№ 655
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет
и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Десислава Зисова
Мая Михайлова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502450 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463 ГПК, вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по жалба от С.О. от 24.01.2022 г. срещу протокол за
разпределение от 21.01.2022 г. по изп. дело № 20138400400176 на ЧСИ М. Ц.,
с рег. № 840 на КЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че изготвеното разпределение е неправилно,
поради това, че ЧСИ не е отразил като втора по ред привилегия (по чл. 136,
ал. 1, т. 2 ЗЗД) вземането на С.О. за такса битови отпадъци (ТБО) и не е
включил вземането по ревизионен акт в размер на 90690,75 лв. като
привилегировано. Навежда доводи, че вземането за такса битови отпадъци се
ползва с привилегия по т. 2 на чл. 136, ал. 1 ЗЗД. Иска да бъде отменено
извършеното разпределение в частта, с която вземането на С.О. не е
удовлетворено с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД за дължимите суми
по удостоверение с изх. № 152417/13.11.2018 г. по и.д. № 20168410400485 по
описа на ЧСИ Н.М., както и за ТБО за продадените имоти в размер на 844,54
лв.
Взискателите по изпълнителното дело – Н. Ат. Б. и М.Т.Н. оспорват
жалбата.
ЧСИ М. Ц. е депозирала писмени обяснения, в които излага доводи, че
жалбата е неоснователна.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна
страна:
1
Процесното разпределение е изготвено на 21.01.2022 г. Жалбата е
подадена на 24.01.2022 г., в преклузивния срок от лице с правен интерес
(присъединен взискател) срещу акт на частния съдебен изпълнител, подлежащ
на обжалване. Следователно, жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Жалбата е неоснователна по следните съображения:
Въпросът за обхвата на съдебната проверка по реда на чл. 463 ГПК
относно законосъобразността на оспорваното разпределение е предмет на
разглеждане по т. 1 в т.д. № 2/2021 на ОСГТК на ВКС, по което все още не е
постановено тълкувателно решение. По въпроса съдилищата застъпват две
принципни становища: Според едното становище, съдът извършва проверка
на законосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК само въз основа
на изричните доводи, наведени в жалбата, а според другото – в
производството по чл. 463 ГПК съдът не е ограничен от оплакванията в
жалбата, а служебно проверява законосъобразността на цялото
разпределение. Настоящият състав споделя практиката, застъпена в първото
становище по следните съображения: Действително, разпоредбата на чл. 463,
ал. 1 ГПК препраща към реда за обжалване на частните жалби - чл. 278 ГПК.
Препращането е към всички разпоредби, съдържащи се в чл. 278 ГПК,
включително и към ал. 2, съгласно която, ако отмени обжалваното
определение, съдът сам решава въпроса по жалбата; той може да събира и
доказателства, ако прецени това за необходимо. Произнасянето по същество
на жалбата се изразява в промяна на разпределението, без връщане на делото
на съдебния изпълнител. Препращането към чл. 278 ГПК обаче, не води до
извод, че съдът следи служебно за цялото разпределение. С оглед принципа
на диспозитивното начало предметът на жалбата определя рамките на
сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение
намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при
липса на друга жалба – чл. 271, ал. 1, изр. второ ГПК. Ето защо няма
основание при проверка на законосъобразността на разпределението
служебното начало да е по-всеобхватно, отколкото в общия исков процес.
Това становище не е в противоречие с ТР 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което при обжалване на определения и разпореждания съдът се
произнася по приложението на процесуални норми, които по правило са
императивни - правомощията на съда при въззивно обжалване на решенията и
при обжалване на определенията са различни, като при последното съдът
действа при условията на пълен въззив. За разлика от определенията по чл.
274, ал. 1 ГПК, нормите, регламентиращи реда на привилегиите, не са
свързани с свързани с приложението на процесуални предпоставки за
допустимост на делото, като от волята на страните зависи дали тя ще защити
процесуалното си право на предпочтително удовлетворяване. Във връзка с
изложеното, съставът в конкретния случай следва да формира извод дали
вземането за такса „битово обслужване“ се ползва с втора по ред привилегия
и следва ли в разпределението на събраната от публичната продан сума като
2
привилегировано вземане да се включат дължимите суми по удостоверение с
изх. № 152417/13.11.2018 г. по и.д. № 20168410400485 по описа на ЧСИ Н.М..
От писмените доказателства се установява, че изп. дело №
20138400400176 на ЧСИ М. Ц. е образувано по молба взискателя „О.Б.Б.“ АД
срещу длъжника „А.П.Б.***“ ЕООД на основание приложен изпълнителен
лист от 24.07.2012 г. по гр.д. № 32335/2012 г. по описа на СРС за събиране на
вземанията в изпълнителния лист. По делото са присъединени вземания на
„О.Б.Б.“ АД по заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен
лист от 03.08.2012 г., издадени по ч.гр.д. № 32334/2012 на СРС и заповед за
изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист от 16.02.2015 г.,
издадени по ч.гр.д. № 5979/2015 г. на СРС. Процесният протокол за
разпределение е изготвен за сума в размер на 110 010 лв., предложена от
купувач – взискател (Н. Ат. Б.) за придобиване в публична продан на
недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4362.1152.3.64, с предназначение ателие за творческа дейност, който
имот е ипотекиран в полза на взискателя „О.Б.Б.“ АД. С протокол от проданта
за купувач на имота е обявен взискателят Н.Б.. Същият е конституиран като
взискател на основание договор за цесия, сключен с „О.Б.Б.“ АД, с който
банката му е прехвърлила част от вземането си, обезпечено с първа по ред
ипотека върху недвижимия имот, предмет на публичната продан. С
разпределението са погасени вземания, ползващи се с право на
предпочтително удовлетворение с привилегия по първи, втори и трети ред по
чл. 136, ал. 1 ЗЗД. Поради изчерпване на сумата за разпределение, не са
удовлетворени други вземания. Видно от разпределението с втора по ред
привилегия са разпределени вземания в общ размер на 1097,12 лв., от които:
979,57 лв. - в полза на С.О. за невнесен данък недвижим имот в размер на
979,57 лв. и 117,11 лв. с ДДС – дължима такса по т. 26.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че такса „битово
обслужване“ се ползва с втори ред привилегия на осн. чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД
по следните съображения:
Въпросът дали такса „битови отпадъци“ е привилегировано вземане по
чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД е предмет на разглеждане по т.д. № 2/2021 г. на ОСГТК
на ВКС, по което все още няма произнасяне. Въпросът е поставен и допуснат
до разглеждане поради наличието на противоречива практика на съдилищата.
Според едното становище вземането на общината за такса „битови отпадъци“
не представлява привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, тъй като
не е вземане за данък. Според другото становище вземането за такса „битови
отпадъци“ се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, когато таксата
се дължи за недвижим имот, върху който е проведено принудително
изпълнение и от проданта му е получена сумата, подлежаща на
разпределение. Съобразявайки развитието на съдебната практика, съставът
поддържа първото становище по следните съображения: данъкът върху
недвижим имот е невъзвръщаемо безвъзмездно плащане и се дължи от
собствениците или ползвателите на имота безусловно – заради самото
3
притежание на имота, независимо дали имотът се използва или не (чл. 13
ЗМДТ). Размерът на данъка се определя пропорционално от данъчната оценка
на имота (чл. 22 ЗМДТ). Таксата „битови отпадъци“ има възмезден характер –
дължи се от собствениците или ползвателите на недвижимия имот срещу
конкретна обществена услуга, предоставяна от общината – по сметосъбиране,
сметоизвозване и третиране на битовите отпадъци в съоръжения и
инсталации, както и за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места (чл. 62-64 ЗМДТ). Таксата не се
дължи, когато общината не предоставя съответната услуга, имотът е
незастроен или не се ползва, или задължените лица са сключили договор за
обслужване с лица, лицензирани за извършване на сметосъбиране и
сметоизвозване (чл. 71 ЗМДТ). Размерът на такса „битови отпадъци“ се
определя при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя
или притежателя на отпадъците, като водещи фактори са количеството битови
отпадъци и размерът на разходите за предоставяните услуги (чл. 67, ал. 1-5
ЗМДТ). Следователно, вземането за такса „битови отпадъци“ няма пряка
връзка със собствеността върху имота и неговата стойност, а произтича от
предоставянето на конкретни обществени услуги и представлява цената за тях
(стойността на същите), за разлика от вземането за данък върху недвижимия
имот, който пряко и безусловно се свързва със собствеността върху
съответния имот и размерът му се определя изключително и само с оглед
стойността на имота. Разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗЗД
предвижда да се ползват предпочтително с втори ред привилегия вземанията
на държавата за данъци върху определен имот – от стойността на този имот.
Поради очертаните по-горе различия между вземането за данък върху
недвижим имот и за такса „битови отпадъци“ текстът на чл. 136, ал. 1, т. 2,
предл. първо ЗЗД не следва да се тълкува разширително и да покрива и
таксата „битови отпадъци“. Таксата „битови отпадъци“ не следва да бъде
събирана от стойността на имота, какъвто би бил резултатът, ако се ползва с
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2, а да се ползва с общата привилегия на чл.
136, ал. 1, т. 6 ЗЗД и да бъде предпочтително удовлетворена от цялото
имущество на длъжника съгласно чл. 136, ал. 2 ЗЗД. Освен това разпоредбата
на чл. 136, ал. 1, т. 2 е изменяна с ДВ, бр. 103 от 1999 г., ДВ, бр. 36 от 2006 г.,
ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., като в този ред привилегия са
включени вземанията за данъци върху моторно превозно средство и
вземанията, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и
неустойки по концесионни договори. Ако волята на законодателя е била да
въведе таксата „битово отпадъци“ във втори ред на привилегиите, би го
направил с някое от измененията на разпоредбата. Следователно доводите на
жалбоподателя, че такса битово обслужване се ползва с втори ред привилегия
на осн. чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, са неоснователни.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че като
привилегировано вземане следва да се включат дължимите суми по
удостоверение с изх. № 152417/13.11.2018 г. по и.д. № 20168410400485 по
4
описа на ЧСИ Н.М., по следните съображения:
От писмените доказателства се установява, че и.д. № 20168410400485
по описа на ЧСИ Н.М. е образувано въз основа на ревизионен акт МДТ – РД-
01-07-18/20.03.2015 г. Установява се също, че този ревизионен акт е издаден
за задължения на длъжника „А.П.Б.***“ ЕООД, които произтичат от други
недвижими имоти на длъжника, а не от недвижимия имот, който е бил
предмет на публичната продан, сумата от която е предмет на
разпределението; ревизионният акт не касае публично общинско вземане за
данък недвижими имоти или такса „битово обслужване“ за продадения
недвижим имот. От граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата на
чл. 136, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗЗД следва, че с втора по ред привилегия се
ползват общинските вземания за дължимия местен данък за недвижимия
имот, върху който е проведено принудително изпълнение, но не и
общинските вземания за дължимите местни данъци за други имоти на
длъжника (те се ползват с общата привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД).
Вземането не е включено в т. 6, тъй като сумата от разпределението е
изчерпена с удовлетворяването на вземането с трета по ред привилегия.
Следователно, доводите на жалбоподателя, че дължимите суми по
удостоверение с изх. № 152417/13.11.2018 г. по и.д. № 20168410400485 по
описа на ЧСИ Н.М. следва да се включат като привилегировани при
разпределение на събраната сума са неоснователни.
От изложеното следва, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.О. от 24.01.2022 г. срещу разпределение от
21.01.2022 г. по изп. дело № 20138400400176 на ЧСИ М. Ц., с рег. № 840 на
КЧСИ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в
едноседмичен срок от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5