Р Е Ш
Е Н И Е
№260669/26.2.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, 43-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 6753
по описа на ВРС за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба на „Д.К.“ АДСИЦ /с предишно наименование „А.К.“ АДСИЦ/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н И., бул. „Х.К.” №
43, с която против М.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК, са предявени обективно кумулативно съединени
искове за установяване дължимостта на вземанията на ищеца, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 6840/14.9.2018 г.
по ч.гр.д. № 13809/2018 г., по описа на ВРС, а именно: 2997,93 лева,
представляваща главница – дължима сума по споразумение от 18.01.2012 г. за
признаване на задължение по договор за потребителски кредит №
303-245/2008/30.10.2008 г., сключен между ответника М.М.П. и „А.Б. – К.Б.“ КЧТ,
вземането, по който е прехвърлено с договор за цесия от 29.03.2010 г. в полза
на „Д.К.“ АДСИЦ /с предишно наименование „А.К.“ АДСИЦ/, ЕИК *********, ведно
със законната лихва считано от 17.07.2018 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 913,97 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2015
г. до 16.07.2018 г. Претендират се разноски в исковото и в заповедното
производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
„Д.К.“ АДСИЦ, ЕИК ********* /с предишно наименованеи „А.К.“
АДСИЦ/ придобива процесното вземане въз основа сключен с „МТ П.“ ЕООД ЕИК
*********, на дата 29.03.2010 г. договор
за цесия, на вземания по договори за кредит, с всички обезпечения, привилегии и
други принадлежности към тях, включително с начислената до датата на
прехвърлянето лихва. От своя страна цедентът „МТ П.“ ЕООД ЕИК ********* е
придобил прехвърляните вземания въз основа договор за цесия от 25.03.2010 г.,
сключен с „А.Б. – К.Б.“. Сред цедираните вземания е вземане на Банката срещу М.М.П.,
произтичащо от сключения между тях договор за потребителски кредит с №
303-245/2008/30.10.2008 г., съгласно който банката предоставя на ответника
потребителски кредит в размер на 7000 лв., за периода от 30.10.2008 до
30.11.2014 г., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне
сумата, ведно с начислените договорни лихви разсрочено, на ежемесечни анюитетни
вноски, с размери и падежи, посочени в договора и погасителния план към него.
Твърди се, че в срока на действие на договора, М.М.П. не
изпълнява коректно задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради
което към 29.03.2010 г. - датата на прехвърлянето на вземането, дължимата от кредитополучателя
сума е в размер на 7993,74 лв. На основание чл.99, ал.3 ЗЗД длъжникът М.М.П. е
уведомен за извършената цесия и за новия кредитор, като за погасяване на част
от задължението си, М.М.П. заплаща по банкова сметка *** „Д.К.“ АДСИЦ /с
предишно наименование „А.К.“ АДСИЦ, общо сумата от 800.00 лв.
Със споразумение от 18.01.2012 г., сключено между „Д.К.“
АДСИЦ /с предишно наименование „А.К.“ АДСИЦ/ и М.М.П., ответникът признава
съществуването на дълга си, с остатък в размер на 7193,74 лв., като същият е посочен
в т.3 от споразумението. Страните се съгласяват задължението на М.М.П. да бъде
редуцирано с 40 %, в случай, че остатъкът в размер на 4316,24 лв. бъде изплатен
за периода от 18.02.2012 г. до 18.07.2013 г. вкл. на 18 месечни вноски, при
първа вноска в размер на 302,14 лв, дължима до 18.02.2012 г., всяка следваща в
размер на 236 лв. и последна изравнителна, при падеж до 18-то число на месеца,
за който се отнасят. Дължимите вноски по споразумението са изчислени след
направената редукция. Последната вноска е с падеж 18.07.2013 г.
Твърди се, че за погасяване на остатъка от това
задължение М.М.П. заплаща сумата от 1010,14 лв., като извършва следните преводи
по банкова сметка ***: 302,14 лв. на 21.02.2012 г., 236,00 лв. на 16.03.2012г.,
236,00 лв. на 25.04.2012 г.и 236,00 лв. на 26.07.2012 г.
Заявява се, че ответникът не спазва срока и размера на
договорените вноски, като след 26.07.2012 г. по споразумението не са извършвани
плащания. На основание т.6 от
споразумението, уговорената редукция станала невалидна и към 18.07.2013 г. -
крайния срок за погасяване на остатъка от задължението по споразумението, ответникът
дължи заплащане на сумата от 6183,60 лв, получена след като сумата по т.3 от
споразумение в размер на 7193,74 лв. е намалена с направените плащания след
сключване на споразумението.
С оглед неизпълнението от страна на ответника, ищецът
депозира заявление по чл.410 ГПК, за присъждане на сумата от 2997,93 лв.,
получена след като неизплатеният остатък от задължението в размер на 6183,60 лв.
е намален с уговорените вноски за периода от 18.02.2012 г. до 18.06.2013 г. в
размер на 3185,67 лв. Образувано е ч.гр.д. № 13809/2018 г. по описа на ВРС, по
което е издадена заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал.5 ГПК, поради което на ищеца е указано да предяви установителен иск
в едномесечен срок. При горните доводи, ищецът отправя искане за уважаване на
претенцията му в пълен размер.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез особен
представител представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността
на предявените искове. Въвежда възражение за погасяване на задължението по
давност, считано от 25.03.2010 г., когато банката е приела, че вземането е
изцяло изискуемо и го е прехвърлила за събиране на трето лице. Сочи, че от тази
дата не са предприети действия, с които давността да е прекъсвана и с
изтичането на 5-годишен срок са погасени всички вземания срещу ответника. Оспорва
автентичността на споразумение от 18.01.2012 г. Оспорва авторството на М.М.П.
относно споразумение от 18.01.2012 г. Оспорва твърденията на ищеца, че
ответникът е правил плащания, последното от които на 26.07.2012 г. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Варененският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК.
В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 6840 от 14.09.2018 г. по ч.гр.д. № 13809/2018 г. на ВРС. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е
указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по
чл.415 ГПК. Въз основа на искова молба на „Д.К.”АДСИЦ, ЕИК *********, подадена в законоустановения
едномесечен срок, е образувано настоящото производство за установяване
дължимостта на сумите по горепосочената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
От договор за потребителски кредит – ваканция № 303 -
245/2008, сключен на 30.10.2008 г., при общи условия, между „А.Б.“ АД,
действаща чрез клона си „А.Б. – К.Б.“ и ответника по делото, се установява, че
въз основа сключения договор, банката е отпуснала на кредитополучателя М.М.П.,
сумата от 7000 лева, при договорен ГПЛ – 12 % и срок на издължаване - 73
месеца. Към договора е изготвен, приложен и подписан от страните погасителен
план, от който се установява, че кредитополучателят следва да изплати
предоставения кредит ведно с уговорената възнаградителна лихва, на 73 месечни
вноски, 72 от които в размер на 135,57 лева и една в размер на 135,50 лева.
С договор за цесия от 25.03.2010 г. „А.Б.“ А.Е.,
действаща чрез „А.Б. – К.Б.“, прехвърля в полза на „МТ П.“ ЕООД, ЕИК *********,
портфейл от вземания по договори за потребителски кредити, с общ размер на
1807584,76 лева, в т.ч. и вземането по договор за потребителски кредит –
ваканция № 303 - 245/2008/30.10.2008 г. /л.24/.
Кредитополучателят е уведомен за извършената цесия на
дата 21.04.2010 г. – обстоятелство, което се установява от приложените по
делото уведомление за прехвърляне на вземания, изходящо от цедента, както и
обратна разписка за доставка на пратка /л.27-28/.
С последващ договор за прехвърляне на вземания,
сключен на 29.03.2010 г., цесионерът по договора за цесия от 25.03.2010 г. - „МТ
П.“ ЕООД, ЕИК *********, прехвърля в полза на ищеца, портфейл от вземания в общ
размер на 7391502,58 лева, в т.ч. и вземането към ответника, съгласно
приложение № 1 към договора. Цедентът изпраща до ответника уведомление за
сключения договор за цесия, като по делото не са събрани доказателства за
връчването му.
В т.2 от споразумението е посочено, че към датата на
сключване на договора за цесия /29.03.2010 г./, вземането към ответника възлиза
на сума в общ размер на 7993,74 лева. Към дата 31.07.2011 г. ищецът е получил
плащане в размер на 800 лева, поради което, остатъкът на задължението на М.М.П.
възлиза на сумата от 7193,74 лева.
Видно от текста на споразумението, страните са
постигнали съгласие, длъжникът – ответник в настоящото производство, да погаси
задължението, с редукция в размер на 40 %, при условие за разсрочено плащане
/т.4.1/. Така, след намаляване на общия размер на задължението, за погасяване
остава сума в размер на 4316,24 лева. Ответникът поема задължението да изплати същата
на 18 месечни вноски, първата от които в размер на 302,14 лева, а всяка от
останалите 17 - в размер на 236 лева, с падеж на плащане – 18-то число на
месеца, за който се отнася. Така, падежът на първата погасителна вноска е
18.02.2012 г., а последната – 18.07.2013 г. Със споразумението е прието, че при
непогасяване на задължението по начина и в срока, предвидени със същото,
изборът на редукция по т.4.1 става невалиден и кредиторът има право без покана
и без предизвестие, да обяви за изискуема цялата неизплатена сума по т.3, ведно
с лихва за забава.
По искане на ищеца, по делото е изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, заключението, на която не е оспорено от страните
и е прието по делото, като обективно и компетентно. Съгласно същото, към датата
на сключване на споразумението – 18.01.2012 г., непогасеното задължение на М.М.П.,
след извършено плащане в размер на 1010,14 лева, е в размер на 6183,60 лева.
Мораторната лихва, начислена за периода от 16.07.2015 г. до 16.07.2018 г.,
върху сумата от 2997,93 лева, е в размер на 913,97 лева.
На основание чл.193, ал.1 ГПК, по делото е открито
производство по оспорване истинността на представения от ищеца писмен документ
– споразумение от 18.01.2012 г., относно ръкописен текст „М.М.П.“ и положен
подпис в частта „За длъжника“, като от приетото заключение на допуснатата по
делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът и ръкописният
текст са изпълнени от ответника М.М.П..
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи.
Предявените искове намират правно основание в
разпоредбите на чл. 422 вр. чл.415 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
вр. чл.84, ал.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД. Същите са допустими, поради което съдът дължи
произнасяне относно основателността им.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно
възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е
задължението на ответника да престира на посочените падежи определена парична
сума, на соченото от ищеца основание, при неизпълнението на това задължение от
страна на ответника. По отношение на твърдението за неизпълнение на договорно задължение,
което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на
дължимо поведение от страна на ответника – заплащане на дължими суми, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената
тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение или
погасяването му.
Между страните е налице валидно облигационно
отношение, възникнало въз основа споразумение от 18.01.2012 г., сключено между страните
по делото, по силата, на което М.М.П. признава дължимостта на сумата от 7193,74 лева – вземане придобито от
ищеца въз основа договор за цесия от 29.03.2010 г. Със същото страните са
уговорили размер на дължимата сума, след редукция, начин и условия за плащане
на същата.
Неоснователно е възражението въведено от особения
представител на ответника, че уведомленията за сключените договори за цесия не
са връчени на кредитополучателя. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД,
прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то е съобщено на последния от предишния кредитор. Законът не
указва в каква форма следва да бъде извършено съобщаването, но то следва да
достигне до длъжника. Договорите за цесия, както и уведомленията до ответника
за сключването им са приложени към исковата молба и са надлежно връчени на
ответника, поради което, най-късно на датата на връчване на исковата молба,
ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането. Цесията следва да се счете
за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /решение
№ 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК/. Доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за установяване дължимостта на прехвърленото
вземане, следва да се приеме за валидно извършено.
Този извод не се променя от обстоятелството, че
съдебните книжа са връчени на ответника чрез назначения му от съда особен
представител. Последният може да извършва множество процесуални действия, извън
тези, за които се изисква изрично упълномощаване. Приемането от особения
представител на материалноправно изявление по чл.99, ал.3 ЗЗД, адресирано до
отсъстващ ответник е допустимо, тъй като то не е с оглед личността на длъжника
и не се свежда до негови строго лични субективни права /така определение
№72/05.02.2021 г. по т.д. №1188/2020 г. на ВКС, I т.о./. Отделно, не се твърди
ответникът да е изплатил претендираните суми на цедента и/или на цесионера,
поради което не е налице опасност той да изпълни задължението два пъти, а дори
да е сторил това, то той разполага със защитата по чл.75, ал.2 ЗЗД. Тук следва
да се посочи, че със сключване на споразумението от 18.01.2012 г., ответникът
признава, че е уведомен за извършеното прехвърляне на вземане.
По отношение възражението на ответника, че вземането
на ищеца е погасено с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от
25.03.2010 г. – датата на прехвърляне на вземането с договор за цесия, съдът
намира следното:
Ищецът основава вземането си на сключеното
споразумение от 18.01.2012 г., с което ответникът признава дължимостта /към
тази дата/ на сумата от 7193,74 лева. По своята същност споразумението
представлява договор за спогодба по чл.365, ал.1 ЗЗД, като със сключването му
страните прекратяват съществуващия между тях правен спор, като си правят
взаимни отстъпки. На основание чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. По делото не се твърди, а и не се представят
доказателства ищецът да се е възползвал от правото си по т.6 да обяви неизплатената
сума за предсрочно изискуема. В заключението на приетата по делото ССчЕ, също
се сочи, че при извършване на експертизата не е установено наличие на твърдения
или доказателства за обявяване на предсрочна изискуемост.
Съгласно т.6 от споразумението, ищецът има само
възможността да приеме за невалидна редукцията по т.4.1. и да обяви остатъка от
вземането по т.3 за изискуем. В споразумението не е предвидена хипотеза, при
която при неплащане на вноска, остатъкът, в пълен размер, да стане автоматично
и предсрочно изискуем, т.е. дължима се явява сума с редукцията по т.4.1. С
оглед горното, възражението на ответника за изтекла погасителна давност следва
да се разгледа по отношение на всяка от 18-те погасителни вноски. Съгласно т.
4.4. от споразумението, всяка от вноските се дължи до 18-то число на месеца, за
който се отнася, като първата е с падеж - 18.02.2012 г., а последната –
18.07.2013 г.
При данни, че заявлението, образувано в
ч.гр.д.№13809/2018 г. по описа на ВРС е постъпило в съда /първоначално образувано
в РС – Провадия/ на дата 17.07.2018 г., като същото е изпратено по пощата на
16.07.2018 г., то всички дължими от ответника суми с падеж до 15.07.2013 г. са
погасени по давност. Единствената непогасена вноска е тази с падеж 18.07.2013
г., поради което ответникът дължи плащането ѝ. Съгласно т.4.4 от
споразумението, същата е в размер на 236 лева, поради което, искът следва да
бъде уважен за сумата от 236 лева, като за разликата над 236 лева до пълния
претендиран размер от 2997,93 лева, същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед основателността на главния иск, в посочената
част, доказан по своето основание се явява и искът за заплащане на мораторна
лихва, върху същата, за периода от 16.07.2015 г. до 16.07.2018 г. Искането на
ищеца да се присъди мораторна лихва с крайна дата 16.07.2018 г. е основателно,
доколкото в заповедното производство, законната лихва върху главницата е
присъдена с начална дата 17.07.2018 г. /а не датата на пощенското клеймо –
16.07.2018 г./. Такава е и претенцията на ищеца заявена с исковата молба. Изчислен
на основание чл.162 ГПК, с помощта на лихвен калкулатор, размерът на
мораторната лихва възлиза на сумата от 71,95 лева, като до този размер искът е
основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до пълния претендиран
размер от 913,97 лева, същият следва да бъде отхвърлен.
Съразмерно на уважената част от исковете и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в настоящото
производство, в общ размер на 56,05 лева, от които 7,24 лева – държавна такса, 25,19
лева - депозит за особен представител и 23,62 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
В съгласие с т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство. Съразмерно на уважената част от исковете,
на ищеца се следват сторените от него разноски в заповедното производство
разноски в общ размер на 10,09 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ВРС, сумата от 110,55 лева – депозит за вещо лице по допусната
съдебно-почеркова експертиза, възнаграждението по която е заплатено от
бюджетните средства на съда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, че М.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на „Д.К.“ АДСИЦ /с предишно наименование „А.К.“ АДСИЦ/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н И., бул. „Х.К.” № 43, сумата по
издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 6840/14.9.2018 г. по ч.гр.д. № 13809/2018
г., по описа на ВРС, а именно - 236 лева – главница – дължима сума по
споразумение от 18.01.2012 г. за признаване на задължение по договор за
потребителски кредит № 303-245/2008/30.10.2008 г., сключен между ответника М.М.П.
и „А.Б. – К.Б.“ КЧТ, вземането, по който е прехвърлено с договор за цесия от
29.03.2010 г. в полза на „Д.К.“ АДСИЦ /с предишно наименование „А.К.“ АДСИЦ/,
ЕИК *********, ведно със законната лихва считано от 17.07.2018 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 236 лева до пълния
претендиран размер от 2997,93 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че М.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на „Д.К.“ АДСИЦ /с предишно наименование „А.К.“ АДСИЦ/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н И., бул. „Х.К.” № 43, сумата, по
издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 6840/14.9.2018 г. по ч.гр.д. № 13809/2018
г., по описа на ВРС, а именно - 71,95 лева – мораторна лихва, начислена върху
главница в размер на 236 лева – дължима сума по споразумение от 18.01.2012 г.
за признаване на задължение по договор за потребителски кредит №
303-245/2008/30.10.2008 г., сключен между ответника М.М.П. и „А.Б. – К.Б.“ КЧТ,
вземането, по който е прехвърлено с договор за цесия от 29.03.2010 г. в полза
на „Д.К.“ АДСИЦ /с предишно наименование „А.К.“ АДСИЦ/, ЕИК *********, за
периода от 16.07.2015 г. до 16.07.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 71,95
лева до пълния претендиран размер от 913,97 лева.
ОСЪЖДА М.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на „Д.К.“ АДСИЦ /с предишно наименование „А.К.“ АДСИЦ/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н И., бул. „Х.К.” № 43, сторените
разноски по делото в размер на 56,05 лева, както и разноските по ч.гр.д. №
13809/2018 г. по описа на ВРС, в размер на 10,09 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Д.К.“ АДСИЦ /с предишно наименование „А.К.“
АДСИЦ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н И., бул.
„Х.К.” № 43, да заплати по сметка на ВРС сумата от 110,55 лева, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба,
пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: