№ 7653
гр. С, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110109725 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от ИВ. ЯН. Л., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „Л 8“, ул. ..., чрез
адв. П. със съдебен адрес гр. П, ул. „П М“ № 9, О Ц 1, ет. 2, офис №, срещу П Р Б,
представлявана от главния прокурор, с адрес гр.С, бул.”В № 2, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 20 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на повдигнато на ищеца незаконно обвинение по пр. пр. №
1758/2015 г. по описа на СРП и пр. пр. № 11237/2015 г. по описа на Софийска градска
прокуратура, ведно със законната лихва от 24.02.2019 г. /съобразно допуснатото изменине
на иска в о.с.з. от 05.07.2022 г./, до окончателното плащане на дължимото.
В исковата молба се твърди, че срещу него било образувано ДП № .../2015г. по описа
на РТП-ДП-СДВР по пр. пр. № 1758/2015 г. по описа на СРП и по пр. пр. № 11237/2015 г.
по описа на Софийска градска прокуратура за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Излага, че на 27.07.2015г. с постановление от 24.07.2015г. на
ищеца било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като му била наложена и мярка за неотклонение „подписка“. На
09.09.2015г. било образувано НОХД № 3500/2015г. на XVII-ти н.с. на СГС по внесен
обвинителен акт. С присъда от 06.03.2017г., влязла в сила на 22.03.2017г. ищецът е бил
признат за невиновен и е бил оправдан.
Излага, че наказателното производство срещу него продължило 2 години, два месеца
и 9 дни, от 13.01.2015г. до 22.03.2017г., а наказателното преследване – 1 година и 8 месеца,
от 24.07.2015г. до 22.03.2017г.
Заявява, че е преживял шок от случилия се инцидент, бил притеснен и объркан, тъй
като, от една страна, било образувано наказателно производство срещу него, а от друга, бил
разпитван в качеството му на свидетел, без да са му били обяснени правата му. Отделно от
това, самият той се тревожел за състоянието на пострадалата. Излага, че шокът се засилил,
когато му било повдигнато обвинение за тежко престъпление. Трудно му било да обясни на
семейството си за случващото се. Всичко това се отразило психически и здравословно на
състоянието му – затворил се в себе си и избягвал контакти с други хора. Твърди, че съвсем
се е сринал, след като за случващото се разбрали и в работата му. Станал тревожен, загубил
1
съня си, наложило се е да приема седативни медикаменти за преодоляване на стреса, който
стрес ищецът преодолявал и до днес. Изпитал притеснения, които довели до загуба на
апетита, лесна умора, асоциализация, повишило му се е кръвното налягане, както и
раздразнителността му, което се отразило в семейството му. Избягвал контакти с приятели,
тъй като се чувствал потиснат от повдигнатото му обвинение, във връзка със съдебното
производство се е налагало да отсъства от работа и да дава непрекъснато обяснения, че
делото срещу него още продължава. Всичко това сериозно разклатило емоционалното
състояние на ищеца и довело до увреждане на психическото му здраве.
Ето защо предявява настоящия иск за обезщетение на преживените от него
неимуществени вреди в размер на 20 000,00 лв.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск. Ответникът признава иска по основание,
но го оспорва по размер.
Ответникът обръща внимание на разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, според която
отговорността на държавата се ограничава до вредите, пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение. Пояснява се, че преки вреди са тези, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния редултат, т.е. които са адекватно
следствие от увреждането, а непосредствените вреди са тези, които са настъпили по време и
място, следващо противоправния резултат. Според ответника, ищцовата страна не е
ангажирала доказателства за настъпването на такива вреди, респ. за наличието на причинно-
следствена връзка с повдигнатото незаконно обвинение, а е изложила само твърдения в
исковата молба.
Отбелязва се, че ищецът бил безработен, така че неверни се явявали твърденията му,
че наказателното производство се е отразило на работата и на отношенията му с колегите.
Твърди, че нямало данни спрямо ищеца да е изпълнявана мярка за неотклонение,
въпреки, че повдигнатото обвинение било за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7
НК.
Ответникът поддържа становище, че липсват доказателства органи на прокуратурата
да се извършвали спрямо ищеца действия, извън правнорегламентираните в хода на
наказателното производство.
Излага се, че недоказани били твърденията за влошеното здравословно състояние и
преживян стрес от ищеца, тъй като не били представени доказателства за здравословното и
психическо състояние на ищеца преди процесното обвинение, за да се прецени как то се е
отразило върху него.
В отговора на исковата молба са развити подробни съображения относно
приложението на чл.52 от ЗЗД. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за
вземането за мораторна лихва.
Обяснява се, че сама по себе си оправдателната присъда дава морално обезщетяване
и компенсира до известна степен изтърпените страдания. Според ответника изложените в
исковата молба обстоятелства не сочат на необичайно претърпени неудобства от воденото
наказателно производство.
С оглед на това се поддържа становище за неоснователност на предявения иск, а в
условията на евентуалност – за прекомерност на претендираното обезщетение.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
2
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното към настоящето дело НОХД № 3500/2015 г. по описа на Софийски
градски съд, ведно с приложеното към него досъдебното, е видно, че спрямо ищеца е
повдигнато обвинение на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Ищецът е привлечен като обвиняем за посоченото престъпление с постановление на
разследващ полицай в сектор „РТП“ – отдел „Разследване“ при СДВР, от 24.07.2015 г. по
досъдебно производство № ../2015 г., пр.пр.№ 11237/2015 г. по описа на СРП. Спрямо
обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“.
На 10.09.2015 г. е внесен в Софийски градски съд обвинителен акт срещу ИВ. ЯН. Л.,
по който е образувано нохд № 3500/2015 г. по описа на СГС. По същото са насрочени 7
съдебни заседания. Във всяко едно от тях ищецът се е явил лично, като в 5 от заседанията е
даден ход на делото. В останалите 2 /на 01.07.2016 г. и на 11.01.20217 г./ ход не е даден
поради неизготвена експертиза, респ. неявяване на назначените от съда вещи лица. С
присъда от 06.03.2017 г. по нохд № 3500/2015 г. ИВ. ЯН. Л. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
По делото няма данни присъдата да е протестирана. Същата, съобразно отразеното на
приложения по делото препис, е влязла в сила на 22.03.2017 г.
Видно от представената от ответника справка за съдимост на ищеца, същият не е
осъждан.
По настоящето дело са събрани гласни доказателства чрез разпита на св.В И М и Д М
П. Св.М твърди, че е съпруга на ищеца и е оцевидец на инцидента, настъпил с управлявания
от него автомобил, за който му е повдигнато обвинение. Свидетелката разказва на съда, че
Л. е разпитван в полицията за произшествието, като около 2 месеца след това е образувано и
дело срещу него. Обяснява, че съпругът й до момента на процесното ПТП не е имал други
произшествия и това е довело до срив в психическото му състояние. Свидетелката твърди,
че в полицията са обяснили на Л., че е извърщшил много тежко престъпление и че няма
смисъл да търги адвокат, а ще му бъде назначен служебен такъв. Според М, той е взел много
присърце случката, вземал е валидол, мента, глог и валериан, като въпреки това е започнал
да вдига високо кръвно. В същото време е станал нервен, ядосвал се е, стигало се е до
семейни скандали.
Св.Д П е познат на ищеца, с него са съседи и колеги. Свидетелят е запознат с
процесното ПТП, реализирано от ищеца, при което е починала една жена и свързва този
случай с състоянието му, което определя като стресово. Според П ищецът е бил почти
неадекватен в определени моменти, притеснен, затворен, рядко е комуникирал с колегите
си.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Ищецът
претендира присъждане на обезщетение за претърпени вреди от повдигнато му обвинение за
престъпление, за което е оправдан. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предвижда
обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на
обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на
обвинението се считат за незаконни ако лицето бъде оправдано. Субекти на тази
отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и
поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се явява П Р Б.
В случая, по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано
обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК в
продължение на една година и осем месеца, като спрямо същия е била взета най-леката
3
мярка за неотклонение, а именно „подписка“. Предвид обстоятелството, че по така
повдигнатото и поддържано обвинение съдът е постановил оправдателна присъда,
действията по повдигане и поддържане на обвинението се явяват незаконни.
С оглед на това съдът намира, че са налице основанията за ангажиране отговорността
на ответника за причинени на ищеца вреди във връзка с воденото срещу него наказателно
производство за извършено престъпление чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
По иск за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, следва да
се има предвид, че законът - чл.52 от ЗЗД, поставя като критерий справедливостта. Според
възприетото в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС този критерий не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. Такива са периода на производството, наложената мярка за неотклонение,
тежестта на обвинението, притесненията и неудобствата които ищецът е изживял по този
повод и др.
В случая наказателното производство /в двете му фази/ е приключило в разумен срок
в рамките на една година и осем месеца, като спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за
неотклонение „подписка“. Следва да се отбележи, че в повечето проведени съдебни
заседания пред СГС, ищецът е участвал лично и в тях са извършвани процесуално-
следствени действия по събиране на доказателства, голям брой от които са инициирани от
самия ищец. Самото пък престъпление, за което му е повдигнато обвинение е тежко по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, доколкото предвиденото наказание е от 3 до 10 години
лишаване от свобода.
При определяне размера на обезщетението следва да бъде отчетено чистото съдебно
минало на ищеца, както и конкретно изживените от него неудобства, за които се събраха
доказателства от разпита на св.Валерия М и Д П. Последните в показанията си излагат
данни за личните си възприятия относно сътоянието на ищеца, свързани с емоционалното
му състояние, без отражение на психиката му. Няма данни повдигнатото обвинение и
воденото срещу ищеца наказателно производство да се отразило върху здравословното му
състояние и последното да се влошило временно или за продължителен период от време.
Ето защо, при съвкупния анализ на всички посочени по-горе обстоятелства съдът
намира, че присъждането на обезщетение от 5000.00 лв. е в състояние да репарира
претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с повдигнатото и поддържаното
срещу него незаконно обвинение от ответника, без тази сума да е прекомерна и да води до
неоснователно обогатяване на Л.. За разликата до пълния предявен размер от 20000.00 лв.,
искът за присъждане на неимуществени вреди следва да се отхвърли.
Върху посочения вече размер, до който съдът намира иска за основателен следва да
се присъди законна лихва, съобразно заявеното в уточнителната молба от 29.06.2022 г., а
именно от 24.02.2019 г., за който период това вземане не е погасено по давност.
С оглед изхода на делото, на основание чл.10 от ЗОДОВ, ищецът има право на
разноски, каквото искане е направил своевременно още с исковата молба. От данните по
делото се установи, че ищецът е заплатил 10.00 лв. държавна такса, от която съобразно
изхода на спора следва да му се присъдят 2.50 лв.
В същото време пълномощникът на ищеца претендира присъждане на
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАкона за адвокатурата, съобразно договореното
между страните в приложения по делото договор за правна защита и съдействие от
26.05.2022 г. Съдът като съобрази уважената част от ищцовата претенция и разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 на Висшия адвотски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, намира, че следва да присъди на адв.П. възнаграждение от
580.00 лв.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор, с адрес гр.С, бул.”В № 2, да заплати на ИВ. ЯН. Л., ЕГН **********, с адрес гр. С,
ж.к. „Л 8“, ул. ... , сумата от 5000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на повдигнато на ищеца незаконно обвинение по пр. пр. №
1758/2015 г. по описа на СРП и пр. пр. № 11237/2015 г. по описа на Софийска градска
прокуратура, ведно със законната лихва от 24.02.2019 г., до окончателното плащане на
дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен
от 20 000.00 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор, с адрес гр.С, бул.”В № 2, да заплати на ИВ. ЯН. Л., ЕГН **********, с адрес гр. С,
ж.к. „Л 8“, ул. ..., сумата от 2.50 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор, с адрес гр.С, бул.”В № 2, да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.1 от
Закона за адвокатурата на адвокат Р.Ц. П., с личен № от регистъра на адвокатите при ВАС, с
адрес гр.П, ул.“П М“ № 9, ет.2, офис 11, сумата от 580.00 лв., представляваща
възнаграждение за оказано процесуално представителство и защита на ищеца ИВ. ЯН. Л.,
ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 9725/2022 г. по описа на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5