Р
Е Ш Е Н И Е
№
557 / 9.3.2020г.
Гр.
П., 09.03.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П.,
Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 03757/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е от Р.Б.А. *** осъдителен иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от мозъчно сътресение, получено при от внезапно пропадане на
управлявания от ищеца лек автомобил, настъпило на 10.10.2018 г. в гр. П., в
участък на ул. „***“ поради пропадане на пътя, със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на увреждането – 10.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, евентуално съединен с осъдителен иск
срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П. за същото вземане.
Ищецът твърди, че на 10.10.2018 г. сутринта
управлявал лек автомобил модел „***“ с рег. № ***по улица „***“ в град П..
Изяснява, че при предприемане на маневра за паркиране до адрес **на същата
улица автомобилът внезапно пропаднал в дупка, образувана от пропадане на
пътното платно. Поддържа, че вследствие от инцидента А. си ударил главата и
изпаднал в безсъзнание, като претърпял мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма. Твърди, че е лекуван в продължение на една седмица в
Неврологично отделение към МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД – гр. П., като през целия
престой в лечебното заведение изпитвал силни болки в главата, замаяност,
гадене, нестабилност при движение, имал и повишено кръвно налягане. След
изписването му същите симптоми продължили да се проявяват повече от един месец.
Счита, че отговорност за претъпрените от него неимуществени вреди, изразяващи
се в описаните болки и страдания, носи ответната Община П. поради неизпълнение
на задължението от съответните служители за ремонт и поддръжка на пътното
платно, представляващо публична общинска собственост. Намира, че справедливият
размер на следващото му се обезщетение възлиза на сумата от 5 000 лв. Твърди,
че при условията на евентуалност следва да бъде ангажирана отговорността на втория
ответник – „Водоснабдяване и канализация“ ООД, чието задължение е поддръжката и
отстраняването на повредите на съответната част от водоснабдителната и
канализационната система. С тези съображения отправя искане за уважаване на
исковата претенция и за присъждане на законната лихва за забава от датата на
увреждането до окончателното изплащане на вземането. Претендиа разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен
отговор ответната Община П. оспорва иска с твърдението, че не е пасивно
материалноправно легитимирана да отговаря по претенцията, тъй като в случая се
касае за пропадане на пътно платно вследствие от неизправност във
водоснабдителната и канализационната мрежа, стопанисвана от втория ответник.
Оспорва описания механизъм на настъпване на злополуката, както и наличието на
причинна връзка между последната и вредите. Намира търсеното обезщетение за прекомерно
по своя размер. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на предявените срещу
Общината претенции. Претендира присъждане на разноски.
В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен
отговор вторият ответник по делото „Водоснабдяване и канализация“ ООД оспорва насочения
срещу него иск с довод, че не е собственик и не стопанисва пътното платно, на
което се твърди да е настъпило увреждането, поради което не следва да носи
отговорност за причинени от последното вреди. Посочва, че задължение на Община П.
е да поддържа в изправно състояние улиците – публична общинска собственост,
каквато е процесната. Ето защо, именно последвата носи отговорност за
настъпилото ПТП. Оспорва в тази част на платното да е имало авария вследствие
от повреда във водопроводната мрежа. Намира за недоказан механизмът на
настъпване на инцидента.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не спори, че улица
„***“ в кв. „***“ в гр. П. е част от урбанизираната територия на града.
От приетите по делото писмени доказателства
се установява, че на 10.10.2018 г. към 07:20 ч. във връзка с постъпил
сигнал, екип от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
гр. П. е посетил произшествие на адрес: гр. П., ул. „***“ № ** и е оказал
техническа помощ на лек автомобил с марка „***“ с рег. № ***.
Съгласно даните, отразени в
приобщените към доказателствената съвкупност справка – разходи за периода месец
септември – месец октомври 2018 г. и справка – разходи за 2018 г., издадени от
ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД и касаещи извършени
ремонтни дейности на територията на град П. и конкретно на улица „***“ през
съответния период, няма вписвания за предприети такива на релевантния адрес.
За изясняване на делото от
фактическа страна са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б.Б.
и Р.Б., допуснати по искане на ищеца.
В показанията си св. Б. разказва,
че с ищеца Р. се познават от около 20 години и се намират в приятелски
взаимоотношения. Споделя, че живее със съпругата си – св. Р.Б. на адрес в гр. П.,
ул. „***“ № **, а ищецът А. на адрес: ***, ул. „***, като разстоянието
между двете улици е около 2 км. Свидетелства, че през месец октомври 2018 г.
рано сутринта, след преварителна уговорка от предходния ден, Р. трябвало да
закара свидетелите на село с техния автомобил, който се намирал в дома му, и
според уговорката тръгнал оттам, за което ги уведомил по телефона. В момент, в
който Б.изнасяли багажа си навън до външната врата на дома си, възприели
идването на Р. с автомобила им – с марка „***“, черен на цвят. При опит да
направи обратен завой, изведнъж автомобилът пропаднал с предната си част
вследствие от пропадане на самия път, при което угаснал. Целият път до нивото
на бордюрите се намирал под вода. Свидетелят е категоричен, че при опита да
помогне на Р. да излезе от превозното средство, не успял, тъй като ищецът бил
зашеметен. Изяснява, че веднага потърсил лекарска помощ, като на адреса
пристигнал екип на „Спешна помощ“. След като Р. бил прегледан, същият останал
на легло в лечебното заведение няколко дни. Свидетелеят разказва, че вследствие
от инцидента ищецът имал главоболие и замайване, като започнал прием на
лекарства, продължил и след изписването му от лечебното заведение. Посочва, че
по това време Р. не бил семеен и живеел сам.
В разказа си пред съда св. Б.споделя,
че познава ищеца Р. от повече от 20 години, тъй като
двамата със съпруга ѝ – св. Б. са приятели. Разказва, че на 09.10.2018 г. св. Б.се уговорили с
ищеца да вземе автомобила им – марка „***“ с рег. № ***и на другия ден
сутринта да ги закара до селото им, където имали работа. Изяснява, че сутринта
на следващия ден Р. се обадил по телефона на свидетелите, за да ги предупреди,
че тръгва от дома си. Б.излезли навън пред къщата си, находяща се в гр. П., ул. „***“ № **, за да го
изчакат. На място констатирали, че по цялата улица тече вода, а автомобилът им,
управляван от ищеца Р. пропаднал на няколко метра от дома им. Свидетелката е
категорична, че преднта вечер не е имало подобни течове, а пътното платно било
изправно. Р. се намирал вътре в колата и бил неадекватен. Свидетелства, че
съпругът ѝ веднага потърсил медицинска помощ, като още същия ден ищецът
бил настанен в болницата в града, където останал няколко дни. Б.разказва, че по
неин сигнал същия ден автомобилът бил изваден от пожарникари. Категорична е, че
на мястото, където колата пропаднала, пристигнал екип на „ВиК“ – гр. П., като
за няколко часа водата по улицата спряла да тече. Посочва, че вследствие от
инцидента и от притеснение ищецът имал високо кръвно налягане и отключил
диабет.
От заключението на вещото лице по
изслушаната и приета по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че в
резултат от инцидента ищецът Р.А. получил контузия на главата си, довела до
загуба на съзнание и наложила провеждане на лечение по спешност в МБАЛ „Рахила
Ангелова“ АД – гр. П. с окончателно поставена диагноза „мозъчно сътресение без
открита вътречерепна травма“. В издадените медицински документи от прегледите
на ищеца са констатирани заболявания, сред които новооткрит захарен диабет и
хепертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. Анализирайки данните
от анамнезата на пострадалия, от проведените в болничната обстановка
изследвания и наблюдения, както и тези, следващи от свидетелските показания
относно състоянието на ищеца непосредствено след инцидента, вещото лице достига
до извод, че при последния А. е получил сътресение на мозъка без пълна загуба
на съзнание, което е причинило временно разстройство на здравето му, неопасно
за живота. Изяснява се, че по време на инцидента и в периода на възстановяването
си А. е изпитвал болки и страдания, изразяващи се в главоболие, световиене,
нарушение на равновесието, страхово-тревожни изживявания и напрегнатост, като е
провеждал системно лечение в продължение на 1 месец, респ. на 3 месеца със
съответните лекарствени медикаменти, както и лечение с обезболяващи заради
болки във врата и шийно-раменните области. В заключението се посочва, че
вследствие от преживяното от А. сътресение на мозъка е възможно занапред същият
по-често да има главоболие, замайване, нестабилност и нарушения в равновесието,
както и да се задържат емоционалните разстройства, свързани с преживения от
него стрес. Съдът кредита заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК,
като компетентно и обосновано изготвено, въз основа на приетите по делото
медицински документи, както и след направен личен преглед на ищеца, останало и
неоспорено от страните.
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание иск чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди вследствие от непозволено увреждане.
Възникването в полза на ищеца на
процесното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на всички елементи от фактическия състав на
твърдения деликт: 1. противоправно поведение (бездействие) на работник или
служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е
необходимо персоналният причинител да бъде установен; 2. настъпили вреди; 3. причинна
връзка между противоправното поведение и вредите и 4. размера на обезщетението.
В настоящия случай, следва да се установи и дали ответникът е имал задължение
да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това
неизпълнение.
При доказване на горните
обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент от непозволеното
увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до
доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата
ѝ, както и да опровергае твърдените от ищеца обстоятелства за наличието
на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД.
При анализ на събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, както и на
следващите от същите фактически изводи, съдът намира за безспорно установено,
че на 10.10.2018 г. сутринта, управлявайки лек автомобил „***“ с рег. № ***по
ул. „***“ в гр. П. внезапно ищецът Р.А. пропаднал с автомобила в неизправна –
пропаднала част /дупка/ на пътното платно. Този извод следва от показанията
на св. ***, които
са категорични, че през месец октомври 2018 г. рано сутринта семейният им
приятел Р. тръгнал от къщата си с лекия автомобил към дома на ***, находящ се в
гр. П., ул. „***“ № **, като на метри от къщата им, пътувайки с превозното
средство същият изведнъж пропаднал в улицата. Показанията им в тази част са
еднопосочни, последователни и по същество непротиворечиви, като се подкрепят и
от обективните данни, внесени в процеса чрез служебната бележка, издадена от РС
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. П. относно посещаването на
същата тази улица на 10.10.2018 г. рано сутринта от екип на Службата въ връзка
със сигнал за оказване на техническа помощ на този автомобил. В подкрепа на
разказното от свидетелите са и медицинските данни относно проведен преглед на
ищеца А. по спешност на 10.10.2018 г. в Неврологично отделение към МБАЛ „Рахила
Ангелова“ АД – гр. П. с оглед претърпяна трамва при ПТП с лек автомобил,
пропаднал в дупка на пътя.
По делото се установи и, че
вследствие от пропадането на автомобила в дупката на улица „***“ ищецът Р.А. е
контузил главата си в резултат от което е получил сътресение на мозъка без
пълна загуба на съзнание, причинило му временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Този извод следва по категоричен начин от заключението на
съдебномедицинската експертиза, като изводите на вещото лице се подкрепят от
данните, отразени в приетата по делото епикриза, издадена от НО към МБАЛ „Рахила
Ангелова“ АД относно обективното състояние на ищеца непосредствено след
инцидента на 10.10.2018 г. и за проведеното му лечение. За състоянието на А.
след пропадането в пътната неизправност разказват в показанията си и
свидетелите ***, които пряко са възприели, че същият е бил неадекватен,
невъзможността му сам да излезе от автомобила, както и последвалото му състояние
– след приемането му в лечебното заведение и изписването му.
Ето защо, съдът намира, че между
процесното увреждане и настъпилите за ищеца неимуществени вреди е налице пряка
причинно – следствена връзка, което обуславя възникване на правото му да търси
обезвреда на същите. Един от основните спорни по делото въпроси е дали и коя от
ответната страна носи отговорност за обезщетяването им.
В твърденията си ищецът
обосновава отговорността на ответната община в качеството ѝ на субект,
чието задължение е поддържането и обезопасяването на процесната улица.
Между страните не се спори, че
процесният пътен участък – ул. „***“ в гр. П. е част от урбанизираната
територия на града, както и, че представлява публична общинска собственост.
Съгласно разпоредбата на § 7, т.
4 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и държавни имоти, сред
които общинските пътища, улиците, булеварди, площадите. В разпоредбата на чл.
31 Закон за пътищата (в редакцията му през процесния период) е предвидено, че отговорността
за изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища е именно на съответната
община. В дефинитивната норма на § 1, т. 14 от ДР на ЗП като част от дейността
по поддържане на пътищата е предвидено непрекъснатото им осигуряване в
състояние за безопасно движение през цялата година.
Предвид всичко изложено, съдът
приема, че в настоящия случай отговорността за поддържане на улица „***“ в гр. П.,
за която не се спори, че представлява общинска собственост, е именно на
собственика – ответната Община П..
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е
гаранционно-обезпечителна по своя характер, възниква за виновното и
противоправно деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложено
извършването на определена работа и цели да обезщети вредите, причинени при или
по повод осъществяването ѝ. Доколкото обезопасяването на уличната
мрежа и привеждането на улиците, тротоарите и площадите в състояние, годно за
нормалното им ползване от гражданите, в рамките на градовете и селата, е
задължение на съответната община, то в случая необезопасяването на общинската
улица, на която е настъпил процесният инцидент, представлява бездействие от
страна на задължените лица относно вменените им със закон задължения да
поддържат уличната инфраструктура в изправно и безопасно за ползване състояние.
Съдът намира, че тази отговорност
на общината не се изключва в случаите, в които повредата на съответния общински
път засяга елементи от водоснабдителната и канализационната система, находящи
се на уличното платно, с което се застрашава движението, предвид изричното
нормативно задължение на общините, разписано в чл. 31 ЗП, за изграждане, ремонт
и поддържане на общинските пътища – чрез възлагане на служители от общината или
на трети лица.
В тази връзка и в отговор на
доводите на ответника по главния иск – Община П. съдът намира за необходимо да
отбележи, че по делото от една страна не се установи дейността по поддържането
и управлението на конкретния пътен участък в града да е възложено от Общината
като задължение на друг правен субект, конкретно „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. П., каквото възлагане не следва от представените от ответника и
приети по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператора, доколкото същите уреждат единствено отношенията между доставчика
на тези услуги и техните потребители – арг. чл. 1 от ОУ.
Наред с това, по делото от страна
на ответника Община П. не са ангажирани доказателства, от които, при условията
на пълно и главно доказване, да се установи, че причината за пропадане на
процесния участък от улица „***“, съответно за настъпване на инцидента
вследствие от който ищецът А. е претърпял неимуществени вреди, е именно
неизправност на елемент от водоснабдителната и канализационната система. От
показанията на свидетелите Р.и Б.Б.се установи, че в момента на пропадането на
автомобила по цялата улица имало теч на вода, който по разказа на св. Б.бил
отстранен за няколко часа още същия ден от служители на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр.
П.. Наличието на вода на съответната част от пътния участък обаче не е
равнозначно на извод, че дупката на пътя е образувана от пропадането му именно
под влиянието на тази вода и, че същата е вследствие от авария във вик
системата. Доказателства в тази насока от страна на Община П. не са ангажирани
по делото. От друга страна, в представените от ответника по евентуалния иск
справки за извършени ремонтни дейности на територията на Община П. през месец
октомври 2018 г. и конкретно на ул. „***“ за цялата 2018 г. няма данни за
такива, осъществени на 10.10.2018 г. във връзка с установения теч на вода на
процесната улица. Ето защо, съдът приема, че показанията на св. Б.относно
конкретните служители, отстранили неизправността на пътния участък, остават
изолирани, поради което не са от естество да установят форма на извънсъдебно
признание от този ответник за причината относно пропадането на улицата.
С оглед всичко изложено, съдът
намира, че по делото са доказани всички елементи от правопораждащия фактически
състав на чл. 49, вр. 45, ал. 1 ЗЗД за възникване на деликтната отговорност на
ответната Община П. и за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за
претърпените от него вследствие от увреждането неимуществени вреди.
При определяне на неговия размер
съдът съобрази трайната и непротиворечива съдебна практика съгласно която в
понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята
цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи
негативно отражение върху психиката, в социален дискомфорт в определен период
от време, при съблюдаване на комплексния критерий за справедливост, установен в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“
по смисъла на законовия текст не е абстрактно такова, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
В настоящия случай съдът, като
съобрази конкретно претърпените от ищеца увреждания, изразяващи се в сътресение
на мозъка без пълна загуба на съзнанието, причинило му временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, довело до главоболие, световиене, нарушение на
равновесието, страхово-тревожни изживявания и напрегнатост, проведеното
болнично лечение в продължение на една седмица /от 10.10.2018 г. до 16.10.2018
г. съгласно данните, отразени в епикризата/, приемът на медикаменти в
продължение на 3 месеца и на обезболяващи, възрастта на А. към момента на
инцидента – касае се за 47-годишен мъж в трудоспособна възраст, продължаващите
главоболие и световиене и след изписването му от лечебното заведение, както и
възможността, следваща от изводите в експертното заключение, занапред същият
по-често да има главоболие, замайване, нестабилност и нарушения на равновесието,
внезапният характер на причиняване на увреждането от една страна, както и
липсата на данни за продължаване на симптомиите и към настоящия момент, същите
да са повлияли негативно върху социалния живот на ищеца, доколкото същият не е
бил семеен към момента на инцидента, няма данни да е възпрепятствана и
трудовата му ангажираност, както и характера на мозъчното сътресение – без
пълна загуба на съзнанието и с временно разстройство на здравето на
пострадалия, без опасност за живота му, съдът намира, че справедливият размер
на търсеното обезщетение възлиза на сумата от 3 000 лв.
За тази част предявеният главен
иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 5 000
лв. или за сумата от 2 000 лв. отхвърлен като недоказан по размер.
Върху главницата се дължи и
законна лихва за забава, считано от 10.10.2018 г. – деня на увреждането до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото по иска,
предявен срещу главния ответник – Община П. и приетата по делото пасивна
материалноправна легитимация на последния да отговаря за вредите от процесното
непозволено увреждане, то не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на иска срещу евентуалния ответник – „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. П., поради което съдът не дължи произнасяне по същество по тази
искова претенция.
По отговорността
за разноските:
При този изход на спора –
частична основателност на предявения иск, право на разноски, съразмерно с
уважената, респ. отхвърлената част от исковете, имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от иска, в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 240 лв. – разноски за държавна такса и
депозит за вещото лице, а в полза на пълномощника му – адв. С.Д. сумата от 348
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
защита, определен в съответствие с разпоредбите на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 36, ал. 2 Закона за адвокатурата (ЗА), вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част
от иска, в полза на Община П. следва да бъде присъдена сумата от 40 лв. –
сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи в
минималния такъв, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.),
вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ответника, както и конкретната фактическа и правна
сложност на делото. Ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
евентуалния ответник „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение /определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ в
минимален размер/, предвид това, че се касае за реално сторени от този ответник
разноски по извършените процесуалните действия за защита по иницииран срещу нетго
от ищеца съдебен процес – в този смисъл Определение № 82 от 19.02.2009 г.,
постановено по ч. т. дело № 60/2009 г. по описа на ТК, Първо отделение, на ВКС по
реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Община
П., с Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1 А, на
основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Р.Б.А., с ЕГН: **********,
с адрес: *** **, сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от мозъчно сътресение,
получено при внезапно пропадане на управлявания от ищеца лек автомобил,
настъпило на 10.10.2018 г. в гр. П., в участък на ул. „***“ поради пропадане на
пътя, със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на увреждането – 10.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 3 000 лв. до пълния предявен
размер от 5 000 лв. или за сумата от 2
000 лв.
ОСЪЖДА
Община
П., с Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1 А, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Р.Б.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 240 лв., представляваща
сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА
Община
П., с Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1 А, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36,
ал. 2 Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат С.Д., с ЕГН: ********** от
Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората: гр. П., ул. „***,
сумата от 348 лв., представляваща разноски
по делото за оказана безплатна адвокатска защита.
ОСЪЖДА
Р.Б.А.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да
заплати на Община П.,
с Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., пл.
„Св. Иван Рилски“ № 1 А, сумата от 40 лв., представляваща сторени разноски
по делото.
ОСЪЖДА
Р.Б.А.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“
ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11, сумата от 100 лв., представляваща сторени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: