Решение по дело №804/2019 на Районен съд - Търговище

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№    53,    11.02.2020 година, град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

            Районен съд – Търговище , седми състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

                                                  Съдия: Боряна Петрова

        Секретар: Михаил Пенчев

 

            Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 804 по описа за 2019 г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, във вр. с чл.74 от ЗЗД, чл.240, ал.2 от ЗЗД.

          Ищецът, твърди в исковата си молба, че по силата на договор за поръчителство, платил задълженията на ответника към неговия кредитор. Така е встъпил в правата на последния и претендира заплащането на следните суми:  1 299.48 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 0000306/12.12.2016г., сключен между длъжника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********, Договор за допълнителни услуги от 12.12.2016 г. и Договор за поръчителство от 12.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2019 год., до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 117.66 лв. за периода от 12.12.2016 г. до 13.02.2019 г., както и обезщетение за забава в размер на 112.92 лв. за периода от 13.01.2017 г. до 13.02.2019г. За тези суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, издадена по реда на чл410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Поради дадените указания, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането му от ответника. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

              В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът, чрез назначения си особен представител, оспорва предявените искове. Излага твърдения, че договора противоречи на закона и на морала и като такъв е нищожен. Твърди и че договорът за допълнителни услуги, също е нищожен, поради това, че противоречи на чл.21, ал.1 от ЗПК, тъй като въвежда допълнителни разходи, надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита.

          След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

          От Договор за потребителски кредит № 0000306/12.12.2016 г., сключен между длъжника-ответник и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК 20349590,  е видно, че ответникът е получил от посочения кредитор заем в размер на 600 лв., с размер на месечна погасителна вноска от 61.47 лв., със срок от 12 месеца. Първата вноска по кредита е на 12.01.2017 г., а последната на 12.2017 г. Годишният лихвен процент е фиксиран на 39.96%, обща сума за погасяване в размер на 737.64 лв. и ГПР 48.09%, както и еднократна такса за експресно одобряване на документи при усвояване в размер на 5% върху главницата. При подписване на договора, сумата е усвоена, като е приложена и разписка от ответника за получените от него 600 лв., на 12.12.2016 г. В чл. 3 е уговорено, че заемателят се задължава в срок от 48 часа, считано от датата на сключване на договора, да предостави едно от следните обезпечения:1-две физически лица-поръчители, всеки от които да отговаря на редица изисквания-да има сключен безсрочен трудов договор с минимално месечно БТВ от 1 500лв.; 2. неотменима и безусловна б. гаранция от одобрена от кредитодателя банка. Като при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, длъжникът се съгласява и упълномощава кредитора да сключи от негово име и за негова сметка, вкл. и при условията на чл. 38 от ЗЗД договор за поръчителство с одобрено от последния дружество-поръчител. Уговорено е възнаграждение на поръчителя в размер на 770.40 лв., което следва да се плати от кредитополучателя на равни месечни вноски. В чл.4 е уговорено ползване на допълнителна услуга –чрез сключване на доп. договор, кредитополучателя да ползва допълнителна услуга - финансиране на възнаграждението на поръчителя, което длъжникът да плаща разсрочено.

            Между ответника и ищеца в настоящото производство на 12.12.2016 година е сключен договор за гаранционна сделка(поръчителство), по силата на който ищецът се е задължил към кредитора „Фреш кредит“ ЕООД да отговаря солидарно за изпълнението на задълженията на длъжника по договор № 0000306.  Договорът за поръчителство влиза в сила след изтичане на два дни от подписването и при условие, че длъжникът не предостави другите уговорени обезпечения на кредитора. В т.4.2 е уговорено, че отговорността на поръчителя отпада, когато главното задължение бъде обявено за недействително, а в чл. 6 е уговорено, че поръчителят не носи отговорност пред кредитора за допълнителните задължения, поети от длъжника след сключването на гаранционния договор. В чл.9 е уговорено, че кредиторът може да иска изпълнение от поръчителя веднага след падежа на задължението на длъжника, а в ал.2 е посочено, че поръчителят следва да изпълни задължението в срок(който не е посочен в договора) от поканата на кредитора към него. В чл. 11 е уговорено възнаграждението за гаранционната услуга, като е предвидено, че същото може да бъде платено от кредитора чрез услуга „финансиране на длъжника от кредитора по силата на договор за допълнителни услуги“, а неплащането на това възнаграждение не препятства влизането в сила или действието на договора и не освобождава поръчителя от поетите с договора задължения към кредитора. От извършената служебна справка в ТР е установено, че ищцовото дружество, което кредиторът е избрал за поръчител, е собственост на самото дружество-кредитор. От Договор за допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № 0000306 от 12.12.2016 г. се установява, че кредиторът е предоставил на ответника допълнителни услуги, изразяващи се във финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата от 770.40 лв., представляваща възнаграждението за поръчителство по предходния договор, със срок на изплащане 12 месеца, вноска от 64.20 лв. и обща сума от 770.40 лв., дължими от длъжника. В договора не са посочени падежи, на които да се извършва плащането, както и видно от т.5 и т.6 от договора също липсва посочване на сроковете, касаещи тези уговорки относно забава при изплащането, както и относно срокът на самия договор. Липсват и доказателства за това кредиторът да е предоставил на длъжника сумата за възнаграждението на поръчителя, нито такива, установяващи плащането й на поръчителя.

            По делото е приложен и погасителен план към договора за потребителски кредит и покана за плащане от 13.02.2019г., отправена от кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД до настоящия ищец, от която е видно че кредиторът е поканил поръчителя в 30-дневен срок от получаване на поканата да изплати дълга на длъжника, който възлиза на 1 530.06 лв. Последният е извършил плащането, за което е приложено платежно нареждане от 13.02.2019 г. Дали поръчителят е уведомил длъжника за извършеното плащане, доказателства по делото няма представени. Кредиторът признава, че ответникът е платил част от задълженията си по договора, а именно- 49.49 лв., главница, 19.98 лв., договорна лихва, 64.43 лв., главница по договора за допълнителни услуги и 0.10 лв., лихва за забава по договора за кредит.

          Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:        

          Предявените  установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с обстоятелството, че ищецът в качеството си на поръчител на задълженията на ответника е платил тези негови задължения към кредитора, поради което счита, че е встъпил в правата на последния. Снабдил се е със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК , връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

          Съгласно разпоредбите на чл. 138, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 ЗЗД, поръчителят поема с договор в писмена форма задължение към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като поръчителството може да съществува само за действително задължение. Поръчител, който изпълни задълженията на длъжника съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД, встъпва в правата на удовлетворения кредитор и може да претендира заплащане на главница, лихви и разноски. Тези права на поръчителя не възникват, ако той е платил без да има дълг, тъй като в този случай задължението на поръчителя – функция на главния дълг, не е възникнало. Това е така, защото предметът и обемът на отговорността на поръчителя се определят от обема на главното задължение. Освен горното и за да се предпази от правото на длъжника да прави възражения относно задължението, платилият поръчител следва да го уведоми за извършеното плащане, тъй като в противен случай и съгл. чл. 143,ал.2,изр. второ от ЗЗД, длъжникът може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. Каквито в настоящия случай ответникът- длъжник,  въвежда.

          Ответникът се позовава на недействителност на договора за кредит, респ. и на договора за поръчителство. Въведените от него възражения в тази насока са напълно противопоставими на поръчителя, тъй като по делото не са представени доказателства, че длъжникът е уведомен за извършеното плащане на дълга.

            Процесният договор за кредит попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед неговата действителност, като съдът има и служебно задължение да следи за спазването на императивния материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е налице. В разпоредбите на чл.10,ал.1 и чл.11,ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12,ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.           

            Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита ерезултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че ”обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

               Видно от съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена действителната ”обща сума, дължима от потребителя“. Така в графа ”детайли на кредита“ фигурира ”обща сума за погасяване“, но тя отчита само общия му размер, без да включва общите разходи за потребителя, в това число и възнаграждение за поръчителя, което е ”допълнителна услуга“, пряко свързана с кредита, независимо че задължението за кредитополучателя може и да не възникне, ако успее да представи обезпечението по чл.3 от договора за кредит. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защототой изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.

               Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил възнаграждението за поръчителя – на стойност, близка, а в случая по-висока от тази на отпуснатия кредит, в ”общата сума, дължима от потребителя“, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК.Ето защо и съгласно чл.23 от ЗПК  потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него.  С олед на изложеното ответника не дължи договорна  лихва и такава за забава, както и възнаграждение за поръчителя, тъй като същото се явява ”друг разход по кредита“.

               Според чл.138, ал.2 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително задължение. Следователно, след като договорът за кредит е недействителен, за поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора. Или в настоящия случай поръчителят – ищецът по делото, е изпълнил едно ”чуждо задължение“.    Този,  който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора- чл.74 от ЗЗД.  Въпросът за незнанието за нищожността на сделката и обосноваването на правния интерес по чл.74 от ЗЗД с факта на това незнание е свързан, от една страна, с вида на недействителността,а от друга с опасността от настъпване на неблагоприятни имуществени последици за изпълняващия чуждото задължение – в този смисъл е определение № 212/19.12.2008г. на ВКС по т. дело № 635/ 2008г., I т. о.  Недействителността на договора за кредит не е очевидна, тъй като към момента, когато заемодателят е получил изпълнение от поръчителя, последният не е знаел, че договорът за кредит е недействителен, съответно, че договорът за поръчителство не е породил действие. Поради това следва да се приеме, че поръчителят има правен интерес да изпълни, защото ако договорът за кредит е действителен, респективно, е възникнало задължение за обезпечаване на кредита, той е солидарно отговорен с длъжника – чл.141, ал.1 от ЗЗД, т. е. имуществените му права са застрашени от бездействието на последния да изпълни на падежа. Изпълнявайки задължението на длъжника по договора, ищецът е встъпил в правата на кредитора, включително и в правото му да получи чистата стойност на кредита /чл.23 от ЗПК/, или в случая – сумата от 558.51 лева главница, останала да се дължи след извършените частични плащания, за които самия кредитор признава, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда -18.02.2019 г., до окончателното плащане. Предявеният иск за заплащане на главницата до пълния размер от 1 299.48 лв. е неоснователна, неоснователни са и предявените искове за заплащане на договорна лихва и лихва за забава, на осн. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с във вр. с чл. 79, във вр. с чл.74 от ЗЗД, чл.240, ал.2 от ЗЗД.

            Ищецът има право на разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство, които следва да бъдат присъдени, съобразно уважената част от предявените искове. В заповедното производство, ищецът е сторил разноски в размер на 31 лв., съразмерно следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 11.32 лв. В настоящото производство разноските на ищеца са в размер на 506.10 лв., съразмерно следва да му бъдат присъдени разноски, в размер на 184.74 лв.

         С оглед на горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

           ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.Б. , ж.к.“Славейков“, бл.161-партер, представлявано от управителя П. С. С. от А.Й.А. ЕГН ********** ***, представляван от назначения му особен представител адв.М.М. ***   за сумата от 558.51 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 0000306/12.12.2016г., сключен между длъжника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********, ведно със законната лихва от 18.02.2019 г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 201 от 19.02.2019 г., по ч.гр.д. № 322/19 по описа на РСТ СЪЩЕСТВУВА, на осн. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с във вр. с чл. 79, ЗЗД.

                        ОТХВЪРЛЯ предявените от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.Б. , ж.к.“Славейков“, бл.161-партер, представлявано от управителя П. С. С. от А.Й.А. ЕГН ********** ***, представляван от назначения му особен представител адв.М.М. *** установителни искове за сумите от 740.97 лв., представляваща неизплатена главница по договор за допълнителни услуги № 0000306/12.12.2016 г., договорна лихва в размер на 117.66 лв. за периода от 12.12.2016 г. до 13.02.2019 г., както и обезщетение за забава в размер на 112.92 лв. за периода от 13.01.2017 г. до 13.02.2019г. , за които е издадена  Заповед за изпълнение на парично задължение № 201 от 19.02.2019 г., по ч.гр.д. № 322/19 по описа на РСТ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, на осн. чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.74 от ЗЗД, чл.240, ал.2 от ЗЗД.

                        ОСЪЖДА А.Й.А. ЕГН ********** ***, представляван от назначения му особен представител адв.М.М. *** да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.Б. , ж.к.“Славейков“, бл.161-партер, представлявано от управителя Петър Стойчев Стоев, направените в ч.гр.д.№ 322/19 по описа на РСТ разноски, в размер на 11.32 лв., както и разноски в настоящото производство, в размер на 184.74 лв.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

 

                                                                         Районен съдия: