РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 11.01.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на
секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2979 по описа за 2021 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „ПЪРВА ИВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД
срещу К.Д.А., за признаване за установено, че ответникът следва да заплати
следните суми, произтичащи от договор за банков кредит № 000LD-R-026034
от 17.12.2015 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. № 43289/2019 г. на СРС, 50 с-в, а именно: 17 000 евро,
представляващо главница, ведно със законна от 25.07.2019 г. (датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК);
5 318,27 евро – непогасена договорна лихва, начислена за периода
15.09.2016г. до 09.07.2019 г.
включително; 279,01 евро – непогасена наказателна лихва, начислена за периода
15.07.2016г. до 09.07.2019 г.; 73,75 евро – мораторна лихва, начислена за
периода 10.07.2019 г. – 24.07.2019 г. включително; 61,36 евро – разноски за
връчване на поканата за предсрочна изискуемост. Претендират се и сторените
разноски в заповедното и исковото производство.
В
исковата молба се поддържа, че между
„ПЪРВА ИВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, в качеството на кредитодател
и К.Д.А., в качеството на кредитополучател, е сключен на 17.12.2015 г. договор
за кредит, по силата на който на кредитополучателят е отпуснат кредит в размер
на 17 700 евро, с краен срок на погасяване 15.12.2025 г. Поддържа се, че
сумата по кредита е изцяло усвоена на 22.12.2015 г. Съгласно раздел II, т. 4.1 от договора, кредитополучателят
заплаща годишна лихва в размер на 12 % до 15.12.2018 г., а след изтичане на
този срок – годишна лихва в размер на лихвения процент, базиран на
спестяванията на банката за евро, увеличен с надбавка от 10,29 пункта. Съгласно раздел II, т. 10 от договора, дължимите плащания, но
неизвършени, поради недостиг на средства по разплащателната сметка на
кредитополучателя, се олихвяват с договорени процент на възнаградителна лихва
плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ
падежа на съответната вноска. Поддържа се, че кредитът е в просрочие, считано
от 15.07.2016 г., като не е погасяван по главница.
Поради
неплащане в срок на задълженията по кредит, на основание раздел Х, т. 10.1, т.
10.1.2 б. „б“ от Общите условия на „П.И.Б.“АД, банката с покана вх. № 004676/29.01.2019
г. на ЧСИ С.Я., връчена на длъжника на 09.02.2019 г. чрез съпругата му, в която
на длъжника е даден пет дневен срок за плащане, след която банката ще счита
кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Ищецът поддържа, че се е възползвал от
възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем, считано от 10.07.2019 г.
Ищецът
„ПИБ“ АД поддържа, че е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 43289/2019 г. на СРС, 50 с-в, по което е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист в негова полза, срещу кредитополучателя К.Д.А. и
поръчителя В.Д.Л..
На
01.11.2019 г. ищецът е образувал изпълнително дело № 20198500400802 по описа на
ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ, район на действие СГС.
С
определение № 20043781 от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. № 43289/2019 г. на СРС, 50
с-в, е обявено за спряно по силата на закона – 415, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК
принудителното изпълнение по горепосоченото изпълнително дело и са дадени
указания на ищеца за предявяване на установителен иск, което обуславя правния
интерес от настоящето производство.
Ответникът К.Д.А.
оспорва изцяло исковата молба по основание и размер. Сочи, че не е уведомен за
настъпване на предсрочната изискуемост. Твърди, че е плащал първоначално
редовно, но банката е завишила месечната
вноска без да го уведоми. Сочи, че осем
клаузи от договора за кредит са нищожни, подобно описани в т.III 2 от отговора на исковата молба.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, съобразно чл. 235 ГПК, намира за установено следното:
Видно от договор
за банков кредит № 000LD-R-026034
от 17.12.2015 г., сключен между
„П.И.Б.“АД и К.Д.А., банката е предоставила на ответника кредит в размер на 17
700 евро, с краен срок на погасяване до 15.12.2025 г.
В раздел II, чл. 4.1 от договора, страните
са постигнали съгласие за следното: За периода от отпускане на кредита до
15.12.2018 г. ответникът дължи годишна лихва в размер на 12 %. След изтичане на
този срок, банката прилага годишна лихва, в размер на лихвения процент базиран
на спестяванията на банката за евро (1,71% годишно към датата на сключване
на договора, съгласно чл. 4, ал. 2), увеличен с надбавка от 10,29
пункта.
В чл. 4.3 от договора
е предвидено, че методиката на банката за определяне на референтен лихвен
процент по смисъла на Закона за потребителския кредит, базиран на спестяванията
е неразделна част – приложение към настоящия договор.
Съгласно чл. 4, ал.4
от договора, дължимата от кредитополучателя лихва се изплаща периодично, в
размер и на падежи, подробно описани в погасителния план – приложение № 1 към
договора. Размерът на вноските и лихвените плащания, посочени в погасителния
план, са изчислени на база действащия към датата на сключване на договора
размер на спестяванията, увеличен с добавката, посочена в чл. 4.1 от договора.
В чл. 5 от договора
за кредит е предвидено че към датата на сключване на договора, годишния процент
на разходите е 12,89%. Общата сума, дължима от кредитополучателя е в размер на
31 020.92 евро. Кредитополучателят дължи такси и комисионни за откриване и
обслужване на банковата сметка, по която се обслужва кредита, съгласно Тарифата
на банката.
Плащанията, дължими,
но неизвършени в срок, поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на
кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с
договорения в раздел II,
чл. 4.1 от договора лихвен процент плюс наказателна лихва, считано от деня,
следващ падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в
неработен ден. При наличие на просрочени плащания, банката има право да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
За обезпечаване на вземанията
на банката по договора за кредит е сключен договор за поръчителство с В.Д.Л..
Установява се, че въз основа на
депозирано от „ПИБ“ АД на 25.07.2019 г. заявление
по чл. 417 от ГПК срещу К.Д.А., е издадена заповед за незабавно изпълнение от 07.08.2019
г., по ч.гр.д.
№ 43289/2019 г. по описа на СРС, 50 състав, за
следните суми: 17 000 евро, представляващо главница,
ведно със законна от 25.07.2019 г. (датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК); 5 318,27 евро – непогасена договорна
лихва, начислена за периода 15.09.2016г.
до 09.07.2019 г. включително; 279,01 евро – непогасена наказателна
лихва, начислена за периода 15.07.2016г. до 09.07.2019 г.; 73,75 евро –
мораторна лихва, начислена за периода 10.07.2019 г. – 24.07.2019 г.
включително; 61,36 евро – разноски за връчване на поканата за предсрочна
изискуемост, както и разноски по делото в размер на 916,60 лева – за държавна
такса и 60 лв. за възнаграждение за юрисконсулт.
По отношение на поръчителя, който също при
условията на солидарност дължи горепосочените суми, е налице влязло в сила
решение по чл. 422 ГПК, с което исковете се отхвърлят.
Съгласно приетото в т. 18 от ТР №
4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми.
Видно от представената покана,
връчена чрез ЧСИ С.Я. на ответника К.А., чрез съпругата му, на 09.02.2019 г.,
банката е поканила ответника в 5-дневен срок да заплати изискуемите задължения по процесния
договор за кредит, като в случай на неплащане, ще счита кредитът за изискуем в
пълен размер.
Съгласно
заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводната
експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява, че сумата в размер на
17 700 евро е усвоена на 22.12.2015 г. по сметка на ответника.
Извършените плащания от К.А. по кредита са в общ размер
на 2 439,94 евро, с които е погасена възнаградителна лихва в размер на
1 577,43 евро, лихва за просрочена главница 849,73 евро и такса за
разглеждане искане за кредит в размер на 12,78 евро.
Непогасените
суми, произтичащи от договора за банков кредит са общо в размер на
22 729,10 евро, които включват: 17 000 евро, представляващо главница,
ведно със законна от 25.07.2019 г. (датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК); 5 318,27 евро – непогасена договорна
лихва, начислена за периода 15.09.2016г.
до 09.07.2019 г. включително, дължима на основание раздел II, чл. 4.1, 279,01
евро – непогасена наказателна лихва, начислена за периода 15.07.2016г. до
09.07.2019 г.; раздел
II,
чл. 10 от договора; 73,75 евро – мораторна лихва, начислена за
периода 10.07.2019 г. – 24.07.2019 г. включително; 61,36 евро – разноски за
връчване на поканата за предсрочна изискуемост. Съотносими са тези суми и към
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 10.07.2019 г. В случай,
че за целия срок на договора се прилага първоначално уговорения размер на
възнаградителната лихва, общия размер на дължимите суми по кредита е общо в
размер на 23 440,60 евро, т.е. по - висока от претендираната в исковата
молба.
Съгласно
заключението, лихвеният процент, базиран на спестяванията се определя на база
на данните за референтния лихвен процент на БНБ от секция „Лихвени проценти и
обеми по салда по овърнайт - депозити, срочни депозити и депозити, договорени
за ползване след предизвестие, на сектори нефинансови предприятия и
домакинства.
Предвид така дадените разяснения съдът
намира, че следва да бъдат изцяло уважени предявените искове по чл. 422 ГПК,
предмет на заповед от 07.08.2019
г. за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
43289/2019 г. на СРС, 50 с-в.
Налице е валидно правоотношение по
договор за кредит, като претендираните суми са изискуеми и незаплатени от
ответника, съобразно уговореното в договора, погасителния план и подписаните от
ответника ОУ на банката, приложими към договора. В случая не е налице
противоречие с приетото в Тълкувателно
решение № 3/2017 г. от 27.03.2019г., постановено по тълкувателно дело № 3/2017 на ОСГТК
на ВКС, защото се касае за период преди датата на обявяване на предсрочна
изискуемост на акцесорните вземания.
Неоснователни са възраженията на ответника,
релевирани в отговора, доколкото в самия договор и погасителния план са
посочени дължимите вземания за лихва и главница, като няма данни по делото,
първоначалния лихвен процент от 12 %, уговорен в чл. 4.1 от договора, съответно
и чл. 4,2 от същия (10,29+1,71 пункта), да е увеличаван, респ. да са увредени интересите на кредитополучателя.
Отделно от това, съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза,
банката не е извършвала капитализация на суми.
При този изход на
спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски,
както следва: за производството пред СГС: 916,60 лв. за държавна такса, 100 лв.
– за възнаграждение за юрисконсулт и 600 лв. за депозит за вещо лице за
експертиза, както и разноски за заповедното производство в размер на
сумата от 916,60 лева – за държавна такса и 60 лв. за възнаграждение за
юрисконсулт.
Предвид изложените съображения,
съдът
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че К.Д.А., ЕГН **********,***, дължи на ищеца „П.И.Б.“ АД, ***, следните
суми, представляващи непогасено задължение по договор за банков кредит №
000LD-R-026034
от 17.12.2015 г., за които е издадена заповед от 07.08.2019
г. за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
43289/2019 г. на СРС, 50 с-в, както следва:
-
17 000 евро, представляващо главница, ведно със
законна от 25.07.2019 г.
-
5 318,27 евро – непогасена договорна лихва, начислена
за периода 15.09.2016г. до 09.07.2019 г.
включително;
-
279,01 евро – непогасена наказателна лихва, начислена за
периода 15.07.2016г. до 09.07.2019 г.;
-
73,75 евро – мораторна лихва, начислена за периода
10.07.2019 г. – 24.07.2019 г. включително;
-
61,36 евро – разноски за връчване на поканата за
предсрочна изискуемост.
ОСЪЖДА К.Д.А., ЕГН **********,*** да
заплати на „П.И.Б.“ АД, ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за
производството пред СГС, както следва: 916,60 лв. за държавна такса, 100 лв. – за възнаграждение за
юрисконсулт и 600 лв. за депозит за вещо лице за експертиза, както и
разноски за заповедното производство в размер на сумата от 916,60
лв. – за държавна такса и 60 лв. за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните по делото.
СЪДИЯ: