№ 1649
гр. С., 08.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110216409 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. В. М., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 21-4332-014104/09.07.2021 г., издадено от Началник Сектор
към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200 лева за извършено административно
нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, както и е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б.В от ЗДвП.
В депозирана по делото бланкетна жалба се релевират доводи за
неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, като се моли същото да бъде отменено.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и с адв.Чилингиров, с доказателства за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество, процесуалният
представител пледира за отмяна на обжалваното НП по съображения, че при
изготвянето на атакуваното наказателно постановление и при воденето на
административнонаказателната преписка са извършени процесуални
1
нарушения, както и че описаната в постановлението фактическа обстановка
не отговаря на обективната истина и на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител и не взема становище по основателността на
депозираната жалба.
Софийски районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за
неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 25.05.2021 г. около 15:45 ч. жалбоподателят Л. В. М. управлявала лек
автомобил марка "ХХХХ" с рег. № ХХХХ в гр. С., на ул. "Б.С." № 12, на
паркинга на магазин „Ф.“. Същата предприела маневра напред, за да излезе от
реда с паркирани МПС на посочения паркинг. По време на тази маневра и за
да излезе от реда на паркираните автомобили чрез движение напред,
реализирала ПТП с паркирания пред нея лек автомобил "ХХХХ" с рег.№
ХХХХ.
Очевидец на случилото се бил свидетелят М. С. М., който се намирал в
паркирания лек автомобил "ХХХХ" с рег.№ ХХХХ. Същият бил паркирал с
посочения по-горе автомобил "ХХХХ", който бил служебен, и в момента на
удара преглеждал телефона си. След като усетил последвалия в колата му
удар, свидетеля М. излязал от МПС и успял да запише номера на лекия
автомобил, управляван от жалбоподателя М..
След настъпилото ПТП жалбоподателят продължил движението с
автомобила си и напуснал местопроизшествието.
Свид. М. С. М. подал сигнал за настъпилото ПТП, при което на място
пристигнали служители на ОПП-СДВР, които съставили протокол за ПТП и
2
скица на местопроизшествието въз основа на дадените от свид. М. обяснения.
В протокола за ПТП били отразени установените по лекия автомобил
"ХХХХ" с рег.№ ХХХХ щети по задната броня отляво. Свидетелят съобщил и
регистрационния номер и марката на лекия автомобил, управляван от
жалбоподателя, който причинил ПТП.
На 25.06.2021 г. въззивникът Л. М. се явила в ОПП-СДВР, където
попълнила декларация по ЗДвП, в която във връзка с ПТП посочила, че на
процесната дата и час е управлявала лек автомобил марка "ХХХХ" с рег. №
ХХХХ на паркинга на магазин „Ф.“ на ул.“Б.С.“ в гр.С., но няма спомен за
това какво се е случило и няма спомен за колата, с която се е случило
произшествието.
За констатираните нарушения, св. С. А. Д. –младши автоконтрольор към
СДВР – ОПП, съставил срещу Л. В. М. АУАН № 221867/25.06.2021 г., за
това, че на 25.05.2021 г. около 15:45 ч. управлявала лек автомобил марка
"ХХХХ" с рег. № ХХХХ в гр. С., на ул. "Акад.Б.С." № 12, на паркинга на
магазин „Ф.“ и при маневра излизане от реда на паркираните МПС реализира
ПТП в паркирания отпред л.а. "ХХХХ" с рег.№ ХХХХ, като след инцидента
напуска мястото без да уведоми органите на МВР. Актосъставителят
квалифицирал нарушенията по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.В
от ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия лично и срещу
подпис, която го подписала с възражението, че няма спомен да е участвала в
описаното деяние.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН № 221867/25.06.2021 г. било
издадено атакуваното наказателно постановление № 21-4332-
014104/09.07.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР – ОПП, с което
на жалбоподателя Л. В. М. е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1
ЗДвП, както и е наложено административно наказание "глоба" в размер на
100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за
извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.В от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
3
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител С. А. Д. и свидетелите М. С. М. и М. Т.М..
Съдът даде вяра на показанията на свидетеля М. С. М. и постави същите
в основата на доказателствените си изводи, кредитирайки ги за достоверни.
Тези показания изясняват фактите, интересуващи процеса и то по начин,
който не оставя съмнение в добросъвестността на лицето, което ги излага.
При внимателния им анализ не се отчете непоследователност, непълнота или
противоречие. Прецизната им проверка не сочи на предубеденост или
съзнателно изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на
време, място и начин, по който са се осъществили процесните събития.
Свидетелят М. се явява пряк свидетел на ПТП, тъй като именно той се е
намирал в паркирания на процесното място лек автомобил „ХХХХ“ с рег. №
ХХХХ, участник в ПТП, като съобщава обстоятелства относно мястото и
механизма на реализиране на ПТП, лично възприети от него, а именно – че на
процесното място въззивникът с управлявания от нея лек автомобил марка
"ХХХХ" с рег. № ХХХХ при маневра излизане от реда на паркираните МПС е
реализирала ПТП в паркирания отпред л.а. "ХХХХ" с рег.№ ХХХХ, в който
се е намирал свидетелят М., като след инцидента е напуснала мястото без да
уведоми органите на МВР. Съдът съобрази, че свидетелят се явява и трето
незаинтересовано от изхода на делото лице, доколкото удареният лек
автомобил не е лично негов, а е служебен такъв.
Авторството на деянието се установява от приобщената по делото
декларация по ЗДвП, попълнена от въззивника М., в която същата не отрича
обстоятелството, че на процесния ден е управлявала лек автомобил марка
"ХХХХ" с рег. № ХХХХ в гр. С., на ул. "Акад.Б.С." № 12, на паркинга на
магазин „Ф.“. Отразеното в декларацията, че жалбоподателят не помни да е
причинила ПТП, съдът приема за защитна версия, която изцяло се
опровергава от показанията на свидетеля М..
На следващо място към анализа на показанията на свидетеля М. Т.М.
съдът подходи с особена бдителност, предвид обстоятелството, че се намира
във фактическо съжителство с наказаното лице, респективно е в пряка
заинтересованост от изхода на делото.
4
Съдът намери, че в по-голямата си част тези показания са
добросъвестно депозирани, доколкото изложеното от свидетеля, че на
процесното място и време л.а. марка "ХХХХ" с рег. № ХХХХ е бил
управляван именно от въззивника М., кореспондира изцяло с останалия
събран по делото доказателствен материал. Същевременно и в частта им, в
която свидетелят сочи, че няма спомен в конкретния период да е установил
щети по процесното МПС, свидетелските показания са колебливи, поради
което не представляват сигурна доказателствена основа, на която съдът да
гради доказателствени си изводи. В тази им част визираните свидетелски
показания не се кредитират от съда, доколкото по мнението на настоящия
съдебен състав представляват опит за изграждане на защитна версия на
нарушителя.
Показанията на св. С. А. Д. са информативни относно съставянето на
процесния АУАН, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира
изцяло. Този свидетел обаче не е възприел самото произшествие, поради
което и не допринася за изясняване механизма на процесното ПТП и
конкретното поведение на участниците в него.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
5
вътрешните работи.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и
са връчени надлежно на санкционираното лице.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на
същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Въз основа на
извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени
изискванията на чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити,
посочени във визираната норма. Същият е предявен на нарушителя за
запознаване, подписан е както от актосъставителя, така и от още един
свидетел – очевидец на нарушението. Спазена е процедурата и по издаване на
самото НП. Същото съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН,
така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от
обективната страна на административните нарушения, извършени от
жалбоподателя. Посочено е и мястото на неговото извършване. Фактите и
правната квалификация на нарушението, описани в АУАН, съответстват на
тези, описани в НП. Поради всичко гореизложено и доводите, релевирани в
аспект на незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление са
неоснователни и не могат да бъдат споделени.
По съществото на спора съдът намира следното:
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира,
че с действията си жалбоподателят Л. В. М. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно визираната разпоредба на закона: "Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
6
положение, посока и скорост на движение".
В конкретния случай по делото е безспорно установено, че на
процесната дата, място и час жалбоподателят е управлявал МПС, като
излизайки напред от реда на паркирани автомобили, не е съобразил
находящия се пред нея лек автомобил "ХХХХ" с рег. №ХХХХ и завивайки
леко наляво, е реализирала ПТП с него.
Това нарушение е извършено при форма на вината небрежност, тъй като
Л. В. М. е съзнавала задължението си да спазва правилата за движение по
пътищата, включително, че излизайки от реда на паркираните коли е следвало
да съобрази намиращия се паркиран пред нея лек автомобил, имала е
обективната възможност да го направи, но не го е сторила, проявявайки
небрежност, с което е станала причина за настъпване на процесното ПТП.
Безспорно в резултат на това нейно действие е настъпило ПТП, поради
което законосъобразно за това нарушение отговорността й е ангажирана на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП.
Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗДвП - който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лева, ако
деянието не съставлява престъпление. В случая е била нарушена разпоредбата
на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, като деянието не съставлява престъпление,
каквото е изискването на закона. Предвидената глоба в размер на 200 лева е с
фиксиран размер, поради което обсъждането на въпроса относно нейното
намаляване е безпредметно.
С оглед изложеното, атакуваното наказателно постановление в частта
по пункт 1 от същото следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът счита, че безспорно се установява и второто от вмените
нарушения, а именно това по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП, съгласно която
разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без
да напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол
на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
7
настъпило произшествието, и изпълнява дадените му указания.
В случая по делото безспорно се установява, че след ПТП виновният
водач го е напуснал, като не е уведомил органите на МВР, въпреки че в
резултат на ПТП са настъпили щети върху другия автомобил. Липсата на
съгласие относно обстоятелствата се извежда от самия факт на напускане на
ПТП от страна на виновния водач, както и от събраните по делото
свидетелски показания на свидетеля М..
Това нарушение е било извършено от жалбоподателя умишлено при
форма на вината – пряк умисъл, доколкото същата е съзнавала настъпването
на ПТП с другия автомобил, което неизбежно води до щети по него,
съзнавала е задължението си да спре и да установи щетите, а при разногласие
относно обстоятелствата да подаде сигнал на органите на ОПП-СДВР и да
изпълни дадените от тях указания, но не го е сторила, а директно е напуснала
мястото на ПТП.
Във връзка с умисъла конкретно относно това нарушение съдът ще
посочи и следното - предвид описаните щети в протокола за ПТП и
засегнатите части на автомобила, с който е било реализирано ПТП – задна
броня, както и предвид обстоятелството, че водачът на л.а. „ХХХХ“ е поискал
от въззивника да остане на място и да уведомят съответната служба за
контрол, този състав счита, че реализираното ПТП не е останало скрито за
виновния водач, поради което и същият е съзнавал настъпването му. Ето
защо, за него е стояло задължението да спре, да установи щетите и да
уведоми органите на МВР при разногласие с другия водач, но не го е сторил,
с което е нарушил закона.
Правилно за това нарушение административнонаказателната
отговорност на нарушителя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП, съгласно която - наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева водач,
който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие.
В случая за това нарушение на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 100 лева, която е към минимума, предвиден от законодателя, както
и лишаване от правоуправление в размер на 1 месец, което е в минимума,
предвиден от закона. Тези административни наказания според този състав
8
отговарят както на степента на обществена опасност на самото нарушение,
така и на обществената опасност на самия водач.
С оглед на това, НП и в частта по пункт 2 от същото следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че НП като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
разноски се дължат в полза на въззиваемата страна, но доколкото такива не са
претендирани, съдът не дължи произнасяне в този аспект.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
014104/09.07.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР – ОПП, с което
на жалбоподателя Л. В. М. е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1
ЗДвП, както и е наложено административно наказание "глоба" в размер на
100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за
извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.В от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд С. – град на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9