Решение по дело №980/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 20
Дата: 11 януари 2022 г. (в сила от 10 май 2022 г.)
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20215220200980
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Пазарджик, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200980 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Л., ул. „***“ №
120, чрез пълномощника адв. Д.Т. от АК- Благоевград, против Електронен фиш Серия
К № 4069523 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във
вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до нарушение на
материалния и процесуалния закон, което обуславя незаконосъобразност на ЕФ, заради
което се иска неговата отмяна. Направено е искане за присъждане на разноски в полза
на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. Не се явява
и процесуалният му представител, също редовно призован. От последния по делото са
представени няколко аргументирани писмени становища по същество.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР- Пазарджик,
редовно призована чрез директора, не се явява представител. По делото е представено
писмено становище по същество, в което са изложени аргументи за законосъобразност
на издадения ЕФ, чието потвърждаване се иска. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на АНО и
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната
страна.
Районният съд провери основателността на жалбата и взе предвид изложеното в
същата и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени
средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено
1
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 11.08.2020 г., в 10,11 часа, в
обл. Пазарджик, на път І-8 км 195+240, мост р. Луда Яна в посока гр. Пловдив, при
въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, е управлявал товарен
автомобил „***“ с рег. № ***, като се е движил със скорост от 88 км/ч. Скоростта била
установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна
радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост
именно от 88 км/час, т.е. превишение на скоростта от 28 км/час, но от това превишение
са били извадени 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на
техническото средство при засичане на движение със скорост под 100 км/ч, което е в
полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението на скоростта от 25 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен лично на
санкционираното лице на 20.05.2021 г., видно от отразеното върху ЕФ, разпечатан от
РСОД (л.59), както и от Справка за нарушител/водач, раздел Фишове т.2 (л.21). Срещу
ЕФ е подадена жалба от надлежно упълномощен от санкционираното лице адвокат
чрез АНО до съда по пощата на 25.05.2021 г., видно от пощенското клеймо на плика
(л.10), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения
14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства- фотоси от
АТСС и снимка на разположението на уреда, които са абсолютно непротиворечиви.
Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице,
нито визираните в жалбата и становищата на процесуалния представител на
въззивника, нито други такива при извършената от съда служебна проверка.
ЕФ е издаден в законоустановения срок, в рамките на материалната и
териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на
изискванията на чл. 189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, разписваща задължителните реквизити,
които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на
вътрешните работи образец. Казано с други думи атакуваният ЕФ съдържа данни за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, посоката на движение,
вид, марка, модел и регистрационен номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
в това число е посочено ограничението на скоростта и по какъв начин е въведено,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. В ЕФ е посочено и констатираното превишение на
скоростта, като разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по
данните от снимките от АТСС и възприетата като установена в ЕФ се отдава на
редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от минус 3
км/час, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби
на ЗДвП- чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, съответстващи на словесното описание на
нарушението.
Съдът не споделя възражението направено в жалбата, че нарушението на
разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП не следвало да се обвързва с ал.1 на същия член,
2
тъй като било самостоятелно нарушение свързано с ограничение на скоростта в
контролирания участък посредством пътен знак В-26. Разпоредбата на чл.21 ал.2 от
ЗДвП гласи, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Алинея първа на
същия член разписва каква следва да бъде максималната скорост на движение за
съответните категории МПС съответно в населено, извън населено място,
автомагистрала или скоростен път. При това положение, с оглед на това, че в
описанието на нарушението е посочено място на извършването- участък от главен път
І-8, който попада в извън населено място и същевременно, че скоростта на движение е
ограничена посредством знак В-26, то правилно наказващият орган е посочил като
нарушена разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП във вр. с ал.1 от ЗДвП, още повече че
първата разпоредба предвижда в състава си, че скоростта, която не трябва да се
превишава е различна от посочената в ал.1, в случая различна от предвидената в тази
разпоредба скорост от 90 км/час извън населено място, а и санкционната норма на
чл.182 от ЗДвП определя санкциите за извършено нарушение на чл.21 от ЗДвП в
зависимост от това дали е превишена предвидената за населено или извън населено
място скорост.
Неприемливо е и следващото възражение в жалбата за допуснато СПН, тъй като
не било посочено изрично в описанието на нарушението дали превишената скорост е
за населено или извън населено място. Според съда в ЕФ ясно и подробно е посочено
мястото на нарушението- обл. Пазарджик, главен път І-8 км 195+240 мост р. Луда Яна
в посока гр. Пловдив. При това положение няма съмнение, че се касае за извън
населено място, дори и това да не е посочено изрично, тъй като ако нарушението бе
извършено в населено място то последното щеше да бъде посочено изрично. В този
смисъл и правната квалификация на нарушението съдържа и привръзката с ал.1 на
чл.21 от ЗДвП и обуславя приложената санкционна норма на чл.182 ал.2 от ЗДвП.
Не може да бъде споделено и следващото възражение в жалбата, а именно че
мястото за контрол не било предварително оповестено и жалбоподателят не знаел, че
се извършва заснемане с техническо средство. Това възражение не би било направено,
ако се държеше сметка за това, че към датата на нарушението- 11.08.2020 г. след
настъпилите законодателни промени през 2018 г., когато с ДВ бр. 6/2018 г. в сила от
16.01.2018 г. бе отменена разпоредбата на чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата на МВР, съгласно която мястото за
контрол с мобилно техническо средство се обозначаваше с пътен знак Е24, поставен
преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните
технически средства, като разположението на пътен знак Е24 се документираше със
снимка, както и отпадна изискването да се публикува информация на официалния сайт
на МВР, респ. съответното структурно звено- ОДМВР, относно това на кое място и в
кой часови пояс ще бъде осъществяван пътен контрол с автоматизирано техническо
средство за видеонаблюдение.
Неприемливо е и възражението, че в ЕФ не било посочено, че скоростта на
движение била ограничена със знак В26. Видно от фиша е че това обстоятелство е
надлежно посочено и е отразено също така какво е ограничението на скоростта. По
отношение на това, че в описанието не било посочено на колко метра бил поставен
пътния знак и дали на мястото са присъствали контролни органи, следва да се каже, че
тези обстоятелства първо са несъставомерни и не попадат сред реквизитите по чл.189
ал.4 изр.2 от ЗДвП и второ- информация за същите следва да се съдържа в Протокола
3
за използване на АТСС, какъвто в случая е изготвен и в него е посочено на какво
разстояние от АТСС е поставен знак В-26 и кой е полицейският служител- оператор на
системата.
Неоснователно е и възражението, че използваното АТСС не било преминало
надлежна проверка и е технически неизправно. Видно от приетите по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване издадено от БИМ и протокол от
проверка (л.18-20), е че използваната в случая АТСС (посочена в ЕФ) мобилна радарна
система ARH САМ S1 № 11743bb е вписана под № 5126 в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на
07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г., както и е одобрена
съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението
е минала периодична техническа проверка. С оглед на това посочената мобилна
автоматизирана система представлява стационарно АТСС по смисъла на §6 т.65 бук.
„б“ от ЗДвП е била годно технически изправно средство към момента на засичане на
процесното нарушение.
По отношение на направеното възражение в представеното писмено становище,
а именно че ЕФ не бил надлежно връчен, с което се нарушавало правото на защита на
наказаното лице, съдът намира, че същото е неоснователно. Вярно е, че ЕФ е връчен
чрез изваден екземпляр на същия чрез РСОД, на който наказаното лице лично е
изписало, че е получило екземпляр от фиша, датата на получаване и се подписало.
Дори и този начин да не е посредством изготвена разписка за връчване или по
пощата/куриер или чрез съответната общинска администрация, то няма съмнение, че
ЕФ е връчен на санкционираното лице и то лично. Самият той не отрича този факт с
депозираната жалба, а освен това и с просто око е видно, че положеният при
получаването на фиша подпис върху разпечатката от ЕФ напълно съответства на
подписа на жалбоподателя положен на адвокатското пълномощно за упълномощител.
Освен това дори и хипотетично да се допусне, че е налице нарушение по отношение на
връчването на ЕФ, то същото не е съществено, тъй като не е нарушено правото на
защита на наказаното лице. То е депозирало жалба срещу ЕФ пред съда и то в
законоустановения срок, като в най-пълна степен ще разгърне своето право на защита
чрез инициирания съдебен процес. Не без значение е и обстоятелството, че ЕФ може да
бъде обжалван и без да е връчен на наказаното лице, като се има предвид
общодостъпният сайт на МВР, от където може да узнае за издадения ЕФ или пък по др.
начин.
По същество съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от
страна на жалбоподателя по чл.182 ал.2 т.3 във вр. с чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на Г.Г. е ангажирана, като
собственик на МПС- т.а. „***“ с рег. № ***, движението на който е било засечено с
процесното АТСС и то с превишение на ограничената с пътен знак В26 скорост от 60
км/час в извън населено място, т.е. на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП. За това че Г. е
собственик на цитирания т.а. се установява и от приетата по делото Справка за
собственост и регистрация на ПС от ЦБ- КАТ (л.11). Този факт не се оспорва и от
санкционираното лице в депозираната жалба.
По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в
14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на
4
които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от узнаването за издадения ЕФ,
не са предприети от страна на жалбоподателя, а той директно е обжалвал фиша пред
съда, като декларация не е била подадена и с жалбата. Поради това правилно е бил
санкциониран, в качеството му на управляващ МПС. В случаите на засичане на
нарушение за скорост с АТСС се санкционира собственика на МПС, ако е ФЛ,
съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, респ. законовият представител на ЮЛ,
ако такова е собственик на ПС (чл. 182 ал.2 от ЗДвП).
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в
лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Посоченото в ЕФ място на нарушението съответства на отразеното място за
контрол и в Протокола за използване на АТСС, и на данните от снимките изготвени от
АТСС. Освен това видно от снимката на разположението на уреда, е че АТСС се
намира точно на главен път І-8- съответния км от пътя, като това място съответства и
на GPS- координатите визирани на снимките от АТСС. Самата видео-система за
контрол, съгласно техническите си характеристики, разполага с GPS- приемник, с
който с точност се определят географските координати на констатираното нарушение
и предоставя възможност тези координати да се установи на коя част от пътя
съответстват. В случая в ЕФ е посочено мястото съответстващо на географските
координати отразени от АТСС.
Неприемливо е възражението, направено в писменото становище на
процесуалния представител на въззивника, че GPS- координатите на нарушението
визирани на снимките от АТСС не съответствали с посоченото място на нарушението-
км 195+230 на главен път І-8. Това възражение е неоснователно, тъй като посоченият
км от гл. път І-8 съответства на средата на моста на р. Луда Яна, така както е отразено
в справката на АПИ- ОПУ- Пазарджик (л.115). Не там обаче е засечено от АТСС
движението с превишена скорост на управлявания от жалбоподателя автомобил, а на
км 195+240, така както е посочено в ЕФ и в Протокола за използване на АТСС (л.12) и
този километър съответства на мястото с посочени в снимките от АТСС GPS-
координати при извършената от съда справка в интернет приложението Гугъл карти.
На следващо място, при използването на АТСС са спазени изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2014 г. за условията и реда за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните
работи на основание чл.165 ал.3 от ЗДвП. Изготвен е Протокол за използване на АТСС
съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата (л.12). Видно от същия е, че съдържа всички
необходими реквизити по Наредбата, а именно посочено е мястото на контрол и
посоката на движение на контролираните МПС, какво е ограничението на скоростта и
че същото е въведено с пътен знак, разстоянието от пътния знак, с който е въведено
ограничението, до АТСС, режим на измерване, посока на задействане, начало и край
на работния работа на АТСС, броя на регистрираните нарушения, като протоколът е
изготвен и подписан от служителя при Сектор ПП- оператор на системата, проверен от
съответния ПИ и регистриран. Спазена е и разпоредбата на чл.10 ал.3 от Наредбата,
като към протокола е приложена снимка на разположението на АТСС (л.13), от която е
видно, че е заснето и разположението на АТСС, като уредът е заснет непосредствено
преди започването на работния му режим и съответства на данните от протокола за
използване на АТСС.
По-нататък съдът намира, че от моментните фотоснимки, придружаващи ЕФ,
имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от
ЗДвП, може да се заключи, че снимките, заснети от техническото средство, с което е
5
било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с
техническите изисквания (виж Ръководство за работа със СПУКС на л.94-113).
Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани са
били приближаващите се автомобили (така както е отразено и в Протокол за
използване на АТСС и снимки от АТСС). Отчетената скорост е на заснетия автомобил,
а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила,
движещ се в платното за движение в посока към гр. Пловдив, на път І-8, в посочения в
ЕФ и Протокола за използване на АТСС километър от пътя, а видно от снимките точно
там се движи процесния автомобил (виж снимки от АТСС към ЕФ на л.14-17). От
снимките не се установява в момента на засичане по пътя освен процесното ПС да се
движат други ПС. Още повече, че системата от процесния вид измерва скоростта на
движещи се МПС в автоматичен режим и принципът на работа е основан на лазерния
модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лъч, отразен от
преминаващи превозни средства. Лазерният импулс се отразява от МПС и се връща
към системата, като за всички заснети МПС, които са индексирани с превишена
скорост има съхранени данни в локална база, които могат да се възпроизвеждат с
възможност за предаване на разпознатите регистрационни табели, придружени със
снимков материал. Тоест, от установения принцип на работа на АТСС става ясно, че тя
не допуска съмнение относно това за кой автомобил е регистрираната отчетената
скорост.
Видно от протокола за използване на АТСС знак В26 въвеждащ ограничението
на скоростта е разположен на разстояние от 350 метра от позиционираната АТСС, а
видно от снимките е, че движението на процесното МПС засечено и заснето на
разстояние от 87 метра при засичана скорост на приближаващи се МПС. В този смисъл
няма съмнение, че въведеното ограничение важи за обхвата на контрол. За наличието
на знак В26 на гл. път №-8 в обхвата на контрол, се съди и от представената справка от
ОПУ- Пазарджик, съгласно която знакът е разположен на км 195+045 в посока от гр.
Пазарджик за гр. Пловдив.
Процесното техническото средство, както се посочи и по-горе, е одобрен тип
средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е
било технически изправно.
В случая с оглед на приложимата посочена по-горе наредба, редът за засичане
скоростта на МПС и производството за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя са спазени.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението е
заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл.189
ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата,
регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. на министъра на вътрешните
работи.
Правилно жалбоподателят е санкциониран с ЕФ, тъй като съгласно чл.189 ал.4
изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”. Внимателният
анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение- установено и
заснето с техническо средство, какъвто е настоящия случай, тогава се издава
електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
6
Следва да се каже и това, че при заснемането с мобилна радарна система,
какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира, т.е. поставя начало и край на работния процес, а когато става дума за
стационарна система, участието на контролния орган е изключено изцяло. В този
смисъл не може посочените дейности на контролния орган относно поставянето на
началото и края на работния процес на мобилното АТСС да се приравнят на намеса в
работата на същото. В този смисъл, съгласно промените в разпоредбата на чл.189 ал.4
от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с
мобилни камери, може да се издава електронен фиш. Поради тази причина в случая е
неприложима забраната на чл.39 ал.4 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен
състав на нарушение по чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за
водачите при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да
превишават установената с пътен знак скорост, в случая е имало ограничение на
скоростта до 50 км/ч, въведено с пътен знак В26. При установяване на скоростта на
движение е отчетен толеранс от минус 3 км/час от измерената скорост, което е в
рамките на техническата грешка допустима за техническото средство за измерване,
поради това посочената на снимковия материал, отчетената скорост на движение на
МПС от 88 км/час, съответства на описаната в ЕФ скорост от 85 км/час.
Съдът не споделя и възражението в жалбата, че случаят бил маловажен и следва
да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. На първо място следва да се има
предвид, че нарушението не е извършено за първи път от жалбоподателя, с оглед на
неговия обременен статус като водач и то за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, видно от
справката за нарушител водач (л.21). Освен това конкретното нарушение е типично за
съответния вид и с нищо не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с другите случаи на нарушения от този вид. Следва да се има предвид и
това, че превишението на скоростта е немалко и че нарушението е извършено извън
населено място, на главен път, през деня, когато интензитетът на движение е завишен
и то на участък от пътя, където с оглед именно на пътната обстановка, скоростта на
движение е била допълнително ограничена с пътен знак.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане на
предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер, съответен на стойността
на превишението на скоростта. Поради твърдо определения в закона размер на
глобата, а именно 100 лева за превишение над от 21 до 30 км/час, т.е. размер на глобата
е твърдо фиксиран и съдът няма правомощия и възможност да го коригира.
Предвид изхода на делото, потвърждаване, а не отмяна на ЕФ, искането на
процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноски за заплатен
адвокатски хонорар, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143 от АПК, следва
да се остави без уважение.
Пак с оглед изхода на делото, основателна е претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В процеса въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт,
надлежно упълномощен от директора на ОДМВР- Пазарджик да представлява
дирекцията- структурното звено на МВР, издало обжалвания ЕФ. Искането е
направено своевременно в хода на съдебното производство, преди обявяване на делото
7
за решаване. На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР- Пазарджик. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от
ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от
Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на
МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150
лева. Настоящото производство се разгледа в няколко съдебни заседания без разпит на
свидетели, а само с приемане на писмени доказателства, в които обаче не участваше
процесуалния представител на АНО, като единствено от същия е представено
аргументирано писмено становище. Поради това и съдът счита, че следва да присъди
минималния предвиден в наредбата размер на юрисконсултското възнаграждение, а
именно 80 лева
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в настоящия състав,
след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5
от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4069523 издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на Г. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Л., ул. „***“ № 120,
на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2
във вр. с ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева, като
законосъобразен.
ОСЪЖДА ГЕОРГИ НИКОЛАЙЕВ Г., ЕГН **********, с адрес гр. Л., ул. „***“
№ 120, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. Пазарджик,
представлявана от директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в негова
полза, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8