Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.12.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО
7-ми състав
на
двадесети октомври година
2020
в
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова-Коюмджиева
секретар:Радослава
Манолова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2174
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са два обективно съединени осъдителни иска с правно
основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.81 от Закона за здравето, както и иск по чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковата
молба обстоятелства М.И.Е. EГН **********, чрез адв.В. П. и адв.Е.Г. -
пълномощници е предявила срещу УМБАЛ „С.А.”
ЕАД – София, с ЕИК: *******обективно съединени искове с пр. основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, вр. с чл.81 от Закона за здравето и чл.86 от ЗЗД за
осъждане на ответното лечебно заведение да и заплати сума в размер на 50 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
виновното и неправомерно поведение на служители на ответника при проведено
лечение, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на увреждането -
14.01.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 3 229.87
лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди за заплатени разходи за консумативи и лечение, ведно със
законна лихва, както следва: за сумата от 1506.00 лв. - от 22.01.2018 г., за
сумата от 300.00 лв. - от 02.10.2018 г., за сумата от 100.00 лв. - от
05.11.2018 г., за сумата от 84.00 лв. - от 28.11.2018 г., за сумата от 17.40
лв. – от 18.01.2019 г., за сумата от
122.47 лв. - от 19.01.2019 г. и за сумата от 1100.00 лв. - от 21.01.2019 г. до
окончателното изплащане. Претендират се и сторените в производството по делото
разноски.
В исковата молба се твърди,
че на 14.01.2018г. в резултат на претърпяно ПТП по спешност ищцата била
откарана в М. „С.А.” С. АД. Изпитвала силни болки в областта на лявата ръка,
която не можела да движи. Била приета в Клиниката по ортопедия и травматология
към М. „С.А.” С. АД с фрактура на лява гривнена става, която била с хематом,
оточна и деформирана. Движенията в ставата били силно болезнени и ограничени.
Сочи, че след направени изследвания и консултации д-р Г.Т.направил затегляне по
дължина на фрактурата и безкръвно наместване в гипсова шина /гипсова
имобилизация след фрактура/ и на същата дата била изписана с окончателна
диагноза: „Фрактура радии ин локо типико ет процеси стилоидеи улне синистри.
РХС. Имобилизацио. S52.00 Счупване на горния край на лакътната кост, закрито.”
Заявява, че продължила да изпитва силни болки в лявата ръка и на 22.01.2018 г.
отново постъпила в ответната болница. След като била свалена гипсовата шина,
било установено, че има огромен отток на лявата ръка и същата е деформирана. Не
можела да движа ръката, а болките били изключително силни. Същият ден й била
направена от д-р Е.Л.Н.операция, изразяващ се в открито наместване на фрактура
с вътрешна фиксация с воларна плака със седем винта. За плаката заплатила
сумата в размер на 1 506 лв. и на 25.01.2018 г. била изписана с окончателна
диагноза: „Фрактура радии локо типико синистри. РСОМ кум плаце ет клави. S52.50
Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито. Твърди, че за периода от
02.03.2018г. до 21.03.2018 г. бил проведен рехабилитационен курс в МБАЛ „Елин
Пелин” ЕООД, Отделение по физикална и рехабилитационна медицина, като временно
намаляла болката в лявата ръка. Заявява, че при контролни прегледи, изпитвайки
силни болки в ръката, било направено рентгенографско изследване, при което
лекарят от ответната болница установил, че организмът не приема поставения
имплант и следва да бъде изваден по-скоро.
Твърди се, че на 04.05.2018
г. ищцата постъпила отново в М. „С.А.“ С. АД, за да бъде отстранена поставената
метална плака. По време на престоя уведомила лекуващия лекар, че ръката
продължава да я боли, но не й било обърнато внимание. След извършването на тази
операция не й било направена рентгенография на лявата ръка, за да се установи
дали е премахната плаката заедно със седемте винта. На 06.05.2018 г. била
изписана с окончателна диагноза: „Статус пост. РСОМ про фрактуро радии синистри
ин локо типико. Т92.2 Последици от счупване на ниво китка и длан. На 18.05.2018 г. отишла за сваляне на
конците, като при движение на лявата ръка продължавала да изпитва болки, за
което уведомила лекаря, който я уверил, че това е нормално заради конците и че
операцията за премахване на плаката е преминала успешно. На контролните
прегледи също не й било обърнато внимание, че ръката я боли и движенията й са
силно ограничени.
Излага съображения, че на
21.06.2018 г. бил проведен консултативен преглед и рентгенографско изследване в
МБАЛ „Люлин” ЕАД било установено, че след премахване на плаката е останал
счупен винт, който нарушава целостта на гривнената става. Установено било още,
че при наместването и поставянето на гипсовата шина, а и след това - при
поставянето на металния имплант, не е добре наместена ставата. На 06.07.2018 г.
постъпила в МБАЛ „Люлин” ЕАД, където била направена единствено възможната на
този етап операция за наместването на ставата и премахването на оставения от
лекарите на ответната болница счупен винт. Поради силните болки в лявата ръка и
ограничените движения за периода от 18.01.2018 г. до 31.07.2018 г. била в
отпуск по болест. Тъй като не може да осъществява трудовите си задължения,
поради травмата на лявата ръка и непрестанното ходене по операции,
рехабилитации и прегледи, трудовото й правоотношение с „Билла България” ЕООД
било прекратено. За да се ускори възстановителния процес от операцията за
премахване на счупения винт, били направени 3 процедури със стволови клетки от
ортопед д-р Д.Д., като заплатила сумата
в размер на 300 лв. На 05.11.2018 г. от лекар на МБАЛ „Люлин” ЕАД била
изпратена на компютърен томограф, за да се установи дали има резултат от
стволовите клетки и какво лечение да бъде проведено, за което заплатила сумата
в размер на 100 лв. След изследването лекарите в МБАЛ „Люлин” ЕАД я
информирали, че няма да може да възстанови напълно движенията в лявата си ръка,
но може да й бъде направена операция, след която болките ще изчезнат. На
28.11.2018 г. била поставена шина на лявата ръка за нейното цялостно
обездвижване и заплатила 84 лева. На
18.01.2019 г. постъпила в МБАЛ „Люлин” ЕАД, където след направено
рентгенографско изследване на лявата ръка, била извършена операция, като отново
била счупена в областта на гривнената става и от таза й се вземе част от
костта, която се постави и закрепи с метална плака с винтове за същата. За
престоя в МБАЛ „Люлин” ЕАД до 21.01.2019г. заплатила следните суми: на
18.01.2019 г. - потребителна такса - 17.40 лв.; за медикаменти - 122.47 лв.; 1
100.00 лв. - за импланти.
Наведени са твърдения, че ищцата
търпи силни физически и психически, болки и страдания, стрес и душевен
дискомфорт. Не може да движи ръката си от китката, не може да се грижа
ефективно за детето си, чувства се безпомощна и в тежест на близките си -
особено на майка си и на мъжа си, които се грижат за нея и детето. Повече от
година не ходела на работа и не реализирала доход. Непосредствено след всяка от
операциите не можела да се обслужва сама и да се справя с ежедневните си нужди
без чужда помощ. Лечебният и възстановителен процес е затруднен и много
забавен. Към настоящия момент й е поставен имплант, който поне 15 години ще
трябва да носи, но с помощта на който ще може да стиска с тази ръка, но никога
няма да може да движи китката си. Счита, че в настоящия случай, е проявена
лекарска небрежност от лекуващите лекари в М. „С.А.” С. АД, които са провели
погрешно лечение на причиненото травматично увреждане на лявата ръка. Поддържа, че всички причинени неимуществени и
имуществени вреди са следствие от немарливото, ненавременно и противоправно
поведение на д-р Г.Г.Т.- оператор при наместването на фрактурата и безкръвно
наместване в гипсова шина на 14.01.2018 г. и д-р Е.Л.Н.- оператор при
премахване на плаката и винтовете на лявата ръка на 04.05.2018 г.
Ответното УМБАЛ „С.А.“ ЕАД в
срока по чл. 131 ГПК е депозирало отговор на исковата молба, в който оспорва
исковете по основание и по размер. В отговора не се оспорва обстоятелството, че
д-р Г.Г.Т.и д-р Е.Л.Н.работят по трудово правоотношение в М. „С.А.“ АД С.
включително към релевантните моменти, а именно 14.01.2018г. и 04.05.2018г. Ответникът
поддържа, че не са налице противоправни действия и бездействия от страна на д-р
Т.и д-р Н.и на длъжностни лица, служители на ответното дружество, които да са в
разрез със закона, медицинските стандарти и правилата за добра медицинска
практика, които са съблюдавани при извършеното лечение на ищцата. В отговора се
твърди, че ищцата е получила адекватно лечение от страна на лекарския екип от клиниката
по ортопедидия и травматология /КОТ/ към УМБАЛ „С.А.-София“ АД, съобразено със
състоянието, в което се е намирала към момента по КП А-22, по която е постъпила
за лечение по спешност на 14.01.2018г. Твърди
се, че при последващите две хоспитализации съответно от 22.01.2018г. до
25.01.2018г. по КП 220, както и от 04.05.2018г. до 06.05.2018г. по КП 222 от страна
на ответното лечебно заведение и лекуващия екип са спазени стриктно
диагностично лечебният алгоритъм и всички изисквания на медицинските стандарти
съгласно КП №220 и КП № 222. Оспорено е твърдението на ищцата за немарливо,
ненавременно и противоправно поведение на д-р Г.Т.при наместване на фрактурата
и безкръвно наместване в гипсова шина на 14.01.2018г., както и немърливо,
ненавременно и противоправно поведение на д-р Е.Н.при премахване на плаката и
винтовете на лявата ръка на 04.05.2018г. в съответствие с диагностично-лечебния
алгоритъм на клинична пътека - КП 222. Сочи се в отговора, че при лечението на
ищцата при трите й хоспитализации е извършен: прием и изготвяне на
диагностично-лечебен план, извършени са всички необходими изследвания,
поставена е диагноза и е извършено адекватно съответното лечение. Лечението е
извършено след като пациента е бил запознат с характера на диагностицираното
заболяване, както и евентуалните рискове и усложнения, свързани с него и
предлаганато му лечение. С оглед извършените му разяснения на предстоящите
медицински процедури, пациентът е подписал фиш за информирано съгласие с предложеното
му лечение. Оспорено е твърдението на ищцата, че никой лекар в МБАЛ „С.А.“ АД
не й е обяснил предписанията за бъдещото й лечение. Оспорено е и твърдението на
ищцата, че след извършване на операцията на 04.05.2018г. не й е направена
рентгенография на лявата ръка. При евентуалност е релевирано възражение за
съпричиняване от страна на ищцата през призмата на съвременните медицински
стандарти във връзка с подлагането й на допълнителни процедури/ операции със
стволови клетки и цялостното обездвижване на гривнената става на 28.11.2018г. и
закрепването й с метална плака с винтове на 18.01.2019г. Наведено е и
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. В отговора ответното
лечелно заведение е направило искане бъде привлечено като трето лице помагач на
страната на ответника З. „Л.И.” АД, ЕИК *******.
С определение от з.с.з. на
14.10.2019г. З. „Л.И.“ АД, е
конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника на основание чл. 219, ал.1 ГПК.
Третото лице помагач З. „Л.И.“АД
е депозирало писмено становище с вх.№138099/11.11.2019г., озаглавено „отговор на ИМ“, в което оспорва
изцяло предявените искове. Твърди, че по повод настъпилото на 14.01.2018г. ПТП,
при него е заявена добраволна претенция на М.И., т.к. гражданската отговорност
на водача на л.а. „Фолксваген Кади“ с рег.№*******, който е нарушил правилата
за движение при ПТП на 04.01.2018г. е застрахована в З. „Л.И.“ АД, като по
претенцията била образувана щета № 0000-1000-03-18-7341. Сочи се, че по тази
щета е постигнато споразумение, като е изплатено обезщетение на ищцата в размер на 16
200лв., от които 15 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1 200лв. за
имуществени вреди. Поддържа, че така ищцата е била компенсирана изцяло за
всички нематериални вреди и предявената искова претенция е неоснователна. На самостоятелно
основание оспорва твърденията в ИМ за проявена лекарска небрежност, немарливост
и ненавременни мерки от страна на лекуващите лекари в МБАЛ „С.А.“ АД
В о.с.з. ищцата лично и чрез мл.адв.Г. и адв.П.
поддържа предявените искове. Сочи, че в хода на делото, на 03.12.2019г. е
извършена нова операция, а именно – поставяне на биполярна протеза в УМБАЛСМ
Пирогов.
По реда на
чл.214, ал.1 ГПК в о.з. на 20.10.2020г.
е допуснато увеличение на размера
на иска за имуществени вреди от 3 229.87 лв. на 8 991.77лв.
В съдебно заседание ответното лечебно заведение чрез адв.З.
оспорва предявените искове. Представя писмена защита.
Третото лице помагач, чрез
адв. Антонова оспорва предявените искове.
Софийски градски съд, ГО, І-7 състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира
следното:
От фактическа страна:
По делото не е спорно, че на
14.01.2018г. ищцата М.И.Е. претъряла ПТП,
при което получила фрактура на лява
ръка. Видно от приетия КП за ПТП №К-47 от 14.01.2018г. на СДВР отдел „ПП“,
произшествието настъпило поради нарушаване на правилата за движение от страна
на водача на л.а. „Фолксваген Кади“ с рег.№*******, чиято гражданската
отговорност е застрахована в З. „Л.И.“ АД./л.21 от делото/
От приетата неоспорена История на заболяване №1102/2018г.
на МБАЛ „С.А.“ АД и еприкриза по ИЗ №1102/2018г./л.22/,
се установява, че М.И.Е. на 25 години е
приета в КОТ на 14.01.2018г., след претърпяно ПТП, по повод получено увреждане
„закрито счупване на лявата лъчева кост в областта на гривнената става. Фрактура
на стилоидния израстък на лява лкътна кост“ /КП- А22/.Проведено е оперативно лечение – закрито наместване на
фрактура без вътрешна фиксация при анестезия, радиус и улна от оператор д-р Г.Г.Т..
Описана е манипулация- затегляне, наместване на счупената лъчева кост и
обездвижване на фрактурата чрез гипсова имобилизация /лонгета/. Ищцата Е. е
изписана на 14.01.2018г. с предписан ХДР и медикаметозно лечение у дома, както
и контролни прегледи на 7-мия, 14-ия ден след злополуката и на 35 –тия ден за
за сваляне на гипсовата превръзка. В ИЗ №1102/2018г. е отразено, че болната и
близките отказали хоспитализация./л.101/
Видно от Епикриза по ИЗ №1893/2018г. на Клиниката по ортопедия и травматология на М. „С.А.“ АД, ищцата М.И.Е. в периода 22.01.2018г. – 25.01.2018г. е била приета за болнично лечение с диагноза „фрактура на лявата лъчева кост на типично място“ /КП- 220/. Ищцата е приета заради силни болки в китковата става при движение. След сваляне на гипса е установен оток, както и болезнени и ограничени движения в ставата. След извършени крйвни и рентгенови изследвания е установено разместване на костните фрагменти, като пациентката е насочена към оперативно лечение. /л.23 от делото/ Операцията е била направена на 22.01.2018г. от д-р Е.Н.-ортопед, травматолог, като е извършено: „открито наместване на счупената лъчева кост и стабилзиране на костните фрагменти с воларна метална плака и 7 винта. “(КП 220). Включена инфузионна, антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия. В медицинската документация е отразено, че ищцата е изписана в „добро общо състояние, без сетивни и циркулационни смущения на оперирания крайник“ и с назначени два прегледа в рамките на 1 месец, като на първия - на 12-тия ден за сваляне на конците от оперативната рана. Следващият медицински ппреглед преглед е бил определен в Ортопедичния кабинет на 1-ви етаж на МБАЛ „Св.Анна“ след 35 дни. Ищцата е изписана на 25.01.2018г. с препоръка за медикаментозно лечение у дома – антикоагулантна профилактика, наблюдение от ОПЛ и контролен преглед след 35 дни.
От приетата Епикриза по ИЗ №697/2018г.
на МБАЛ Елин Пелин ЕООД, се установява, че в периода 14.03. до 21.03.2018г. ищцата М.И.Е. е
провела курс на рехабилитация по повод „последици от счупване на ниво китка и
длан“, като е изписана с подобрение, намален болков синдром и оток, подобрени
движения в лява китка./л. 36 от
делото/
Видно от Епикриза по ИЗ
№10640/ 2018г. на М. „С.А.“ АД, ищцата М.И.Е.
е била приета за болнично лечение в периода 04.05.2018г. до 06.05.2018г. с диагноза „Състояние след метална
остеосинтеза по повод фрактура на лявата
лъчева кост на типично място. Последици от счупване в областта на китката.“ На
04.05.2018г. е извършена операция „отстраняване от костта на имплантирани уреди“,
която е извършена от д-р Е.Любомиров Н.. Отразено е, че пациента е изписан в
добро общо състояние с препоръка за медикаментозно лечение у дома, наблюдение
от личен лекар и насрочен на 18.05.2018г. контролен преглед./л.25
от делото/
По делото не е спорно, че лекуващите
ищцата ортопеди - д-р Г.Г.Т.и д-р Е.Л.Н.работят по трудово правоотношение в ответната М. „С.А.“ АД С.
Не е спорно също, че през
месец юли 2018г. ищцата постъпила за лечение в друго болнично заведение - МБАЛ
„ Люлин“ ЕАД.
Спорен е въпроса налице ли е
противоправно поведение от страна на служители на ответното болнично заведение
при проведенотото лечение на ищцата.
В приетия резултат от
рентгелогично изследване на М.Е. от 21.06.2018г. на „МЦ Артро“ ООД е
констатирано състояние след фрактура на радиуса на дланта, наличие на фрагмент
от остеофиксиращ имплант./л.26
от делото/
В приетата Епикриза по ИЗ
№2241 /2018г. на МБАЛ „ Люлин“ ЕАД, част
– анамнеза е отразено, е М.Е. е постъпила за лечение поради рентгенови данни за
„останал малък метален фрагмент от остеоснитезиращ винт в кортикалната част на
лявата лъчевата кост, проминиращ малко над нея.“. Подготвена и оперирана на
06.07.2018г. от д-р Д.Д. - костна трансплантация на лъчевата и лакътна кост. Изписана
от болницата на 06.07.2018г. /л.27
от делото/ Прието е Медицинско
направление от 02.10.2018г. - издадено от Д-р Д.Д. на името на М.Е. от което е видно,
че на същата са „имплантилани стволови клетки“ за по-бързото възстановяване на
фрактурата.
Видно от Епикриза по История
на заболяване № 196 /2019г. на МБАЛ „ Люлин“ София, ищцата М.И.Е. на 26г. е
хоспитализирана в периода от 18.01.2019г.
до 21.01.2019г. по повод: „ Последици от счупване на ниво китка и длан“ (КП-221-
Оперативни процедури на раменния пояс и горния крайник с много голям обем и
сложност). Отразено е, че на пациентката е била извършена операция, изразяваща
се в: „изчистване на хрущялната част на лъчевата кост в областта на китковата
става и направена „артродеза“ (трайно блокиране на движението) на лявата
киткова става, костна трансплантация“./л.32 от делото/
По делото са приети пет броя амбулаторни листове издадени от специалисти в доболнична помощ на
името на М.Е., в които е описано моментното
състояние наищцата при прегледи на следните дати: 19.02.2018г.,12.03.2018г.,
26.06.2018г., 03.10.2018г. и на 07.11.2018г./л.37-л.41 от делото/
От приетите
7 броя болнични листове за временна нетрудоспособност, е видно, че са издадени на
М.Е. в перидо м.01.2018г.-м.07.2018г. по повод: „Счупване на лявата лъчева кост
в долната част“, като се установява, че ищцата е била в отпуск поради временна
нетрудоспособност общо 197 дни. /л.42-л.48
от делото/
От приетата Епикриза по ИЗ
№43381/2019г. на УМБАЛСМ Н.И.Пирогов, е видно, че М.И.Е. на 27г. е приета в
клиниката по хирургия на ръката по КП -221, в периода 02.12.2019г. –
05.12.2019г., като на 03.12.2019г. е извършена операция – костна пластика
радиус и улна. При постъпването на ищцата е отразено обективно: състояние след
артодеза на лява гривнена става, силно ограничени активни и пасивни движения./л.200 от делото/ Видно от разписка от 05.12.2019г. издадена от Easy Pay, ищцата е
заплатила 4 814.50лв. за биполярна
протеза./л.201 от делото/
По делото са приети отчетни документи – фактури и касови бонове на името на М.И.Е. - за извършените от нея разходи по време на проведеното лечение за получената фрактурата на лявата лъчева кост, на обща стойност 3 229, 87лв./л.29-л.35/
Приета е неоспорена
застрахователна полица № 000-8-140/13121710001139 "Професионална отговорност и отговорност на лекари и медицинска персонал"
сключена между ответното МБАЛ „С.А.“ АД и З. „Л.И.“ с покритие от 01.06.2017г. да
31.05-2018г. /л.90 от делото/ Съгласно сключената полица за застраховка
„Професионална отговорност на лекари и медицински персонал“ с
№0000-1000-03-18-7341, е определен лимит на отговорността за едно събитие за
едно застраховано лице в размер на 5000 лв.
Видно от приетото неоспорено Споразумение
№ 539/ 09.08.2018г., сключено между З. „Л.И.“ АД и М.И.Е. по повод претенция по
щета № 0000-1000-03-18-7341/ 26.04.2016г.
във връзка с претъпените в резултат на ПТП настъпило на 14.01.2018г.
телесни увреди, на ищцата е определено застраховотаелно обезщетение в размер на
16 200лв., от които 15 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания поради счупване на лявата лъчева кост на типично място и 1
200лв. за имуществени вреди./л.194-л.192 от делото/ В текста на т.2.1. е
обективирано изявление на ищцата, че определеното застрахователно обезщетение
изцяло поркрива и възмездява всички претъпени от нея вреди поради травмите от
ПТП и проведеното лечение.
По делото е изслушана комплексна
съдебно-медицинска експертиза (КСМЕ) с вещи лица д-р Б.Т.Б. –ортопед травматолог
и д-р Ю.Г.Й. – специалист хирург, по
конкретно поставени от страна на ищеца и ответника въпроси. Зключението на КСМЕ
е оспорено от ищцата. След проверка на
медицинската документация по делото, вкл. и рентгенографии общо 17 бр. (на 3
CD-носители) - на името на М.Е. (приложени по делото), и след извършен медицински
преглед на ищцата на 20.02.2020г. вещите лица дават заключение, че в следствие
на претърпяната пътно-транспортна злополука на 14.01.2018г. ищцата М.Е. *** е
получила травматични увреждания: „ Закрито счупване на лявата лъчева кост на
„типично място“ т.е. в областта на китковата става. Фрактура-абрис (откъс) на
стилоидния израстък на лявата лакътна кост. “ (онагледено на сн.1-2 от КСМЕ).
Пояснено е, че тази увреда е често
срещана в ортопедичната практика, като най-често възниква по индиректен
механизъм - т.е.падане с удар върху дланта. Сочи се, че първи диагностични
рентгенографии на фрактурите на ищцата Е. са от 14.01.2018г. Проследено е, че пострадалата
о М.Е. е постъпила за лечение в МБАЛ „ Св.Анна“ София по спешност след
претърпяно ПТП с силни болки в лявата киткова става, с оток, хематом,
деформация и без възможност за движения в нея.Съобщила, че след ПТП временно е
загубила съзнание, но по време на прегледа вече е била контактна и адекватна. Извършени
са били хематологични, рентгенови изследвания на черепни кости, гръден кош,
лява киткова става, тазови кости и поясни прешлени, както и ехография на корема
и вътрекоремни органи. Проведени са били консултативни прегледи от специалисти
ортопед-травматолог,невролог, хирург, интернист и анестезиолог. Вещите лица
констатират, че след извършените клинични изследвания при ищцата М.Е. също е
било взето решение лечението и да бъде проведено по КП А-22 на НЗОК, т.е. под
локална анестезия е било извършено наместване на счупените кости и фрактурите
да бъдат обездвижени чрез гипсова имобилизация. Манипулацията по наместване и
обездвижване на фрактурите е било извършено от д-р Г.Т.от МБАЛ „Св.Анна“ АД.
Той изрично е описал извършеното по спешност ортопедично лечение: „затегляне,
наместване на счупената лъчева кост и обездвижване на фрактурата чрез гипсова
имобилизация (лонгета) за срок от 35дни“, поради това че вида на фрактурата при ищцата е
била „многофрагментна“. След извършената ортопедична манипулация са били
извършени контролни рентгенографии ( онгледени на сн.3 и сн.4 от КСМЕ).
В приетото заключение е
обоснован извод, на база проверените рентгенографии, че лекарят от МБАЛ
„Св.Анна“ е постигнал много добро наместване на костниите фрагменти при
наместването на 14.01.2018г. Сочи се, че дължината на лъчевата кост е
възстановена, а ставната повърхност изравнена. Китковата става при ищцата е
била обездвижена в гипсова лонгета в необходимото положение на флексия. Сочи
се, че след извършената манипулация, на пострадалата е било предложено
стационарно лечение, но тя е отказала. След
освобождаването на пострадалата от болницата, лечението и е продължило
амбулаторно с назначени контролни прегледи на 7-мия и 14-ия ден след
злополуката за заглушаване на гипсовата лонгета“и на 35-тия ден за сваляне на
гипсовата превръзка. Дадена рецепта за продължаване на антикоагулантна и
обезболяваща терапия.
Установено е, че след
постъпването на ищцата в ответната МБАЛ
„Св.Анна“ непосредствено след злополуката
са били извършени всички необходими и задължителни по КП №А-22 клинични
изследвания: хематологични, рентгенови изследвания на черепни кости, гръден
кош, лява киткова става, тазови кости и поясни прешлени, като и ехография на
корема и вътрекоремни органи. Проведени са били консултативни прегледи от
специалисти ортопед-травматолог, невролог, хирург, интернист.
В закючението на КСМЕ е
обоснован извод, че съгласно клинична
пътека КП А-22 на НЗОК, на пациентката М.Е. са били извършените всички изискуеми
клинични изследвания, консултации от специалисти, като и проведено по спешност
ортопедично лечение по наместване и обездвижване на костна увреда. Обосновано
е, че наместването на лакътната кост, че лекарят от МБАЛ „Св.Анна“ е постигнал
много добро наместване на костниите фрагменти. Дължината на лъчевата кост е
възстановена, а стаената повърхност изравнена. Сочи се, че китковата става при
ищцата е била обездвижена в гипсова лонгета в необходимото положение на флексия
и улнарна девиация. След извършената манипулация - наместване на счупената лакътна кост, пострадалата е
била изписана от болницата и лечението и е продължило амбулаторно с назначени
контролни прегледи на 7-мия и 14-ия ден след злополуката и на 35-тия ден за
сваляне на гипсовата превръзка. На първия контролен преглед на 22.01.2018г. е
било извършено ново рентгеново изследване, при което за първи път е било
установено разместване на вътреставен костен фрагмент. Според вещите лица в практиката е известно, че много често при
спадане на отока на китковата става, гипсовата имобилизация става „хлабава“, т.е. започва да не задържа
костните фрагменти и те се разместват. Затова при този вид счупване в
областта на китковата става, на пациентите се назначава първият контролен
преглед да се извърши на 7-мия-8-мия ден след наместването за да бъде извърши
нова рентгенография и преценка на моментното състоянието на фрактурата и дали
костните фрагменти са задържани в същата позиция като след първоначалното им
наместване.
В КСМЕ е направен извод, че при
ищцата М.Е. всички изследвания, консултации и лечение са извършени по правилата
на добрата медицинска практика и съгласно стандартите на КП А-22 на НЗОК.
Сочи се в заключението, че
при преглед на ищцата на 22.01.2018г. и след извършената нова рентгенография е
било установено разместването на костните
фрагменти, което е основната причина при ищцата да се премине към оперативно лечение
на счупената лъчева кост, която операция е била извършена веднага на
22.01.2018г. Решението за оперативно лечение при пострадалата М.Е. е било
взето правилно, тъй като първо фрактурата по вид е вътреставна. По отношение на
оперативния риск е пояснено, че при ищцата същия не е висок предвид младата и
възраст и липсата на придружаващи заболявания.
Сочи се, че след проведена
кратка предоперативна подготовка, операцията е била извършена от д-р Е.Н.-ортопед,
травматолог при МБАЛ „Св.Анна“ АД още същия ден - 22.01.2018г. Извършено е: „
открито наместване на счупената лъчева кост и стабилзиране на костните
фрагменти с воларна метална плака и 7 винта.“(КП №220). Включена инфузионна,
антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия. След извършената операция
са били направени контролни рентгенови снимки за постигнатите резултати от
операцията. Според вещите лица представените контролни рентгенови изследвания
дават категорични данни за прецизно проведено открито наместване на фрактурата
на лявата лъчева кост в областта на китковата става, като напълно са
възстановени воларният и улнарният ъгъл, каквото те са типични за нормална
киткова става.
На въпроса дали в случай, че
плаката беше поставена на 14.01.2018г., а не на 22.01.2018г., болки биха лири с по-къс период и с по-малка
интензивност, вещите лица поясняват, че основният принцип при лечение на
счупването на костите е да се възстанови нормалното положение на счупените
костни фрагменти, да се възстанови гладкостта на стаената повърхност и това
положение да се задържи за време, което е достатъчно да се получи костното
зарастване. При процесната увреда правилно е било взето решение за първоначално
- „наместване на костните фрагменти и обездвижването на фрактурата чрез гипсова
имобшизация за срок от 28-35 дни в зависимост вида на фрактурата“, като винаги
след проведената репозиционна техника, се извършват повторни рентгенови
снимки.Такива при ищцата са направени и приложени по-долу и те са дали добър
резултат след наместването на счупените кости.
Пояснено е, че оперативно
лечение по спешност при фрактура на лъчевата кост в областта на китковата става
се извършва само при определени индикации: когато фрактурата е открита, когато
е в съчетание с травматична увреда на кръвоносен съд или нерв и когато костните
фрагменти притискат кръвоносен съд, което в случая не е налице. Според КСМЕ репаративният
процес (зарастването) на фрактурата на лъчевата кост в областта на китковата
става е около 30-35 дни, след което следва провеждането на продължителна
рехабилитация, поради това, че този вид фрактура е вътреставна и до пълния обем
и сила на движенията на ставата се достига за срок около 3-ия месец, ситано от
деня на злополуката. След като счупената
кост е зараснала, металната остеосинтеза (металната плака и винтовете) трябва
да бъде отстранена оперативно и пациентката да започне своевременна
рехабилитация. Ищцата е трябвало да се яви на преглед за сваляне на металната
плака след навършването на 3-ия месец, а тя се е явила с известно закъснение в
МБАЛ „ Св.Анна“ на 04.05.2018г. с оплаквания от болки в зоната на китковата
става. Затова според вещите лица д-р Н.не се е забавил, а своевременно е
пристъпил към оперативното изваждане на металната остесинтеза.
Вещите лица са категорични по
процесният случай на ищцата М.Е. не може да се говори за „забавяне на лечебния
и възстановителен процес“ в периода от 14.01.2018г. и до 22.05.2018г. Сочат, че при
ищцата има значително удължаване на лечебният и възстановителен период, но по
други причини, които са свързани с необосновано и ненужна проведено оперативно
лечение в друго здравно заведение - МБАЛ „Люлин“ София.
Според приетото заключение на
КСМЕ фрактурата на ищцата М.Е. е била правилно лекувана неоперативно в МБАЛ
„Св.Анна“ съобразно стандартите на КП А-22 на НЗОК, а първите резултати на
наместването са били добри. След като на първия контролен преглед 8-мия ден
след злополуката е било установено разместване на някои от фрагментите и
скъсяване на дължината на костта, правилно се е преминало към оператовното
лечение, съгласно КП -222 на НЗОК. Операцията на ищцата е извършена правилно и
навреме, а от практиката е известно, че в продължение на около 3-4 седмици в
следоперативния период болките при оперираните са с интензивен характер .
По отношение на операция за отстраняването
на металната остеоснитеза на ищцата М.Е., се сочи, че е била осъществено на
04.05.2018г. Постъпила е в МБАЛ „Св.Анна с
данни за болки и ограничени движения на лявата киткова става. Извършени били хематологични, рентгенови изследвания и
проби за чувствителност към антибиотици. Ищцата била консултирана от кардиолог
и анестезиолог. След разглеждане на документацията и извършените изследвания
случаят е бил обсъден на рапорт на клиниката и е взето решение да бъде
отстранена металната плака и винтовете, поради това че счупената лъчева кост е
зараснала, а плаката ограничава обема и силата на движения на китковата става.
Пациентката била уведомена за
предстоящата операция и е подписала
Декларация за информирано съгласие за операцията. Операцията е била извършена
на 04.05.2018г. от д-р Е.Н., който е извършил и първата операция. Под анестезия
са били отстранени: поставената метална плака и шест от седемте винта, но при
изваждането на последният винт- намиращ се най-проксимално част от него е
останала вътре в костта. След извършената операция е направена рентгенография
на която добре се вижда металната част, останал в костта, (онагледено на сн.
9-2 от КСМЕ)
Извършената ортопедична
операция по изваждането на металната остеосинтеза е станало по стандартите на
КП -222. Лекарският екип от МБАЛ „Св. Анна“ е извършил операцията, като е спазил
изискванията на съответната клинична пътека. При изваждането на 7-мия винт
обаче, той се е счупил в зоната на
скосената му част- непосредствено под главата, което е често явление поради
техническата неизправност на този вид кортикални винтове, ( сн.9-3 от
заключението) Пояснено е в заключението, че в тази зона кортикалните винтове са
слаби, особено когато металната остеоситеза се изважда малко по-късно от
определения срок. Според заключението на КСМЕ, когато металният фрагмент остане
изцяло в костта, той се обгражда от костна тъкан, остава изолиран и не оказва
някакво негативно влияние върху движенията на крайника.
Сочи се, че в процесният
случай, останалата част от счупения кортикален винт е била извадена на 06.07.2018г.
от д-р Д.Д. в МБАЛ „Люлин“ София.
Относно претърпените болки и
страдания, вещите лица са категорични, че непосредствено след злополуката, след
проведеното наместване и гипсиране, както и през първите 3-4 седмици след него
ищцата е търпяла интензивни болки и страдания. Но причините за това са преди всичко получената травма. Ищцата не е
търпяла болки по време на оперативните интервенции, поради това че те са
извършени под анестезия, но след тях ищцата определено е търпяла интензивни болки
в продължение на 2-3 седмици. Пояснено е, че болковият синдром при ищцата няма
причинна връзка с останалият метален откъс от счупения винт, защото той е
инкорпориран вътре в костта и няма комуникация с нервни окончания. Обосновават,
че болковият синдром при ищцата след проведената втора операция няма причинна
връзка с останалият в лъчевата кост метален откъс от счупения винт, защото той
е инкорпориран (скрит) вътре в костта и няма комуникация с нервни окончания.
Според заключението на КСМЕ оздравителният период при ищцата е бил
по-дълъг от нормалния при други пациенти със същото счупване, но това се дължи
на извършената ортопедична операция в
МБАЛ „ Люлин“, вследствие на която
всякакви движения в китковата става пожизнено са били преустановени.
Към момента на извършване на последната
артродезна операция на ищцата в МБАЛ„Люлин“, лъчевата кост вече е била зараснала
напълно с възстановени напълно ъгли на ставната повърхност, (онагледено на сн.
10)
Обоснован е извод, че в случая именно извършената операция в МБАЛ „Люлин“ е довела до пълно блокиране на всички движения в китковата става на М.Е.. Сочат, че ищцата не се е нуждаела от извършването на „артродеза на китковата става“, а от от по-продължителна стационарно проведена рехабилитация за възвръщане на движенията на ставата. Обосновано е, че една година след извършената „артродеза“ в МБАЛ „Люлин“ каквото и лечение да проведе ищцата в бъдеще, движенията в лявата киткова става не могат да бъдат възстановени, тъй като хрущялите на лъчевата кост и скафоидната кост вече са отстранени.
При извършения от вещите лица медицински преглед на ищцата на 20.02.2020г., същата е съобщила за периодични болки при преумора и натоварване на лявата киткова става. Установено е, че на 03.12.2019г. в Клиника по хирургия на ръка при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, М.Е. е била оперирана за пореден път, като китковата става е била подменена с ендопротеза Motec - Swemac. Според вещите лица към момента, състоянието на ищцата е стабилизирано, като след извършеното ендопротезиране, движенията в лявата киткова става на ищцата вече са възможни, но в намален обем.
В заключението на КСМЕ са подробно проследени изискванията
на НЗОК относно изпълнение от лечебното заведение по Кл.п-ка А-22, КП 220 и КП
222, и трите в областта на ортопедията и травматологията определя неоходимите
дейности. Обоснован е извод, че лекарите от МБАЛ „Св.Анна“ по време на
лечението на ищцата М.Е. стриктно са се водили от стандартите и изискванията на Клинична пътека
№ А-22 по НЗОК, КП -№220 и КП К-222, като диагностичните и трерапевтични дейности
предвидени в алгоритъма им са проведени. Така клиничните пътеки са били
изпълнени, отчетени и заплатени от НЗОК.
Разпитани в о.с.з. вещите
лица д-р Б. и д-р Й. поддържат заключението. Допълнително в.л. д-р Б. пояснява,
че този вид счупване на типично място, което е получила ищцата е най-честото
счупване в ортопедията, и при него се започва с наместване и гипсиране на
китка, като на седмия ден се прави рентгенова снимка за преценка на
наместването на костните фрагменти.
Съдът възприема
заключението на приетата КСМЕ, изготвена от специалист травматолог и специалист
хирург, като обективно, подробно и компетентно изготвено, кореспондиращо с
неоспорените писмени доказателства.
Относно извършени действия на
медицинския персонал на ответника спрямо ищцата
като пациент, на ответника са допуснати двама свидетели.
В показанията на свидетелите д-р Г.Г.Т.и д-р Е.Л.
Н.се съдържат данни за вида на фрактурата получена от ищцата и проведените
диганостични и лечебни процедури при
нея. Свид. Т.сочи в показанията си, че лично е извършил наместването, но
фрактурата при ищцата тежка, раздробена, нестабилна и за това така се е развило
лечението, че по- късно тя е оперирана. В първите часове след намирането на
такава фрактура, тя задължително първо трябва да бъде наместена, репонирана и
обездвижена. Сочи, че те в практиката често пъти успяват да наместят
фрагментите добре, първото ни наместване е отлично и имобилизирано, но обаче
при нестабилна фрактура на 2, 3, 4 и 5 ден, когато започне да спада оттока,
фрактурата се размества отново независимо, че е обездвижена в гипса, а тези нестабилни фрактури задължително по
медицински индикации се лекуват оперативно. Сочи, че това, което е извършил не
е операция, а манипулация. Няма спомен дали пациентката е останала в болницата,
като при тази фрактура не изисква задължителна хоспитализация на пациента.
Свид. Е.Н.от своя страна сочи в
показанията си, че при М.Е. ставало въпрос за високо енергийна фрактура в
областта на гривнената става след катастрофа със субстанс дефект на костта.
Спомня си, че направили опрерация при проксимален блок, след като обяснили на
болната за какво става въпрос. Операцията била направена с титаниева плака
немско производство. Сочи, че тези операции се правят при т. нар. проксимален
блок, т. е болната е в съзнание, за да може да контролира всичко. Сочи още, че при
постъпването е направена спешна репозиция с гипсова шина, за да се овладее
болката и за да не може ръката да се остави в тази тежка деформация, с която тя
е пристигнала. Снимките, който се правят при постъпването и след наместването
показват, че тази фрактура е била нестабилна. Посочва, че нестабилните
фрактури, особено при високоенергийните
са с костен дефект, поради което лечението при ищцата не е можело да се завърши
при първата манипулация.
Показанията на свидетелите
д-р Г.Г.Т.и д-р Е.Л. Н., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, доколкото
същите са служители на ответното лечебно заведение и съобразява възможната им
заинтерсованост от изхода на спора.
За установяване на неимуществените
вреди на ищцата са допуснати двама свидетели.
Разпитана в о.с.з. на 20.10.2020г. свидетелката В.П./58г. майка на ищцата/ сочи, че в началото на 2018г. дъщеря и М. претърпяла катастрофа. След претърпяното ПТП, тя била откарана в Окръжна болница. Там гипсирали ръката на дъщеря и. Свидетелката П.сочи, че дъщеря и била докарана у дома и от мъжа си с поставен гипс на ръката. М. била малко неадекватна, имала много силна болка, повечето време спяла, след това няколко дни, непрекъснато вземала обезболяващи. Ръката и се подула. Не можела да се обслужва сама, затова се налагало свидетелката да й помагала при обличане, къпане и обслужване. Свидетелката сочи, че внучето и било в гр. Елин Пелин, и М. не можела да се грижи за него, заради лечението. Не можела да движи ръката в китката си, то и до ден днешен китката и е много трудно подвижна китката, като изпуска предмети. Имала усещане в китката, има някакво движение, но е съпроводено с болки. Горе-долу някъде от порядъка на година и поливна била обездвижена.
Разпитания в о.с.з. на
20.10.2020г. свидетел Г.С.М./32 г., съжителстващ с ищцата/ сочи, че жена му претърпяла ПТП в началото на 2018 г. Постъпила в болница „С.А.“ София. Свид. М.сочи, че когато отишъл в болницата малко по- късно същия ден М. я пуснали от
болницата. Били гипсирали ръката и, но
същия ден я изписали. Не можела да си движи пръстите, китката, била
застопорена. Не й било предложено от екипа да остане в болница. Била с много
болки в ръката. След това не можела да се обслужва сама, наложило се той да да
се грижи да гледането на детето и за домакинството. Свид. М.сочи, че М. била много притеснена и имала болки постоянно.
Ръката
и година и повече била неподвижна. Сега от известно време леко казано напредвала,
мърдала пръстите, като 3-4 дни от
седмицата ходела в гр. София за
раздвижване и рехабилитация за ръката. Преди инцидента била весела, а след него
станала по- затворена, по- стресирана.
Съдът преценява показаниета
на свидетелите М.и П.по реда на чл.172 ГПК, но ги кредитира, доколкото са
непротиворечиви и почиват на преки лични впечатления.
От приетото неоспорено
заключение на съдебно графическата
експертиза с в.л. С.Х., се установява, че подписите на л.8 в История на
заболяване №1102/82 на МБАЛ „ С.А.“ срещу текс „М.И.Е.. Отказва болнично
лечение“, както и във Фиш за информирано съгласие от 14.01.2018г. не са положени от лицето изпълнило
сравнителния материал - М.И.Е.. Според
заключението на СГрЕ подписите положени в положени в двете деклларации за
информираност и съгласие на пациенто относно източника на заплащане на неговото
лечение от 15.01.2018г. и 06.05.2018г. също не
са положени от лицето изпълнило сравнителния материал - М.И.Е..
В обясненията си в
о.с.з. на 16.06.2020г. вещото лице Х.
пояснява, че болката или приети лекаства биха повлияли при полагане на дподпис,
повече или по малко, но тя е изследвала само графиката на сравнителните образци
и изследваните подписи.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна
следното:
Отговорността на здравното заведение -
ответник по предявените главни искове с правно основание чл.49 ЗЗД е
гаранционно-обезпечителна. Болничното заведение носи отговорност за виновните
действия или бездействия на своите работници и служители, на които е възложена
работа по оказване на медицинска помощ. Съгласно императива на чл.45 ЗЗД „всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, елементите на който са: деяние (действие
или бездействие), вреда (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на
увредения или неговия телесен интегритет), противоправност на деянието
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение),
причинна връзка между противоправното поведение и вредата и вина, за която е
въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното
(чл.45, ал.2 ЗЗД). Отговорността по чл.49 ЗЗД включва и още един елемент –
виновното лице да е причинило вредите при или по повод изпълнение на въложената
работа. От своя страна, правото на медицинска помощ се осъществява при
прилагане на основни принципи като своевременност, достатъчност и качество
(чл.81, ал.2, т.1 ЗЗ). От изложеното може да се приеме, че противоправно е
всяко поведение на лекар или друг служител от медицинския персонал, което се
намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и
технологии в съответната област и с основните принципи на правото на медицинска
помощ.
С оглед така изяснения правопораждащ
фактически състав в тежест на ищеца е било да установи, че лекуващия екип, който работи в ответното болнично
заведение, че виновно е провел лечението
неправилно, от което на ищцата са нанесени неимуществени вреди - болки и
страдания, които могат да бъдат оценени в претендирания размер – 50 000 лева,
както и имуществени вреди в размер на 8 991,77лв. В тежест на ответника е било
да докаже, че не е налице виновно поведение от страна на негов служител с оглед
презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД.
В
практиката на ВКС, обективирана в решения постановени по реда на чл.290 ГПК е
прието, че когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при
изпълнение на спешна медицинска дейност и налице ли е лекарска грешка, като
основание за отговорността по чл. 49 ЗЗД, той е длъжен да изследва две групи
факти от поведението на извършителя (лекаря) - на първо място, да установи
какви действия са били предприети или не са били извършени от лекаря и на второ
- да провери доколко те са отговаряли на дължимото, съобразно утвърдените
медицински изисквания, вкл. и извършването на необходимите диагностични
изследвания, съобразно възможностите и наличната апаратура. / вж. Решение № 103
от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2018 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Филип Владимиров/
Настоящият състав намира, че от
доказателствения материал по делото може да се направи извод, че за ищцата са
настъпили негативни промени – претърпяла е
неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие лечение на получена
при ПТП фрактура на лява ръка, завършило с поставяне на изкуствена става -
ендопротеза, но не се доказа, че тези неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена
връзка от конкретни и виновни противоправни действия или бездействия на
служители на ответника, които да са довели до уврежданията, за които се търси
обезщетение. В хода на производството не беше установено противоправно
поведение на лекарите и/или медицинския персонал на МБАЛ „С.А.” ЕАД, изразяващи
се в несвоевременност и неправилност на лечението на на ищцата в ответната болницата.
Установи се от заключението приетата по делото комплексно съдебно
медицинска експертиза и дадените свидетелски показания /свид.Н.и свид.Тасков/,
че проведеното лечение е правилно и съобразено с изискванията на КП А-22 по
НЗОК в областта на ортопедията и травматологията, определяща необходимите
дейности, задължителни при обслужване на пострадал с получени фрактури или
травматични увреждания в областта на раменния пояс и горен крайник и с добрите
лекарски практики. В показанията си вещото лице травматолог д-р Б. пояснява, че
това е най- честото счупване в ортопедията, като се започва с наместване и гипсиране
на китката, точно, както е проведено лечението в процесния случай. Тезата на
ищцата, че е следвало незабавно да бъде извършена операция е оборена от
отговора на въпрос 6 от КСМЕ, който указва, че оперативно лечение по спешност
при фрактура на лъчева кост в областта на китковата става се извършва само при
определени случаи: когато фрактурата е открита, когато е съчетана с увреда на
кръвоносен съд или нерв или когато костните фрагменти притискат кръвоносен съд,
кръвоснабдяващ дланта и пръстите, като в процесния случай не е било налице нито
едно от посочените условия, поради което е пристъпено към стандартното лечение
при такава симптоматика.
От приетото заключение на КСМЕ, се установи, че при диагностиката и
лечението на ищцата в МБАЛ „С.А.“ са били извършени всички необходими
изследвания, манипулации и положени ли са всички необходими грижи, съобразно
действащия медицински стандарт при този вид увреда. Вещите лица са посочили, че
непосредствено след злополуката са били извършени всички необходими и
задължителни по КП А-22 клинични изследвания и са проведени консултативни
прегледи от специалисти. В резултат на нормативно указаните дейности е дадено
предписание за извършване по спешност ортопедичната манипулация по наместване и
обездвижване на счупената лъчева кост. От заключението на КСМЕ се установи, че
на ищцата са били извършени всички изискуеми клинични изследвания, консултации
от специалисти и проведено по спешност ортопедично лечение по наместване и
обездвижване на костната увреда съгласно КП А-22 на НЗОК.
Относно качеството на извършената манипулация в отговора на въпрос 4 на
КСМЕ е посочено категорично, че д-р Т.е постигнал много добро наместване на
костните фрагменти, като дължината на лъчевата кост е възстановена, ставната
повърхност е изравнена.
В показанията си вещото лице ортопед посочва какъв е интензитета и
продължителността на болките при оперативно лечение и лечение с гипс при
пациентите с такива травми, като свидетелства, че първите три седмици имат
болки, като след започване на рехабилитация отново ще имат болки, които до
втората седмица намаляват. Изяснено е, че ако лекарите бяха преминали към
радикално оперативно лечение при липсата на предпоставките по КП А-22 на НЗОК
такава операция щеше да бъде като несъответстваща на добрите практики.
Относно втория етап от лечението - оперативната намеса извършена от д-р Н.от
доказателствата по делото се установява, че е извършена правилно. От
зяключението на КСМЕ по въпрос 5 се установява, че решението за оперативно
лечение при пострадалата е било взето правилно: „Представените контролни
рентгенови изследвания дават категорични данни за прецизно проведено открито
наместване на фрактурата на лявата лъчева кост в областта на китковата става,
като напълно са възстановени воларният и улнарният ъгъл, каквото те са типични
за нормална киткова става“. От обясненията на в.л. д-р Б. в о.с.з. на
10.03.2020г. се установи, че лекарският екип е спазил всички стандарти по
съответната клинична пътека, но при изваждане на 7-ми винт, той се е счупил в
зоната на скосената му част, което е често явление поради техническите
характеристики на този вид кортикални винтове. Предвид това скъсването на винта
в процесния случай не може да се вмени във вина на извършващия операцията. В
обясненията си към експертизата в ОСЗ, вещото лице е посочило, че в подобна
ситуация „човек може така да живее без да има някакви смущения.“
Увреждането на ищцата, за което претендира, че е резултат от действията
на лекарския екип на МБАЛ „С.А.“ АД е изцяло резултат от последващото третиране
не фрактурата в МБАЛ „Люлин“.
Относно съставомерността на
предявените искове за непозволено увреждане.
Фактическият
състав на непозволеното увреждане включва няколко елементи, като липсата на
който и да е от тях изключва ангажирането на отговорността на причинителят.
Това е възприето в константната съдебна практика, така Решение № 242 от
20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5739/2007 г., Ill
г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова указва „За да е основателен предявеният иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД следва кумулативно да са налице следните
предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между
деянието и вредата. Липсата дори и на една от Причинната връзка не се
предполага, тя трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай“. В същия
смисъл са и Решение N9
243 от 10.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1398/2010 г., Ill
г. о., ГК, докладчик
съдията Мария Иванова,
В
процесният случай не се установи наличие
на противоправност и причинната връзка като елементи на непозволеното
увреждане.
Съвкупния
анализ на приетите писмени доказателства и заключението на извършената КСМЕ, налага извод, че на ищцата М.Е. в ответната болница са извършени всички необходими клинични
изследвания: хематологични, рентгенови изследвания. Проведени са били
консултативни прегледи от специалисти ортопед-травматолог, невролог, хирург,
интернист и анестезиолог. След извършените изследвания и консултации е дадено
предписание за извършването по спешност на ортопедична манипулация по наместване
и обездвижване на счупена лъчева кост по спешност. След извършената ортопедична
манипулация са били извършени контролни рентгенографии за получените резултати
от извършената манипулация. За манипулация от д-р Т.от заключението на КСМЕ се установи, че „ лекарят от МБАЛ „Св.Анна“ е постигнал много добро наместване на
костните фрагменти. Дължината на лъчевата кост е възстановена, а стаената
повърхност изравнена. Китковата става при ищцата е
била обездвижена в гипсова лонгета в необходимото положение на флексия и
улнарна дивиация.“ Относно действията по поставяне
на метална плака на 22.01.2018г. от д-р Н.вещите лица в заключението си по КСМЕ
в т.5 посочват, че решението за оперативно лечение е било взето правилно, тъй
като фрактурата е вътреставна и провеждането на повторен опит за наместване на
костни фрагменти при голям оток на ставата не е възможно. Също така според
заключението на вещите лица „Представените
контролни рентгенови изследвания дават категорични данни за прецизно проведено
открито наместване на фрактурата на лявата лъчева кост в областта на китковата
става, като напълно са възстановени волоарният и улнарният ъгъл“.
Установи се,
че лекарите на ответната болница са приложили разписаната
процедура и изискванията на КП
А -22, Приложение към Национален рамков договор № РД-НС-01-4 за медицинските
дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски
съюз. Безспорно се установи, че на ищцата М.Е. са били извършени всички изискуеми клинични изследвания, консултации
от специалисти, както и проведеното по спешност ортопедично лечение по
наместване и обездвижване на костната става.
В тежест на ищцата е да докаже
противоправното поведение. В тази насока е и съдебната практика изразена в Решение № 147 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 582/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева: „Когато
ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на
виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи,
че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие (неполагане
на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на
ответника и вредите.“
От съвкупната преценка на всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства се установява категорично, че не е налице причинна връзка между
вредите за пострадалия от ПТП ищец и оказаната медицинска помощ в лечебно
заведение или допуснати противоправни действия или бездействия от извършителя
на работата / д-р Т.и д-р Н./. Според заключението на СМЕ процедурата на лечение и в трите случая, а
именно по КП А22, КП 220 и КП 222 е стриктно спазена от медицинските
специалисти и е съобразно утвърдените медицински стандарти. По медицинската
документация се установява перманентно следене на състоянието на пациентката
във всеки един етап от нейното лечение. Състоянието й и при трите
хоспитализации е било своевременно и правилно диагностицирано, проведено й е
своевременно, адекватно и правилно лечение. Не се установи да е проявено
лекарско бездействие, несвоевременно лечение и не са допуснати неправилни и/или
погрешни медицински манипулации и оперативни процедури.
Горните изводи не се променят от заключението на приетата съдебно
–графическа експертиза, от която се установи, че фиша за информирано съгласие
от 14.01.2018г. не е подписан от ищцата М.И.. По
смисъла на § 1, т.15 от ДР на Закона за здравето информираното съгласие
представлява съгласие, предоставено доброволно след запознаване с определена
информация. Разпоредбата на чл.88 от 3акона за здравето посочва информацията,
която следва да бъде предоставена на пациента от лекуващия лекар. Разпоредбата
на чл.89, ал.1 от 3акона за здравето предвижда, че при хирургични интервенции,
обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които
водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна
в съзнанието му, информацията по чл.88 и информираното съгласие се предоставят
в писмена форма. Установено е по делото, че на 14.01.2018г. на ищцата е
проведена манипулация при локална анестезия „закрито наместване на фрактура без
вътрешна фиксация на лакътната кост”. По делото се установи, че закритото
наместване представлява манипулация, а не хирургична интерванция, поради което и писмената
форма не се явява задължителна за информиранато съгласие.
Медицинската практика представлява
високоспециализирана дейност, базирана на научни достижения и насочена към
лечение и предпазване на хората. Преценка за правилното прилагане на лечението в зависимост
от спецификата на всеки случай е на лекуващите лекари. Основен принцип при
всяко лечение е избора на максимално ефективни и щадящи процедури. По делото бе
доказано, че лекуващия екип е предприел
всички мерки за адекватно лечение, но пациента Е. е продължила лечението си в
друго болнично заведние МБАЛ Люлин, където при извършената „артродеза“, след
кооето движенията в лявата киткова става не могат да бъдат възстановени, тъй
като хрущялите на лъчевата кост и скафоидната кост вече са отстранени, а тези
две кости са срастнали една с друга.
Не се доказаха твърденията, че служители
на ответника са проявили немарливост, лекарска небрежност и са провели погрешно
лечение на фрактурата на лявата китка на ищцата в причинно-следствена връзка от
което да са настъпили вредоносните резултати. В хода на съдебното дирене не
бяха ангажирани доказателства в тази
насока.
След като не се установи противоправно
виновно поведение на служители на ответника, няма основание за ангажиране на
неговата гаранционно-обезпечителна отговорност за претърпени от ищеца вреди,
поради което предявените главни искове с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Придвид недоказаност на главните искове, то и акцесорните искове
за обезщетение за забава с правно основние чл.86 от ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени
като недоказани.
По
разноските:
С оглед изхода на спора направените от
ищеца разноски остават за негова сметка. На ооснование чл.78, ал.3 ГПК право на
разноски има ответника. Видно от списъка по чл.80 ГПК, л.280 от делото,
ответникът претендира присъждане на 2340
лева – адвокатско възнаграждение, за което е представил договор за правна
защита и съдействие на л.27 от делото, както и 400лв. депозит за експертиза.
Водим от горното,
Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е
Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.И.Е.
EГН **********, срещу МБАЛ „С.А.” ЕАД
– София, с ЕИК: ******, с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, за заплащане на сума
в размер на 50 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от виновното и
неправомерно поведение на служители на ответника, ведно със законна лихва върху
тази сума от датата на увреждането - 14.01.2018 г. до окончателното й
изплащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.И.Е.
EГН *********, срещу МБАЛ „С.А.” ЕАД
– София, с ЕИК: ******, с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, за заплащане на
сума в размер на 8 991.77лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва, както
следва: за сумата от 1506.00 лв. - от 22.01.2018 г., за сумата от 300.00 лв. -
от 02.10.2018 г., за сумата от 100.00 лв. - от 05.11.2018 г., за сумата от
84.00 лв. - от 28.11.2018 г., за сумата от 17.40 лв. – от 18.01.2019 г., за сумата от 122.47 лв. - от 19.01.2019 г. и за сумата от 1100.00 лв. - от
21.01.2019 г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.И.Е. EГН *********, да заплати, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
на МБАЛ „С.А.” ЕАД – София, с ЕИК: ******, сумата от 2740 лева – разноски пред СГС.
Решението е постановено при участието на З. „Л.И.“ АД, като
трето лице помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: