Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………24.08.2020 година……………..Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…….……Седми граждански състав
На………тридесет
и първи юли…..….…..……...…….……...……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар………Ралица
Димитрова………………………………………………
Прокурор…………………………………………………………………………..
като
разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 6852…по описа за………….….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди,
че е подал против ответника Мартин К.К. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 3996/2019
г., по описа на Старозагорски районен съд и издадена заповед за изпълнение.
Ответникът бил уведомен за издадената заповед за изпълнение при условията на
чл. 47 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е предявен
настоящия установителен иск срещу Мартин К.К., при евентуалност обективно
съединени положителни осъдителни искове за същите суми.
Ищецът сочи, че претендираните вземания произтичат от
сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД /кредитор/ и Мартин К.К. договор за стоков кредит
№ 294364/29.09.2017 г. Договорът бил сключен и на основание Общите условия
/ОУ/, при които „БАНКА ДСК“ ЕАД предоставя потребителски кредити, като ОУ били
неразделна част от договора за кредит. На 22.11.2018 г. било подписано
Приложение 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., сключено между „БАНКА
ДСК“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което длъжникът бил
уведомен.
В изпълнение на договора кредиторът предоставил на
ответника потребителски кредит в размер на 1 709,87 лв., за закупуването на
стоки. Задължението на Кредитополучателя било да върне заемната сума ведно с
начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в договора,
на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени в погасителен план, който
бил неразделна част от договора за кредит. Общата сума, която ответникът се е
задължил да върне била в размер на 2 466,89 лв., която съгласно клаузите на
договора била платима на 24 броя месечни погасителни вноски, 23 броя в размер
на 104,24 лв., а последната - в размер на 69,37 лв. Срокът на договора изтекъл
на 29.09.2019 г., като длъжникът бил уведомен, че поради допуснато просрочие и
неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания станали изискуеми
изцяло в пълен размер, считано от 16.05.2019 г., уведомлението за което било
получено от длъжника на 16.05.2019 г. Размерът на всяка месечна погасителна
вноска включвал съответната част от главницата на отпуснатия кредит и договорната
лихва върху нея към момента на предоставяне на кредита.
Съгласно ОУ към договора, усвоената парична сума по
кредита за срока на действие на договора се олихвява с лихва за забава от
20.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 10
процентни пункта. Общият размер на начислената лихва бил 77,05 лв., който бил
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска.
Ответникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен
заем към ищеца. Ищецът признава, че ответникът е погасил следната сума в размер
на 621,78 лв., погасени, както следва: 293,83 лв. – договорна лихва и 327,95
лв. – главница.
Моли съда да признае за установено, че ответникът му
дължи следните суми: 1381,92 лв. - представляваща неизплатената главница по 19
броя месечни погасителни вноски за периода от 20.03.2018 г. до 29.09.2019
г.; 357,22 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
20.03.2018 г. до 22.11.2018 г.; 77,05 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима
за периода от 20.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда
/01.08.2019 г./, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно
погасяване на дълга, като претендира осъждане на ответника за заплащане на
същите суми при условията на евентуалност. Претендира и разноските по делото,
вкл. за заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба.
С молба докладвана в проведеното на 31.07.2020 г.
открито съдебно заседание по делото, ищецът е направил искане за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответника, редовно призован по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, не изпраща представител в откритото съдебно заседание, не се представлява
от пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в отсъствие на негов представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
становището на ищеца и като взе предвид приложимото право, намери за установено
следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
против ответника. От него не е депозиран писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, негов представител не се е явил в първото заседание по
делото, респ. негов упълномощен процесуален представител, не е направено искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане
да бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК
- на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването в съдебно заседание. С разпореждане от 16 януари 2020
г., връчено на ответника, са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Освен това съдът
намира че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК - искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства, че
ответникът не е заплатил дължимия кредит, както и с оглед на представените с
исковата молба доказателства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки,
следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените от„Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, против М.К.К., кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
да бъдат уважени. Поради това не следва да е налице произнасяне по предявените
под евентуалност осъдителни искове.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 36,32 лв.
за исковото производство и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лв., както и тези, направени в заповедното производство – 36,32 лв. за държавна
такса и 75,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение възнаграждение /така т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК/
или общо сумата от 247,64 лв. разноски за двете производства.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи
на обжалване /така и определение № 579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. №
2859/2016 г., I г.о, определение № 394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. №
1418/2014 г., I т. о./.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД /при
условията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение/, по
отношение на М.К.К. с ЕГН: ********** и адрес: *** съществуването на вземането
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин
Деспов Деспов, за сумата от 1381,92 лв.
/хиляда триста осемдесет и един лев и деветдесет и две стотинки/,
представляваща неизпълнено задължение за главница по договор за стоков кредит № 294364/29.09.2017 г., неплатено
парично задължение за договорна лихва в размер на 357,22 лв. /триста петдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/
за периода от 20.03.2018 г. до 22.11.2018 г., както и неплатено парично
задължение за мораторна лихва в размер на 77,05
лв. / седемдесет и седем лева и пет
стотинки/ за периода от 20.03.2018 г. до 01.08.2019 г., заедно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2079/02.08.2019 г.
по ч.гр.д. № 3996/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М.К.К. с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин
Деспов Деспов сумата в размер на 136,32 лв. /сто тридесет и шест лева и тридесет
и две стотинки/ разноски за исковото производство както и сума в размер на 111,32 лв. /сто и единадесет
лева и тридесет и две стотинки/, разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 3996/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: