Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 99
гр.Свищов,19.08.2020
год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 30.07.2020 г., в състав:
Председател:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Татяна Тотева,
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. 104/2020 година, за да се произнесе взема предвид:
ИСК
с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „К.Й.” ООД с ЕИК *, със седалище ***,
представлявано от В.И.твърди, че на 28.07.2017г., А.Х.Б. с ЕГН ********** с
адрес *** е сключила Договор за паричен заем с ищеца за сумата от 1700лв. след подадена
нейна молба. Съгласно сключения договор длъжникът следвало да върне
предоставената в заем сума ведно с договорената лихва на 22 равни месечни вноски с падеж 28-мо
число на всеки месец от 28.08.2017г. до 28.05.2019г., вкл., като общият размер
на задължението бил 2424,97лв. Договорът е обезпечен със запис на заповед,
подписан на същата дата 28.07.2017г. за сумата 4598,00лева. В тази сума влиза и
неустойка в размер на 2173,03 лева, съгласно чл.8 от договора. Ответникът е
заплатил 5 вноски и преустановил плащането.Съгласно чл.10 ал.1 от сключения
договор кредитодателя има право да направи кредита предсрочно изискуем, в
случай че кредитополучателя не заплати
поредни месечни вноски. Процесният кредит е обявен за предсрочно изискуем , за което длъжникът бил
уведомен. Според изчисленията дължимата към момента на изискуемост сума е
3834,43 лева. За тази сума ,
ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК и по ч.гр.д. 932/2018г. на
СвРС е издадена Заповед за незабавно изпълнение №553/11.09.2018г., като
изпълнителното основание е Запис на заповед в полза на кредитора „К.Й.” ООД за сумата 4598,00 лева. Предявен е за
плащане на 29.07.2017 г. Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за
изпълнение при условията на чл.47 ал.5 от ГПК,
поради което ищецът предявява
настоящия установителен иск . Моли съда да признае за установено , че
ответникът му дължи гореописаните суми, както и да присъди разноски в исковото
и заповедното производство.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК ответникът не
е подал писмен отговор.Не се явява в съдебно заседание и не взема становище.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Предявеният иск е установителен
по чл.422 от ГПК за сумата 3834,43лв., от която 1413,43 лева - главница , 282,69лв.- неустойка по чл.19 ал.1
от ОУ, 1679,18 лева –неустойка по чл.8 от Договора, законна лихва от дата на постъпване на заявлението в съда — 7.09.2018 г. до изплащане
на вземането.
Видно
от приложеното ч.гр.д.932/2018г. на СвРС , по заявление на „К.Й.” ООД с ЕИК *, със седалище ***,
представлявано от В.И.твърди , че на
28.07.2017г. е издадена Заповед за незабавно изпълнение №553/11.09.2018г. против А.Х.Б. с ЕГН ********** за сумата 3834,43 лева, като изпълнителното основание е Запис на
заповед в полза на кредитора „К.Й.”
ООД за сумата 4598,00 лева.
Страните не спорят съществуващо каузално правоотношение по Договор
за паричен заем № 28312 от 28.07.2017 г., сключен между „К.Й.” ООД и ответника, за обезпечаване задълженията, по
който била издадена и ценната книга.
Страните също така не спорят, че
ответникът А.Х.Б. е извършила по Договор за паричен заем № 28312
от 28.07.2017 г. погасителни плащания – 5 вноски , които видно от погасителния
план са по 209,00лева , т.е. в размер на сумата 1045,00 лева.
Страните не спорят и от
представения договор за паричен заем се
установява, че А.Х.Б. е получила от ищеца сума в размер на 1700 лева, която се е
задължила да върне на 22 погасителни вноски, всяка с размер от 110,23 лева,
платими на 28-о число от месеца съгласно погасителен план, уговорен в договора,
като първата погасителна вноска била с падеж 28.08.2017 г., а последната
погасителна вноска - с падеж 28.05.2019 година. Страните уговорили месечен лихвен процент от 3.33 %, ГПР - 48.169
%, като общата сума за плащане по договора била 2424,97 лева. С подписването на договора кредитополучателят декларирал, че е получил
сумата, негов предмет.
В чл. 6 от договора страните се
споразумели договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените
обезпечения: 1) запис на заповед, издаден от заемателя, 2) банкова гаранция или
поръчител, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2 от общите условия към
договора за заем. Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не
предоставел договореното в чл. 6, ал. 2 от договора обезпечение в тридневен
срок от сключването му или то не отговаряло на условията, посочени в чл. 9, ал.
2 и т. 4 от общите условия към договора за заем, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 2173,03 лева, платима разсрочено, съгласно
приложение 2 към договора за заем.
Съгласно приложения към договора
погасителен план, подписан от заемателя към всяка месечна погасителна вноска в
размер на 110,23 лева е добавена сума от 98,77 лева, представляваща неустойка
при липса на обезпечение, или А.Х.Б. дължала за периода 28.08.2017 г. – 28.05.2019
г. 22 погасителни вноски с размер 209,00 лева. Съгласно чл. 7 от договора, в
случай на забава на която и да е погасителна вноска заемателят дължал и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден,
считано от датата на просрочието до пълното погасяване на задължението.
Основателността на предявен
установителен иск при квалификацията на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 538 ТЗ, се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ
съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: извършена
едностранна правна сделка – запис на заповед и настъпила изискуемост на
вземането, породено от нея. В случая, субективното право на ищеца се основава
на формална и абстрактна правна сделка – запис на заповед, като доводи за
неспазване на изискванията, предвидени в закона, касаещи формата й, страните не
са правили, съответно документът съдържа всички задължителни реквизити.
С издаването на ценната книга в
правната сфера на ищеца, като поемател, е възникнало право на вземане за сумата
4598,00 лева, изискуемостта на което настъпва с предявяване на ценната книга,
доколкото падежът на менителничния ефект е уговорен на предявяване. В този
случай, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, т.е. изискуемо вземане,
е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане, което се
установява от положения от издателя А.Б. подпис.
В Тълкувателно решение № 1/2004
г. на ОСТК на ВКС, т. 3 изрично е посочено, че по своята правна същност
предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение
на менителничното задължение и може да има значение на предпоставка за
поставянето на длъжника в забава (но не за съществуването на задължението по
записа на заповед); на условие за запазване правата срещу регресно отговорните
лица - джирантите и техните авалисти (чл. 514, ал. 1, т. 1 вр. чл. 537 ТЗ) или
на начин за определяне падежа на менителничното задължение, когато падежът е
определен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 537 ТЗ - на предявяване
или на определен срок след предявяването. Когато падежът на задължението е
обвързан с предявяването на ценната книга, то обуславя настъпването на
изискуемостта на задължението. В случая ценната книга е предявяване на издателя
на 29.07.2017 г., когато е настъпила изискуемостта на задължението.
Ищецът, който е носител на
вземането, породено от издадената ценна книга е свободен да избере в какъв обем
да потърси защита на неудовлетвореното си право. В случая съдебната защита се
търси за вземане, в по-малък размер от това, за което е издаден записът на
заповед, а именно за сумата 3834,43 лева, която твърди да не е погасена.
Записът на заповед е обикновена
форма на менителничното задължение, създаваща задължение на издателя пред всеки
легитимиран поемател. Поетото задължение е абстрактно – наличието на основание
за извършване на сделката не се поставя като условие за нейната валидност.
Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата, които то
поражда, са независими от наличността на основна сделка и от развитието на
каузални правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден. В
случая, обаче ищецът твърди, че задължението по ценната книга обезпечава
задължения по каузално правоотношение – сключен договор за заем и въз основа на
него предявява претенцията си в исковото производство.
В т. 17 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че с въвеждането на твърдения или
възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по
чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица
погасяване на вземането по записа на заповед.
В случая, страните не спорят, че
издаденият запис на заповед обезпечава задължения на издателя А.Х.Б. по Договор
за паричен заем № 28312 от 28.07.2017г., както и е установено, че
ответникът е извършил погасителни
плащания в размер на сумата 1045,00 лева.
Ответницата не е подала писмен
отговор , не се явява по делото и не прави възражения.
Сключеният договор за заем обаче попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит, същевременно към него е приложима и общата императивна
закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от
ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно
право - Директива 93/ 13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори
и такова възражение да не е било направено от потребителя.
По отношение на договорите за
кредит на общо основание и съгласно чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.
143 - чл. 148 от ЗЗП.
На първо място клаузите на
процесния договор не са индивидуално уговорени съгласно на чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда. Липсват
твърдения и представени доказателства, че условията по договора са били уговорени
с ответника индивидуално или че при предварително изготвени клаузи от договора
заемателят е бил поставен пред достатъчно информиран избор и ги е приел. По
тези съображения съдът намира, договорните клаузи не са индивидуално уговорени.
На следващо място съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г.
на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. В случая съдът намира, че клаузата за неустойка в чл.8 от договора
е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Преценката за нищожност се извършва към момента
на сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай
факти и обстоятелства, при съобразяване и на примерно посочени от ОСТК
критерии. В случая размерът на уговорената неустойка- 2137,03 лева е по-голям
от получената в заем парична сума-
1700,00лева. Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да
върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което
съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и
възнаграждението за предоставения заем. С клаузата на чл. 8 от процесния
договор за паричен заем обаче, е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на
главното задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на
задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи
обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с
неустойка в размер надвишаващ размера на сумата, дадена в заем. При преценка на
тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената неустойка излиза
извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като
същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си
източник на неоснователно обогатяване. Уговорена е компенсаторна неустойка за
неизпълнение на задължение различно от главното, като начинът по който е
уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка по чл.8, ако в краткия
тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато
той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да върне на
падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и
интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да
получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и
допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото
задължение по договора за заем. Отделно от това, в хипотеза, в която заемателят
изпълнява задълженията си за връщане на заетата сума, кредиторът няма интерес
от обезпечение на това задължение, тъй като то се изпълнява, но и в този
случай, уговорената в чл. 8 неустойка за непредставяне на обезпечение ще се
дължи, макар и кредиторът реално да не търпи вреди от това и да не му е
необходимо обезпечение.
С оглед изложеното, клаузата на
чл. 8 от договора между страните е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
поради което и същата не поражда права и задължения, което изключва
възникването вземане за неустойка за сумата 2137,03 лева .
Следва да се отбележи, че
клаузата на чл. 8 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143
ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е
договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на
заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по
този начин оскъпява цената на заема.
Този извод се подкрепя от
обстоятелството, че е изначално предвидено неустойката да се кумулира към
погасителните вноски, като се разсрочи изпълнението ѝ. Поради това следва
да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на изискването за
добросъвестност в гражданските отношения и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на заемателя и заемодателя. Налице е и
неравноправност по чл. 143, т. 5 ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза,
която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. С оглед изложеното е
безпредметно съдът да обсъжда дали заемателят е изпълнил задължението за
предоставяне на надлежно обезпечение по договора за заем. Вземане за неустойка
не е породено, поради нищожност на клаузата.
Ето защо плащането от заемателя
на сумите, представляващи месечните погасителни вноски /предвид разпоредбата на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД и липсата на твърдения и възражения от страните за наличие на
различни уговорки/ е произвело погасителен ефект по отношение на съответната част от уговорената
възнаградителна лихва и главница и в никакъв случай плащанията не е следвало да
бъдат отнасяни от заемодателя за погасяване на нищожното задължение за
неустойка, което е несъществуващо.
Това означава, че изцяло
неоснователни са твърденията на ищеца, за релевирано от заемателят частично
изпълнение на задълженията по каузалния договор. Напротив. Задълженията на
заемателя по договора в размер на 2424,97 лева са погасени чрез плащане до размер на
1045,00лева, които следва кредиторът да е отнасял единствено и само към
главницата и договорната лихва, т.е. ответникът дължи 1379,97 лева.
По отношение на начислената
неустойка за предсрочна изискуемост в
размер на 282,69 лева, представляваща 20% от размера на непогасената главница,
съдът приема че същата не се дължи. По делото е приложено уведомление за
предсрочна изискуемост по Договор за паричен заем № 28312, адресирано до
ответницата, но няма твърдение или доказателство, че това уведомление е
получено от длъжника. Уведомлението дори няма дата на изготвяне,няма дата на
получаване и не е ясно от кога точно е обявена тази предсрочна изискуемост.
Предвид на това , съдът намира че задължението не е обявено за предсрочно
изискуемо.Понастоящем срокът на договора е изтекъл.
В конкретния случай съдът приема,
че по делото е установено, че процесният запис на заповед е бил издаден като
обезпечение на задълженията по договора за заем, по който е предоставена сума
от 1700 лв. на ответника. В случаите, в
които се твърди че запис на заповед е издаден с цел да обезпечи задължения по
каузално правоотношение, то за да възникне валидно менителнично правоотношение,
следва да се установи валидно възникнало вземане по каузално правоотношение,
като погасяване на вземането по каузалното правоотношение задължително води до
погасяване и на обезпечаващото го менителнично задължение.
С направените от ответника 5 броя
погасителни вноски на обща стойност на 1045,00 лева заемателят е върнал част от заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва и ГПР в общ размер на 2424,97 лева , като остават дължими
1379,97 лева.
При този извод за ищеца е налице
валидно вземане по каузално правоотношение в размер на 1379,97 лева-главница и
съответно не съществува обезпечителното вземане по записа на заповед над този
размер. Няма съмнение, че размерът на предявените искове съответстват на
вземането за неустойка, което е нищожно. С оглед гореизложеното съдът приема,
че по делото не е установено съществуването на
непогасено вземане на ищеца за сума над 1379,97 лева-главница, поради
което за разликата до 1413,43 лева -
главница , 282,69лв.- неустойка по чл.19 ал.1 от ОУ и 1679,18 лева –неустойка по чл.8 от Договора
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При
този изход на делото, с оглед частичното уважаване, съответно отхвърляне на
иска и при положение , че само ищецът претендира разноски и е представил списък
с такива, разноските се разпределят както следва: Ищецът е представил списък с разноски за
сумата 574,69лева, от които ДТ-76,69лв. и адвокатско възнаграждение 498,00лева.
В заповедното производство са направени
разноски в размер на 221,69 лева, от които ДТ-76,69лв. и адвокатско
възнаграждение -145,00лева. Общо разноските в двете производства са 796,38
лева. При тези данни и съобразно отхвърлена и уважена част от иска , ответникът следва да заплати на ищеца – 290,35
лв.Ответникът не е направил разноски и не е претендирал такива.
Водим
от горното на основание чл.422 от ГПК ,съдът
Р
Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 10.09.2018 г. (датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК , по
което е издадена Заповед за изпълнение № 553/11.09.2018г. и изпълнителен лист
по ч.гр.д.932/2018г. на СвРС) и към
настоящия момент в полза на „К.Й.”
ООД с ЕИК *, със седалище ***, представлявано от В.И.съществува вземане против А.Х.Б. с ЕГН ********** с адрес *** за
сумата 1379,97 лева (хиляда триста седемдесет и девет лева 97 ст.) - главница , ведно със законната лихва върху главницата от 7.09.2018г.
до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
сумата 33,46 лева-главница / представляваща разликата от1379,97 лева до
1413,43 лева/, 282,69лв.- неустойка по чл.19 ал.1
от ОУ и 1679,18 лева –неустойка по чл.8 от Договора.
ОСЪЖДА А.Х.Б. с ЕГН ********** с адрес *** К.Й.”
ООД с ЕИК *, със седалище ***, представлявано от В.И.сумата 290,35 лева –направени по
делото разноски .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: