№ 188
гр. Велико Търново, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20234000500284 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по подадена от М. В. Г. въззивна жалба срещу Решение №
169/ 16.05.2023 г. по гр. д. № 684/ 2022 г. описа на ОС – Русе в частта му, с която
съдът е отхвърлил предявения от него против П. С. С. иск за заплащане на обезщетение
за причинени му неимуществени вреди за сумата над 35 000 лв. до претендирания
размер от 65 000 лв., ведно със законната лихва от 28.05.2021 г. до окончателното
изплащане. Жалбоподателят счита акта в тази му част за неправилен, постановен в
нарушение на принципа за определяне на обезщетението по справедливост. Съдът не
съобразил действителния обем на претърпените от него болки и страдания, установени
безпротиворечиво от ангажираните по делото доказателства. Не съобразил и
практиката на съдилищата в казуси със сходни травматични увреждания. Моли
решението на ОС – Русе да бъде отменено в обжалваната му част и съдът да уважи
исковата му претенция в пълния заявен размер. Претендира разноски за двете
инстанции.
В срока за отговор не е постъпил такъв от насрещната страна П. С. С.. Подаден
е отговор от Л. С. С., легитимирала се като пълномощник с приложено пълномощно от
08.06.2022 г., но същата не е надлежен пълномощник на ответника пред съд с оглед
разпоредбата на чл.32 ГПК /тя е сестра на ответника/, а в указания му срок последният
не е потвърдил извършеното от негово име без представителна власт процесуално
1
действие.
Въззивната жалба е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си
по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на
обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част и намира, че съдебният
акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен
състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, в рамките на
въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени
документи, свидетелски показания и експертизи – по делото са установени като
обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства и въз
основа на изяснената фактическа обстановка ОС – Русе е формирал правен извод за
основателност на предявения от М. В. Г. иск с правно основание чл.45 ЗЗД. ВТАС
напълно споделя този извод, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към
изложените в тази насока мотиви. Доказани са всички изискуеми от закона
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника С. за обезщетяване на
вредите, настъпили вследствие на извършеното от него противоправно деяние,
съставляващо престъпление. С влязло в сила споразумение по НОХД № 873/2022 г. по
описа на РС – Русе същият е признат за виновен в извършването спрямо ищеца на
28.05.2021 г. в гр. Русе на престъпление по чл.129, ал.2, вр.1 НК. По силата на чл.383,
ал.1 НПК определението на съда, с което се одобрява споразумението, има
последиците на влязла в сила присъда и съответно на основание чл.300 ГПК е
задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това, извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
На Г. са причинени телесни увреждания, довели до временно опасно за живота му
разстройство на здравето. Тези телесни увреждания са елемент от обективната страна
на престъплението по чл.129, ал.2, вр.1 НК, за което С. е осъден, поради което е налице
пряка причинно-следствена връзка между деликта и настъпилия за Г. вредоносен
резултат и С. следва да понесе отговорността за възмездяване на всички претъпени от
пострадалия вреди. Спорът по делото пред въззивния съд е сведен само до
справедливия размер на дължимото обезщетение при преценяване обема и степента на
засягане на телесния интегритет на ищеца.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
съгласно чл.52 ЗЗД при съобразяване на претърпени от ищеца болки и страдания,
тяхната интензивност и продължителност, проведеното лечение, степента на
възстановяване и цялостните последици за здравето му, начинът на получаване на
2
увреждането, отражението на вредата върху личната и социална сфера на ищеца.
Справедливостта изисква то да служи единствено за репариране на вредите, а не да
представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия, което
налага при определяне на размера му да бъде отчетена и икономическата обстановка в
страната. В тази връзка, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с
Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи,
съдът в настоящия казус взе предвид следното:
Ищецът – на 41 г. към датата на вредоносното събитие – е пострадал при нелеп
инцидент, веселейки се с компания от приятели в нощно заведение, когато е получил
удар/ удари в лицето при липса на провокативно или агресивно поведение от негова
страна спрямо нападателя. Закаран е в ЦСМП, като през цялото време се е чувствал
зле, непрекъснато повръщал, не можел да контролира тялото си и се налагало
приятелите му да го подкрепят. При прегледа му са констатирани следните
увреждания: субарахноидален кръвоизлив, контузия на мозъка, счупване на мозъчния
череп, счупвания на дясна зигоматична кост, предна, задна и латерална стена на десен
максиларен синус, горна и латерална стена на дясна орбита, десен сфеноидален синус и
на кливуса, колекция от въздух в черепната кухина, кръвонасядане и оток на клепачите
на дясното око. Тези травми, локализирани в областта на главата, са довели до
разстройство на здравето му с временна опасност за живота му. Видно от
медицинските документи, проведено му е 11-дневно болнично лечение, след което 30-
дневно лечение в домашни условия, включващо медикаментозна терапия и хигиенно-
диетичен режим. Макар да липсват представени болнични листи, съгласно твърденията
на св. К. Т. до края на 2021 г. Г. не ходил на работа и съдът кредитира тези показания
като достоверни, защото разкриват лични наблюдения на свидетеля в хронологична
последователност и кореспондират с останалите събрани доказателства относно
здравния статус на ищеца. Установено е, че около 4 месеца след инцидента той е имал
оплаквания от главоболие, по повод на което на 02.10.2021 г. му е извършено
контролно образно изследване и е насочен за наблюдение и лечение от
общопрактикуващ лекар. Според заключението на приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза при подобни увреждания болките са най-силни непосредствено
след получаването им, след което постепенно намаляват, но предвид засягането на
главния мозък, оплаквания от главоболие, проблеми с паметта, световъртеж,
светлобоязън и лесна уморяемост, за каквито е съобщено от ищеца, са обичайни и
могат да персистират по-продължителен период от време, индивидуален за всеки
пострадал – няколко седмици или месеци, а в по-редки случаи и години. Според
вещото лице при всяка черепно-мозъчна травма е възможно да настъпят усложнения,
изразяващи се в епилептични припадъци или някакъв вид епилепсия, но в конкретния
случай не е налице такова усложнение и предвид изминалия период от време от
травмата не се очаква да настъпи. Експертът не е провел преглед на Г. поради
3
неявяването му за изследване за нуждите на експертизата, но въз основа на
представената актуална към м.04.2023 г. медицинска документация в съдебно
заседание на 24.04.2023 г. експертът е заявил, че от направеното на пострадалия ЕЕГ
изследване се установяват отклонения в мозъчната му дейност, които могат да се
свържат с претърпените през 2021 г. травматични увреждания и са годни да обусловят
оплаквания от главоболие, световъртеж и проблеми с паметта. Същевременно обаче
към датата на разпита му на 27.03.2023 г. св. Т. възприема ищеца като възстановен,
базирайки се на преките си наблюдения за състоянието му непосредствено след
инцидента и в последващия период от време от повече от година. Той посочва,
използвайки минало време, че доста дълго приятелят му се е оплаквал от световъртежи
и главоболие, които продължили със сигурност до края на 2021 г.; оплаквал се и от
това, че при общуване има затруднения да се изкаже правилно. При съвкупно
обсъждане на тези показания, които не могат да бъдат игнорирани, и заключението на
лекаря, което безспорно има по-голяма тежест предвид това, че почива на специалните
знания на вещото лице, съдът приема, че макар към датата на приключване на устните
състезания пред ОС ищецът да не е възстановен в пълна степен по медицински
показатели, обичайните оплаквания, свързани с причинената му мозъчна травма, са
намалели и не препятстват нормалния му начин на живот. Този извод на съда се
подкрепя и от липсата на доказателства за периода от м.10.2021 г. до м.04.2023 г.
/година и половина/ ищецът да е търсил лекарска помощ с оплаквания, свързани с
увреждането, да му е предписвано лечение и той да е предприемал такова. Относно
представеното доказателство за поставена на ищеца при преглед на 21.04.2023 г.
диагнозата „друга уточнена катаракта“ вещото лице заявява, че тази начална катаракта
не може да бъде свързана с процесния инцидент, тъй като от една страна липсват
данни за директно увреждане на очната ябълка при инцидента, а от друга, до
конкретния преглед ищецът не се е оплаквал от проблеми със зрението, нито твърди
подобна увреда с исковата си молба.
По делото е доказано, че вследствие на случилото се ищецът около 2-3 месеца е
търпял редица сериозни затруднения и ограничения в личната си сфера – в ежедневния
си бит и в социалния си живот. Св. Т. обяснява как той страдал от главоболие и силен
световъртеж, поради което се е нуждаел от постоянните грижи и съдействие на своите
близки, винаги имал нужда от придружител при придвижване, не трябвало да излиза
на пряка слънчева светлина и му било забранено да ползва всякакви устройства за
комуникация. Отделно от това се уморявал бързо и се затруднявал да изрази мислите
си. Особено негативно се отразила травмата на професионалната му сфера – ищецът
бил трудово зает във фирма „Авалон“, като работата му била свързана с пътуване
извън града и със срещи и пряко договаряне с клиенти, а предписаните му
медикаменти били несъвместими с шофиране, поради което той не бил в състояние да
работи. Свидетелят твърди, че това станало причина да загуби работата си, но ищецът
4
не твърди в исковата си молба да му е причинена подобна вреда.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, според настоящия съд справедливото
обезщетение следва да бъде определено на 35 000 лв. Оплакването на пострадалия, че
присъденото в същия размер от първоинстанционния съд е занижено, се явява
неоснователно. За определянето му ВТАС взе предвид и икономическата конюнктура в
страната към датата на ПТП, критерии за която са лимитите на застрахователно
покритие по чл.492 КЗ, минималната работна заплата през 2021 г. – 650 лв. и средната
работна заплата в страната към средата на 2021 г. по данни на НСИ около 1520 лв.
Размерът е и в рамките, определяни от съдилищата в казуси със сходно травматично
увреждане и период на възстановяване. Решението на ОС – Русе като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивната инстанция на жалбоподателя не следва
да бъдат присъждани разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 169/ 16.05.2023 г. по гр. д. № 684/ 2022 г. описа
на ОС – Русе.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5