Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………./05.04.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на седми
март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА
разгледа докладваното от председателя адм.д. № 588/2021 г. по описа на АдмС -
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 40 от
Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от „А.“ АД, ЕИК ХХХХХ,
със седалище и адрес на управление : с.Оброчище, п.к. 9630, к.к. „А.“ –
административна сграда, представлявано от изпълнителния директор К.В.С., срещу
писмо с изх. № 94-00-142 (1) от 05.11.2021 г. на директора на дирекция „Правна“
при МРРБ, в частта му, в която е отказан достъп до обществена информация,
съдържаща се в доклад на комисията, назначена със заповед №
РД-02-14-799/16.09.2021 г. на МРРБ, по т.2 от заявление с вх.№
94-00-142/19.10.2021 г., подадено от жалбоподателя. В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ поради липса на
компетентност, неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните
разпоредби. Навеждат се доводи за немотивираност на акта поради липса на
фактически и правни основания за издаването му. Твърди се, че исканият доклад
носи белезите на служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ,
достъпът до която не следва да бъде ограничен, тъй като не са налице
основанията за това по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Оспорва се изводът на органа, че не
е налице надделяващ обществен интерес, тъй като с търсената информация се цели
повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект. Счита се, че
отказът да се предостави искания доклад лишава дружеството от възможност да
формира собствено мнение за дейността на администрацията, както и да се
запознае с констатациите по отношение на собствената му ПОСВ А., която е била
обект на оглед от комисията, съставила доклада. Иска се съдът да отмени отказа
и да върне преписката на административния орган за ново разглеждане със
задължителни указания по тълкуването на закона, както и да определи срок за
предоставяне на копие на исканата обществена информация. Претендира се и
присъждане на разноски по делото, в т.ч. адвокатско възнаграждение.
Ответникът – директорът на дирекция „Правна“ при МРРБ, чрез процесуалния
си представител, оспорва жалбата в писмен отговор по делото. Счита, че обжалваният
отказ е изготвен от оправомощено лице, в рамките на делегираната му
компетентност, в предвидената от закона писмена форма, при посочване на
фактическите и правните основания за издаването му, при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона. Твърди, че исканият доклад на комисията попада в
обхвата на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, тъй като съдържа мнения и позиции във
връзка с преговори, водени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, както и сведения, свързани с тях, поради което достъпът до
него може да бъде ограничен. Счита, че с оглед на задачите, поставени пред
комисията, не е налице нито една от хипотезите, визирани в § 1, т. 6 от ДР на
ЗДОИ, обуславящи наличието на надделяващ обществен интерес, който да налага
предоставянето на търсената информация. Сочи, че искането на жалбоподателя за
достъп до обществена информация е обусловено единствено от неговия икономически
интерес като собственик на пречиствателната станция. По тези съображения иска
отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Административният съд, след като обсъди становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Административното производство е започнало по заявление с вх. № 94-00-148/19.10.2021
г. на „А.“ АД до министъра на регионалното развитие и благоустройството с искане за
предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ.
В заявлението е посочено, че на 08.09.2021 г.
в сградата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е
проведена среща между представители и експерти на МРРБ, „Български ВиК холдинг“ ЕАД, „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД и „А.“ АД, на която е обсъдено кандидатстването на
„ВиК Добрич“ АД за финансиране на публична ВиК инфраструктура от Оперативна
програма „Околна среда 2014-2020 г.” съгласно изготвено регионално прединвестиционно
проучване, част от което е и собствената на „А.“ АД пречиствателна станция за отпадъчни води „А.“ (ПСОВ А.).
По време на разговорите „А.“ АД е поканило представители на държавата и община
Балчик да се извърши посещение на място в к.к. А. за оглед на ВиК съоръженията.
В тази връзка е издадена заповед №
РД-02-14-799/16.09.2021 г. на МРРБ за назначаване на комисия със
задача да извърши проверка на документи, включително оглед на място на
съоръжения на ПСОВ А., сондажни кладенци Р-12х, Р-13х, Р-149х, системите за
отвеждане на отпадъчни води на с. Кранево и с. Оброчище, община Балчик, област
Добрич и да изготви препоръки
по отношение на посочените съоръжения във връзка с кандидатстването на „ВиК
Добрич“ АД за финансиране на публична ВиК инфраструктура от Оперативна програма
„Околна среда“ 2014-2020 г.
На 21.09.2021 г. е
извършено посещение на място от комисията,
която е следвало да изготви доклад с препоръки в срок от 20 календарни дни,
считано от датата на заповедта, който е изтекъл на 06.10.2021 г.
С писмо на МРРБ с изх. №
03-02-38/07.10.2021 г. дружеството е било поканено да присъства на среща в МРРБ
на 14.10.2021 г., като предварително в срок до 12.10.2021 г. е следвало да
уведоми министерството за позицията си относно прехвърлянето на собствеността на ПСОВ А. на община Балчик. С писмо с
изх. № 082348/12.10.2021 г. „А.“ АД е представило на МРРБ два възможни варианта
за промяна в собствеността на ПСОВ А.. На 14.10.2021 г. е проведена среща в
МРРБ, на която министерството е отхвърлило предложенията на „А.“ АД за
прехвърляне собствеността на ПСОВ А., като е настояло дружеството да дари
безвъзмездно процесното ВиК съоръжение на община Балчик.
С оглед на изложеното
дружеството е отправило искане да му бъдат предоставени по електронен път протоколи
и стенограми от проведените срещи в МРРБ на 08.09.2021 г. и 14.10.2021 г.,
както и доклад на комисията, назначена със заповед № РД-02-14-799/16.09.2021 г. на МРРБ, с препоръки по отношение на посочените съоръжения във
връзка с кандидатстването на „ВиК Добрич“ АД за финансиране на публична ВиК инфраструктура от
Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. (ако има изготвен такъв доклад).
В заявлението е
посочено, че исканата информация представлява служебна обществена информация по
смисъла на чл. 11, във вр. чл. 9 от ЗДОИ, като достъпът до нея не може да се ограничава
поради наличието на надделяващ обществен интерес. Посочено е, че заявителят е
пряко заинтересован да получи исканата информация, тъй като е участник в
проведените срещи и собственик на част от съоръженията, които са били обект на
проверка от комисията.
В отговор на
заявлението е изпратено по електронен път писмо с изх.№ 94-00-142 (1) от
05.11.2021 г. от директора на дирекция „Правна“ към МРРБ, с което дружеството е
уведомено, че на проведените срещи на 08.09.2021 г. и 14.10.2021 г. не са
изготвени стенограми и протоколи от служители на министерството. По отношение
на исканата информация по т. 2 от заявление е посочено, че комисията е
изготвила доклад в определения в заповедта срок, но той попада в обхвата на чл.
13, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, тъй като съдържа мнения и
позиции във връзка с предстоящи преговори, водени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, както и сведения, свързани с тях, и е подготвен от администрацията на МРРБ. Изложени са мотиви, че документите
представят пред министъра информация за извършеното и констатираното от
експертите във връзка постигане на съответствие на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, с Директива 91/271/ЕИО за пречистване на градските
отпадъчните води. Посочено е, че докладът е
изготвен за подпомагане процеса на вземане на решение от министъра на регионалното
развитие и благоустройството по отношение на посочените съоръжения във връзка с
възможностите за финансиране на публична ВиК инфраструктура на територията на
област Добрич по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.”. Цитирани са разпоредбите на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ и § 1, т. 6 от ДР на
ЗДОИ, като е прието, че в случая с оглед на
задачите, поставени пред комисията, не е налице нито една от визираните в закона хипотези, обуславящи наличието на надделяващ
обществен интерес, който да налага предоставяне на искания от дружеството доклад на комисията, сформирана със заповед № РД-02-14-799/16.09.2021 г. на министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
На 09.11.2021 г. министърът на регионалното развитие и
благоустройството е изпратил второ писмо с изх. № 94-00-142 (2) на електронната
поща на дружеството, в което са изложени допълнителни мотиви относно отказа за
предоставяне на исканите документи, като са преповторени и част от
съображенията в първото писмо. В отговора е посочено, че докладът на комисията е подготвен във връзка с предстоящите тогава преговори,
водени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и по
съществото си няма самостоятелно значение, а е свързан с оперативната
подготовка на акт на министъра. Целта на изготвяне на доклада е свързана с подпомагане процеса на вземане на решение от
министъра на регионалното развитие и благоустройството по отношение на
посочените съоръжения във връзка с възможностите за финансиране на публична ВиК
инфраструктура на територията на област Добрич по Оперативна програма „Околна
среда 2014-2020 г.”. В писмото е изразено несъгласие със
заплащането на цена от 3, 5 милиона лева за ПСОВ А., в която е необходим
основен ремонт на част от съществуващите съоръжения и реконструкция, като е
отправено предложение дружеството да прехвърли пречиствателната станция на
община Балчик, за да станат съоръженията публична общинска собственост.
От приложената по делото заповед №
РД-02-14-467/25.05.2021 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството е видно, че директорът на дирекция „Правна“ в МРРБ е
оправомощен да разглежда заявленията за предоставяне на достъп до обществена
информация по ЗДОИ, създавана и съхранявана в МРРБ, и да взема решения за
предоставяне на достъп или за отказ от предоставяне на достъп до исканата
обществена информация.
По делото е представена и заповед № РД-02-14-799/
16.09.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустрйството, с която
е определена комисия в състав от 16 души със задача да извърши проверка на
документи, включително оглед на място на съоръженията на Пречиствателна станция
за отпадъчни води А., сондажни кладенци Р-12х, Р-13х и Р-149х, системите за
отвеждане на отпадъчните води на село Кранево и село Оброчище, община Балчик,
област Добрич и да изготви препоръки по отношение на посочените съоръжения във
връзка с кандидатстването на „ВиК Добрич“ АД за финансиране на публична ВиК
инфраструктура от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.”. В заповедта
е наредено комисията да състави доклад за изпълнение на поставената задача в
срок от 20 дни, считано от датата на издаване на заповедта.
От приложените към жалбата
решения на Окръжен съд – Добрич по гр. д. № 462/2017 г. и Апелативен съд –
Варна по в.гр.д. № 63/2019 г., както и определение на ВКС по гр.д. № 209/2021
г. се установява, че с влязло в сила съдебно решение е признато за установено
по отношение на община Балчик, че жалбоподателят е собственик на ПСОВ А. и
имотът, в който е построена тя. От мотивите към определението на ВКС се
установява също, че ПСОВ се стопанисва, поддържа и експлоатира от “ВиК Добрич”
АД в качеството му на ВиК оператор.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт,
в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, доколкото в писмото липсва указание в какъв срок и пред кой орган може да
се обжалва, поради което е процесуално допустима. Макар че в обжалваното писмо няма
изрична разпоредителна част, съдържащите се в акта мотиви обективират в
достатъчна степен волеизявлението на органа и следващите се правни последици, с
оглед на което следва да се приеме, че жалбата е насочена срещу изричен отказ
за достъп до обществена информация, който подлежи на съдебна проверка за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните съображения:
Правото на всеки да търси,
получава и разпространява информация е конституционно гарантирано с разпоредбата на чл. 41 ал. 1
от Конституцията на РБ. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до
обществена информация, са уредени със Закона за достъп до обществена
информация.
В разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от
ЗДОИ е дадена законова възможност на всеки гражданин да има достъп до
обществена информация. Легалното определение на понятието “обществена
информация” се съдържа в чл. 2, ал. 1 от ЗОДОИ – всяка информация, свързана с
обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да
си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.
В обхвата на обществената информация попадат всички данни относно обществения
живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани
или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ задължени субекти по закона
са държавните органи, техните териториални звена и органите за местно
самоуправление в Република България. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ заявленията
за предоставяне достъп до обществена информация се разглеждат от органите по
чл. 3 или изрично определени от тях лица, които вземат решение за предоставяне
или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация.
В случая процесното писмо е издадено от компетентно
длъжностно лице, изрично упълномощено да се произнася по заявления по ЗДОИ съобразно
чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ и заповед № РД-02-14-467/25.05.2021 г. на министъра на
регионалното развитие и благоустройството, поради което е валиден
административен акт.
Оспореният отказ обаче е издаден при съществено нарушение
на изискванията за форма на акта, неправилно приложение на материалния закон и
несъответствие с целта на закона.
По силата на чл. 38 от ЗДОИ административният орган е
задължен в решението си за отказ за предоставяне на обществена информация да
посочи правното и фактическото основание за отказ по този закон. Неспазването
на изискванията за форма и съдържание представлява нарушение на чл. 146, т. 2
от АПК.
Не е спорно между страните по делото, че търсената
информация е служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ. Не е
спорно и обстоятелството, че тя е създадена и съхранявана по повод на дейността
на задължения по чл. 3 от ЗДОИ субект и е свързана с експлоатацията и състоянието
на водностопански системи и съоръжения по смисъла на чл. 5 от Закона за водите,
във вр. с § 1, т. 33 от ДР на Закона за водите (ЗВ).
По правило достъпът до служебна обществена информация е
свободен с изключение на случаите,
изрично уредени в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, предвиждащи възможност за ограничаване
на достъпа до такава информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка
на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки,
изготвени от или за органа, становища и консултации), респективно съдържа
мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от
органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от
администрациите на съответните органи. Тази хипотеза обаче не е безусловна. Фактът,
че законодателят изрично я е определил като възможност сочи, че ограничаването
на достъпа до служебна обществена информация трябва да бъде обосновано и
мотивирано, което в случая не е сторено.
От данните по делото се установява, че мотивите на
обжалвания отказ се съдържат както в първото писмо на директора на дирекция
“Правна” към МРРБ, така и във второто писмо на министъра на регионалното
развитие и благоустройството, което е допустимо с оглед на ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК
на ВС, независимо че това писмо изхожда от министъра, а не от длъжностното
лице, на когото той е делегирал правомощията си по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ.
В случая отказът за предоставяне на достъп до обществена информация
е основан веднъж на това, че исканият доклад съдържа мнения и позиции във
връзка с предстоящи преговори, водени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, което се субсумира под хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 2 от
ЗДОИ, а втори път, че докладът е свързан с оперативната подготовка на акт на
министъра и няма самостоятелно значение, което се субсумира под хипотезата на
чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. От изложените разяснения в двете писма обаче не
може да се обоснове приложението нито на едната, нито на другата хипотеза на чл.
13, ал. 2 от ЗДОИ, защото не е посочено нито какъв е този краен акт или
управленско решение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в
което е или ще бъде използвана тази информация, нито какви са тези предстоящи
преговори, водени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Описаните в акта фактически обстоятелства, че докладът е изготвен за
подпомагане на вземане на решение от министъра относно възможностите за
финансиране на публична ВиК инфраструктура с европейски средства, не са
достатъчни, за да мотивират наличието на законосъобразни причини за
ограничаване на достъпа до обществена информация по смисъла на чл. 13, ал. 2,
т. 1 и т. 2 от ЗДОИ. Действително от данните по делото, включително от самото
заявление за достъп до обществена информация и от второто писмо на министъра на
регионалното развитие и благоустройството е видно, че между МРРБ и дружеството
са водени разговори за прехвърляне на собствеността върху ПСОВ А. в лицето на
община Балчик, но от мотивите към отказа не става ясно дали приложението на чл.
13, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ е свързано именно с тези преговори. Едва в отговора по
жалбата са изложени обстоятелства в тази насока, но домотивирането на акта в
хода на съдебното производство е недопустимо.
Дори и да се приеме, че исканата информация попада в обхвата
на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, то не е направена дължимата преценка по чл. 13,
ал. 4 от ЗДОИ за наличието на надделяващ обществен интерес, който изключва
ограничението на закона. От съдържанието на оспорения отказ е видно, че
задълженият субект само декларативно е посочил, че не е налице никоя от
хипотезите на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ с оглед на естеството на задачите,
поставени пред комисията, без да изложи каквито и да е конкретни съображения, защо
разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ е неприложима спрямо търсената
информация.
Ако се съди от характера на искания доклад, може да се
приеме, че той попада в приложното поле на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ и е налице
надделяващ обществен интерес от разкриването му. От заповедта на министъра на
регионалното развитие и благоустройството за назначаване на комисията е видно,
че тя е сформирана с цел да извърши проверка на съоръженията на ПСОВ А., три
броя сондажни кладенци и системите за отвеждане на отпадъчните води на село
Кранево и село Оброчище, община Балчик, област Добрич и да изготви препоръки по
отношение на посочените съоръжения във връзка с кандидатстването на “ВиК
Добрич” АД за финансиране на публична ВиК инфраструктура от ОП “Околна среда 2014
– 2020 г.”. В отказа е посочено, че докладът на комисията съдържа констатации
на експертите във връзка постигане съответствие на съоръженията с Директива
91/27/ЕИО за пречистване на градските отпадъчни води и има значение за
преценката на министъра относно възможностите за финансиране на публична ВиК
инфраструктура на територията на област Добрич по ОП “Околна среда 2014-2020
г.”. В отговора си по жалбата ответникът сам е заявил, че ПСОВ А., която не е
спорно, че се стопанисва и поддържа от регионалния ВиК оператор, е съоръжение с
ключово значение за водностопанските системи на област Добрич, тъй като
осигурява пречистването на отпадъчните води не само на курортен комплекс “А.”,
но и на селата Кранево и Оброчище, като е необходимо да се обезпечи непрекъснатост
на процеса на пречистване на отпадъчните води от двете населени места.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗВ държавната политика,
свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация
на водностопанските системи и съоръжения, се осъществява от министъра на
регионалното развитие и благоустройството – за водоснабдителните и
канализационните системи и съоръжения на населените места и за предпазване от
вредното въздействие на водите в границите на населените места. Съгласно чл.
10а и чл. 10б от ЗВ политиката за отрасъла ВиК е част от водностопанската
политика на страната, която се провежда от министъра на регионалното развитие и
благоустройството чрез координиране управлението на ВиК системите на национално
ниво, изпълнение на функциите на принципал на търговските дружества – ВиК
оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, и на
търговските дружества – ВиК оператори, с държавно участие в капитала (какъвто е
и регионалният ВиК оператор за област Добрич според данните в ТР),
осъществяване на контрол в предвидените в закона случаи и др.
От всичко изложено дотук следва да се направи извод, че
експертните заключения в доклада относно техническото и експлоатационното
състояние на съоръженията, обект на проверка от комисията, съставляват
информация, която е свързана с обществения живот в страната и местното
население и дава възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно
дейността на административния орган в едно обществено значимо направление като
управлението на водностопанските системи и съоръжения и осигуряване
изпълнението на Директива 91/271/ЕИО за пречистване на градските отпадъчни
води, във връзка с което е разработена и ОП “Околна среда 2014 – 2020 г.”, Приоритетна
ос 1 „Води“, определяща нуждите, които могат да се финансират със средства от
европейските структурни инвестиционни фондове (ЕСИФ), в т.ч. реализиране на
инфраструктурни проекти за канализационни мрежи и ПСОВ. Обстоятелството, че
дружеството има и личен икономически интерес да се запознае с констатациите в
доклада с оглед на водените преговори по прехвърляне на ПСОВ А., каквито доводи
са изложени едва в отговора по жалбата, не изключва наличието на надделяващ
обществен интерес от търсената информация, защото нейното предоставяне безспорно
ще повиши прозрачността и отчетността на задължения субект по чл. 3 и ще
допринесе за изграждането на информирано становище по въпрос от общ интерес,
какъвто е правилното поддържане и ефективност на водностопанските съоръжения,
обслужващи както собствения на дружеството курортен комплекс, така и околните
населени места. В случая става дума за данни, свързани с особено чувствителни
процеси в обществения живот, касаещи стопанисването на ВиК инфраструктурата и
инвестициите, които могат да се направят за подобряване на нейното
функциониране, поради което ограничаването на публичния достъп до искания
документ не може да бъде оправдано нито с целите и задачите на комисията, която
е извършила оглед на съоръженията, нито с частните интереси на заявителя. Затова,
като е приел обратното, отричайки приложението на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, във
вр. § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, административният орган е допуснал нарушение на
материалния закон и неговата цел по смисъла на чл. 143, т. 4 и т. 5 от АПК.
По изложените съображения оспореният отказ се явява
неправилен и незаконосъобразен, поради което следва да се отмени, а преписката -
да се върне на административния орган за ново произнасяне с мотивирано решение
в срока по чл. 28 от ЗДОИ и съобразно дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона в настоящия съдебен акт.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на разноски по делото съгласно приложения списък
на разноски по чл. 80 от ГПК. Възражението на ответника за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е несвоевременно направено
след приключване на съдебното заседание, в което е даден ход на делото по
същество, поради което и не подлежи на разглеждане от съда. С оглед на това ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер
на общо 1490 лева, от които 50, 00 лева, съставляващи платена държавна такса, и
1440 лева, съставляващи платено адвокатско възнаграждение с ДДС по договор за
правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ писмо с изх. № 94-00-142
(1) от 05.11.2021 г. на директора на дирекция „Правна“ при МРРБ в частта му, в
която е отказан достъп до обществена информация по т. 2 от заявление с вх.№
94-00-142/19.10.2021 г., подадено от „А.“ АД, ЕИК ХХХХХ, със седалище и адрес
на управление : с.Оброчище, п.к. 9630, к.к. „А.“ – административна сграда,
представлявано от изпълнителния директор К.В.С..
ВРЪЩА делото като преписка на директора на дирекция „Правна“ при МРРБ за
ново произнасяне по т. 2 от заявление за достъп до обществена информация с вх.№
94-00-142/19.10.2021 г., подадено от „А.“ АД, ЕИК ХХХХХ, със седалище и адрес
на управление : с.Оброчище, п.к. 9630, к.к. „А.“ – административна сграда,
представлявано от изпълнителния директор К.В.С., в 14-дневен срок, считано от
датата на получаване на преписката, при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.
ОСЪЖДА Министерството на
регионалното развитие и благоустройството да заплати на „А.“ АД, ЕИК ХХХХХ, със
седалище и адрес на управление : с.Оброчище, п.к. 9630, к.к. „А.“ –
административна сграда, представлявано от изпълнителния директор К.В.С., сумата
от 1490 лева, сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Административен
съдия :