Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен
състав, в публичното заседание на четиринадесети май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №9816
по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на ответника К.Д.И. срещу решение
от 05.03.2019 г. по гр.д. №37863/2018 г. на Софийския районен съд, 55 състав, с
което е уважен предявеният от „К.– В.П.“ ЕООД срещу жалбоподателя установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.538
ал.1 ТЗ за сумата от 763,82 евро - главница по запис на заповед от 25.09.2012
г., с издател „В.Г.“ ЕООД, поемател – ищеца, и авалиран от ответника, и падеж на плащане – 25.12.2012 г.,
ведно със законната лихва от 28.11.2013 г. до окончателното изплащане, за която
сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д. №49414/2013
г. по описа на СРС, 55 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се
твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно, противоречи на
закона и трайно установената практика с ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че
вземането по процесния запис на заповед е погасено
поради изтекла давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „К.– В.П.“ ЕООД
в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР
№1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението,
следва да се добави и следното:
Записът на
заповед е сделка: той е едностранно волеизявление, облечено в законно
установена писмена форма, с посочено в чл.535 ТЗ съдържание. Записът на заповед
може да се разгледа и като ценна книга - документ, който съдържа абстрактно менителнично волеизявление за задължаване и материализира
правата, които това волеизявление материализира. Макар и абстрактна сделка,
записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и
лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на определена сума пари.
При установителен иск по реда на чл.415 ал.1 вр. чл.422 ГПК съдът е длъжен да обсъди всички доводи на
ответника, както абсолютните възражения на длъжника, т.е. доводи срещу формата
и/или съдържанието на менителничния документ, така и
личните възражения на длъжника т.е. доводи, основани на отношенията си с
кредитора - арг. по чл.465 ТЗ.
Менителничното поръчителство е едностранна абстрактна
сделка, извършена само от поръчителя, т.е авалът е
специфично за менителничните сделки обезпечение. Авалът е абстрактен, формален, реален и едностранен
договор, по силата на който едно лице /авалист/ поема
задължение да изпълни менителничния дълг на друго
лице /хонорат/. Авалът се
различава от поръчителството по гражданско и търговско право. За разлика от
поръчителството, при което правопораждащият
задължението факт е договор между кредитора и поръчителя, действащото
законодателство урежда авала като самостоятелно
задължение, което възниква единствено по силата на едностранно волеизявление на
авалиста и е независимо от задължението, което
обезпечава. Чл.484 ал.1 ТЗ урежда формата на поръчителството, което следва да
бъде направено върху менителницата или върху алонжа.
То се изразява с думите „като поръчител“ или с друг равнозначен израз и трябва
да се подпише от поръчител.
Възражението на
ответника за погасяване на задълженията по записа на заповед, поради изтекла
погасителна давност, което е единственият довод във въззивната
жалба, т.е. единственият спорен момент пред въззивния
съд, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.531 ал.1 ТЗ, исковете по
менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. В
случая падежът е определен на конкретна дата – 25.12.2012 г., т.е погасителната давност изтича на 25.12.2015 г. По
делото се установи безспорно и категорично, че заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, по което е образувано гр.д. №49414/2013
г. по описа на СРС, 55 състав, е депозирано на 28.11.2013 г., т.е. преди
изтичане на 3-год. погасителен срок. Съгласно мотивите на т.14 ТР №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, цитирана от въззивника в въззивната жалба, заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността, но тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, и съгласно чл.422 ал.1 ГПК, предявяването на този
иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415 ал.1 ГПК, който
1-мес. срок в конкретния случай е спазен, което води до извода, че давността е
прекъсната на основание чл.116 ЗЗД.
Поради изложеното и поради съвпадане
на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК
следва да се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №55784/05.03.2019 г., постановено по гр.д. №37863/2018
г. по описа на СРС, ГО, 55 състав.
ОСЪЖДА К.Д.И., ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на „К.– В.П.“ ЕООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата
от 100,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.