№ 66
гр. Тетевен, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20214330100321 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. чл. 37и, ал. 8 от ЗСПЗЗ.
Обжалван е Протокол по чл.37и,ал.6 от ЗСПЗЗ на Комисия,назначена със заповед на
Кмета на Община-Тетевен,за окончателно разпределение на имоти-пасища,мери и ливади
от общинския поземлен фонд.
Жалбодателят излага,че обжалва протокола,В ЧАСТТА, в която на „хх е отказано да
бъдат разпределени имоти с начин на трайно ползване пасища,мери и ливади от ОПФ,като
необоснован и незаконосъобразен,поради съществени нарушения на процесуалноправни
норми и нарушаване на материално-правните разпоредби на закона.
Излага се,че с обжалваното постановление са допуснати съществени нарушения на
съществени процесуалноправни норми,които административно-наказващият орган е
следвало да спазва и спазването от администрацията,на които е въздигнато от законодателя
като гаранция за защита правата и законните интереси на гражданите.При постановяване на
обжалваното наказателно постановление са нарушени и материалноправни разпоредби на
закона,което на още едно основание прави акта незаконосъобразен.
Счета,че не са спазени разпоредбите на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи и Правилника за прилагането му.Счита,че не са събрани всички
необходими доказателства,относими към случая.
Моли да бъде отменен обжалвания протокол В ЧАСТТА,в която на „хх е отказано да
бъдат разпределени имоти с начин на трайно ползване пасища,мери и ливади от ОПФ,като
1
необоснован и незаконосъобразен,поради съэществени нарушения на процесуалноправни
норми и нарушаване на материално-правните разпоредби на закона.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощници на жалбодателя-
адвокати Савова и Г.-САК,както същата е внесена в съда.
По въпроса за ответника по жалбата,съдът при конституирането на същия е
съобразил трайната практика на административните съдилища,която приема следното:
Поради липсата на изрична правна регламентация в чл. 37и ал. 8 във вр. с ал. 6 от ЗСПЗЗ
относно страните в съдебното производство, приложение намира нормата на чл. 153, ал. 1 от
АПК. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от АПК съдът конституира страните служебно,
което означава, че негово е задължението да определи ответника и евентуалните
заинтересовани страни и да осигури участието им при разглеждане и решаване на делото.
Правилото на чл. 153, ал. 1 от АПК определя като ответник по делото органът, издал
административния акт. В конкретният случай, този орган е Комисията по чл. 37и ал. 6 от
ЗСПЗЗ като колективен административен орган, носител на административни правомощия
по силата на закона във вр. с дефиницията по § 1, т. 1 от ДР на АПК. Нито назначаването на
Комисията от кмета на общината, нито утвърждаването на протокола на Комисията от кмета
могат да променят правилото по чл. 153, ал. 1 от АПК за определяне на ответника.
Назначаването на комисията е част от административната процедура, поставящо началото
на производството. Утвърждаването на протокола на Комисията не е предвидено от закона
като част от документа, водещо до неговата валидност като завършен административен акт.
По см. на чл. 37и ал. 8 от ЗСПЗЗ протоколът на Комисията по чл. 37и ал. 6 от ЗСПЗЗ по
отношение на площта на разпределените имоти подлежи на обжалване пред районния съд.
Следователно, специалния закон въвежда обжалваемост на акта на Комисията, без да
предвижда допълнително конститутивно действие по неговото утвърждаване от кмета на
общината. Заповедта на кмета за назначаване на Комисията също не съдържа подобно
изискване. По случая липсва фигурата на иззета компетентност от по - горестоящия орган,
тъй като кметът не е издател на Протокола, а Комисията. Без правно значение за определяне
на ответника е и кому съдът е възложил отговорността за депозиране на административната
преписка по реда на чл. 152, ал. 2 от АПК, тъй като правилото не игнорира и не допълва
нормата на чл. 153, ал. 1 от АПК/По този въпрос Решение № 31 от 5.02.2020 г. на АдмС -
Кюстендил по к. а. д. № 585/2019 г. Решение № 19 от 24.01.2020 г. на АдмС - Кюстендил
по к. а. д. № 584/2019 г. Решение № 129 от 3.04.2019 г. на АдмС - Перник по к. а. д. №
128/2019 г. Решение № 1228 от 7.12.2018 г. на АдмС - София област по к. а. д. № 689/2018
г. Решение № 4 от 18.07.2018 г. на АдмС - Сливен по к. а. д. № 146/2018 г./.
Ответника по жалбата-Комисията,назначена със Заповед на Кмета на Община-
Тетевен по чл.37и,ал.6 от ЗСПЗЗ/съобразно измененото определение по чл.145,ал.1 от АПК
от 17.05.2021г.,допуснато в съдебно заседание,проведено на 07.06.2021
година/,представлявана от съдебно заседание от юрисконсулт Н./упълномощена от
членовете на комисията-пълномощно на стр.100 от делото/,изразява становище за
2
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло,като неоснователна и
се потвърди обжалвания протокол.
В приложена писмена защита доразвива съображенията си по съществото на спора.
Съобразно характера на производството,както и частта,в която се обжалва Протокола
по чл.37и,ал.8 от ЗСПЗЗ, съдът е конституирал като заинтересувани страни в
производството Дирекция „Национален парк Централен Балкан“,със седалище в град
Габрово/с определението от 17.05.2021г./,както и Държавата,чрез Министерство на околната
среда и водите/с определението,постановено в съдебно заседание на 07.06.2021 година/.
За да конституира посочените заинтересувани страни,съдът е съобразил
обстоятелството,че в разглеждания случая жалбодателят не е допуснат до участие в
процедурата по разпределяне на имоти от ОПФ/на Община-Тетевен/,а не обжалва протокола
в частта на разпределението на имотите,както постановява нормата на чл.37и,ал.8 от
ЗСПЗЗ,поради и което като заинтересувани страни не са конституирани останалите 14
заявителя,между които са разпределени за ползване земите с протокола по чл.37и,ал.8 от
ЗСПЗЗ.
Също така съдът е съобразил и изложеният в протокола довод на комисията/макар че
недопускането на жалбодателя е на друго основание/,че два посочени поземлени
имота,посочени в удостоверение за временен животновъден обект,издадена на
жалбодатеря,попадат в защитена територия на Национален парк „Централен Балкан“.
От конституираните заинтересовани страни становище е изразено от процесуален
представител на Министерство на околната среда и водите/стр.109-112 от делото/,в което е
изразено становище,че същото не следва да участва в производството,а с оглед характера на
земите,за които е постановен отказа на жалбодателя,като защитени такива,следва да участва
Дирекция „Национален парк Централен балкан“,както е изразено становище по същество на
спора,като моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и недоказана.
От представените по делото писмени доказателства,съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
С Решение №381/18.02.2021 година на Общински съвет-Тетевен е определен списък
на имотите от общински поземлен фонд с начин на трайно ползване-пасища,мери и ливади
за индивидуално ползване за стопанската ********* година,съгласно
приложения,приложени към решението,като е възложено на Кмета на Общината да назначи
комисия,която да разпредели имотите за всяко землище,съгласно постъпили
заявления,съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни,но
не –повече от 15дка за животинска единица,както и е възложено на Кмета на Общината,въз
основа протокола на комисията и след заплащане на посочена наемна цена,да сключи
договори за срок от 5 стопански години.
3
Със Заповед №200/02.04.2021г/стр.283-284 от административната преписка/Кметът на
Община-Тетевен е назначил комисия по чл.37и,ал.6 от ЗСПЗЗ,на която е възложил да
разпредели посочените имоти съобразно решението на Общински съвет-Тетевен,като
състави протокол в срок до 01.05.2021 година.Посочено е,че заседанието на комисията
следва да се проведе на 16.04.2021г.
В административната преписка се съдържа заявление по чл.37и,ал.5 от ЗСПЗЗ и
чл.99,ал.1 от ППЗСПЗЗ от „хх,с вх.№3-85/10.03.2021г.,в която е заявено,че същият е
собственик на животновъден обект,в който постоянно се отглеждат пасищни
селскостопански животни №2183-0807,регистриран в интегрираната информационна
система на БАЛХ,в землището на село Ямна,община-хх,обл.софийски и на временен
животновъден обект №хх/,пасище район „ххпасище „Пх
Приложен е опис на собствени и ползвани имоти в землища на село Ямна,Соф.обл. и
на с.Дивчовото,Лов.обл. към заявлението.
Представено е към заявлението и попълнено заявление,по образец Приложение №1
към Заповед №РД 46-55/08.02.2019г,с опис на видовете и броя пасищни селскостопански
животни,отглеждани в животновъден обект №2183-0807,регистриран в Интегрирана
информационна система на БАБХ.
Представен е Протокол от 16.04.2021г на Комисията по чл.37и,ал.6 от ЗСПЗЗ/стр.294
и следв. от административната преписка/,като в т.11 от протокола и по заявлението на
жалбодателя е отразено,че комисията няма основание да разпредели имоти с начин на
трайно ползване пасища,мери и ливади от ОПФ на ххВ протокола и преди обективирания
извод за липса на основание за разпределяне на имоти на жалбодателя,комисията е
отразила,че от направена справка в кадастралната карта на село Рибарица е установила,че
два посочени имота,с кадастрални номера 62579.199.1 и 62579.198.3,първият в
м.“Булуваня“,а вторият в м.хх,попадат в границите на НП „Централен балкан“ и са
изключителна държавна собственост,както и че заявлението не дава възможност да се
кандидатства за временни животновъдни обекти-пасища,което ев противоречие с параграф
2,т.2 от ДР на ЗСПЗЗ.Цитирани са нормите на чл.37и,ал.4 от ЗСПЗЗ и на параграф 2,т.2 от
ДРП на ЗСПЗЗ.
От приложена справка/стр.265 от административната преписка/ се установява,че
заявления от земеделски стопани за разпределение на пасища,мери и ливади за
индивидуално ползване от общинския поземлен фонд са подали 15 лица,като в т.11
фигурира хх
Приложено е към преписката/стр.262/ Удостоверение №4хх за регистрация на
животновъден обект за временно отглеждане на животни,издадено от Директора на ОДБХ-
Ловеч,в което е удостоверено регистриране на животновъден обект-пасище на пасищен
район „хх“пасище „хх“,за временно отглеждане на животни в периода 01.05.15.11,за вид
4
животни-говеда,намиращ се в с.Рибарица,УПИ хх/или двата посочени имоти и в Протокола
на комисията по чл.37е,ал.6 от ЗСПЗЗ/,с посочен собственик Национален парк „Централен
балкан“-град Габрово и ползвател хх
От приложени към преписката протоколи от 20.04.2021г/стр.329 и стр.331/ е видно,че
Протоколът по чл.37и,ал.8 от ЗСПЗЗ е обявен на информационното табло на Община-
Тетевен и на информационното табло в сградата на Кметство село Рибарица на дата
20.094.2021 година.
От приложено писмо и разписка/стр.332 и стр.333 от административната преписка/ се
установява,че копие от протокола е изпратено на жалбодателя и същото е получено от негов
пълномощник на дата 27.04.2021 година.
В хода на съдебното производство е представено писмо от Дирекция „Национален
парк Централен балкан“-гр.Габрово/стр.103 от делото/,от което се установява,че на
жалбодателя е предоставено разрешително за паша на селскостопански животни върху
пасище с обща площ от 60 ха ,находящо се на територията на Национален парк „Централен
балкан“,землище на село хх и м.хх,което е част от ПИ №6хх/съобразно уточнителното
писмо на стр.134 от делото/,цитирани в Протокол по чл.37и,ал.6 от ЗСПЗЗ от 16.04.2021г на
Комисия,назначена със Заповед №200/02.04.2021г на Кмета на Община-Тетевен,като е
приложена и схема на пасищата.Съдържанието на писмото корелира и с приложената от
сайта на дирекцията Заповед №РД-61/22.04.2021г на Директора на парка,както и
приложеното заверено копие на заповедта/стр.135 и следв. от делото/.
Представено е писмо от Община-хх/стр.133 от делото/,с което е изпратен протокол на
основание чл.37и,ал.6 от ЗСПЗЗ за ползване на земеделски земи в изпълнение на решение от
27.02.2020г на Общински съвет-хх,в което и по заявление на „хх е предложено на същия да
се дадат по наем за срок от 5 години имоти в землище на село Ямна,Соф.обл. с площ от
131.575 дка.
Приложено е писмо от Община-хх/стр.154 от делото/,в което е отразено,че в
Община-хх не е постъпвало заявление по чл.37и,ал.5 от ЗСПЗЗ,от жалбодателя ххв срок то
10.03.2021 година,поради и което в изготвения протокол на комисията по чл.37и,ал.6 от
ЗСПЗЗ,няма разпределени земеделски земи за хх
При така описаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадени в срок, от легитимирана страна, с явен интерес от обжалването и
срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен
акт.
Действително и съгласно чл.37и,ал.8 от ЗСПЗЗ, протоколът по ал. 6 или по ал. 7 се
обявява в кметството и се публикува на интернет страницата на общината и може да се
обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14-дневен срок пред
5
районния съд. Обжалването не спира изпълнението на протокола, освен ако съдът разпореди
друго.
Както се приема в съдебната практика, процедурата по чл. 37и от ЗСПЗЗ, във вр. с чл.
98-100 от ППЗСПЗЗ е специална. Касае предоставяне под наем или аренда на пасища, мери
и ливади от ДПФ и ОПФ без търг или конкурс на правоимащите лица по чл. 37и, ал.1 от
ЗСПЗЗ. Осъществява се в два етапа. През първият етап Комисията по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ
определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 от закона и извършва
разпределение на имотите за всяко землище. Етапът завършва с изготвяне на протокола на
Комисията. Съгласно чл. 37и, ал.8 от ЗСПЗЗ протоколът подлежи на съдебно обжалване по
отношение площта на разпределените имоти. Вторият етап касае сключване на договора за
наем или аренда от кмета на общината, съответно директора на ОДЗ с правоимащите лица
въз основа на протокола на Комисията. След като Комисията по чл.37и,ал.6 от ЗСПЗЗ не е
допуснала до участие в разпределението на имотите конкретен субект, по своята правна
същност решението на органа представлява отказ от участие в административната
процедура, тъй като заявителят не е допуснат до извършеното разпределение на имотите от
ОПФ. Отказът носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на
легалната дефиниция на чл. 21, ал.1 от АПК – издаден е от орган с административни
правомощия, овластен въз основа на закон /вж. §1, т.1 от ДР на АПК/ и засяга по негативен
начин правото на заявителя за участие в разпределението на площите, като отрича това
право. Липсата на изрична законова възможност за оспорване на отказа в нормите на ЗСПЗЗ
се преодолява от нормата на чл. 120, ал.2 от Конституцията на Република България,
съгласно която гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички
административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените в закон. В нормите на
чл. 37и от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ липсва забрана за съдебен контрол на отказа. Текстът на чл.
15, ал.1 от АПК гарантира участие на дружество с ограничена отговорност като страна в
административното производство по издаване на отказа, а правото на съдебно оспорване се
реализира на основание чл. 147, ал.1 от АПК. В разгрлеждания казус е налице
непосредствен, пряк и личен правен интерес от оспорването за жалбодателя/По този
въпрос Определение №553 от 10.11.2016г, на Административен съд-Кюстендил по к.ч.
адм.дело №238/2016г./.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Съгл. чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ пасищата, мерите и ливадите от държавния и
общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на
собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански
животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя
и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Те се
разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в
съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански
животни. Разпоредбата на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ изисква и разпределението да е в
6
зависимост и от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади.
Съгл. ал. 5 на същият текст лицата подават заявление по образец до кмета общината в срок
до 10 март, към което прилагат документи, определени в правилника за прилагането на
закона.
В случая съдът намира, че реда и формата предвидена в закона са спазени.
Съгласно § 2в. (Нов - ДВ, бр. 10 от 2009 г., доп., бр. 38 от 2014 г., бр. 61 от 2015 г.,
изм. и доп., бр. 100 от 2015 г., доп., бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г., изм., бр. 42 от
2018 г., в сила от стопанската 2019 - 2020 г.) от ДР на ЗСПЗЗ, по смисъла на този закон:
1. "Пасищни селскостопански животни" са:
а) едрите и дребните преживни селскостопански животни;
б) конете с официална идентификация в БАБХ съгласно Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/262 на Комисията от 17 февруари 2015 г. за определяне на правила в съответствие
с директиви 90/427/ЕИО и 2009/156/ЕО на Съвета по отношение на методите за
идентификация на еднокопитни животни (Регламент за паспорт на еднокопитните животни)
(OB, L 59/1 от 3 март 2015 г.), с изключение на конете с предназначение "за спорт".
2."Животновъден обект" е обект, регистриран по реда на Закона за
ветеринарномедицинската дейност, в който постоянно се отглеждат пасищни
селскостопански животни, с изключение на регистрирани обекти върху имоти с начин на
трайно ползване пасища и мери.
В предвид цитираната правна норма,решаващият състав приема,че в случая не се
касае за "животновъден обект" по смисъла на §2в, т.2 от ДР на ЗСПЗЗ. В
административната преписка е представено Удостоверение №4хх за регистрация на
животновъден обект за временно отглеждане на животни. Приема се в съдебната
практика,че следва да се прави разграничение между "животновъден обект" по смисъла на
§2в,т.2 от ДР на ЗСПЗЗ и по смисъла на чл. 1, т.36 от ДР на ЗВМД, като съгласно
дефиницията по ЗВМД "животновъден обект" е по-широко понятие и включва места, където
временно или постоянно се отглеждат и настаняват животни, с изключение на ветеринарни
клиники и амбулатории. От доказателствата по делото се установява, че процесният обект е
такъв за временно отглеждане на пасищни селскостопански животни, а не за постоянно
отглеждане. След като същият не представлява "животновъден обект" по смисъла на
§2в,т.2 от ДР на ЗСПЗЗ, правилно Комисията по чл.37и,ал.6 от ЗСПЗЗ е преценила и
решила,че жалбодателят и на основание заявеният животновъден обект, е могъл да участва в
разпределението на имотите от ОПФ само ако отглеждането на съответните пасищни
селскостопански животни се е извършвало постоянно, а не временно/по въпроса Решение
№ 698 от 10.08.2017 г. на АдмС - София-област по адм. д. № 136/2017 г./.
7
За землище на Община-Тетевен жалбодателят не е представил доказателства ,че
притежава регистриран в БАБХ животновъден обект от категорията на визираните в
параграф 2,т.2 от ДР на ЗСПЗЗ,с оглед на което и само на това основание законосъобразно и
обосновано Комисията по чл.37и,ал.6 от ЗСПЗЗ е отказала да допусне до разпределение на
земите от ОПФ жалбодателя „хх.
От съдържанието на Протокола по чл.37и,ал.8 от ЗСПЗЗ съдът прави извода,че това е
основният мотив на Комисията да откаже на жалбодателя участие в процедурата за
разпределение на имотите от ОПФ,независимо,че в същия са отразени и изводи досежно
характера на имотите,попадащи защитената територия на Национален парк „Централен
Балкан“/с оглед и данните за тези имоти,вписани в Удостоверение 4хх за регистрация на
животновъден обект за временно отглеждане на животни. Тази характеристика на имотите
би била основание на Комисията да откаже разпределението на имотите на жалбодателя в
производството по чл.37и от ЗСПЗЗ,при положение,че същата го е допуснала до участие в
процедурата,която хипотеза не е налице в конкретния случай. А както се установява от
Заповед №РД-61/22.04.2021г на Директора на Национален парк „Централен Балкан“-
седалище в град Габрово,на жалбодателя е разрешено пашуването през 2021 година на
говеда от регистрирания временен животновъден обект върху имоти с идентификатори №хх,
на основание чл.50,т.5 от Закона за защитените територии.
В предвид горните съображения жалбата се явява неоснователна и оспорването
следва да бъде отхвърлено.
На основание чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 143,ал.3 и ал.4 от АПК,както и чл.144 от
АПК, съдът дължи произнасяне по претенциите на страните за присъждане на сторените
разноски.С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.
Пълномощникът на ответника по жалбата- юрисконсулт Н., претендира разноски в
размер на 600 юрисктонсултско възнаграждение. Юрисконсултско възнаграждение се
дължи на основание чл.78 ал.8 ГПК, във вр. с чл.144 АПК, във връзка с чл.143,ал.3 от АПК и
с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24,ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като дължимите разноски следва да бъдат определени в размер на 200.00
лева юристконсултско възнаграждение ,които разноски следва да бъдат присъдени на
юридичското лице-Община-Тетевен,представлявано от Кмета на Общината.За остатъка до
600.00 лева искането за разноски се отхвърля.
На участвалото в производството заинтересувано лице-Държавата,чрез
Министерство на околната среда и водите се присъждат разноски,на основание чл.143,ал.3
от АПК,във в-ка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24,ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 200.00 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 от АПК, съдът,
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата и оспорването на ххс ЕИК:хх,със седалище и адрес на
управление в град хх,Соф.обл.,представлявано от ЕМ. Д. Д.,с посочен адрес за
кореспонденция в град София,против Протокол по чл.37и,ал.6 от ЗСПЗЗ от 16.04.2021
година на Комисия,назначена със Заповед на Кмета на Община-Тетевен,за окончателно
разпределение на имоти-пасища,мери и ливади от общинския поземлен фонд,в частта,в
която на „хх е отказано да бъдат разпределени имоти с начин на трайно ползване
пасище,мери и ливади от общинския поземлен фонд на Община-Тетевен.
ОСЪЖДА ххс ЕИК:хх,със седалище и адрес на управление в град
хх,Соф.обл.,представлявано от ЕМ. Д. Д.,с посочен адрес за кореспонденция в град София,
да заплати на Община Тетевен сумата от 200.00/двеста/лева разноски по делото,
представляващи юристконсултско възнаграждение,определено на основание чл.78 ал.8 ГПК,
във вр. с чл.144 АПК, във връзка с чл.143,ал.3 от АПК и с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 24,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА ххс ЕИК:хх,със седалище и адрес на управление в град
хх,Соф.обл.,представлявано от ЕМ. Д. Д.,с посочен адрес за кореспонденция в град София,
да заплати на Държавата,чрез Министерство на околната среда и водите,разноски в размер
на 200.00/двеста/лева,представляващо определено юристконсултско възнаграждение,на
основание чл.143,ал.3 от АПК,във в-ка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
24,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд-Ловеч,в
четиринадесет дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
9