Р E Ш Е Н И Е
№ 416
гр.Плевен, 07.07.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА
2. РАЛИЦА
МАРИНСКА
При секретаря Бранимира
Монова и с участието на прокурора Нанка
Рачева като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА кад №414/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК
и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е
касационна жалба „ДЕЛТА ФУД“ ООД, чрез адв. М. П., против Решение №86/14.02.2020г.
постановено по НАХД №2399/2019г. по описа на Районен съд – Плевен, с което,
съдът е потвърдил наказателно постановление №08-00-413/05.02.2020г. на зам.- министъра
на културата, въз основа на което, на дружеството наложено адм. наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3500лв., за нарушение на чл. 71, ал.1, т.1 от
ЗКН. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон. Твърди се, че с
решение по адм. дело №45/2018г на ВАС, е отменена заповед № РД-
12-145/04.05.2017г. на Кмета на Община Плевен, въз основа на която, на собствениците
на триетажна жилищнотърговска сграда, находяща се в гр. Плевен, ул. ***, УПИ III -5989, кв. 85а, по плана на гр. Плевен, е
наредено да изпълнят необходимите укрепителни, реставрационни и ремонтни работи
по сградата. Посочва се, че изпълнителното деяние на нарушението е осъществено
чрез бездействие, констатирано за пореден път на 08.06.2018г. Посочва се, че
неизпълнението на мерките за опазване на имота, е констатирано с протокол от
10.02.2012г, поради което е изтекъл срокът по чл. 34 от ЗАН, за образуване на
административнонаказателно производство. Посочва се също, че при съставяне на
НП, е допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е взето
предвид обстоятелството, че сградата е съсобствена и дружеството носи
евентуално отговорност за съучастие. Оспорва се размера на наложената санкция. В
заключение, моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, по
същество на спора, с което да отмени издаденото наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
В с.з. касаторът, р. пр, не се представлява.
По делото е депозирана писмена молба, с която поддържа касационната жалба.
Посочва, че е налице неяснота относно обема на дължимите грижи за опазване на
сградата
В съдебно заседание ответникът – р. пр., представлява се от юрк. Н. А., и изразява становище за
неоснователност на депозираната касационна жалба. Допълнително се представят
писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а постановеното
решение е правилно и законосъобразно и предлага на съда да го остави в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното решение №86/14.02.2020г. постановено по
НАХД №2399/2019г. по описа на Районен съд – Плевен, съдът е потвърдил
наказателно постановление №08-00-413/05.02.2020г. на зам.министъра на
културата, въз основа на което, на основание чл. 197, ал.1 от ЗКН, на „ДЕЛТА
ФУД“ ООД, гр. София, е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер
на 3500лв., за извършено адм. нарушение по чл. 71, ал.1, т.1 от ЗКН, като
законосъобразно.
В мотивите си, ПлРС е приел, че в хода на
административнонаказателното производство, от страна на АНО, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, законосъобразно и обосновано
същият е наложи, на основание чл. 197, ал.1 от ЗКН, на жалбоподателя „ДЕЛТА
ФУД“ ООД, адм. наказание, за извършено от него нарушение на чл. 71, ал.1, т.1
от ЗКН, в размер на 3500лв. Приел е, че касаторът, в качеството си на
съсобственик на сграда- недвижима културна ценност, находяща се в гр. Плевен,
ул. ***, УПИ III -5989, кв. 85а по плана на гр. Плевен, не е положил
необходимите и дължими грижи за нейното опазване, съхранение и поддържане в
добро състояние. Приел е, че в случая изпълнителното деяние на нарушението, на
посочената норма от ЗКН, се изразява чрез бездействие, което не е приключило и
към датата на последната проверка, обективирана в протокол с вх. №08-00-413/26.06.2018г.
Приел е, че докато трае бездействието, лицето е в нарушение, поради което, от
момента на възникване на задължението за предприемане на посочените действия по
опазване на сградата, до тяхното фактическо предприемане, е налице едно
нарушение, поради което не може да бъде посочена конкретната дата на
нарушението. Приел е, че посочената в АУАН и НП дата- 08.06.2018г, съставлява
датата, на която е констатирано това бездействие, от страна на контролните
органи. В решението си, въззивният съд е изложил подробни мотиви, относно
статута на сградата, като такава на недвижима културна ценност. Приел е за
безспорно установена изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, вкл. и
относно състоянието на сградата- подробно описано. Приел е също, че
задължението на съсобственика по опазване съхранение и поддържането на
сградата, произтича пряко от закона, а не от неизпълнението на отменената
Заповед № РД-12-145/04.05.2017г. на Кмета на Община Плевен, като е съобразил и
приложението на чл. 30 от ЗС. В решението си, въззивният съд е изложил
съображения и относно приложението на най- благоприятния за жалбоподателя закон,
с оглед изменението на нормата на чл. 197, ал.1 от ЗКН.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените
в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното
решение, е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния
закон и доказателствата по делото и не страда от пороците, изложените в
депозираната касационна жалба. Въззивният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за
отговорността на касатора, на извършено от него нарушение на чл. 71, ал.1 т.1
от ЗКН, факти са установени в пълнота и правилно от въззивния съд, които се
споделят и от настоящата инстанция, по реда на чл. 221, ал.2, изр. второ от АПК
и не следва да се преповтарят.
Настоящият състав намира, че възражението на касатора,
за изтекъл срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, и погасяването по давност на
образуваното административнонаказателно производство, за неоснователно. По
делото се установява, че административнонаказателното производство, е
образувано с АУАН №11/30.08.2018г., във връзка с извършена проверка по
документи и на място, на 08.06.2018г., за което е съставен констативен
протокол, по реда на чл. 192, ал.1, т.1 от ЗКН, регистриран в Министерство на
културата с вх. рег. №08-00-413/26.06.2018г. В АУАН е отразено състоянието на
сградата, към момента на проверката, като е констатирано, че е в още по- тежко
състояние, в сравнение с предходните проверки. Отразено е, че касаторът „ДЕЛТА
ФУД“ ООД, като съсобственик, не е предприел, съвместно с другите съсобственици,
мерки по опазване и поддържане на сградата,вкл. и на мерките, предписани със Заповед
№РД-12-145/04.05.2017г. на Кмета на Община Плевен. Отразено е, че е налице
бездействие от страна на собственика, продължило в дългогодишен период от
време, установено към датата на проверката. Изложената фактическа обстановка е
възпроизведена в процесното НП. Съдът намира, че доколкото в случая безспорно
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 71, ал.1, т. 1 от ЗКН, съобразно
който, собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни
ценности, са длъжни да полагат необходимите грижи за тяхното опазване,
съхранение и поддържане в добро състояние, при спазване на разпоредбите на този
закон и актовете по прилагането му, е под формата на бездействие, докато трае
това бездействие, е налице осъществяване на състава на нарушението. От страна
на касатора няма твърдения за изпълнение на задължението по опазване и
поддържане на сградата, в един по- ранен момент, от който да започне на тече
погасителната давност по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Правилно въззивният съд е
изложил своите съображения в насока обстоятелството, че до преустановяване на
бездействието, нарушението продължава да се осъществява във времето, поради
което и не може да бъде посочена конкретна дата на извършването му. Съдът
намира, че към датата на проверката- 08.06.2018г., е констатирано
неизпълнението на задълженията от страна на касатора, и факта на наличие на
предходни проверки, установяващи бездействие, не може да обуслови начало на
погасителна давност. По същите съображения, неоснователно се явява и възражението
на касатора за нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, при съставянето на АУАН
и НП. Съдът намира, в тази връзка, че обстоятелството, че процесната сграда е
съсобствена, не се отразява върху административнонакателната отговорност на
касатора, който, именно в качеството си на собственик, следва да изпълнява
разпоредите на закона по опазване и поддържане в добро състояние на сградата- недвижима
културна ценност. Всеки един от съсобствениците дължи изпълнение на посочените
законови си задължения, в пълен обем, без в настоящето производство да бъдат
изследвани отношенията между отделните съсобственици, респ. в настоящето
производство, отговорността на съсобственика да е съразмерна с обема на правата
му в съсобствеността. Дали дружеството с
инвестиционна цел, както се посочва в допълнителната писмена молба от касатора,
или какъвто и да предмета на дейност на едно дружество, няма отношение към
установените със закон задължения. Настоящият съдебен състав изцяло споделя
мотивите на въззивният съд, досежно отговорността на касатора, като
съсобственик, по поддържане и опазване на сграда, като такъв, произтичаща пряко
от закона, а не от издадената и в последствие отменена заповед на кмета на
общината. Представените с допълнителната писмена молба от касатора писмени доказателства- констативен протокол
от 11.05.2020г, съставен от комисия, назначена със заповед на кмета на
общината, отразяващ състоянието на сградата към момента на проверката, отново
сочи на неизпълнение на задълженията му по чл. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН;
видно от съдържанието на протокола, сградата е с изгубена материална
автентичност и е в аварийно състояния, дадено е заключение, че може да бъде
демонтирана.
Настоящият касационен състав намира, че не са
допуснати нарушения на процесуалните правила и при индивидуализация на
наложеното адм. наказание. Въззивният съд е изложил подробни мотиви в тази
насока, вкл. и за приложението на най- благоприятния за жалбоподателя закон, с
оглед нормата на чл. 197, ал.1 от ЗКН, изм. и доп. ДВ бр. 62 от 2019 г., в сила
от 6.08.2019г., съобразно която, който не изпълни задължение по чл. 71, ал. 1,
т. 1 за недвижима културна ценност с категория "национално значение"
или "местно значение", както и за декларираните недвижими обекти по
чл. 59, ал. 4, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на
едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от
15 000 до 30 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В приложимата й
редакция на нормата, преди изменението, към датата на установяване на нарушени,
цитираната норма на чл. 197, ал.1 от ЗКН постановява, че който не изпълни
задължение по чл. 71, ал. 1, т. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000
лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в
размер от 1500 до 3500 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В този
смисъл, съдът намира, че наложеното наказание „имуществена санкция“ от 3500лв.,
се явява правилно и законосъобразно определено.
На основание гореизложеното, следва обжалваното
решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 86/14.02.2020г.
постановено по НАХД №2399/2019г. по описа на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Преписи от
решението да се изпратят на страните и на ОП- Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
2.