№………./……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 23.04.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
мл. с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като
разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
въззивно частно търговско дело № 545 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по частна жалба вх. №17660/08.03.2019г., подадена от Т.В.Г. срещу
разпореждане № 9126/27.02.2019г. по ч.гр.д. № 827/2019г. на ВРС, с което е издаден
изпълнителен лист в полза на заявителя „ВиК Варна“
ООД срещу длъжника Т.В.Г., за сумата от 75.00 лева, представлява сторени в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсулстко възнаграждение.
В частната жалба се
твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като Т.В.Г. не
следвало да заплаща сумата, предмет на изпълнителния лист. Посочва се, че
заповедният съд неправилно е квалифицирал направеното от Г. възражение, като
такова по чл. 414а,ал. 3 от ГПК, вместо по чл.414 от ГПК, поради което съдът не
е следвало да извършва действия съгласно процедурата, предвидена в чл. 414а от ГПК. В тази връзка се посочва, че плащането на главницата и лихвите не е било
извършено в доброволния срок по чл. 412, т. 8 от ГПК, а още преди получаване на
заповедта – плащането е било извършено на 06.02.2019г., а заповедта била
получена на 08.02.2019г. В заключение посочва, че била налице хипотезата на чл.
414 от ГПК, в който случай не се прилагала разпоредбата на чл. 414а, ал. 3 от ГПК, поради което и не се дължали разноски. Моли се за отмяна на разпореждането
и обезсилване на заповедта за парично задължение и издадения въз основа на него
изпълнителен лист.
Съдът след съвкупен
анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и
аргументите по жалбата, намира следното:
Съгласно чл. 407,
ал. 1 от ГПК срокът за обжалване на разпореждането, с което се уважава молбата
за издаване на изпълнителен лист започва тече за длъжника от връчване на поканата за
доброволно изпълнение.
Настоящият съдебен
състав установява, че оригиналът на изпълнителния лист е прикрепен на задната
корица на заповедното дело, от което се установява, че същият все още не е
връчен на кредитора, респ. още не е образувано изпълнително дело, тоест срок за
обжалване не е започнал да тече. Въпреки това длъжникът винаги има правен
интерес от това да установи, че не дължи на сумите, обективирани
в изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта за изпълнение, както и да
осуети образуването на образуването на изпълнително дело срещу него, респ.
начисляването на допълнителни разноски. Поради тези причини следва да се
приеме, че жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът след съвкупен
анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и
аргументите по жалбата, намира следното:
По делото се
установява, че „Водоснабдяване и канализация“ ООД е подал заявление по чл. 410
от ГПК на 18.01.2019г. срещу Т.В. Кателиева за заплащане на сумата от 244.03 лева (главница и
лихва за забава) за ползвани и неплатени ВиК услуги
за периода от 31.10.2017г. до 09.01.2019г. ВРС е издал Заповед за изпълнение №
400/22.01.2019г. за заплащане на гореописаната сума, включително 75.00 лева –
разноски в заповедното производство (50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение и 25.00 лева държавна такса). Заповедта за изпълнение е била
получена от длъжника Кателиева на 08.02.2019г., като в същия ден е депозирала
възражение по чл. 414 от ГПК. Заповедният съд е указал на заявителя, че е
подадено възражение и че следва да предяви установителен
иск за оспорените вземания. В отговор на указанията, кредиторът е депозирал
становище на 26.02.2019г., в което е посочил, че главницата и лихвите по
заповедта са заплатени, но не и разноските, поради което е поискал издаване на
изпълнителен лист за присъдените със заповедта разноски в размер на 75.00 лева.
Районният съд е
приел, че след като задължението е изпълнено на 06.02.2019г. след сезирането му
на 18.01.2019г., длъжникът следва да поеме отговорността за разноските в
заповедното производство, съобразно указанията в т.10в от ТР 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, поради което е разпоредил издаване на изпълнителен лист за сумата от
75.00 лева.
Настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, като съображенията за това са следните:
Длъжникът е погасил
вземането на кредитора на 06.02.2019г., което е след сезирането на заповедния
съд на 18.01.2019г. Без значение е обстоятелството, че дължимите суми по
заявлението са били заплатени от длъжника преди получаване на заповедта за
изпълнение, щом плащането в след образуване на заповедното производство. В този
смисъл, длъжникът е дал повод за образуване на делото пред съда, тъй като към
момента на депозиране на заявлението, длъжникът е бил в неизпълнение на
договорното си задължение към кредитора за заплащане на предоставените ВиК услуги. Ето защо, като последица от образуваното
заповедно дело, длъжникът следва да поеме и разноските на заявителя, тъй като
такива не биха били направени, ако длъжникът беше изпълнил задължението си
преди 18.01.2019г.
Подаването на
възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, поради извършено плащане след
образуване на заповедното дело, води до отпадане на изпълнителната сила на
заповедта за дължимите главница и лихви освен
в частта за разноските, като правилно районният съд е разпоредил издаване
на изпълнителен лист за тях в съответствие с постановките на т.10в от ТР
№4/2013г. на ВКС, които са изцяло приложими в настоящия случай.
По тези съображения, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 9126/27.02.2019г. по ч.гр.д.
№ 827/2019г. на ВРС, с което е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя „ВиК Варна“ ООД срещу длъжника Т.В.Г., за сумата от 75.00
лева, представлява сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсулстко възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: