ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260823,
31.03.2021г.,
Пловдив
Окръжен
съд, Пловдив
VІ граждански състав,
на
тридесет и първи март две хиляди
двадесет и първа година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова
Таня Теоргиева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
Ч.
гражданско дело № 812 по описа за 2021 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа
на частна жалба на „Теленор България“ ЕАД, против Разпореждане инкорпорирано в
заповед по чл.410 от ГПК № 1379/09.02.2021по ч.гр.д.№2316/2021, ПРС с което е
отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от жалбоподателя против П.Д.К.
за сумата от 77,46лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 28.09.2016г., изменен с допълнително споразумение от
02.06.2018г. равна на 3 месечни абонаментни такси, за сумата от 62,46лв. – – неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 02.06.2016г., равна
на 3 месечни абонаментни такси.
Жалбоподателят поддържа неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Счита, че мотивът на
заповедния съд за наличие на неравноправна клауза, основан на извода, че
неустойката представлява сума съответстваща на периода до края на срока на
договора, е неправилен. Освен това неправилно е посочил и че неустойката за
устройството се претендира на осн. т.11 от договора за мобилни услуги, която
клауза също е приета за неравноправна. Жалбоподателят посочва, че
претендираната неустойка е ограничена до не повече от три месечни такси, а ако
е ползвана отстъпка – и възстановяване на
част от стройността на ползваната отстъпка. Поддържа, че уговорената в
договора неустойка е изцяло съобразена със споразумението между Теленор и КЗП,
същата не съставлява неравноправна клауза и изпълнява своята функция на
предварително уговорено обезщетение за вреди от неизпълнение на задълженията на
едната страна по договора. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и
издаване на заповед за изпълнение.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице – заявител в производството. Същата е насочена против
подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена
е дължимата ДТ, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
С
обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил подаденото от
жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение като е приел, че
за сумата от 77,46лв. и 62,46лв., претендираната неустойка е равна на цената на
самата услуга за три месеца, което
позволява на доставчика да получи пълен месечен абонамент без да предоставя
услуга. Тази клауза е квалифицирана като евентуално неравноправна по смисъла на
чл.143, т.5 от ЗЗП, т.к. задължава потребителя при неизпълнение на негово
задължение да изплати необосновано висока неустойка.
Заповедното
производство е образувано по заявление на Теленор България ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника П.К. за сумата от 77,46лв.,
съставляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги
от 28.09.2016г. и сумата от 62,46лв., съставляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 02.06.2018г. Посочено
е, че абонатът не е изпълнил свои месечни задължения, поради което и договорът
е прекратен. При прекратяване на договора по вина на потребителя, то последният
дължи договорна неустойка, която е в размер на 3 кратния размер на стандартния
месечен абонамент, а в случай че е предоставена отстъпка от месечния абонамент,
то потребителят дължи и възстановяване
на част от стойността на ползваната отстъпка.
Така заявителят претендира двете суми, представляващи стойността на 3
месечни абонаментни такси по двата договора.
Видно от представения договор за мобилни
услуги между страните, действително са уговорили заплащане на неустойка при
предсрочното му прекратяване по вина на потребителя в размер на стандартните
месечни абонаменти за оставащия срок на договора, но не повече от три месечни
плащания.
Настоящата инстанция намира, че тази
клауза за определяне размера на договорната неустойка между страните може да
бъде евентуално неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗД. Целта на
договорната неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната страна
при предсрочно прекратяване на договора. В процесните договори е предвидена неустойка при прекратяването им в размер
на три стандартни месечни
абонамента. Следва в един състезателен процес да се провери дали същата
се явява необосновано висока, тъй като
не отчита размера на евентуалните вреди,
които операторът би претърпял.
Тези вреди не следва да бъдат определяни като пропуснати ползи в размер
на невнесените месечни абонаменти. Заплащането на месечните
абонаменти за срока на договора е обвързано с предоставяне на услуга, която с
оглед прекратяване на договора вече не се предоставя.
Ет защо съдът намира, че в изпълнение на
задълженията си за проверка по реда на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК
правилно е отказано издаване на заповед за изпълнение за двете посочени суми,
т.к. основанието на което се претендират представлява вероятна
неравноправна клауза в потребителски договор.
В този смисъл изводите на заповедния съд
, че посочената клауза е неравноправна, са правилни и постановеното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано
в заповед по чл.410 от ГПК № 1379/09.02.2021,по ч.гр.д.№2316/2021, ПРС с което
е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Теленор България“ ЕАД,
*********, против П.Д.К., ЕГН **********, за сумата от 77,46лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 28.09.2016г., изменен с
допълнително споразумение от 02.06.2018г. равна на 3 месечни абонаментни такси,
за сумата от 62,46лв. – – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 02.06.2016г., равна на 3 месечни абонаментни такси.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :