реквизити .
Формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно определените с
нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е дадено с
разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и електронния подпис -
„Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според
чл. 4 - „Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи
като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия ЗЕДЕП и
специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че действително електронния
фиш следва да има свой обявен и известен издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на
електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП, която регламентира основанията за
неговото издаване и съдържанието му.
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид дефинитивните норми
относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че
„електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими
по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради
което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а
2
само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно наличие на
предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че „електронният фиш се издава след
протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма
състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл.
189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш
са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето,
посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш
е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се
налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази
своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият
принцип, че административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва
да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство.„
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне на технически
средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал
необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи
технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически
средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на
субективен фактор).“. Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно
автоматично и независимо от човешка намеса .
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от мобилна система за контрол
на скоростта на МПС ; дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е функционирала напълно
независимо от оператор. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018 г.) -за осъществяване
на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на
пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за
одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология.
Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство за измерване е
призната на база на установената дефиниция и данните в документите на л. 8-9.
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което
може да се издаде електронен фиш е законодателно призната с новата редакция на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата, както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били
3
в сила и са действащи нормативни източници към момента на установяване нарушението.
Няма намеса в работата на системата и липсва субективен фактор към момента на
установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и
записани данни, за да се материализира информацията на хартиен носител. В резултат на
този процес са изведени и приложени съответните фотоси - ( няколко) към ЕФ. Единият
съдържа и данни за скоростта към момента на заснемането, като всички представят и
автомобила в близък план, така че от самия фотос да се обективира регистрационния му
номер достатъчно ясно ( последното изискване е също на производителя в инструкцията и
при липса на възможност за разчитане на регистрационния номер поради повреда или
замърсяване системата се отчита резултат).
Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за
видеонаблюдение в карето под фотоса са разположени относимите към нарушението
параметри. Част от тях са: дата и място- локация, разстоянето, на което е засечена скоростта,
отчетената скорост на движение , както и ограничението на скоростта, спрямо което се
осъществява са по предварително зададени параметри от оператора със системата. Част от
параметрите са генерирани от сателитните връзки данни. Фотосът е изведен от клип/снимка,
който,както и тя, имат индивидуален номер - виж долния десен ъгъл на фотоса .
Така, налични ( виж във вертикално каре под единия фотос) са правно-релевантните
данни, че процесният автомобил е регистриран поради движението си със скорост от 86км/ч
( при предвидена и от производителя на измервателния уред като компонент в системата
възможна грешка 3 км/ч и тя е редуцирана до 33 км/ч с издадения ЕФ), датата и часа на
отчитането ( които са възприети за време на нарушението), местоположението и посоката,
към която е насочен измервателния уред ( съвпадаща с посоката на движение на заснетия
автомобил).
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като данните в
ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство( виж към
ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотос , отразяващ конкретните визирани горе параметри.
Самото изображение ясно илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното
платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването, дори рег. номер и
марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.
Несъмнено е, че заснемането е станало със автоматизирано техническо средство.
Налице е попълнен от служителя на СПП ОД МВР Пазарджик - оператор със системата
протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/ 15 г. ( виж на л. 6) . Протоколът е от датата на
нарушението, чиито час попада в периода от време, през който автоматизираното
техническо средство (АТСС) е било в работен режим по зададените параметри ( виж в
протокола). Същият отразява и патрулния автомобил, в който е било поставено АТС С-то с
неговия регистрационен номер и разположение. Патрулният автомобил е бил стационарен,
както и изнесеното извън него АТСС - видно от отразения в протокола режим на измерване
4
„С“ и писмо вх.№ 3754/02.03.21 на СПП към ОД МВР Пазарджик.
Спазено е изискването на чл. 10 от Наредбата за фотос, който да онагледява
системата на контрол,като такъв е представен по делото и той е приложен към ЕФ.
Използването на заснемащото техническо средство, регистриращо извършени
нарушения от процесния вид, е станало по нормативно определена процедура, при спазване
на нормативно поставените изисквания и технически инструкции на производителя на
измервателния уред. Пътният участък, който е бил обхванат от процесния вид контрол не е
доказано да е бил обозначен по смисъла на чл. 7, ал.1 от Наредба 8121з-532/12,05,15г и в
тази връзка следва да се има предвид оглед изменението на чл. 165, ал.2,т.8 от ЗДвП в сила
от 08,07,17г., според което не се изисква поставяне на пътен знак „Е24“.
Предвид горното обсъждане следва извода, че данните от ползвания измервателен уред
са достоверни. Годността му за достоверно отмерване е гарантирана от удостоверението за
одобрен тип средство за измерване, дадено при първоначалното сертифициране (чл. 4, ал.2
от Наредба 8121з-532/12,05,15г) и последващата периодична проверка и чл. 4, ал.3 от
Наредба 8121з-532/12,05,15г) - виж на л. 7-8..
Не е спорно и е установено, че собственик на процесното МПС е жалбоподателката (
виж СР МПС на гърба на ЕФ), чиито управител към датата на нарушението е именно
жалбоподателя ( виж приложената справка в ТР ).
Няма данни за връчване на фиша, но той е приожен към жалбата, към която липсва
декларацията по смисъла на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, а според твърденията на самата
жалбоподателка в съдебно заседание тя е получила фиша, който представя и към жалбата,
но нито в нея, нито в декларация по чл. 189,ал.5 от ЗДвП е отразила , че друго лице е
управлявало автомобила . Дори в съдебно заседания това е заявено само като съмнение,
доколкото често и съпругът й управлявал този автомобил, но към конкретната дата тя не си
спомняла кой го управлявал. Именно поради причина обаче собственикът носи отговорност
в хипотезата на чл. 188 от ЗДвП, а за конкретната процедура по издаване на ЕФ за нето е
предвидена възможността за подаване на декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, от която
жалбоподателката не се е възползвала ( която допи е указана в самия фиш като право).
При това обстойно изследване Съдът не отри порочност на акта от гледна точка на
неговото съдържание като санкционен документ, с който, при това, за първи път се
определят и параметрите на установеното нарушение. То е описано по време, място и
начин на извършването му, достатъчно ясно и детайлно, че да прави възможна, в
гарантирания от закона обем, защитата против него. Този извод е важим и по отношение на
мястото на нарушението, което ясно е определено във фиша, отразено и в протокола по чл.
10 от Наредбата.
Събраните по делото доказателства обуславят извода за съставомерност на
5
нарушението по възприетата от административния орган правна квалификация - първо и
второ - основателността на ангажираната административно -наказателна отговорност чрез
налагане на предвидената в твърд размер ( съобразно стойностите на превишението) глоба -
по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Изводите за законосъобразност на ЕФ обосновават решението за потвърждаването му.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия к №3578001/07.03.2020г. на ОДМВР
Пазарджик, с който на В. Г. М. от гр .София, ж.к. Л. е наложена на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал.1, т.4 от с.з. с глоба в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на
съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6