РЕШЕНИЕ
№ 13564
гр. София, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110128491 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца С. Ц. М. искове с правна квалификация чл. 45
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника Д. И. К. да заплати сумата
4000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания в резултат от смърт на домашния любимец на
ищеца, порода йоркширски териер, настъпила на 07.08.2021 г. в гр. Ч. и
причинена от собствения на ответника домашен любимец, порода питбул,
ведно със законната лихва от 07.08.2021 г. до окончателното изплащане,
сумата 1000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди – покупната цена на домашния любимец, ведно със
законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане и сумата 82,77
лева, представляваща мораторна лихва за забава върху обезщетението за
имуществени вреди за периода от 07.08.2021 г. до 31.05.2022 г.
Ищецът С. Ц. М. твърди, че била собственик на куче от породата
„Йоркширски териер“ на име „К.“. Сочи, че на 07.08.2021 г. пребивавали в
къмпинг „Четири сезона“, намиращ се в землището на гр. Ч., общ. С., обл. Б.,
когато кучето на ответника, порода питбул, който бил без повод и намордник,
се приближило към домашния любимец на ищеца, нападнал го и го умъртвил
по особено жесток начин. След прекратяване на нападението смъртта на
домашния любимец на ищеца била констатирана във ветеринарната
клиниката в гр. Ч. и за случая било образувано досъдебно производство.
Навежда твърдения, че загубата на кучето донесло на ищцата дълбока скръб и
страдание, за справянето на което посещавала психиатър. Поддържа, че за
обезщетяване на претърпените вреди от инцидента изпратил покана за
1
плащане до ответника, което не било сторено към настоящия момент. Моли
съда да уважи исковете. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът Д. И. К. депозира отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че с
ищцата и сестра и били в дългогодишни близки и приятелски
взаимоотношения като многократно пребивавали заедно, включително с
домашните любимци и кучетата оставали насаме. Сочи, че на въпросния ден
ответницата пристигнала в къмпинга при ищцата и компанията и и докато се
поздравявали, кучето на ищцата пристигнало влачейки повода си към
ответницата и нейното куче, което било на повод. Отрича кучето на
ответницата да е проявявало агресия, така че да се нуждае от усмиряване, а
поддържа, че поради неизвестна причина захапало К. и го пуснало, след което
видели, че К. кърви. Сочи, че предложи помощ на ищцата и превоз към
ветеринарната клиника, но последната отказала, а след като ищцата се
върнала от клиниката и съобщила, че Кайро е починал, започнала да се държи
враждебно, грубо и обидно с ответницата. Моли съда да отхвърли исковете,
претендира присъждане на разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не се спори, а и с неоспорения от страните доклада по
делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че кучето
порода „йоркширски териер“ е собственост на ищеца С. Ц. М.; кучето порода
„питбул“ е собственост на ответника Д. И. К.; че на 07.08.2021 г. около 18:00
часа, на територията на къмпинг „Четири сезона“, находящ се в гр. Ч., община
С., област Б., е станал инцидентът, при който кучето порода питбул захапало
кучето порода йоркширския териер, което обстоятелство довело до смъртта
на йоркширския териер.
В тази насока са и събраните по делото писмени и гласни доказателства
– препис от паспорт на домашен любимец, служебна бележка от д-р А.Ч.,
Югоизточна ветеринарна клиника „Св. А.“ – гр. Ч., показанията на част от
свидетелите.
Свидетелката К. М., сестра на ищцата, сочи че на 07.08.2021 г. страните
се срещнали на територията на къмпинг „Четири сезона“, находящ се в гр. Ч.,
община С., на която среща присъствала лично и сестрата на ищеца. Сочи, че
при пристигане на ответника и нейните кучета, кучето на ищеца порода
йоркширски териер на име К. било на регулиращ се повод, който не бил
стопиран, двете кучета на ответника мъжки и женски питбул били с каишка
като поводът на мъжкия питбул бил пуснат на земята да се влачи, а кучето на
ответника – женско, порода пинчер, било разгонено и било в ръцете на
ответника, за да не дразни мъжките кучета. Свидетелката сочи, че преди да
успее да вдигне кучето на ищеца и да го гушне, К. паднал безжизнен на
земята. Отрича да е имало каквото и да е сбиване или лай между К. и кучетата
на ответника. Сочи, че веднага след това ищецът и свидетелката завели
йоркширския териер Кайро във ветеринарна клиника в гр. Ч., където
2
констатирали смъртта му, настъпила вследствие сериозните травми от
нахапване. Отрича в момента на инцидента около страните да е имало други
кучета.
Свидетелят В. С., който не е очевидец на процесния инцидент, заявява
че след като му се обадили отишъл на място в къмпинга и разбрал от
ответника Д., че едно от собствените им кучета – Бигър, мъжки, порода
питбул нахапало кучето К., което починало.
Показанията на свидетеля Ф. К. не установяват съществени и
релевантни за правния спор факти и обстоятелства, доколкото същият не е
очевидец на инцидента.
Разпитаните свидетели К. М. и Ц. Т. сочат, че след инцидента ищцата
била силно разстроена, изпадала в депресивни състояния, изпитвала страх от
големи кучета, силна тревожност, не спирала да плаче, посещавала психолог
и се подложила на медикаментозна терапия. Влошено емоционално състояние
на ищеца продължила дълго след инцидента поради силната емоционална
връзка, която ищцата изградила с К. в продължение на около 6 години. От
показанията на посочените свидетели се установява, че кучето било закупено
от ищцата С. М. на цена от 1000 лева.
По делото са представени амбулаторни листове за извършени прегледни
на ищеца и предписана терапия за овладяване симптомите на безсъние,
безпокойство, тревожност през периода 15.10.2021 г. – 18.05.2022 г.
Други релевантни за спора доказателства не се събрани по делото.
Съдът намира, че в искова молба, ищецът е изложил твърдения,
съобразно които предявения осъдителен иск следва да се квалифицира по чл.
45 ЗЗД, тъй като се твърди, че ответникът носи отговорност за
претендираните вреди, поради собственото му противоправно поведение във
връзка с отглеждането и стопанисването на домашно куче породата питбул.
В тежест на ищеца е по предявения иск по чл. 455 ЗЗД е да установи по
делото при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял твърдените
имуществени и неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
неупражнен контрол върху собственото му куче порода „питбул“, че в
резултат от нападението и ухапването на кучето на ответника е настъпила
смъртта на кучето на ищеца порода „йоркширски териер“.
Ответникът не оспорва да е собственик и да е упражнавал надзора върху
двете кучета порода питбул. Ответникът също така не оспорва, че на
процесната дата 07.08.2021 г. около 18:00 часа, на територията на къмпинг
„Четири сезона“, находящ се в гр. Ч., община С., област Б., е станал
инцидентът, при който едно от собствените на ответника кучета порода
питбул захапало кучето на ищеца порода йоркширския териер, което
обстоятелство довело до смъртта на йоркширския териер, а в тази насока са и
показанията на свидетелката К. М.. Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелката К. М. съгласно чл. 172 ГПК с оглед всички други данни по
делото като обективни, последователни, вътрешнонепротиворечиви,
3
кореспондиращи си с останалия събран по делото доказталествен материал.
Свидетелката К. М. макар и сестра на ищеца, под страх от наказателна
отговорност недвусмислено заявява фактите и обстоятелствата които лично е
възприела и признава за какво няма спомени. Именно като близка роднина на
ищеца и очевидец на инцидента, свидетелката е имала възможност да
възприеме в най-пълна степен релевантните за правни спор факти и
обстоятелства във връзка с настъпване на инцидента и претърпените вреди.
Предвид гореизложеното и с оглед липсата на оспорване, съдът приема
за категорично установено по делото, че едно от собствените на ответника
кучета порода питбул, което е било с пуснат повод и без намордник, е
захапало поне веднъж по главата кучето на ищеца порода йоркширски териер
на име К., което захапване довело до смъртта на йоркширския териер. Поради
изложеното съдът приема, че е налице нарушение от страна на ответника на
вменените му задължения да извърши активни действия, изразяващи се в
предприемане на всички мерки за предотвратяване на всяка проява на
необоснована агресия на собственото му куче, проявена на обществени места
(каквото къмпинг „Четири сезона“, находящ се в гр. Ч.) и при ситуации,
застрашаващи живота или здравето на хора и животни. Такива задължения са
предвидени в чл. 35, ал. 2 Закона за защита на животните, като техен адресат
е собственикът на животно-компаньон, както и в чл. 172, т. 2 Закона за
ветеринарномедицинската дейност, която норма вменява в задължение на
собствениците да вземат мерки животните да не създават опасност за хора
или други животни. В случая, ответникът не оспорва да е собственик на
кучето и същото да се е намирало под негов надзор. Обстоятелството, че
кучетата са имали и друг собственик – свидетелят С. е ирелевантно в случая.
Съдът приема, че е налице и нарушение от страна на ответника на вмененото
му задължение да осъществява постоянен и непосредствен контрол над
отглежданото куче с цел защита на живота и здравето на хората и другите
животни. Това задължение е предвидено в чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 39 от
1 декември 2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони,
съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, издадена
от Министерството на земеделието и храните, обн. ДВ, бр. 1 от 6 януари 2009
г. Ответникът като отглеждащ и полагащ грижи за кучето е длъжен да
осъществява контрол върху поведението на животното компаньон като
осигурява постоянен и непосредствен надзор, като доколкото животното е
куче, задължението е да го води винаги и навсякъде само на повод и с
намордник, ако е агресивно. В случая, ответникът не е изпълнил вменените с
посочените норми правни задължения да осъществява постоянен и
непосредствен контрол върху кучето - не е водил кучето на повод и с
намордник, въпреки, че е било агресивно, не е предприел всички мерки за
предотвратяване на всяка проява на необоснована агресия предвид
осъщественото от него непредизвикано нападение върху кучето на ищеца. В
този смисъл, ответникът носи отговорност за собственото си противоправно
поведение, изразено в неосигурен постоянен надзор и допускане свободно
разхождане на агресивно куче без повод и намордник. Липсват доказателства
по делото агресивното поведение на разхожданото от ответника куче да е
4
предизвикано по някакъв начин от ищеца или нейното куче и наведените
голословни твърдения, че кучетата се познават и са оставали сами в една стая
без надзор не опровергават извода на съда.
Имуществената вреда от смъртта на животното се изразява в неговата
пазарна стойност към момента на инцидента. Не се спори, че ищцата е
собственик на починалия йоркширски териер К., а цената на която е било
закупено кучето се установява от показанията на разпитаните свидетели Т. и
М. – 1000,00 лева. Посоченото обстоятелство не се оспорва от ответника.
Посочената сума съдът възприема на основание чл. 162 ГПК за
действителната пазарна стойност на загиналото куче към датата на
инцидента, поради което и претърпените имуществени вреди от загубата на
кучето възлизат в размер на сумата от 1000,00 лева. Искът за имуществени
вреди се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълния
предявен размер.
Предвид направеното искане в тази насока, като законна последица от
уважаване на иска следва да се присъди лихвата за забава от датата на
исковата молба окончателното плащане на сумата.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди:
По делото е установено по категоричен начин, че кучето на ищеца е
било почти на 6 г. към момента на инцидента, като същото е било добре
обгрижено. Безспорно внезапната и неочаквана смърт на домашен любимец,
отглеждан от собственика му в продължение на дълъг период от време с
необходимите внимание и грижи представлява травмиращо обстоятелство.
Поради това съдът приема, че ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание от загубата на кучето, които подлежат на
обезвреда.
По делото са представени абмулаторни листове от проведените
прегледи на ищеца от психиатър. От тях се установява, че на С. Ц. М. е
поставена диагноза „други уточнени тревожни разстройства“ като са
изписани лекарствени медикаменти и е препоръчана психотерапия. Посочено
е, че вследствие от внезапната загуба на домашния любимец ищецът страдала
от липса на сън, изпитвала тревожност, напрегнатост, безпокойство от
загубата. В тази насока са и свидетелските показания на разпитаните
свидетели Т. и М., които заявяват, че ищцата след смъртта на домашния
любимец изпитвала затруднения в ежедневието, както в личния така и в
професионалния живот. Показанията на свидетелите С. и К. за последвалите
обтегнати взаимоотношение между страните не оборват извода на съда. Даже
напротив – свидетелстват за нестабилното психоемоционално състояние на
ищеца непосредствено след инцидента.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно разясненията, дадени в ППВС
№ 4/1968г., понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват
5
конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на
неимуществените вреди.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като
е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Релевантни за размера на
обезщетението и за прилагане на критерия „справедливост“ са характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия „справедливост“ на съответния етап от развитието на обществото в
държавата. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за
абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и
страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането / Решение № 28/09.04.2014 г. по т.
д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О/.
При съобразяване на тези задължителни разяснения, съдът намира, че
при определяне размера на справедливото обезщетение следва да бъде
съобразено, че кучето е било домашен любимец на ищеца в продължение на
дълъг период от време – почти 6 г., като за него са полагани добри грижи,
което налага извод за привързаност и емоционална връзка с неговото
съществуване; че ищецът изпитал силен стрес, тревога и разстройство в
адаптацията от загубата на животното, видно от амбулаторните листове; че
смъртта на кучето е внезапна, неочаквана и настъпила по насилствен начин;
че кучето е единствен компаньон на ищеца М., която не е семейна и няма
деца. Последното обстоятелството обуславя по-голяма привързаност и
интерес на ищеца към домашния любимец и не може да бъде пренебрегнато.
Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че ищецът е бил очевидец на
инцидента и на насилствената смърт на кучето, което логично се е отразило
стресово на психиката му.
При съобразяване на тези обстоятелства, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца тъга, болка и
страдания от загубата на кучето възлиза на сумата 3000,00 лева. Присъждане
на обезщетение в размер различен от посочения, според настоящия състав не
би отговарял на критериите за справедливост.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД се
явява основателен и доказан до размер на сумата от 3000,00 лева, като за
разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 4000,00 лева,
същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Следва да се уважи искането за присъждане на законна лихва върху
сумата от датата на деликта 07.08.2021 г. до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
6
Предвид основателността на иска за главница за имуществени вреди,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и претендираната
лихви за забава от деня на увреждането съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД –
07.08.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 30.05.2022 г.
Акцесорната претенция се явява изцяло основателна за пълните предявени
размер и период, а именно за сумата 82,77 лева за периода от 07.08.2021 г. до
31.05.2022 г. Размерът не се оспорва от ответната страна и е изчислен от съда
на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор.
При този изход на спора, право на разноски възниква за двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски настоящото производство, посочени в списъка по чл. 80 ГПК в
размер на 210,00 лева – платена държавна такса и 600,00 лева – реално
заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете
в тежест на ответника следва да се присъди сумата 650,64 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от
него разноски настоящото производство в размер на 1000,00 лева – реално
заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от
исковете в тежест на ищеца следва да се присъди сумата 196,74 лева.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. „К.“ № .. ДА
ЗАПЛАТИ на С. Ц. М., ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. „С. г.“ № ..., ет. ...,
ап. ...на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 3000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат от смъртта на собствения на ищеца домашен любимец
куче порода йоркширски териер, настъпила на 07.08.2021 г. в гр. Ч. и
причинена от виновното противоправно поведение на ответника, който не е
упражнил необходимия надзор върху собствения му домашен любимец, куче
порода питбул, което захапало и умъртвило кучето на ищеца, ведно със
законната лихва от датата на инцидента – 07.08.2021 г. до окончателното
плащане, сумата 1000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в паричната равностойност на загиналия
домашен любимец куче порода йоркширски териер, ведно със законната от
31.05.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 82,77 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху обезщетението за
имуществени вреди за периода от 07.08.2021 г. до 30.05.2022 г. и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 650,64 лева – разноски по делото в
производството пред СРС като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 4000,00 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. Ц. М., ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. „С. г.“ № ..., ет.
..., ап. ...ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. К., ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. „К.“ №
7
..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 196,74 лева – разноски по
делото в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8